Просвещението
Изграждането на Вавилонският пандемоний до небето може да се смята за първата стъпка към възраждането на цивилизацията след потопа. Ужасният детайл обаче не излекувало човечеството от прегрешението, а в противен случай пандемониумът се трансформирал в нов опит за създаване на свят без Бог-а. Въпреки, че единствено няколко реда са дадени в Библията на Вавилонската кула, от епохи тя остава знак на теомахията.
Битие
Според Книгата на Битие, която дава отговор за Стария завет, потомците на Ной, като се преместили от изток, се заселили в земята Шинар (Шумер), която лежала сред реките Тигър и Ефрат. Именно там поражда Вавилон – градът, който по -късно дава името си на кралството. Градът се намира на 80 км южно от актуалния Багдад.
Основателят на Вавилон се споделя, че е Нимрод, „ могъщият ловджия “, наследник на Хуш и внук на Хам, един от тримата синове на Ной. Случайно или не неговите потомци са пристигнали в долината Шинар, като са се върнали на предходното си място… Те почнали постепенно да съживяват цивилизацията. Те си спомнили строителните технологии за изработката на тухли и на други строителни изделия…
Забравяйки за Бог
Какво е това, което хората са създали толкоз неоправдателно? Отговорът се крие в две древен изречения. Събирайки се да построят „ кулата с височина до небето “, хората се залюляли пред величието на Бог. Казвайки: „ Нека си създадем име “, те решили да Му покажат силата си. И най-после, думите „ Господ слезе да види “ приказва за обстоятелството, че строителите не запомнили за Него, по тази причина той трябвало да подсети за Себе си…
Между другото, за морала на строителната площадка. Легендата споделя, че когато една тухла паднала от горния ред, строителите били смутени, тъй като им било мъчно да я издигнат още веднъж.
Както знаете за легендата, Бог решил да накаже хората за арогантността. Изведнъж всички почнали да приказват на разнообразни езици и откакто престанали да се схващат, се разпръснали „ във всичките четири направления “. Времето обаче демонстрира, че откакто е била издигната речевата преграда за близко другарство, Господ запазил опцията за контакти сред народите. Съвременните лингвисти са открили, че съвсем всички езици по света имат обща конструкция и корени.
Небесното стълбище
Интересни са и античните еврейски митове и предания, които описват за задачите на строителите на Вавилонската кула.
Така, съгласно историка Йосиф Флавий (I век), хората са се заели да построят кулата, тъй като се страхували от повтаряне на потопа и се надявали да бъдат избавени като се изкачат на високо. В учебното заведение на вавилонския преподавател по право, равин Шела (III век), те спорели, тъй като строителите желали да пробият небесата с брадви и да източат водата оттова, с цел да не донесе Господ различен потоп.
Според равин Натан (II век), построяването на кулата е обвързвано с идолопоклонство. В горната част на кулата те са имали желание да изваят скулптура с меч. Равин Обадия Сфорно (16 век) допуска, че тази скулптура (върховното божество) и кулата (главният храм) са предопределени като център за поклонение на всички хора, а Владетелят на кулата ще стане държател и на света.
В обясненията на Рабейну Бахия (XII век) се споделя за построяването на фара-кула. Хората желаят да се заселят в близост и в случай че внезапно някой се отдалечи, кулата ще служи като насочна точка при връщане.
Чудото на света
Кадингира – по този начин се назовава Вавилон в шумерските източници, а другото име е – Бабил, което се връща към по -късния акадски език. И двете думи значат „ портата на Бога “. Библията свързва името на града с еврейския глагол babel – „ да се разбърквам “.
Вавилонското царство, разпростряло се от Персийския залив до Средиземноморието, се трансформира в център на света. Това царство било доста войнствено и нападателно. Нищо чудно, че столицата му – първият метрополис на цивилизацията е изумявала с мощното си барикада. Градът бил заобиколен от три пръстена стени с дебелина от 3 до 8 метра и с кули, а друга външна стена обграждала предградията. Хитрата система от хидравлични структури създали допустимо наводняването на покрайнините. Няколко врати – същински творби на изкуството, водели към вътрешния град, към храмовия отбор от стотици големи зигурати. По тези стъпаловидни кули с многоцветни равнища и стълбища свещениците като че ли се издигали към небето.
Най-високият 91-метров зикурат, отдаден на господ Мардук, се назовава Етеменанки, което значи „ къщата, където небето среща земята “. Руините на този зикурат са открити през 1899 година от немския археолог Робърт Колдевей, който управлявал първите огромни разкопки във Вавилон. Някои считат Етеменанки за доста именита вавилонска кула. Има и други претенденти – има доста зигурати. Все още обаче няма съществени доказателства.
Историкът Херодот, откакто посетил Вавилон, го нарекъл най -красивият от всички градове. Приличал на многоетажна фигурна многоцветна торта с доста здания, които били облицовани с остъклени плочки, украсени с барелефи, фризове и опасани с колони. Живописните канали и мостове, монументални статуи царували в близост. Вавилонските висящи градини са били издигнати на изкуствени тераси! Едно от седемте чудеса на света. Те изглеждали като магически мираж в пустинята.
Но нищо не трае постоянно. Времето пристигнало и най -мощната цитадела паднала за една нощ. През 539 година пр.н.е. Вавилон е превзет от персийския цар Кир. Гениално и просто персите ги отвели към водите на Ефрат, които разделяли града.
Царството на таралежите
Вавилон нееднократно е бил плячка на завоеватели, само че постоянно се е прераждал като феникс. Уви, в този момент това не се е случило. До началото на нашата епоха превъзходният град изпаднал в цялостна пустота. Великолепието на хилядолетията паднало в руини. Вавилонската кула паднала за повторно. Кой би могъл да си показа такова нещо?!
В разгара на силата на Вавилон пророците Исая и Езекиил му предсказали ориста на Содом и Гомор. Ето един ред от Откровението на Йоан Богослов: „ Вавилон велики, майката на блудниците и мерзостите на земята “. Този град се трансформирал в знак на идолопоклонство, безбожието и разврата…
Според пророците Вавилон очаквал ориста на мъртвите руини, измежду които се скитали пустинни животни, а овцете не можели да пасат. Всичко се сбъднало. През 19 век археолози удостоверили – глигани, хиени, чакали са животните, които населяват гъсталаците край Вавилон. Няма пасища – няма овце, бедуините не разпъват палатки там, тъй като се опасяват.
Според Книгата на оракул Исая, Господ на Силите е споделил: „ И ще го направя владеене на таралежи и тресавище, и ще го измия с метлата на заличаването “. Ако клюки за таралежите са мираж, то тогава маларийните блата са факт. „ Значителна част от територията… е едно гигантско тресавище “ – свидетелства британският археолог Остин Лайърд. И до през днешния ден пълен пласт кал крие от откривателите многото структури на античния град.
Горко на оня, който възнамерява да възроди Вавилон! Саддам Хюсеин, представяйки себе си за популярен държател, построил там нов замък зикурат, започвайки реорганизация, и довеждане докрай на античните структури… Краят е прочут, американските военни долетяли и основали военна база тъкмо при вавилонските разкопки. Грабежът почнал, като грабителите лишили даже статуите и напълнили торбите с пясък и артефакти. Вавилон още веднъж бил потиснат от нашественици…
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
