Инвеститор за АЕЦ Белене - мисия възможна
Изискванията на българската страна за построяването на АЕЦ "Белене " стават все по-трудни за осъществяване. Това се вижда от концепциите на държавното управление за градежа на Втора атомна, показани наскоро от енергийния министър Теменужка Петкова. Сред многото изнесени отчети, противоречиви или не, и приказките по тематиката, които не стопират към този момент няколко години, наподобява, страната е оформила своята визия за плана. Според Петкова последните данни показвали, че при прецизен график АЕЦ "Белене " може да бъде издигната за сред осем или 10 години и да коства до 10 милиарда евро. Сроковете у нас обаче в никакъв случай не се съблюдават, а и централата се строи и стопира към този момент 30 години, "глътнала " е над 3 милиарда лева и към момента е в начална фаза.
Похвални са напъните на министъра да докара нещата до дъно, без значение че първото държавно управление на Бойко Борисов спря градежа.
Пред депутатите Петкова разгласи, че България има потребност от мощности като "Белене ", че процедурата за търсене на вложител ще е изцяло готова и ще може да стартира при започване на идната година. Очаква се до края на 2019-а да бъде определен и самият вложител, като процесът ще премине през девет стадия. Ще се сформира и специфична пътна карта - сходна на предния опит за строителство. Тогава за вложител бе определена немската компания RWE, само че тя си потегли, откакто прегледа изискванията и видя, че действително няма подписани основни контракти.
При настоящето ръководство има изясненост по какъв начин да се осъществя планът - ще бъде основано настрана сдружение, в което страната ще взе участие с апортна вноска. В него блокираща квота ще има Националната електрическа компания, която ще работи през целия период на създаване и употреба на оборудването. Според нашето законодателство тази квота е 34% от капитала или в устава да е написано присъединяване, което може да блокира решенията, изясни Теменужка Петкова. Намеренията са страната да не налива повече пари в "Белене ", а сегашните активи да бъдат избрани по отношение на общия капитал на бъдещата компания. Въпросните активи сега са под опеката на НЕК, където има обособена дирекция, отговаряща за плана. След структурирането на новото сдружение се чака и финансовите проблеми на НЕК най-малко малко да намалеят и да се трансферират към Българския енергиен холдинг. В енергийното министерство считат, че най-оптималният вид за реализацията на сходни инициативи е 20% личен капитал и 80% притеглен.
В цялата скица на градежа е забъркана и АЕЦ "Козлодуй ". Тя ще бъде оператор на бъдещите два блока в Белене, тъй като има експертния капацитет да прави тази активност. Това решение може да е в интерес на евентуалния вложител, в случай че той няма опит в тази сфера. Но по никакъв начин не е ясно дали за основните нуклеарни компании няма да е някакъв тип спънка.
Както "БАНКЕРЪ " писа, нуклеарният риск при построяването на централата остава за страната. Тоест бъдещият вложител сигурно ще получи поддръжката на страната при строителството, единствено че изрично не са плануват държавни гаранции или пък дълготрайни контракти за изкупуване на електрическата енергия. Кабинетът желае тя да се продава напълно на свободния пазар.
Разбира се, мениджърите на огромните енергийни компании чакат да видят ясни бизнес проекти и планове, каква възвръщаемост ще има планът, само че към този момент ръководещите мълчат по този въпрос. Колкото до специалистите, те постоянно са твърдели, че АЕЦ "Белене " ще е на облага. Наистина, през годините се изказваха и отзиви, че цената на електрическата енергия от централата ще е 100 евро/мвтч, само че никой не показа съответни сметки и упованията бяха по-скоро тя да е към 60-65 евро/мвтч. Данните останаха дискусионни даже и след отчета на Българска академия на науките за потребността от втора атомна централа.
Като прочут проблем за вложителите се обрисуват и разрешителните, по които още занапред разнообразни еколози и специалисти стартират да спорят. Факт е, че има публикуван лиценз за строителство на нуклеарен обект на площадката в Белене. Проектът обаче би трябвало да бъде препотвърден от Европейската комисия, че дава отговор на условията след случая в японската АЕЦ "Фукушима ". Ще е нужна и спомагателна оценка от Европейския антимонополен орган. Специалистите са разграничени в мненията си дали ще се наложи и нова екологична оценка. От техническа позиция пък бъдещият вложител би трябвало да се придържа към плана, който е нотифициран от Еврокомисията през 2007-а. Това значи да се употребява напълно създаденото за него съоръжение, както и да се употребяват всички лицензи.
