Екатерина І - живот и управление
Историята на първата жена-самодържец на съветската империя съставлява житейски прочит на историята на Пепеляшка. Той е по-суров от нежната приказка, само че демонстрира, че приказните истории може да имат аналог в живота, и то в едно бурно и превратно време, каквото е средновековието в Русия.
Екатерина І остава най-необичайната и странна съветска императрица, която освен съумява да стигне до трона, без значение от елементарния си генезис, само че и да остави още една следа в съветската история - тя поставя началото на ръководството на съветската империя от дами за цялостен век.
Не наподобява необичайно, че Екатерина, за чийто генезис не се знае съвсем нищо несъмнено, става брачна половинка на Петър Велики. Царят-реформатор е маркиран в историята с не по-малко странното си ръководство. Той с всички старания се пробва да модернизира огромната страна, стреми се към премахване на съветския метод на живот и замяната му със западния модел. Екатерина е още една от странностите на Петър І, само че най-трайната от всички. Началото на житейския път на елементарното момиче от народа е обгърнато от толкоз догадки, че е мъчно да се стигне до цялата истина за нейните ранни години.
Екатерина І и нейният път към върха на съветската империя
Вече е потвърдено, че императрица Екатерина І Алексеевна е родена с името Марта Елена Скравонска. Тъй като няма останали публични документи за генезис, се одобряват косвени доказателства за началото на нейния витален път.
Според една версия Марта Самуиловна Скравонска е родена в семейство на латвийски или литовски селяни от Виндземзе, централен район на Латвия, който се е намирал в рамките на съветската империя.
Според друга версия е родена в семейство на селяни от покрайнините на Тарту. Изследователите обръщат внимание на семейството Скравонска и нейния полски генезис.
Родителите на Марта умират от чума към 1689 година и оставят пет деца сираци. По-нататъшната орис на момичето също е обгърната с мъгла. Известно е, че децата са прибрани от вуйна им Ана - Мария Веселовска. Според някои източници 3-годишната по това време Марта остава в фамилията на вуйна си, до момента в който навърши 12 години, а съгласно други, тя е заведена незабавно след гибелта на родителите си при лютеранския свещеник Йохан Глюк в Мариенбург, където работи като перачка. Не посещава учебно заведение и до края на живота си остава необразована.
Тъй като е доста красива госпожица, тя притегля погледите на мъжете и на 17 години се омъжва за Йоханес Крус, офицер от шведски генезис, само че бракът им просъществува единствено няколко дни, защото драгуните отпътуват и полкът им повече не се завръща.
През 1702 година съветски войски, водени от Борис Шереметев, завладяват шведската цитадела Мариенбург по време на Северната война и популацията на града попада в плен. На свещеник Глюк е препоръчано да стане преводач и по този начин Марта отпътува се оказва в Москва.
В съветската столица хубавицата Марта минава от един мъж при различен и най-после попада при Александър Меншиков, който е другар на Петър І.
През 1703 година владетелят също стопира взор на красивата прислужница в дома на своя другар и бъдещата императрица за следващ път сменя мястото си, този път при самия Петър І. Известно е, че Марта остава близка с Меншиков през целия си живот. Твърди се, че повода за това е сходният им генезис, а близостта и разбирателството им се дължи на това, че Меншиков също не е от благородно родословие.
Връзката на Марта с Петър Велики продължава до края на живота му. Те са дружно 20 години. Марта е кръстена и сменя името си на Екатерина Алексеевна, защото неин кръстник става Алексей - синът на Петър от първата му брачна половинка.
За външния тип на Екатерина, с помощта на който тя стига до царския замък, също има спорни отзиви. Един от нейните съвременници споделя, че тя привличала погледа с хубостта си и високия си растеж. Но съветски историк твърди, че в действителност Екатерина не имала ангелската хубост на щерка си Елисавета, нито пък изисканото богатство лъчение на Екатерина ІІ. Жената, която очаровала Петър Велики, имала необятни кости, била пълничка и мургава, като множеството хора от простолюдието.
Независимо от мненията Екатерина съумява да плени владетеля и любовта му към нея е мощна и откровена, което се вижда незабавно от писмата му до Екатерина. Тя е един от дребното хора, които не се опасяват от гневните прояви на височайшата персона, известна със строгия си манталитет. Казват, че Екатерина е имала доста успокояващо деяние върху Петър І
През 1707 година двамата подписват скришен брак. Екатерина ражда на Петър 9 деца, само че единствено две доживяват до зрелост. Това са двете дъщери - Анна и Елисавета. Родени една след друга през 1708 и 1709 година. През 1703 година владетелят мести столицата в Санкт Петербург и по време на градежа на града те живеят в дървена къща, като нормално семейство.
Освен това Екатерина го съпровожда по време на военните му акции. Като легенда се споделя казусът, при който съветските войски се оказват заобиколени от турски по време на Пруската война през 1711 година. Тогава Екатерина предлага бижутата си, с които да откупи правото на оттегляне и по този начин съумяват да излязат от тежката обстановка.
През 1712 година Петър І се дами публично за Екатерина и я афишира за императрица. На нейно име е кръстен ордена Света Екатерина, основан особено от Петър І.
През 1725 година умира Петър Велики, без да уточни собствен правоприемник. Три години преди този момент той с декрет анулира закона, съгласно който тронът се наследява от най-големия наследник и се дава опция владетелят да уточни определен от него заместител. Тъй като Петър І не показва подобен, възможен кандидат остава единствено невръстният наследник на Алексей, най-големият наследник на владетеля. Самият Алексей е погубен по заповед на татко си. Другата опция е вдовицата на Петър, Екатерина, да го наследи.
Тази основана от владетеля опция разрешава на Екатерина да заеме престола с помощта на прелом, проведен от Меншиков. Преображенският полк, правилен на императрицата, влиза в Сената, когато се взема решение изборът, при което Екатерина е одобрена за държател.
Управление на Екатерина І
Управлението на императрицата като независим държател трае единствено две години, от 1725 до нейната гибел през 1727 година. Екатерина и нейната наследница Елисавета не престават промените на Петър І в модернизирането на Русия.
Малко след гибелта на Петър са включени още 100 хиляди казаци към армията от 130 хиляди военни и по този начин съветската войска става най-многобройна в Европа, само че от това страда стопанската система на страната. Затова императрицата се заема да понижи средствата за армията и отстрани някои налози на популацията. С този акт остава в съзнанието на поданиците като обективна владетелка.
На нейно име е наименуван дворецът Екатеринхоф, покрай Санкт Петербург. Тя построява и първия мост в столицата на Петър І - Санкт Петербург.
Политиката, която води, е умерена и внимателна, също така владетелката е следена от своите съветници.
Екатерина І не съумява да направи доста за политиката на Русия поради ранната си гибел от белодробно заболяване. Умира на 43-годишна възраст. Наследена е от Петър ІІ.
