Историите за призраци не са измислени от вчера. Те съществуват

Просвещението

Историите за призраци не са измислени от през вчерашния ден. Те съществуват от хиляди години в разнообразни антични култури и нации. Известният публицист Лъвкрафт един път споделя:

Човешкото предпочитание да победи гибелта, да живее постоянно, е намерила израз в историите като тази. Най-старата и известна история за призраци е написана преди повече от 3000 години в античен Египет. За какво е историята, написана от хора, които са вярвали, че гибелта не съществува?

Смъртта е единствено началото

В античен Египет са вярвали, че гибелта надалеч не е краят на живота, а единствено началото на идващия му стадий. Това е безконечното пътешестване, което няма край. Древният египетски език даже не е имал дума за “смъртта “, която нормално се дефинира като “прекратяване на живота “, защото гибелта е просто преход към друга фаза на безконечното битие.

Първата в света история за призраци

През 1983 година известният публицист Норман Мейлър разгласил разказ, наименуван „ Древни вечери “. Той го писал цели 10 години. Авторът усърдно изучавал историята на Египет и реда на заместничество на фараоните. Романът се трансформирал в бестселър. Най-интересното било, че сюжетът на книгата е доста сходен на един доста необикновен египетски текст, който датира от второто хилядолетие пр.н.е. Този античен документ се оказал едно от първите литературни творби за призраци. Тази история се наричала Khonsuemheb and the Ghost.

Книгата на Мейлър почнала с това, че героят се събуждал в гробница без спомен за себе си или предишното си. Постепенно почнал да си спомня, че е селяндур на име Мени. Фараон Рамзес II го назначава за собствен персонален колесничар, по-късно за пълководец, като те се бият един до друг в борбата при Кадеш. Единственият проблем бил, че в този момент ръководи Рамзес IX. Между фараоните минали съвсем 100 години. Става ясно, че Мени е мъртъв от дълго време, като той е дух и по тази причина се е събудил в гробницата без явен спомен за себе си.

Отначало никой не забелязал приликите сред тази книга и историята за Хонсуемхеб и призрака. Тази история датирала от интервала сред 19-та и 20-та династия (Новото царство). Може би се основавала и на някаква по-ранна история, само че в този момент към момента не е ясно. За страдание прекалено много гробници са били разграбени оттогава до в този момент. Фрагментите от тази история за призраци са били неведнъж намирани от египтолозите върху разнообразни керамични части. Очевидно това е по този начин, тъй като папирусите тогава са били скъпи.

В една древноегипетска история основният воин, Хонсуемхеб, висшият сановник на Амон, трябвало да прекара нощта в тиванския некропол и бил разсънен от духа на един от мъртвите, който бил заровен там. Според египетските показа духът може да одобри всякаква форма и да се върне от подземния свят. Най-често това била птица с човешка глава.

Тази форма съставлява някакъв тип божествена мощ,

обвързвана с безсмъртието и възкресението. Пробуждането на духа в тази форма може да се случи заради обстоятелството, че мирът на умрелия е бил нарушен. Духът бродел по Земята, ужасявайки живите, причинявайки им кошмари и събуждайки скрупули на съвестта. Подобни формирания се появяват по-рано в месопотамските текстове.

След тази нощ Хонсемхеб решил да помогне на духа, като му помогне да откри мир и покой. Той се издигнал на покрива на храма и призовал боговете. Призракът се появил още веднъж и му споделил, че името му е Небусеме, и че той е наследник на Анхмен и Тамшаса. Преди време е бил много видна фигура в двора на фараона Рахотеп. Този цар бил управлявал сред 1622-1619 година прочие н. е. и е принадлежал към 17-та династия. Това е стадият на преход от Средното царство към Новото, характеризиращо се с двойна монархия заради нашествието на Египет от хиксосите.

Небусеме е бил боен пълководец, а също и ковчежник на фараона. Такава позиция в действителност е съществувала в античен Египет. Той се върнал на Земята заради обстоятелството, че гробът му бил опустошен, и той изгубил покоя си. Небусемех споделил, че е починал по време на ръководството на Ментухотеп. В Египет е имало седем фараона с това име.

Учените били открили, че Рахотеп е завещан първо от Собекенсаф I (управлявал шестнадесет години), а по-късно от Диехути (управлявал една година), след което Ментухотеп VII се възкачил на трона. Около четиринадесетата година от неговото ръководство генералът евентуално умира.

Тук би трябвало да се означи, че историците не са съгласни

по отношение на хронологията на ръководството на египетските фараони. Някои считат, че Рахотеп и Ментухотеп са еднакъв цар, до момента в който други считат, че това е Ментухотеп II. Тук още веднъж има противоречие, защото последният е управлявал пет века преди Рахотеп. Такова комплициране в египтологията е доста постоянно срещано събитие.

Твърде доста епохи са минали, а изворите са прекомерно нищожни. Може би, несъмнено, античният повествовател просто не е познавал добре историята на страната си. Може би някой безпаричен служител е документирал градежа на гробниците и е записал остаряла национална приказка, излъчена генерации преди него от уста на уста.

Какво споделя една антична история за призраци

Разказът споделя, че Ментухотеп погребва своя пълководец и ковчежник в гробница с всички дължими почести. Той имал саркофаг от алабастър и даже канопични съдове. Всичко това в този момент е унищожено. Свещеникът Хонсемхеб се смилил над призрака и предложил да му помогне. Той заречен да ремонтира гробницата му и да сложи тялото му в нов саркофаг от скъпо дърво.

Небусеме не вярвал в искреността на свещеника, тъй като живите постоянно са го мамили. Хонсемхеб, с цел да покаже сериозността на желанията си, споделил, че няма да пие и да яде, а ще седи там и ще оплаква душата си. Всеки ден прислужниците му трябвало да вършат дарения в храма за умрелия.

Тук историята свършва. Записано е на няколко фрагмента,

открити в Дейр ел-Медина (близо до Тива). Тези фрагменти са изложени в Египетския музей в Торино, Kunsthistorisches Museum във Виена, Националния археологически музей във Флоренция и в Лувъра – Париж. Учените не са съумели тъкмо да подредят тези фрагменти в последователен ред.

Фрагмент, съхраняван в Париж, споделя, по какъв начин Хонсемхеб съблюдава обещанието си и изпраща трима прислужници да намерят уместно място за новата му гробница. Те го намират „ на двадесет и пет лакти от царя в Деир ел-Бахари “ (където се намира гробният храм на Ментухотеп II). Днес това място е известно с обстоятелството, че пет века по-късно кралица Хатшепсут и нейният наследник, могъщият Тутмос III, са били заровени наоколо. Слугата се върнал при свещеника и му споделил, че е намерил мястото. Тук историята свършва и краят е незнаен. Дали Хонсуемхеб върнал Небусемеч във безконечния покой, никой не знае…

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!