Пета колона на Москва ли е българската църква?
Изпаднал ли е елитът на българската православна черква под кремълско въздействие? На пръв взор, риторичен въпрос, още повече както изясняват чудесно осведомени, близостта е от години, само че в последно време има и колорит.
Преди постоянно, когато съветската православна черква е желала да каже нещо, само че не е могла, го е казвала българската, напомня „ Уикенд ”.
Сега обаче нашите владици публично са деактивирани, само че зависимостите от Москва не престават да са доста мощни. При това надалеч не става въпрос за по-възрастните духовници, които от дълго време са се примирили, че ще бъдат под крилото на властта. Млади владици също са решили да поемат по този път на послушание и цялостно обвързване с братушките.
Синодът, както означават специалисти по тематиката, от години не взема думата по който и да е публичен въпрос. Последно при събитията пред Народното събрание през януари 1997 година тогавашният партиарх Максим и Синода се появяват обществено на южните порти на катедралата „ Александър Невски ”.
Днес да се срещне на улицата митрополит, даже и елементарен духовник е съвсем невероятно, те се движат с коли. Синодът резервира цялостно безмълвие за ковида и имунизациите, също и в този момент, когато Русия изпепелява Украйна.
Запознати настояват, че трима са в действителност митрополитите, които имат думата в Синода, до момента в който другите са единствено миманс. Троицата включва пловдивският Николай, ловчанският Гавраил и варненският Йоан. Разбира се, най-силен измежду тях е дядо Николай, само че най-стабилно стоят съветските връзки на Гавраил.
За него споделят, че той не познава нищо друго, с изключение на съветския свят, съветската душа и светоглед. Изпратен е в Москва преди време от партизанския пълководец Славчо Трънски, отглеждан е и е възпитаван в Русия, с цел да се появи след време в родината си като върховен кадър на църквата.
Любопитно и показателно е да вземем за пример писмо от 90-те години, направено от тогавашния министър на финансите Муравей Радев. В него става въпрос, че парите на българската православна черква са трансферирани в съветска банка, а единствено двама владици имат право да подреждат преводи. „
Те са днешният съветски патриарх Кирил, тогава към момента митрополит и офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), и ловчанският епископ Гавраил, който по-късно ще има и забавна роля в църковния ерес и по-точно при преразпределението на църковните парцели.
Но да се върнем в днешни дни. На пръв взор патриархът Неофит и митрополитите Николай и Йоан осъдиха войната, която стартира Русия. В словото на патриарха, дръпнато във връзка войната обаче жертви и агресори са на една повърхност и изобщо не излиза наяве, че Москва е нападнала Украйна, а не е противоположното.
Светия синод на собствен ред пък се опита да изясни, че не може да подлага на критика московската патриаршия, тъй като не можело да се меси и да има позиция във връзка с друга енория!
По същия метод от Синода се изрекоха най-общо и за бежанците, че по места ще се вземат решение въпросите, както било станало и със сирийските бежанци, т.е. цялостно неявяване на църквата, която да утеши и приласкае изпадналите в потребност. Нещо повече, особено за бежанците от Азия, позицията на духовниците беше безапелационна – да се връщат там, откъдето са пристигнали, макар че църквата е призвана да утешава всички бедстващи и страдащи.
Да напомним още, че митрополит Николай и сътрудника му от Ловеч Гавриил от години се смятат за предводители на лобито в Светия Синод, което не желае да признае, несъмнено в сгода на Москва, независимостта на православната Църква на Украйна. Тя й е предоставена от вселенския патриарх Вартоломей още през 2018 година
В началото осведомени напомнят, че Николай давал тип, че е окуражен да прокара украинската автокефарлия в България. Това обаче и до през днешния ден не се е случило, само че пък е направена комисия, която в никакъв случай до момента не се е произнасяла. Затова пък пред гръцки медии постоянно се е твърдяло от отците, че сме твърдо за признаването!
Показателен миг е и словото, което пловдивският митрополит Николай дръпна на връх Съединението тази година. В скандална тирада той остро жигосах гнилия и безнравствен Запад. „ От началото на прехода българите изпращат децата си доброволно и задушевно на Запад, с хиляди и хиляди, с цел да учат там и да попият западните полезности ” – изясни той и продължи с още по-голяма гняв.
