Джордж Фридман: Карантина и вериги за доставки
Изглежда, че световната здравна общественост е създала тактика за намаляване на ковид, която значително зависи от карантина или ограничение на контакта сред инфектираните и евентуално инфектираните, като по този метод се лимитира разпространяването на вируса. Никой не чака тази тактика да отстрани вируса, несъмнено. Надеждата е да бъде арестуван под надзор задоволително дълго, с цел да избледнее независимо или, както считат доста специалисти, да почине при по-враждебните условия на по-топло време. Междувременно е допустимо учените да разработят по-ефективно лекуване на заболяването, която вирусът предизвиква.
Всичко това е спекулативно. Това, което знаем сигурно, е, че международните държавни управления към този момент отсрочват да се занимават с казуса, надявайки се, че по-късно е по-добре от в този момент. Това не е нерационален проект, само че идва с стопански разноски, като най-малките от тях са свързани с вериги за доставки. Това, което ни е належащо с цел да оцелеем, би трябвало да пътува от мястото, където е направено, до домовете ни, и всяка стъпка по веригата е изложена на риск да се разпадне.
За нашите цели има три незаменими вериги за доставка: храна, фармацевтични артикули и сила. Необходимостта от храна е явна. Невъзможността да се получат медикаменти за съществуващи медицински положения може да убие повече хора, в сравнение с самия ковид. Електричеството е от значително значение за изстудяване на храни и вероятно медикаменти, с цел да разреши на информацията да тече и да задвижва уреди, нужни за веригата на доставки. Бензинът би трябвало да бъде доставен, с цел да могат камионите, които популяризират храни и фармацевтични артикули, да се движат. Несъмнено има и други вериги за доставки, които сме пропуснали, само че това са главните неща, през които би трябвало да минем, до момента в който времето се обърне.
Когато брачната половинка ми и аз пазарим хранителни артикули, поръчваме онлайн, тъй че да са подготвени за взимане, когато стигнем до магазина. Преди две седмици успяхме да създадем поръчка, която да вземем същия ден. Бяхме поръчали доставката за след две седмици, защото взехме решение, че ще пътуваме малко и искахме да се уверим, че ще имаме задоволително доставки, когато се върнем вкъщи. (Видях идването на поръчката и брачната половинка ми ме намерения за вманиачен. Моля, имайте поради, че в последна сметка се оказах прав.) Миналата седмица обаче поръчахме онлайн някои спомагателни неща и трябваше да чакаме три дни. В неделя опитахме още веднъж и най-рано можехме да получим нещата след осем дни. Проверихме с Amazon, царя на веригите за нови доставки, и при тях чакането за някои съществени храни и домашен продукти беше от пет до 10 дни. Някои продукти бяха изцяло недостъпни.
Това значи, че хора, които занапред стартират да се запасяват, не могат, защото първичният скок на търсенето е затруднил запасите на супермаркети и е претрупал предлагането. Складовете безспорно имат забележителна доставка, а техните източници – опаковачите на храни и други сходни, също са в положение да получат храна от производителите. Веригата на доставките на храни е постоянна, само че видяхме грохване заради търсенето, което може да окаже известно въздействие идващите няколко дни.
Проблемът обаче е, че веригата на доставките на храни и общественото разграничаване, да не приказваме за карантината, работят един против различен. Колкото и автоматизирана да е станала, тя е съставна от хора, които доставят артикули на хората. В складовете към момента работят хора. Камионите и товарачите минават от един възел в зареждането до идващия. Служителите, подреждащи стоките в магазините, и касиерките допират опаковките с храни. Списъкът продължава. Не става дума, че карантината е неефективна; това опонира на правилата на задачата й.
Всичко това има и обществена цена. Бедните хора не могат да купуват храна за три седмици едновременно. И цялата картина се усложнява от капризите на служащите, които могат да решат, че се нуждаят от заплатите си, с цел да оцелеят, или може да решат, че е по-безопасно да се откажат от работата си. Работната мощ ще се свие, евентуално на всички равнища. Всичко това включва съществуването на служащи, които избират да не бъдат под карантина, макар риска за себе си и фамилиите си, рационална конструкция на търсенето от стопански разнообразно общество и неизбежната гняв, която се построява под напън.
Фармацевтичната промишленост също има тези проблеми, и разпадането на системата би било пагубно. Поддръжката на електроцентралите включва доста хора, още повече, когато има проблем. Тя изисква доставката на гориво по тръбопроводи, които би трябвало да се поддържат, както и оборудванията за предпазване и произвеждане. (Тук не загатваме поддържането на съоръжения за филтриране на вода, помпени станции и всички други съществени услуги.)
Моят въпрос е от две елементи. Първо, цялостна карантина е невъзможна и второ, колкото по-агресивна е карантината, толкоз повече се оказва напън върху уязвимите вериги за доставки, които поддържат живота. Системите изискват личен състав и личният състав не може да избегне контакт с обществеността.
Това не значи, че карантината не е рационално решение. При сегашните условия това е единственото рационално решение. То даже може да бъде доста дейно при понижаване броя на главните служащи. Но е значимо да се има поради, че веригите за доставки, без значение какъв брой са здрави, могат да се счупят и са нужни армии служащи, с цел да ги поддържат.
