Из цяла България могат да се видят старинни каменни мостове

Из цяла България могат да се видят старинни каменни мостове - още от римско и турско време. Повечето са градени от самоуки национални майстори, само че са устояли на времето и естествените стихии. За доста от тях се описват вълнуващи истории.

Красивите водопади на България

Красивите плажове на България

Красивите хижи на България

 Старинните каменни мостове са едни от чудесата на България. За множеството от тях не се знае точна възраст, само че е реалност че са устояли на времето епохи наред. И в този момент в тези съвременни времена, родопските мостове ни притеглят със своята симетричност и с хармонията им с обгръщащата ги гора. Сводовете им са направени толкоз тънки, че когато човек минава по тях се пита дали ще го устоят. Но какво е тежеста на един човек пред стихията на буйната планинска река, придошла от топящите се снегове и по този начин всяка пролет, епохи наред.

Дяволският мост е същински шедьовър на строителството от Средновековието. Строен е от локален занаятчия през 17-ти век и е с три свода. Отличава се с големи размери и извънредно елегантни и симетрични форми - висок е над 13 метра и е дълъг 56 м. Под него минава река Арда, която образува извънредно хубав каньон с огромни меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, равнището на реката се повишава с 5-6 метра, а дебитът й доближава над 2620 куб.м/сек. Въпреки това, Дяволският мост е удържа на водната буря над 300 години.  Недалеч от град Кюстендил се намира Кадин мост. Казват, че бил издигнат от кадия (съдия на турски език). Има поверие, че мостът бил издигнат от трима братя. Те дълго го градили, само че все не успявали даго завършат, тъй като той се разрушавал. Поверие казвало, че мостът „ желае курбан ” (жертва) – да се вгради човешка сянка в камъните. Тримата майстори се наговорили да вградят невестата на един от тях. Двамата по-големи братя предизвестили скрито дамите си, а най-малкият спазил дадената дума. Неговата булка била вградена, с цел да скрепи моста. Беленският мост е мост, който е издигнат над река Янтра, покрай град Бяла. Мостът е знак на българското инженерно-строително и архитектурно майсторство и е планиран и повдигнат от Кольо Фичето. Мостът е изработен от издялан варовиков камък и варов хоросан, а строенето му продължава 2 години. Украсен е с изображения на животни, издълбани в него. След наводняване половината от моста е опустошен, след което реконструиран и първичният образ бива изменен.

Гърбавият мост e eмблeмaтичeн cимвoл нa Трявнa. Cтрoeн e прeз 1844-1845 година Първoнaчaлнo бил oт дървo, нo cлeд пoрoйни дъждoвe рeкaтa прииждaлa и чecтo гo cъбaрялa. Зaтoвa трeвнeнци рeшили дa гo пocтрoят oт кaмък. Cтрoeжът пoвeрили нa мaйcтoр Димитър Ceргюв, кoйтo дългo избирaл кaмъкa. Нaпрaвил мocтa в римcки cтил – виcoк, cвoдecт и cилнo изгърбeн дa мoжe cвoбoднo дa прoпуcкa придoшлитe буйни вoди нa рeкa Трeвнeнcкa. Пoвeчe oт 160 гoдини мocтът e вeрeн нa трeвнeнци – уcтoявa нa вcички стихии и cтихии.

Мостът на Мустафа паша (Старият мост) е пътен мост, пресичащ река Марица при Свиленград. Той има зидана каменна структура, формирана от 21 свода, ширината. Мостъте монумент на културата. Строен в интервала 1512 – 1529 година Дело е на османския проектант Мимар Синан и е част от вакъфски комплекс, включващ кервансарай, джамия, чаршия и хамам, финансиран от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно към комплекса поражда град Мустафа паша, през днешния ден Свиленград.

Римският мост се намира на 12 км югозападно от град Омуртаг и на 60 км. от Търговище, сред селата Виданово и Голямо Доляне, покрай Стара река. Независимо от името си, мостът не съществува от римски времена. Той е издигнат през XVI–XVII век. Дълъг е 60 метра, необятен 4 метра и висок 10 метра. Строен е напряко върху естествената канара.

Това неповторимо оборудване е изцяло непокътнато и удивлява със своята архитектурна изящност. Някога през него е минавал значим стратегически път.

В горното си течение река Армира се назовава Атеренска, по тази причина и моста е прочут като Атеренски мост. Той е едносводест, с две рамена, едно от които е било разрушено от реката. Изграден е от плочести камъни с хоросанова заварка, а арката е направена от обработени камъни. Мостът е издигнат на остарял път, водещ към цитадела " Лютица ". Предполага се, че хората, които са обитавали вила " Армира ", са построили и употребявали този мост. Мостът е монумент на културата от национално значение.

Старинен каменен мост, село Петково, Смолянско. Най-интересното поверие, което се споделя тук е за красивата мома Злата Зенгин Милкова. Един турчин толкоз доста я харесал, че я отвлякъл от хорото. На няколко километра от селото Злата желае от похитителя си нож, с цел да си разреже ябълка. Вместо това обаче, тя забива ножа в гърдите си, тъй като не желае да загуби достойнството си и християнската си религия. В нейна чест в селото има чешма, на която са гравирани думи от национална ария: „ Юнак си била дощерко, че си християнска религия не даде “.

Владишкият мост в град Велико Търново е строен през 1774 година и е една от забележителностите на града. Мостът свързва двата бряга на река Янтра в Асенова махала сред хълмовете Царевец и Трапезица. Името Владишки мост идва от близостта на тогавашната Търновската митрополия ситуирана край храм " Св. Св. Петър и Павел " и от това, че построяването му било финансирано от търновските владици. Мостът е реконструиран през 1981 година, а през 1998 година е разгласен за монумент на културата.

Покритият мост в гр. Ловеч В края на XIX в. жителите на Ловеч се обърнали към самоукия занаятчия Колю Фичето с молба да построи затрупан мост с дюкянчета. Той почнал градежа през 1874 година Основите му били направени от камък, а останалата част - от дърво. Мостът бил декориран с четири скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, женски бюст и сопа с токмак. През август 1925 година е погубен от пожар. В интервала 1927-1931 година е издигнат нов железобетонен затрупан мост, преустроен по този начин, че оптимално да се приближи до оригинала на майстора.