Просвещението
Истории за галактическите борби могат да бъдат открити в доста култури по света. Тези борби постоянно са ясно обрисувани, със силите на положителното от едната страна и силите на злото от другата. За някои култури галактическата борба е почнала при започване на времето и е виновна за реда на нещата, каквито са. От друга страна, в бъдеще ще има борби, събития, които няма да се осъществен, само че които може да се материализират в един миг.
Древна Месопотамия вярвала, че в зората на сътворението се е състояла галактическата борба с епични размери. Тази история е записана в Епоса за сътворението, прочут също като Енма Елиш, което е началната дума на епоса.
Според мита при започване на времето е имало две антични сили, Апсу представляваща прясната вода и Тиамат представляваща морската вода. От тези двама богове пораждат просто боговете. Шумът на тези млади богове провокирало мощно неспокойствие у Апсу и Тиамат. Въпреки че Апсу желал да убие децата си, Тиамат бил срещу проекта му. Това предиздвикало Апсу да бъде погубен от децата си, водени от Еа. Тогава Еа станал основен господ и той имал наследник Мардук, на който било обещано да си играе с вятъра. Това довело до огромното неспокойствие на Тиамат.
Тези богове убедили Тиамат да се бие с Еа и неговите почитатели.
Тъй като другите богове не можели да се оправят с Тиамат, Мардук предложил да ги избави, при изискване че му бъде разрешено да остане лидер, откакто победи античната богиня. Между Мардук и Тиамат се състояла борба, в която последният бил погубен. В допълнение, новият брачен партньор на Тиамат, Цингу, също бил погубен и тялото му било употребявано за основаването на земята. Накрая, кръвта на Цингу била употребена за основаването на човечеството, чиято задача била да прави работата на боговете.
Богът Слънце се бори с чудовището на Хаоса. Древната месопотамска вяра приказва за Енма Елиш, и Епоса на Сътворението.
Подобни истории за галактическите борби
в зората на времето участват във „ войната на небето “, както в християнството и юдаизма, както и в титаномахията в гръцката митология. Тези борби послужили за пояснение на повода за статуквото. Създаването на човечеството вследствие на галактическа борба обаче е единствено едната страна на монетата. Те вярвали в огромната галактическа борба, която един ден щяла да унищожи човечеството.
Най-известната от тези борби може да бъде открита в библейската книга Откровение. Според дословното пояснение на книгата щяло да има огромна борба сред положителното и злото в Армагедон, който някои считат за мястото на Мегидо, действителното място в Леванта. В сходство с това поверие, силите на злото ще бъдат унищожени, а дяволът ще бъде хвърлен в бездънната празнина за хиляда години.
След това време дяволът ще се върне на Земята, ще събере войска и ще води война против Бог за финален път. След провалянето дяволът ще бъде хвърлен в езерото от огън и сяра и ще стартира новата епоха на мир под Божието ръководство.
Подобна апокалиптична борба може да се откри в скандинавския Рагнарок, в който доста скандинавски богове са били убити и светът бил потънал в мрак. Подобно на Книгата на Откровението, Рагнарок не е краят, а причина за светлото бъдеще, тъй като някои богове ще оцелеят, и ще възникне нов свят, който ще бъде обитаем още веднъж с хора.
По този метод епичните галактически борби
могат да бъдат открити в доста култури, тъй като те оказват помощ да се изясни светът подобен, какъвто е, и дават вяра на хората. Истории за такива борби, наследени от нашите предшественици, занапред ще се описват и обществото ни ще основава нови истории. Популярността на заглавия като „ Властелинът на пръстените “ и „ Междузвездни войни “, които включват епични борби сред положителното и злото, е доказателство, че човечеството към момента изпитва благоговение към сходни истории.
