Путин победи в Нагорни Карабах, влиянието на Турция бе надценено
Изглеждаше, че с поддръжката на Турция офанзивата на Азербайджан против Армения ще докара до загуба на съветско въздействие в южната част на Кавказ - само че в последна сметка се оказа противоположното, написа кореспондентът на немския вестник Frankfurter Allgemeine Райнхард Везер.
В арменско-азербайджанската война за Нагорни Карабах има „ непредвиден победител - съветският президент Владимир Путин “, акцентира кореспондентът на вестника. През последните седмици изглеждаше, че войната води до понижаване на въздействието на Русия в Задкавказието. Призивите на Москва за преустановяване на военните дейности останаха нечути, както и апелите от западните страни, написа организация " Фокус ".
Турция застана на страната на Азербайджан в политическо и военно отношение и преди настъплението на азербайджанските въоръжени сили изглеждаше, че въздействието на Анкара в района също нараства. По това време в Москва мнозина се чудеха за какво съветските управляващи следят развиването на обстановката с явна бездейност - ненадейно ли е съветското управление от протичащото се и не знае какво да прави? Или се опасява от съдействие в границите на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКБ), чиито тюркоезични участници в Централна Азия застават на страната на Азербайджан, а не на Армения, която е член на ОДКБ?
Според създателя на публикацията е изцяло допустимо зад тези и сходни въпроси да стоят правилни догатки. Москва обаче съумя да обърне обстановката в своя изгода. Или въздействието на Турция беше мощно надценено, или Кремъл съумя да я изтласка, акцентира немският публицист. Още в понеделник Анкара показа концепцията за двустранна руско-турска работна група за разрешаване на спора, а президентът Ердоган съобщи, че Азербайджан ще продължи да се бори до цялостното завземане на Нагорни Карабах. Няколко часа по-късно стана известно за помирение, за което Владимир Путин се съгласи с азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския министър председател Никол Пашинян без присъединяване на турската страна.
Разполагането на съветски миротворци на територията на Азербайджан, планувано в това съглашение, е огромен триумф за Москва, написа кореспондентът на Frankfurter Allgemeine. Благодарение на това нараства въздействието на Русия в някогашната руска република, която до този миг се дистанцира от Русия. Освен това поражда въпросът какви причини или лост от страна на Путин биха могли да накарат азербайджанския водач Алиев да спре военните дейности в един миг и също така да се съгласи с наличието на съветски военни на територията на страната си, до момента в който след рухването на символичния и стратегически значимия град Шуша, цялостната победа на бойното поле изглеждаше към този момент близка.
В контролния център на миротворческите сили би трябвало да участват и турци, само че това не е нищо повече от мярка, която би трябвало да помогне на Алиев да избави лицето си, счита кореспондентът на немския вестник. След като през последните седмици непрестанно засилваше триумфалните настроения в страната, президентът на Азербайджан в този момент е под забележителен напън. Това е видно и от метода, по който той акцентира, че съглашението за помирение не споделя нищо за бъдещия статут на Нагорни Карабах. Авторът на публикацията вижда още един триумф на Путин във обстоятелството, че с подписа на министър-председателя на Армения Никол Пашинян под, всъщност, капитулация, ще постави завършек на „ демократичния опит в Армения “, който той организираше. Кремъл в никакъв случай не е харесвал този опит, колкото и да се опитваше Пашинян да укрепи връзките с Русия във външната политика.
В арменско-азербайджанската война за Нагорни Карабах има „ непредвиден победител - съветският президент Владимир Путин “, акцентира кореспондентът на вестника. През последните седмици изглеждаше, че войната води до понижаване на въздействието на Русия в Задкавказието. Призивите на Москва за преустановяване на военните дейности останаха нечути, както и апелите от западните страни, написа организация " Фокус ".
Турция застана на страната на Азербайджан в политическо и военно отношение и преди настъплението на азербайджанските въоръжени сили изглеждаше, че въздействието на Анкара в района също нараства. По това време в Москва мнозина се чудеха за какво съветските управляващи следят развиването на обстановката с явна бездейност - ненадейно ли е съветското управление от протичащото се и не знае какво да прави? Или се опасява от съдействие в границите на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКБ), чиито тюркоезични участници в Централна Азия застават на страната на Азербайджан, а не на Армения, която е член на ОДКБ?
Според създателя на публикацията е изцяло допустимо зад тези и сходни въпроси да стоят правилни догатки. Москва обаче съумя да обърне обстановката в своя изгода. Или въздействието на Турция беше мощно надценено, или Кремъл съумя да я изтласка, акцентира немският публицист. Още в понеделник Анкара показа концепцията за двустранна руско-турска работна група за разрешаване на спора, а президентът Ердоган съобщи, че Азербайджан ще продължи да се бори до цялостното завземане на Нагорни Карабах. Няколко часа по-късно стана известно за помирение, за което Владимир Путин се съгласи с азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския министър председател Никол Пашинян без присъединяване на турската страна.
Разполагането на съветски миротворци на територията на Азербайджан, планувано в това съглашение, е огромен триумф за Москва, написа кореспондентът на Frankfurter Allgemeine. Благодарение на това нараства въздействието на Русия в някогашната руска република, която до този миг се дистанцира от Русия. Освен това поражда въпросът какви причини или лост от страна на Путин биха могли да накарат азербайджанския водач Алиев да спре военните дейности в един миг и също така да се съгласи с наличието на съветски военни на територията на страната си, до момента в който след рухването на символичния и стратегически значимия град Шуша, цялостната победа на бойното поле изглеждаше към този момент близка.
В контролния център на миротворческите сили би трябвало да участват и турци, само че това не е нищо повече от мярка, която би трябвало да помогне на Алиев да избави лицето си, счита кореспондентът на немския вестник. След като през последните седмици непрестанно засилваше триумфалните настроения в страната, президентът на Азербайджан в този момент е под забележителен напън. Това е видно и от метода, по който той акцентира, че съглашението за помирение не споделя нищо за бъдещия статут на Нагорни Карабах. Авторът на публикацията вижда още един триумф на Путин във обстоятелството, че с подписа на министър-председателя на Армения Никол Пашинян под, всъщност, капитулация, ще постави завършек на „ демократичния опит в Армения “, който той организираше. Кремъл в никакъв случай не е харесвал този опит, колкото и да се опитваше Пашинян да укрепи връзките с Русия във външната политика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