Историята на българското дарителство е една цяла вселена. Трудно ще

Историята на българското дарителство е една цяла галактика. Трудно ще е да изброим имената на всички тези непознати или забравени наши меценати, отделили баснословни суми за богатството на своя народ.

Това са най-много заможни хора, придобили с твърдоглав труд благосъстоянието си, само че и възпитани в любов към отечеството и народа. Eдна от личностите в този многочислен Пантеон е индустриалецът Пенчо Семов. Пенчо Семов е роден в с. Цветковци, неразбираемо тъкмо по кое време – показват се 1872, 1873 или 1875 година Баща му е селяндур, преселил се в Габрово. Едва изчаква сина си да приключи 5 клас (1886 г.) и го взема със себе си да пътува и търгува. С доста старания и труд младежът икономисва пари и се включва (1898 г.) в производството на сапун в Габрово. Успехът е бърз, само че по-важното е, че печели почитание. Вече го назовават не просто „ Пенчо “, а „ Господин Семов “, а младежът още няма 30 години. През 1904 година става акционер във вълненотекстилна фабрика в Габрово, а в идващите две години основава комерсиална компания в и стартира да създава текстил, още веднъж в Габрово. През 1909 година се включва в акционерно сдружение в първата българска фабрика за юта във Варна, произвеждаща зебло, чевали и торби. Не стопира с това и става главен акционер в редица други предприятия. През 1921 година открива трикотажна фабрика, модернизира я непрестанно, създава качествено. Семов продължава да търгува, само че едвам завоюва свежи пари, които да влага в промишлеността.

Превръща се в огромен бизнесмен, акционер и индустриалец, управляващ към 28 предприятия в цялата страна, които основават над 15 хиляди работни места.

Фабриките му са снабдени с съвременни машини, някои от които за пръв път се появяват в България. Семов е наясно със смисъла на технологиите и рекламата, почита експертите, знейки че от тях зависи качественото произвеждане. Той осъзнава, че лоялни към предприятието служащи са по-производителни. Затова за тях е направена столова, баня, обезпечен е заводски доктор. Важно е да се означи, че в предприятията му са планувани инвалидни пенсии! Освен това няма приемни часове и всеки негов чиновник може да показа проблемите си с него и да разчита на помощ, а на огромни празници провежда общи трапези, на които сядат всички дружно – и служащи и акционери. По думите на негова някогашна работничка: „ Голям човек беше Пенчо Семов. Много правеше и даваше за служащите си. “ Заради тези връзки със чиновниците си, е сравняван с Хенри Форд, а поради предприемчивостта си – с Рокфелер. И в случай че хората му получават отпуски, той самият не знае събота и неделя, през лятото даже не върви на отмора. Неговите правила са труд, неизменност и обич. Както всеки човешки живот и този на Семов не е лишен от нещастия – обичаната му брачна половинка умира доста рано, а също и двете им деца. Вторият му брак остава бездетен и фамилията осиновява негов племенник. Въпреки тези несгоди той остава същият незабравим, а на моменти и необикновен човек. През 1925 година недоволна брачна половинка на малък акционер несполучливо стреля по него, само че той отхвърля да заведе правосъдно дело против нея.

Очевидно е човек с мил темперамент, само че е и завързан към родния си край. Въпреки добитото благосъстояние, избира да живее в Габрово, а не в столицата. Румънски публицист отбелязва, че всички в града се обръщат към него просто с „ бай Пенчо “. Семов твърди, че си остава вечно селяндур и за самия себе си споделя: „ Богат съм, без да съм лакомец, аз съм обществен, без да съм социалист. “ Гостоприемен и сърдечен, Семов посреща на лични разходи във вилата си всички задгранични делегации, които посещават Габрово и в никакъв случай не желае да му бъдат възобновени средствата. Дори получава благодарствено писмо от английския крал Едуард VІІІ. Цар Борис ІІІ също гостува във вилата. През 1928 година монархът го награждава с медал за цивилен заслуги, 10 години по-късно – с медал „ Свети Александър “. Той се отдава на щедрост, тъй като има справедлива потребност от това, а не с цел да почисти съвестта си от нещо. Прави дарения на обща стойност над 55 млн. лева – за манастири, църкви, учебни заведения, библиотеки, Фонда за битка с туберколозата, женското сдружение „ Милосърдие “ и други Отпуска средства за столове за небогати възпитаници, което му печели прякора „ Благодетелят на трапезариите “. По Коледа и Великден обезпечава месо за бедните жители в Габрово, а също по този начин подкрепя професионалното девическо обучение в града. Не не помни и родното си село Цветковци, където през 1921 година с негово подаяние е издигнато учебно заведение.

Една от най-големите му заслуги е построяването на парк от близо 250 дка, в който габровци се разхождат по празници.

Когато го питат не се ли нервира от тълпите, той дава отговор: „ Как ще ме нервират, бе! За мен е наслаждение, че мога да основа за хората едно прелестно преживяване. “ През 1933 година в парка е издигнат старешки дом или „ старопиталище “, както го назовава Семов. Три години по-късно той подарява своята вила с чифлик край Варна на Съюза на публицистите. Не бива да пропущаме и обстоятелството, че през 1942 година със свои средства построява девически интернат в Габрово. Отличава се и с невероятна невзискателност. Самият той изрично не разрешава да се написа за направените от него дарения, което е още по-невероятно на фона на събитието, че завещава половината си имущество за щедрост. След 9 септември 1944 година името му обаче е премълчавано. Той умира през 1945 година, само че нито една дума от наследството му не е зачетена. Цялото му имущество е заграбено. Известен поклон към личността му е изработен през 2008 година, когато е разгласен за почетен жител на Габрово като основател на модерната промишленост и един от най-големите патриоти и донори.

Такава е историята на Пенчо Семов.

Не може да не ни направи усещане по какъв начин през целия си умишлен живот този човек се пробва да помогне на другите (опитва да направи това даже и в смъртта), не може да не ни направи усещане земния му темперамент, блестящо контрастиращ с големите му облаги. Ако би трябвало да посочим някакъв завет, който оставя, то сигурно ще бъде това негово разбиране, че щедрост би трябвало да се прави, тъй като има потребност от нея, тъй като без значение от епохата, постоянно ще има хора в неволя, хора нуждаещи се от поддръжка.

Източник: bulgarianhistory.org