Вече няколко пъти бе казано, че интерес към "Белене " показали съветската компания "Росатом ", чиито подразделения са и производители на оборудването, Китайската национална нуклеарна корпорация CNNC, Корейската хидро- и нуклеарна корпорация Korea Hydro and Nuclear Power KHNP и френската компания Orano. Последната е по-известна със остарялото си име - Areva, и по-скоро може да бъде подизпълнител, в сравнение с вложител в плана. Интерес за присъединяване като миноритарен акционер наскоро разгласи и Черна гора, само че диалозите там са в начален стадий.
От кои кредитни институции ще се търсят пари за строителството ще се разбере в хода на договарянията с евентуалните стратегически вложители, които би трябвало да дават рамката на финансовия модел. Решаващо при избора ще са цена под 9 млрд евро, период за стартиране в употреба до осем години, идея за реализация на електрическата сила, в това число и с съответни потребители. Сред изискванията е плановата компания да се ангажира с доставката на свежо нуклеарно гориво, а операторът на централата да има опит в употребата на реактор ВВЕР 1000. Според енергийния министър предложение за над 30% присъединяване на български компании в реализацията на градежа ще е с преимущество, добави Петкова.
Любопитното е, че Министерството на енергетиката още не е дало прецизен и необорим отговор на въпроса има ли България потребност от нова нуклеарна мощ и по кое време тъкмо ще се появи такава. Никой не споделя дали тя ще замества АЕЦ "Козлодуй " или ТЕЦ-овете в Маришкия басейн и дали изобщо страната ще развива нуклеарната сила. От години се чака нова енергийна тактика, която бе предоставена на Българска академия на науките, и трябваше да уточни по кое време може да се чака дефицит на електрическа енергия. И е необичайно по какъв начин при съществуването на толкоз доста въпросителни сме в подготвеност към този момент да обявим процедура за стратегически вложители, съобщи пред телевизия Блумбърг икономистът Калоян Стайков. Той дефинира като необичайно и изказването на министър Петкова, че след 2030 година ще изпитваме дефицит на електрическа енергия, като се има поради, че всички прогнози за България в този бранш са условни и са потвърдено погрешни.
Да не забравяме, че още през 2002-ра - при рестартирането на АЕЦ "Белене ", ни се втълпяваше, че през 2012 година страната към този момент ще изпитва недостиг на електрическа енергия и по тази причина се постанова построяването на нова нуклеарна мощ. Това освен че не се случи, само че и тъкмо през 2012-а - назад на прогнозите, имахме рекордно огромен остатък на електрическа енергия. Според Стайков всичко към плана е неуместно. И откакто не знаем дали имаме потребност от такава централа, а държавното управление афишира процедура за вложител, не е чудно, че постанова неизпълними условия пред него.
От друга страна, в отбрана на плана се разгласи Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на неправителствената организация "Булатом ", в която членуват инженерингови, строителни компании, снабдители на съоръжение и специалисти в региона на нуклеарната енергетика.
Всъщност защото въпросът е спорен и става дума за нещо, което ще се случи в бъдеще - а то е неразбираемо, всеки може да интерпретира потребностите на България от нуклеарна мощ, както му е преференциално. Свидетели сме на диалози от какъв ли не темперамент. Нормално е при настройка, че централата е ненужна, да има и съперници на нейното строителство. Но действителността е малко по-друга - преди две години електроенергийната система беше пред колапс, в случай че по това време на хартия сякаш имахме към 10 хиляди мегавата, а 8 хиляди мегавата не стигнаха, с цел да се покрие товарът на ел.системата, и нямаше от кое място да се вземе повече. Ето за какво Георгиев счита, че да се приказва дали е нужна, или не една базова мощ, каквато покрива товара на електроенергийната система в естественото й натоварване, е най-малкото безконтролно.