„ Сега те започнаха да се връщат и се оказва, че с изключение на познания, които занапред ще чакаме да приложат, някои от тях са попили пренебрежение към родното, пренебрежение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, нарцисизъм и на всичкото от горната страна подготвеност да постановат наученото принудително, с методите на Инквизицията ” – смята „ дядото ”, който постоянно е впечатлявал с първокласни часовници и коли, които никога не са „ сделано в России ”.
Само няколко месеца преди да показа обществено тези си прозрения, „ дядо ” Николай топло прегърна съветската посланичка Елеонора Митрофанова при откриването на следващия съветски монумент, този път на военачалник Николай Брок в Пазарджик.
На въпросната колекция Митрофанова беше уверила, че „ Русия в никакъв случай не е била опасност за България и постоянно е работила българите сами да дефинират ориста си ”. Рамо до рамо с митрополит Николай тогава се откроява аленият олигарх Георги Гергов. През юли „ дядо ” Николай направи архонт въпросния почетен консул на Руската Федерация в Пловдив поради огромните му добрини към църквата, включително, че й подарил и някакъв парцел.
Реклама
На собствен ред и Старозагорският митрополит „ дядо ” Киприян се регистрира уместно към Митрофанова. През септември, когато войната в Украйна зачертава живота на хиляди мирни християни, когато се разрушават домовете им, а също и църкви, Киприян връчи на посланичката почетен плакет и грамота във връзка 120-годишнината от освещаването на храм-паметника „ Рождество Христово ” в село Шипка.
Наистина странни знаци на респект към Москва насочат нашите митрополити. В същото време Светият синод към момента не е намерил време да отговори на подписката, импортирана още на 30 март, с която се желае да се отнеме от Путин най-високо отличие на православната черква – златният медал „ Свети Цар Борис – Покръстител ”. Той му е връчен през 2003 година неразбираемо тъкмо поради какви заслуги. Засега обаче нито дума по въпроса ще му лишават ли златния медал, все едно такова запитване в никакъв случай не е повдигано.
Докато българските попове, за доста от които се знае къде публично, къде импровизирано, че са и ченгета под расата, въпреки всичко избират да са по-снишени и да не разяснява очевидно благосклонностите си към Кремъл, в други страни църквата извършва и някои бойни задания.
В средата на октомври в Норвегия избухва необикновен шпионски скандал. Оказва се, че съветската православна черква посредством мрежа от свои енории в страната е накупила парцели в съседство до военните уреди на НАТО в Норвегия. В същото време в страната са арестувани няколко руснаци, които с професионални фотоапарати и дронове снимат тъкмо тези обекти.
Един от задържаните е Андрей Якунин, чийто татко Владимир Якунин е някогашен началник на съветските железници и е от най-близките другари на кремълския деспот Путин. Запознати изясняват, че основна роля в шпионската активност на съветската черква в Норвегия играе енорията Богоявление в Берген, наоколо до която, в град Хоконсверн, има военноморска база с подводници.
Преди няколко години енорията закупува постройка сякаш за молитвен дом директно до базата. Само че служби там се организират един път годишно. В „ молитвения дом “ освен това е наличен единствено вторият етаж на постройката, а всички прозорци на първия са закрити с плътни пердета. Друго сходно „ църковно “ оборудване се намира в Ставангер, в непосредствена непосредственост до Съвместния боен център (команден пункт) на НАТО.
Третият недоверчив сякаш набожен обект на съветската православна черква е в Киркенес, покрай норвежко-руската граница.
Затова пък настоятелят на енорията на Руската православна черква в Берген духовник Димитрий Останин съгласно очевидци създавал чувството за човек, който не е отдаден в никакви секрети.
Той даже се дистанцирал от позицията на Московската патриаршия, разправял, че тъстовете му са бежанци в Норвегия, а роднините на жена му са подложени на бомбардировки в родната им Украйна.
По негови думи енорията в Берген поддържа спешен център в Украйна, който търси деца под руините на постройките, разрушени от ракетни офанзиви, и ги води на безвредни места. „ Това, че патриарх Кирил поддържа този смут, за благополучие, не се отнася за всички, които изповядват православието “, повтарял свещеникът.
В Париж съветската православна черква разполага с комплекс от четири огромни здания в центъра на града.
