Металните трактори на Пъркинс: Панацеята, която се оказа измама
Историята на медицината е цялостна със съмнителни изказвания и нелепи хрумвания. Всички сме чували за шарлатани, които настояват, че имат медицински знания, с цел да разпространяват и продават безсмислени лекувания, мехлеми и илачи. Тези хора реализират друго равнище на триумф и нормално техните подправени изказвания се разкриват не след дълго.
През 1796 година Елиша Пъркинс, доктор в Кънектикът, стартира да продава извънредно устройство – две железни пръчици с форма на сълза, едната от желязо, а другата от месинг, за които твърди, че имат чудодейно лечебно деяние. Според него единствено докосването на тези по този начин наречени „ трактори “ до кожата може да излекува редица болести, в това число възпаления, епилепсия и ревматизъм.
Металните „ трактори “ на Пъркинс, както станали известни, се продавали в чифт (за 25 континентални $ в Съединени американски щати и 5 гвинеи във Великобритания) и могли да се употребяват от всеки. Това е част от тяхната прелест. Не единствено че са били рекламирани като просто лечебно средство, само че даже не е било належащо да сте доктор, с цел да ги употребявате – стига да сте способни да ги приложите към нараненото или мъчително място.
Пъркинс научава здравната специалност от татко си, Джоузеф Пъркинс, който приключва колежа Йейл през 1727 година и стартира лекарска процедура в Норич, Кънектикът. Именно тук Елиша придобива медицински знания като негов помощник, преди да се реалокира в Плейнфийлд, Кънектикът, където стартира лична процедура и основава здравна академия. През 1795 година става ръководител на здравната асоциация на окръг Уиндъм, а също по този начин е определен за пратеник на здравното общество на Кънектикът. Накратко, Пъркинс изглеждал като изгряваща звезда, която има сполучлива здравна кариера пред себе си. Поне до момента в който „ откритието “ му в последна сметка не го трансформира в прочут самозванец.
Изгряващият доктор за пръв път осъзнава феномена, който в последна сметка патентова, по време на хирургическа интервенция, при която вижда по какъв начин един мускул се свива, когато го допре с върха на железен инструмент. След това опитва с други материали, като дърво, и открива, че единствено металните предмети провокират този загадъчен резултат.
Явно, до момента в който побутва хората с разнообразни принадлежности, Пъркинс вижда и по какъв начин при рязане на венците с железен нож преди вадене на зъб пациентът като че ли изпитва по-слаба болежка. Подобна реакция той следи и при използването на железни принадлежности върху възпалени тумори, преди да ги разреже. Като добър емпирик, той опитва с разнообразни метали, с цел да ревизира кой от тях работи най-добре, и в последна сметка се стопира на композиция от две клечки – едната от месинг, а другата – от желязо.
Първоначално тракторите са посрещнати враждебно в някои медицински среди, изключително измежду тези, които към този момент са били подозрителни към изказванията на тогавашните последователи на животинския магнетизъм – т. нар месмеризъм. Но за доста повече хора и лекари в Америка и Европа клечките са били сензация.
През 1796 година той и синът му потеглят на сполучлива рекламна обиколка и разгласяват разнообразни брошури, в които се възхваляват откритието и ефикасността на трактора. Положителните свидетелства от високопоставени лекари и държавни чиновници – в това число Джордж Вашингтон, който се твърди, че си купил чифт за фамилията му – бързо укрепват доверието в тях. Всъщност те стават толкоз сполучливи, че се трансформират в нещо като валута; хората даже употребяват парцели, коне и каруци, с цел да платят за избран брой трактори.
Но макар публичния възторг във връзка с металните трактори на Пъркинс, скептицизмът остава. През 1797 година Медицинското сдружение на Кънектикът изключва индивида от редиците си с претекста, че той е самозванец, до момента в който други се пробват да схванат по какъв начин въобще работят тракторите.
Проведени са опити с железни принадлежности и магнити, с цел да се ревизира дали те ще дадат същия резултат – което се и случва – до момента в който през 1800 година един британски доктор се пробва да тества „ фиктивните трактори “, като употребява две дървени клечки, маскирани като железни. И Джон Хейгарт, доктор в Бат, Англия, открива, че може да провокира същите резултати с тези подправени предмети. Той стига до заключението, че „ целият резултат безспорно зависи от усещането, което може да се направи върху въображението на пациента “.
Днес бихме сметнали това за един от най-ранните опити за доказване на плацебо резултата, само че той е единствено един от многото проби, извършени от лекари, с цел да развенчаят шумотевицата зад тракторите. Изглежда, че всичко може да бъде употребявано за реализиране на същите резултати, за които Пъркинс твърди, че са неповторими за изобретението му, стига пациентът да има вяра, че се лекува с формалните трактори.
След това пръчките стават обект на насмешки: те са осмивани в карикатури и вестници и в последна сметка излизат от мода. Но все пак те не престават да се радват на комерсиална известност известно време след гибелта на Пъркинс през 1799 година
Макар да е изкушаващо да го считаме за елементарен самозванец, това не е напълно тъкмо и заслужено. Той освен основава концепциите си с положителни планове, само че те са били посрещнати с възторг и от доста от сътрудниците му лекари. Неговата история в действителност ни споделя доста за това по какъв начин медицинските хрумвания от време на време могат да основат своя лична митология и че историята е цялостна с хрумвания, които наподобяват прекомерно положителни, с цел да бъдат правилни, до момента в който не се потвърди, че са тъкмо такива.