След цялата дисхармония и дискусия към плана на човек му се коства, че ще е цяло знамение, в случай че вложителят не избяга още като види строгите условия за градежа. Специалистите обаче са твърдо уверени, че вложител може да бъде открит. Така или другояче, очевидци сме на финалните опити за създаване на централата в днешните стопански условия. Ако и в този момент нещата се провалят, става все по-вероятно доставеното съоръжение да бъде нарязано на скрап или продадено назад на Русия.
Пламен Симеонов
Похвални са напъните на министъра да докара нещата до дъно, без значение че първото държавно управление на Бойко Борисов спря градежа.
Пред депутатите Петкова разгласи, че България има потребност от мощности като "Белене ", че процедурата за търсене на вложител ще е изцяло готова и ще може да стартира при започване на идната година. Очаква се до края на 2019-а да бъде определен и самият вложител, като процесът ще премине през девет стадия. Ще се сформира и специфична пътна карта - сходна на предния опит за строителство. Тогава за вложител бе определена немската компания RWE, само че тя си потегли, откакто прегледа изискванията и видя, че действително няма подписани основни контракти.
При настоящето ръководство има изясненост по какъв начин да се осъществя планът - ще бъде основано настрана сдружение, в което страната ще взе участие с апортна вноска. В него блокираща квота ще има Националната електрическа компания, която ще работи през целия период на създаване и употреба на оборудването. Според нашето законодателство тази квота е 34% от капитала или в устава да е написано присъединяване, което може да блокира решенията, изясни Теменужка Петкова. Намеренията са страната да не налива повече пари в "Белене ", а сегашните активи да бъдат избрани по отношение на общия капитал на бъдещата компания. Въпросните активи сега са под опеката на НЕК, където има обособена дирекция, отговаряща за плана. След структурирането на новото сдружение се чака и финансовите проблеми на НЕК най-малко малко да намалеят и да се трансферират към Българския енергиен холдинг. В енергийното министерство считат, че най-оптималният вид за реализацията на сходни инициативи е 20% личен капитал и 80% притеглен.
В цялата скица на градежа е забъркана и АЕЦ "Козлодуй ". Тя ще бъде оператор на бъдещите два блока в Белене, тъй като има експертния капацитет да прави тази активност. Това решение може да е в интерес на евентуалния вложител, в случай че той няма опит в тази сфера. Но по никакъв начин не е ясно дали за основните нуклеарни компании няма да е някакъв тип спънка.
Както "БАНКЕРЪ " писа, нуклеарният риск при построяването на централата остава за страната. Тоест бъдещият вложител сигурно ще получи поддръжката на страната при строителството, единствено че изрично не са плануват държавни гаранции или пък дълготрайни контракти за изкупуване на електрическата енергия. Кабинетът желае тя да се продава напълно на свободния пазар.
Разбира се, мениджърите на огромните енергийни компании чакат да видят ясни бизнес проекти и планове, каква възвръщаемост ще има планът, само че към този момент ръководещите мълчат по този въпрос. Колкото до специалистите, те постоянно са твърдели, че АЕЦ "Белене " ще е на облага. Наистина, през годините се изказваха и отзиви, че цената на електрическата енергия от централата ще е 100 евро/мвтч, само че никой не показа съответни сметки и упованията бяха по-скоро тя да е към 60-65 евро/мвтч. Данните останаха дискусионни даже и след отчета на Българска академия на науките за потребността от втора атомна централа.
Като прочут проблем за вложителите се обрисуват и разрешителните, по които още занапред разнообразни еколози и специалисти стартират да спорят. Факт е, че има публикуван лиценз за строителство на нуклеарен обект на площадката в Белене. Проектът обаче би трябвало да бъде препотвърден от Европейската комисия, че дава отговор на условията след случая в японската АЕЦ "Фукушима ". Ще е нужна и спомагателна оценка от Европейския антимонополен орган. Специалистите са разграничени в мненията си дали ще се наложи и нова екологична оценка. От техническа позиция пък бъдещият вложител би трябвало да се придържа към плана, който е нотифициран от Еврокомисията през 2007-а. Това значи да се употребява напълно създаденото за него съоръжение, както и да се употребяват всички лицензи.