При това катедралата „ Света Троица ” е заобиколена от мистериозни офис здания с дребни прозорци. Изграждането на центъра, макар гигантското финансиране от Русия, се проточва съвсем 10 години, заради непрекъснатите митинги на локалната общност и недоверието на френските управляващи, които се притесняват от появяването на огромно шпионско гнездо в сърцето на Париж.
Както означават френски публицисти построяването на такова грандиозно оборудване в центъра на френската столица е част от „ световна тактика за легитимиране на режима на Путин на Запад с помощ на църквата, а също и проява на съветското въздействие във Франция, а и в Западна Европа ”.
Руският „ нравствен център ” в Париж се оказва в съседство с значими държавни здания. Официално той е осветлен от патриарх Кирил през 2019 година, а осведомени с оскърбление споделят, че московската патриаршия последователно съумява да погълне Парижката архиепископия.
Още от 20-те години на 20 век тя е главен център на съветския църковен живот във Франция, освен това до неотдавна е била неподвластна на Москва. След като преди време се подчинява на одиозния съветски патриарх Кирил, архиепископията в този момент е принудена да употребява всичките си сили, с цел да се разграничи от милитаристичната позиция на своето управление и да потвърди, че „ не цялото съветско православие е еднообразно “.
Административно енориите на съветското православие в чужбина са подчинени на отдела за външни църковни връзки в Москва, чийто началник е митрополит Антоний, извънредно непосредствен на патриарх Кирил.
До юли тази година Антоний оглавява в Париж Западноевропейската екзархия, а като го връщат в родината му той към този момент напълно намерено се изявява като лоялен путинист, даже е измежду поканените в Кремъл на церемонията по приемането на непризнатите Донецка и Луганска републики и още две области на Украйна към Руската федерация. Казват, че митрополитът скоро ще попадне под глобите на Европа.
Експерти са безапелационни, че на доста места по света „ центровете на съветското православие ” надалеч не са чисто религиозни обект и за доста от тях религиозната функционалност надалеч не е главната. По-скоро те са употребяват пълноценно от разследващите служби на Кремъл и всякакви чекисти се подвизават в тях под прикритието
на духовници и монаси, архимандрити и епископи. Не инцидентно мнозина настръхват от декларациите на Москва, че „ ще пази ” „ съветските ползи ”, „ съветската нематериалност ”, само че и изобщо православните християни в другите страни.
Преди постоянно, когато съветската православна черква е желала да каже нещо, само че не е могла, го е казвала българската, напомня „ Уикенд ”.
Сега обаче нашите владици публично са деактивирани, само че зависимостите от Москва не престават да са доста мощни. При това надалеч не става въпрос за по-възрастните духовници, които от дълго време са се примирили, че ще бъдат под крилото на властта. Млади владици също са решили да поемат по този път на послушание и цялостно обвързване с братушките.
Синодът, както означават специалисти по тематиката, от години не взема думата по който и да е публичен въпрос. Последно при събитията пред Народното събрание през януари 1997 година тогавашният партиарх Максим и Синода се появяват обществено на южните порти на катедралата „ Александър Невски ”.
Днес да се срещне на улицата митрополит, даже и елементарен духовник е съвсем невероятно, те се движат с коли. Синодът резервира цялостно безмълвие за ковида и имунизациите, също и в този момент, когато Русия изпепелява Украйна.
Запознати настояват, че трима са в действителност митрополитите, които имат думата в Синода, до момента в който другите са единствено миманс. Троицата включва пловдивският Николай, ловчанският Гавраил и варненският Йоан. Разбира се, най-силен измежду тях е дядо Николай, само че най-стабилно стоят съветските връзки на Гавраил.
За него споделят, че той не познава нищо друго, с изключение на съветския свят, съветската душа и светоглед. Изпратен е в Москва преди време от партизанския пълководец Славчо Трънски, отглеждан е и е възпитаван в Русия, с цел да се появи след време в родината си като върховен кадър на църквата.
Любопитно и показателно е да вземем за пример писмо от 90-те години, направено от тогавашния министър на финансите Муравей Радев. В него става въпрос, че парите на българската православна черква са трансферирани в съветска банка, а единствено двама владици имат право да подреждат преводи. „
Те са днешният съветски патриарх Кирил, тогава към момента митрополит и офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), и ловчанският епископ Гавраил, който по-късно ще има и забавна роля в църковния ерес и по-точно при преразпределението на църковните парцели.
