Просвещението
Изкуственият разсъдък (AI) е подготвен да наруши нашия свят. С интелигентните машини, позволяващи познавателни процеси на високо равнище като мислене, разбиране, учене, решение на проблеми и взимане на решения, съчетани с напредъка в събирането и обобщаването на данни, разбора и компютърната обработка, AI дава благоприятни условия за допълнение на човешкия разсъдък и обогатяване на метода, по който хората живеят и работят.
От друга страна, някои от водещите учени и мислители предизвестяват за „ софтуерна специфичност “. Технологичната специфичност се отнася до вярването, че някой ден елементарните хора ще бъдат изпреварени от изкуствено интелигентните машини или когнитивно засилена биологична просветеност, а може даже и двете.
Какво съставлява изкуствения разсъдък?
Това е технология, която взема голямо количество информация от съответен домейн и я употребява, с цел да вземе решение за избрана цел, услуга или задача.
Крие ли опасност за човечеството изкуствения разсъдък Например AI технологията може да се употребява за разбор на историите (информация) за погашение на заем, с цел да се реши дали да се даде на дадения човек (потребител) заем или не (решение), тъй че да се усилят оптимално облагите за заемодателя (цел).
През 2016 година ръководената от Гугъл стратегия за изкуствен интелект (AI) „ AlphaGo “ победи именития състезател Ли Се-дол в играта Го – комплицирана китайска настолна игра, която се смята за „ несъответстващ неуреден проблем “ за машинното разузнаване.
Може ли изкуственият разсъдък да бъде опасност?
AI машините са като другите хора във връзка с способността им за взимане на решения и дейности. Те не могат да се съпоставят с други машини, защото степента на самостоятелност, която AI технологиите имат, е доста по-сложна.
AI е опит за възпроизвеждане на супер интелигентни хора. Той избира един аспект на човешките същества, а точно интелигентността и изкуствено го усилва до степен, която разрешава на машината да прави неща, доста по-добрe, в сравнение с самите хората могат да го създадат.
Изкуственият разсъдък се свързва с превъзходна памет, изчислителна мощ, потенциал за взимане на решения с висока скорост на деяние и така нататък Тези машини стават супер същества, а цивилизацията ни изпълнена с толкоз доста супер същества е безспорна рецепта за злополучие, а даже може и да се окаже пагубна за нашия тип.
AI машините са огледало на желанието ни за величие и отсъствието на човешките недостатъци и дефекти.
Крие ли опасност за човечеството изкуствения разсъдък Най-важното е, че изскуствения разсъдък няма да бъде употребен, с цел да се освободи от бедността човечеството, да има по-справедливо систематизиране на благосъстоянието или да накара хората да се задоволят с това, което имат. Вместо това те ще бъдат подбудени най-вече от облагите на фирмите, които ги създават.
Противопоказание Изкуственият разсъдък самичък по себе си не съставлява опасност
Заплахата не е в технологията, а в хората, които употребяват такава технология. Например револверите не убиват, вършат го самите хора; Тук би трябвало да се напомни, че технологията е толкоз потребна, колкото може да бъде вредна; Технологиите постоянно ще бъдат под наш надзор и по този начин можем безусловно да издърпаме щепсела, когато си пожелаем; От хартията до телеграфа, от парните машини до компютрите, хората постоянно сме се страхували от новите технологии първоначално. И въпреки всичко от историята знаем, че в последна сметка постоянно сме възприемали технологиите, с цел да създадем живота си по-добър и по-лесен. Няма причина да имаме вяра, че бъдещето ни с AI ще бъде по-различно;Здравеопазването и медицината стават по- налични с изкуствения разсъдък (AI) като централен стадий в телемедицината и бързата диагностика. Водни и енергийни мрежи стават налични и необятно използваеми, когато AI може да посредничи при потреблението на разнообразни източници.
Ще докара ли изкуствения разсъдък до загуба на работни места и икономическо неравноправие?
За разлика от индустриалната гражданска война и компютърната гражданска война, AI революцията не разграничава избрани работни места (занаятчии, персонални асистенти, които употребяват хартия и пишещи машини) и не ги заменя с други работни места (работници по монтажни линии, персонални асистенти).
Вместо това е готово да докара до широкомащабно децимиране на работни места най-вече по-нископлатените работни места, само че и някои по-високоплатени. Тази промяна ще докара до големи облаги за фирмите, които създават Изкуствени Интелекти, както и за фирмите, които ги одобряват.
По този метод светът е изправен пред две развития, които не могат да бъдат сложени дружно голямо благосъстояние, съсредоточено в малцина ръце и огромен брой хора без работа. Това са двата сюжета в случай че навлизе изкуствения разсъдък.
Решения за превъзмогване на рисковете свързани с AI
Част от решението се крие в образованието или преквалификацията на хора в задания, в които инструментите на AI не са положителни. Например, изкуственият разсъдък не е подобаващ за работни места, включващи креативност, обмисляне и мислене „ сред домейните “.
По-обещаващо решение е основаването на по-нископлатени работни места, включващи „ уменията на хората “, които липсват на изкуствения разсъдък, като обществени служащи, бармани и други Тези специалности изискват нюансирано човешко взаимоотношение. Но въпросът е от какъв брой такива служащи в действителност се нуждае обществото?
Крие ли опасност за човечеството изкуствения разсъдък За какво може да се употребява изкуствения разсъдък
На първо четене изкуствения разсъдък може да се употребява в пет бранша – селско стопанство, обучение, опазване на здравето, интелигентни градове / инфраструктура и превоз. Във всичките тези браншове изкуствения разсъдък може да помогне за развититето на тези сегменти и подобряването на виталния стандарт и живот на индивида.
Все по постоянно в бъдеще ще се разисква приемането на AI в живота, бизнеса и обществото.
Освен това тези диспути ще отбележат напредъка на технологиите като изкуствения разсъдък ще бъде събитие на едно потомство и затова широкомащабните тактики за приемането му би трябвало да реализират баланс сред тесните дефиниции на финансовото влияние върху обществото на хората и по-голямото му богатство.
Заключение
Въпреки потребното потребление на AI, учени и водещи мислители като Стивън Хокинг, Ник Бострьом и Илон Мъск ни предизвестяват за заплахите от изкуствения разсъдък и идната софтуерна специфичност.
Смята се, че чисто интелигентните същества, без значение дали хората или машините са неприятни за човечеството.
От друга страна, AI самичък по себе си не търси да унищожи човечеството. Поне за момента не е програмирано с тази цел. Независимо дали използваме AI, с цел да увеличим себе си, да създадем нови типове или да го използваме за заличаване на живота и това, което сме построили, е напълно в нашите ръце най-малко към този момент.
Колкото и рисков да е AI за човечеството, ясно е, че няма закъснение на темпото на прогрес. Независимо от това, какъв брой отстъпници излизат против AI, няма метод да се спре напредването и потреблението му.
Бъдещите полемики ще оказват помощ в насочването на AI към положително, а не към неприятно, само че без значение, какво се случва сигурно няма прекъсване на колелата на напредъка, до момента в който те постепенно се движат напред.
