Излиза, че Самюъл Клемънс (известен още като Марк Твен) събирал“

Излиза, че Самюъл Клемънс (известен още като Марк Твен) „ събирал “ девойки на възраст сред 10 и 16 години.

Самият Марк Твен на 15

Добре, обстановката не е толкоз плашеща, колкото звучи в първия миг и в някои връзки е даже сладка. Самюъл обичаше да забавлява младите девойки. Към края на живота си той претърпява много неприятни моменти – щерка му, Сузи, почива през 1896 година, брачната половинка му, Оливия – през 1904 година, а последвана от втора му щерка, Жан – през 1909 година Клемънс изпада в меланхолия при започване на 20 век и споделя, че към този момент стигнал до стадия на дядо, нямаше внуци, на които в действителност да бъде дядо.

Въпросните девойки бяха дъщери на двойки от обществения му кръг. Често ги срещаше на лодките, които го караха напред-назад от и към Англия и Бермуда, какъвто беше в тази ситуация с Хелън Алън. Алън беше едвам на 12 години, когато Клемънс остава със фамилията й в Бермуда. Баща й беше американският заместник-консул, а баба й беше другарка със брачната половинка на Клемънс като дете. Писателят споделя, че Алън има „ съвършен и възхитителен темперамент и обаятелен взор “.

Скалария

Тази групата девойки бяха наречени „ Скалариите “ или „ Клубът на аквариума “. Името произлиза от рибата, която Клемънс за първи път вижда на Бермудите. Той избира това име, тъй като скаларията „ е най-красивата риба в морето “. Той даже им купува брошки с рибката. От към 10 от тези брошки е непокътната най-малко една, която сега е в библиотеката на Марк Твен в Рединг, Кънектикът.

И по този начин, какво тъкмо направи един мъж в края на седемдесетте си с куп тийнейджърки? Всякакви почтени, дядовски неща в действителност. Клемънс кани девойките на концерти, спектакъл и в личната си къща за игри с карти, билярд и четене. Докато беше в Бермуда, няколко от неговите скаларии се забавляваха като се возят в каручка, теглена от магаре, дружно с него. Иначе той поддържаше връзка с тях с писма, когато не можеха да се видят, само че постоянно държеше по една свободна стая разполагаем и се надяваше в нея да има по една скалария „ толкоз постоянно, колкото провидението разреши “.

Освен стаята, къщата на Клемънс имаше и билярдна зала, която беше преустроена по тематиката с клуба на девойките. Над вратата имаше надпис „ Аквариумът “, а вътре стените бяха окичени с рамкирани фотоси на всеки от членовете на „ Клубът “.

По това време (за разлика от днес) сходно нещо не е някакъв скандал, макар че единствената останала щерка на Клемънс, Клара, не се радваше изключително на държанието му, може би от ревнивост. Когато се връща в дома на татко си от странствуване из Европа и открива, че той е събрал група млади девойки, с цел да се забавляват дружно, тя не разрешава на прислугата да пази писма от рибките. (Днес цялостната сбирка на всяко оживяло писмо е оповестена в книгата „ Mark Twain’s Aquarium: The Samuel Clemens-Angelfish Correspondence “.)

Фактът, че децата бяха с компаньон би трябвало да успокои Клара, само че писмата, които Клемънс написа на девойките, несъмнено биха повдигнали веждите ни през днешния ден. Малко след четиринадесетия рожден ден на Дороти Харви той й написа: „ Иска ми се да отпътуваме някъде и единственото, което да върша, е да те виждам “. На Дороти Куик (друга Дороти), единствено на 11 години, той написа след едно от визитите си: „ Легнах незабавно, откакто си отпътува, нямаше защо да пребивавам по-късно и цялото слънце се скри. Как ще съм спокоен без теб? “ Писмата посочваха неговата обич и лоялност към девойките и удоволствието, което изпитваше, когато прекарваше време с тях, само че през днешния ден родителите евентуално биха употребявали тези писма като доказателство в съда.

…

Клемънс умира на 21 април 1910 година от сърдечен удар, единствено няколко години след основаването на „ Клубът на аквариума “. Като цяло имаше към 10 членa на този клуб, които посещаваха Клемънс постоянно до гибелта му, само че ентусиазмът му скалариите понижава в последната година от живота му – той се оплака, че девойките му порастват прекомерно бързо, оплакват се от гаджетата им и даже изключва едно от тях, когато навършва 16. В последна сметка, неговата обвързаност към тях основно се криеше в тяхната непорочност, като нещо като глътка пресен въздух в циничния свят.