Но да се върнем в днешни дни. На пръв взор патриархът Неофит и митрополитите Николай и Йоан осъдиха войната, която стартира Русия. В словото на патриарха, дръпнато във връзка войната обаче жертви и агресори са на една повърхност и изобщо не излиза наяве, че Москва е нападнала Украйна, а не е противоположното.
Светия синод на собствен ред пък се опита да изясни, че не може да подлага на критика московската патриаршия, тъй като не можело да се меси и да има позиция във връзка с друга енория!
По същия метод от Синода се изрекоха най-общо и за бежанците, че по места ще се вземат решение въпросите, както било станало и със сирийските бежанци, т.е. цялостно неявяване на църквата, която да утеши и приласкае изпадналите в потребност. Нещо повече, особено за бежанците от Азия, позицията на духовниците беше безапелационна – да се връщат там, откъдето са пристигнали, макар че църквата е призвана да утешава всички бедстващи и страдащи.
Да напомним още, че митрополит Николай и сътрудника му от Ловеч Гавриил от години се смятат за предводители на лобито в Светия Синод, което не желае да признае, несъмнено в сгода на Москва, независимостта на православната Църква на Украйна. Тя й е предоставена от вселенския патриарх Вартоломей още през 2018 година
В началото осведомени напомнят, че Николай давал тип, че е окуражен да прокара украинската автокефарлия в България. Това обаче и до през днешния ден не се е случило, само че пък е направена комисия, която в никакъв случай до момента не се е произнасяла. Затова пък пред гръцки медии постоянно се е твърдяло от отците, че сме твърдо за признаването!
Показателен миг е и словото, което пловдивският митрополит Николай дръпна на връх Съединението тази година. В скандална тирада той остро жигосах гнилия и безнравствен Запад. „ От началото на прехода българите изпращат децата си доброволно и задушевно на Запад, с хиляди и хиляди, с цел да учат там и да попият западните полезности ” – изясни той и продължи с още по-голяма гняв.
„ Сега те започнаха да се връщат и се оказва, че с изключение на познания, които занапред ще чакаме да приложат, някои от тях са попили пренебрежение към родното, пренебрежение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, нарцисизъм и на всичкото от горната страна подготвеност да постановат наученото принудително, с методите на Инквизицията ” – смята „ дядото ”, който постоянно е впечатлявал с първокласни часовници и коли, които никога не са „ сделано в России ”.
Само няколко месеца преди да показа обществено тези си прозрения, „ дядо ” Николай топло прегърна съветската посланичка Елеонора Митрофанова при откриването на следващия съветски монумент, този път на военачалник Николай Брок в Пазарджик.
На въпросната колекция Митрофанова беше уверила, че „ Русия в никакъв случай не е била опасност за България и постоянно е работила българите сами да дефинират ориста си ”. Рамо до рамо с митрополит Николай тогава се откроява аленият олигарх Георги Гергов. През юли „ дядо ” Николай направи архонт въпросния почетен консул на Руската Федерация в Пловдив поради огромните му добрини към църквата, включително, че й подарил и някакъв парцел.
Реклама
На собствен ред и Старозагорският митрополит „ дядо ” Киприян се регистрира уместно към Митрофанова. През септември, когато войната в Украйна зачертава живота на хиляди мирни християни, когато се разрушават домовете им, а също и църкви, Киприян връчи на посланичката почетен плакет и грамота във връзка 120-годишнината от освещаването на храм-паметника „ Рождество Христово ” в село Шипка.
Наистина странни знаци на респект към Москва насочат нашите митрополити. В същото време Светият синод към момента не е намерил време да отговори на подписката, импортирана още на 30 март, с която се желае да се отнеме от Путин най-високо отличие на православната черква – златният медал „ Свети Цар Борис – Покръстител ”. Той му е връчен през 2003 година неразбираемо тъкмо поради какви заслуги. Засега обаче нито дума по въпроса ще му лишават ли златния медал, все едно такова запитване в никакъв случай не е повдигано.
Докато българските попове, за доста от които се знае къде публично, къде импровизирано, че са и ченгета под расата, въпреки всичко избират да са по-снишени и да не разяснява очевидно благосклонностите си към Кремъл, в други страни църквата извършва и някои бойни задания.
В средата на октомври в Норвегия избухва необикновен шпионски скандал. Оказва се, че съветската православна черква посредством мрежа от свои енории в страната е накупила парцели в съседство до военните уреди на НАТО в Норвегия. В същото време в страната са арестувани няколко руснаци, които с професионални фотоапарати и дронове снимат тъкмо тези обекти.
Един от задържаните е Андрей Якунин, чийто татко Владимир Якунин е някогашен началник на съветските железници и е от най-близките другари на кремълския деспот Путин. Запознати изясняват, че основна роля в шпионската активност на съветската черква в Норвегия играе енорията Богоявление в Берген, наоколо до която, в град Хоконсверн, има военноморска база с подводници.
Преди няколко години енорията закупува постройка сякаш за молитвен дом директно до базата. Само че служби там се организират един път годишно. В „ молитвения дом “ освен това е наличен единствено вторият етаж на постройката, а всички прозорци на първия са закрити с плътни пердета. Друго сходно „ църковно “ оборудване се намира в Ставангер, в непосредствена непосредственост до Съвместния боен център (команден пункт) на НАТО.
Третият недоверчив сякаш набожен обект на съветската православна черква е в Киркенес, покрай норвежко-руската граница.
Затова пък настоятелят на енорията на Руската православна черква в Берген духовник Димитрий Останин съгласно очевидци създавал чувството за човек, който не е отдаден в никакви секрети.
Той даже се дистанцирал от позицията на Московската патриаршия, разправял, че тъстовете му са бежанци в Норвегия, а роднините на жена му са подложени на бомбардировки в родната им Украйна.
По негови думи енорията в Берген поддържа спешен център в Украйна, който търси деца под руините на постройките, разрушени от ракетни офанзиви, и ги води на безвредни места. „ Това, че патриарх Кирил поддържа този смут, за благополучие, не се отнася за всички, които изповядват православието “, повтарял свещеникът.
В Париж съветската православна черква разполага с комплекс от четири огромни здания в центъра на града.
При това катедралата „ Света Троица ” е заобиколена от мистериозни офис здания с дребни прозорци. Изграждането на центъра, макар гигантското финансиране от Русия, се проточва съвсем 10 години, заради непрекъснатите митинги на локалната общност и недоверието на френските управляващи, които се притесняват от появяването на огромно шпионско гнездо в сърцето на Париж.
Както означават френски публицисти построяването на такова грандиозно оборудване в центъра на френската столица е част от „ световна тактика за легитимиране на режима на Путин на Запад с помощ на църквата, а също и проява на съветското въздействие във Франция, а и в Западна Европа ”.
Руският „ нравствен център ” в Париж се оказва в съседство с значими държавни здания. Официално той е осветлен от патриарх Кирил през 2019 година, а осведомени с оскърбление споделят, че московската патриаршия последователно съумява да погълне Парижката архиепископия.
Още от 20-те години на 20 век тя е главен център на съветския църковен живот във Франция, освен това до неотдавна е била неподвластна на Москва. След като преди време се подчинява на одиозния съветски патриарх Кирил, архиепископията в този момент е принудена да употребява всичките си сили, с цел да се разграничи от милитаристичната позиция на своето управление и да потвърди, че „ не цялото съветско православие е еднообразно “.
Административно енориите на съветското православие в чужбина са подчинени на отдела за външни църковни връзки в Москва, чийто началник е митрополит Антоний, извънредно непосредствен на патриарх Кирил.
До юли тази година Антоний оглавява в Париж Западноевропейската екзархия, а като го връщат в родината му той към този момент напълно намерено се изявява като лоялен путинист, даже е измежду поканените в Кремъл на церемонията по приемането на непризнатите Донецка и Луганска републики и още две области на Украйна към Руската федерация. Казват, че митрополитът скоро ще попадне под глобите на Европа.
Експерти са безапелационни, че на доста места по света „ центровете на съветското православие ” надалеч не са чисто религиозни обект и за доста от тях религиозната функционалност надалеч не е главната. По-скоро те са употребяват пълноценно от разследващите служби на Кремъл и всякакви чекисти се подвизават в тях под прикритието
на духовници и монаси, архимандрити и епископи. Не инцидентно мнозина настръхват от декларациите на Москва, че „ ще пази ” „ съветските ползи ”, „ съветската нематериалност ”, само че и изобщо православните християни в другите страни.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