Цикълът, очакван от карантината, се сблъсква с цикъла, който поддържа веригата на доставки. Въпросът е в математиката на карантината. До каква степен работната мощ, поддържаща тези и други вериги за доставки – и техните крайни консуматори – трансформират математиката. Предполагам, че това е изчислено и че се схваща, че тези вериги на доставки не може да бъде позволено да се пресечен и до известна степен ще поддържат разпространяването на вируса. /БГНЕС
………………
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”.
Всичко това е спекулативно. Това, което знаем сигурно, е, че международните държавни управления към този момент отсрочват да се занимават с казуса, надявайки се, че по-късно е по-добре от в този момент. Това не е нерационален проект, само че идва с стопански разноски, като най-малките от тях са свързани с вериги за доставки. Това, което ни е належащо с цел да оцелеем, би трябвало да пътува от мястото, където е направено, до домовете ни, и всяка стъпка по веригата е изложена на риск да се разпадне.
За нашите цели има три незаменими вериги за доставка: храна, фармацевтични артикули и сила. Необходимостта от храна е явна. Невъзможността да се получат медикаменти за съществуващи медицински положения може да убие повече хора, в сравнение с самия ковид. Електричеството е от значително значение за изстудяване на храни и вероятно медикаменти, с цел да разреши на информацията да тече и да задвижва уреди, нужни за веригата на доставки. Бензинът би трябвало да бъде доставен, с цел да могат камионите, които популяризират храни и фармацевтични артикули, да се движат. Несъмнено има и други вериги за доставки, които сме пропуснали, само че това са главните неща, през които би трябвало да минем, до момента в който времето се обърне.
Когато брачната половинка ми и аз пазарим хранителни артикули, поръчваме онлайн, тъй че да са подготвени за взимане, когато стигнем до магазина. Преди две седмици успяхме да създадем поръчка, която да вземем същия ден. Бяхме поръчали доставката за след две седмици, защото взехме решение, че ще пътуваме малко и искахме да се уверим, че ще имаме задоволително доставки, когато се върнем вкъщи. (Видях идването на поръчката и брачната половинка ми ме намерения за вманиачен. Моля, имайте поради, че в последна сметка се оказах прав.) Миналата седмица обаче поръчахме онлайн някои спомагателни неща и трябваше да чакаме три дни. В неделя опитахме още веднъж и най-рано можехме да получим нещата след осем дни. Проверихме с Amazon, царя на веригите за нови доставки, и при тях чакането за някои съществени храни и домашен продукти беше от пет до 10 дни. Някои продукти бяха изцяло недостъпни.
Това значи, че хора, които занапред стартират да се запасяват, не могат, защото първичният скок на търсенето е затруднил запасите на супермаркети и е претрупал предлагането. Складовете безспорно имат забележителна доставка, а техните източници – опаковачите на храни и други сходни, също са в положение да получат храна от производителите. Веригата на доставките на храни е постоянна, само че видяхме грохване заради търсенето, което може да окаже известно въздействие идващите няколко дни.
Проблемът обаче е, че веригата на доставките на храни и общественото разграничаване, да не приказваме за карантината, работят един против различен. Колкото и автоматизирана да е станала, тя е съставна от хора, които доставят артикули на хората. В складовете към момента работят хора. Камионите и товарачите минават от един възел в зареждането до идващия. Служителите, подреждащи стоките в магазините, и касиерките допират опаковките с храни. Списъкът продължава. Не става дума, че карантината е неефективна; това опонира на правилата на задачата й.
Всичко това има и обществена цена. Бедните хора не могат да купуват храна за три седмици едновременно. И цялата картина се усложнява от капризите на служащите, които могат да решат, че се нуждаят от заплатите си, с цел да оцелеят, или може да решат, че е по-безопасно да се откажат от работата си. Работната мощ ще се свие, евентуално на всички равнища. Всичко това включва съществуването на служащи, които избират да не бъдат под карантина, макар риска за себе си и фамилиите си, рационална конструкция на търсенето от стопански разнообразно общество и неизбежната гняв, която се построява под напън.
Фармацевтичната промишленост също има тези проблеми, и разпадането на системата би било пагубно. Поддръжката на електроцентралите включва доста хора, още повече, когато има проблем. Тя изисква доставката на гориво по тръбопроводи, които би трябвало да се поддържат, както и оборудванията за предпазване и произвеждане. (Тук не загатваме поддържането на съоръжения за филтриране на вода, помпени станции и всички други съществени услуги.)
Моят въпрос е от две елементи. Първо, цялостна карантина е невъзможна и второ, колкото по-агресивна е карантината, толкоз повече се оказва напън върху уязвимите вериги за доставки, които поддържат живота. Системите изискват личен състав и личният състав не може да избегне контакт с обществеността.
Това не значи, че карантината не е рационално решение. При сегашните условия това е единственото рационално решение. То даже може да бъде доста дейно при понижаване броя на главните служащи. Но е значимо да се има поради, че веригите за доставки, без значение какъв брой са здрави, могат да се счупят и са нужни армии служащи, с цел да ги поддържат.
Цикълът, очакван от карантината, се сблъсква с цикъла, който поддържа веригата на доставки. Въпросът е в математиката на карантината. До каква степен работната мощ, поддържаща тези и други вериги за доставки – и техните крайни консуматори – трансформират математиката. Предполагам, че това е изчислено и че се схваща, че тези вериги на доставки не може да бъде позволено да се пресечен и до известна степен ще поддържат разпространяването на вируса. /БГНЕС
………………
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