Вече няколко пъти бе казано, че интерес към "Белене " показали съветската компания "Росатом ", чиито подразделения са и производители на оборудването, Китайската национална нуклеарна корпорация CNNC, Корейската хидро- и нуклеарна корпорация Korea Hydro and Nuclear Power KHNP и френската компания Orano. Последната е по-известна със остарялото си име - Areva, и по-скоро може да бъде подизпълнител, в сравнение с вложител в плана. Интерес за присъединяване като миноритарен акционер наскоро разгласи и Черна гора, само че диалозите там са в начален стадий.
От кои кредитни институции ще се търсят пари за строителството ще се разбере в хода на договарянията с евентуалните стратегически вложители, които би трябвало да дават рамката на финансовия модел. Решаващо при избора ще са цена под 9 млрд евро, период за стартиране в употреба до осем години, идея за реализация на електрическата сила, в това число и с съответни потребители. Сред изискванията е плановата компания да се ангажира с доставката на свежо нуклеарно гориво, а операторът на централата да има опит в употребата на реактор ВВЕР 1000. Според енергийния министър предложение за над 30% присъединяване на български компании в реализацията на градежа ще е с преимущество, добави Петкова.
Любопитното е, че Министерството на енергетиката още не е дало прецизен и необорим отговор на въпроса има ли България потребност от нова нуклеарна мощ и по кое време тъкмо ще се появи такава. Никой не споделя дали тя ще замества АЕЦ "Козлодуй " или ТЕЦ-овете в Маришкия басейн и дали изобщо страната ще развива нуклеарната сила. От години се чака нова енергийна тактика, която бе предоставена на Българска академия на науките, и трябваше да уточни по кое време може да се чака дефицит на електрическа енергия. И е необичайно по какъв начин при съществуването на толкоз доста въпросителни сме в подготвеност към този момент да обявим процедура за стратегически вложители, съобщи пред телевизия Блумбърг икономистът Калоян Стайков. Той дефинира като необичайно и изказването на министър Петкова, че след 2030 година ще изпитваме дефицит на електрическа енергия, като се има поради, че всички прогнози за България в този бранш са условни и са потвърдено погрешни.
Да не забравяме, че още през 2002-ра - при рестартирането на АЕЦ "Белене ", ни се втълпяваше, че през 2012 година страната към този момент ще изпитва недостиг на електрическа енергия и по тази причина се постанова построяването на нова нуклеарна мощ. Това освен че не се случи, само че и тъкмо през 2012-а - назад на прогнозите, имахме рекордно огромен остатък на електрическа енергия. Според Стайков всичко към плана е неуместно. И откакто не знаем дали имаме потребност от такава централа, а държавното управление афишира процедура за вложител, не е чудно, че постанова неизпълними условия пред него.
От друга страна, в отбрана на плана се разгласи Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на неправителствената организация "Булатом ", в която членуват инженерингови, строителни компании, снабдители на съоръжение и специалисти в региона на нуклеарната енергетика.
Всъщност защото въпросът е спорен и става дума за нещо, което ще се случи в бъдеще - а то е неразбираемо, всеки може да интерпретира потребностите на България от нуклеарна мощ, както му е преференциално. Свидетели сме на диалози от какъв ли не темперамент. Нормално е при настройка, че централата е ненужна, да има и съперници на нейното строителство. Но действителността е малко по-друга - преди две години електроенергийната система беше пред колапс, в случай че по това време на хартия сякаш имахме към 10 хиляди мегавата, а 8 хиляди мегавата не стигнаха, с цел да се покрие товарът на ел.системата, и нямаше от кое място да се вземе повече. Ето за какво Георгиев счита, че да се приказва дали е нужна, или не една базова мощ, каквато покрива товара на електроенергийната система в естественото й натоварване, е най-малкото безконтролно.
След цялата дисхармония и дискусия към плана на човек му се коства, че ще е цяло знамение, в случай че вложителят не избяга още като види строгите условия за градежа. Специалистите обаче са твърдо уверени, че вложител може да бъде открит. Така или другояче, очевидци сме на финалните опити за създаване на централата в днешните стопански условия. Ако и в този момент нещата се провалят, става все по-вероятно доставеното съоръжение да бъде нарязано на скрап или продадено назад на Русия.
Пламен Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