Защо Еклерите са кралски десерт?
Историята на еклерите и на сладкишите с парено тесто е относително млада за разлика от редица деликатеси, чиято история може да се наблюдава епохи обратно. За изобретател или откривател на еклерите се счита италианецът Пантерели, готвач на Катерина Медичи, който ги нарекъл на свое име. А за рождена дата на този френски десерт се счита 1540 г.
През 1533 година Катерина, която била на 14 години, пристигнала от Италия, с цел да се омъжи за бъдещия френски крал Анри II. Нейната свита се състояла от голям брой прислужници, придворни и готвачи. Точно нейните готвачи се заели с префасонирането на френската кухня по италиански пример.
Не е ясно дали в действителност Пантерели е изобретил рецептата за еклери на френска земя или я е донесъл от родината си, само че вкусният десерт, който се оформял като дребни топки, дълго време се наричал пантерелки. Постепенно той станал обичан сладкиш на французите. Бил приготвян с друг заряд - сладостен или солен. На французите само не пасвало италианското звучене на името на десерта и скоро след гибелта на Пантерели той бил прекръстен на попленки.
Кръглите попленки дълго време били известни през Средновековието освен поради усета си, само че и поради това, че давали мотив за занимания и шегички. Готвачите се забавлявали, като ги слепвали по две, и по този начин те напомняли на женски форми, което предизвиквало нескрити усмивки измежду посетителите на аристократичните салони.
Името на сладкиша от парено тесто бил изменен още веднъж през 18 век от известния сладкар Авис, който подобрил рецептата. Той кръстил дребните топчици шу (зелка), тъй като му наподобявали на дребни кръгли зелки. Това име и до момента се употребява в интернационалния език на готварската колегия като наименование на парено тесто, от което се подготвят еклерите, профитеролите, тулумбичките и т.н.
В началото на 19 век основателят на френската кухня в днешния ѝ тип - фамозният кулинар Антоан Карем, доусъвършенствал рецептата и основал класическото парено тесто, което се употребява и в днешни дни.
Това тесто е в основата на доста сладкиши.
Когато се шприцова във формата на кръгче, се получава Пари Брест, кръстен на известната колоездачна обиколка.
Крокенбуш пък е приготвян за сватбени тържества и съставлява съединен конус от профитероли, слепени с карамел.
Профитеролите с заряд от яйчен крем пък се назовават, релижиьоз (монахинки). За тяхното основаване съществува забавна легенда. Монахините от манастирите Алзасиен и Мармутие приготвяли блюдата за публична гощавка. Ненадейно от вътрешностите на някоя от сестрите се издал неуважителен тон, вследствие на което всички монахини прихнали да се смеят. В този миг от ръката на една от тях се стекла капка тесто и паднала в тигана със сгорещена лой. То бързо се издуло и когато разрязали изпърженото тесто, то се оказало кухо от вътрешната страна. Така пристигнало и името на сладките монахинки.
