И най-трудната работа във футбола е...
Историческо първо класиране на шампионата за Купата на Азия не е по никакъв начин непретенциозно достижение за Йемен даже при естествени условия. Но когато то идва в разгара на война и апетит, които тласкат към бездната най-бедната страна на Арабския полуостров, става дума за същинско знамение.
Това не е елементарна приказка за футболен триумф срещу всички
залози. Някои от локалните играчи са отвлечени от екстремисти. Други водят война в планините. Трети към този момент са мъртви.
При такива условия националният тим на Йемен се приготвя за финалите в Обединените Арабски Емирства и за мачовете си от групата против Иран, Ирак и Виетнам. Тимът е в ролята на безспорен новобранец и заема 135-ата позиция в ранглистата на ФИФА. За съпоставяне - първият противник Иран е под №29.
Страна, раздрана на две
Към момента футбол в Йемен няма. Първенството е прекъснато, а инфраструктурата е срината. Стадионите са в руини, клубовете се разпадат.
Всичко това е директно разследване от кървавия спор. Той ескалира през 2015 година сред интернационално приетото държавно управление и бунтовническите сили. Десетки хиляди починаха в сраженията, а гладът и заболяванията направиха нещастието още по-неописуема.
Черната статистика е толкоз стряскаща, че числата от дълго време са изгубили значение. И въпреки всичко - към 85 000 деца под 5-годишна възраст години са умряли от апетит.
Страната на процедура е раздрана на две. Съединени американски щати и Англия са подложени на критика за поддръжката си към обединението, ръководена от президента Абд Рабу Мансур Хади, и за снабдяването й с бомби, които безмилостно валят. Иран е на страната на бунтовниците хути, които управляват планинската северозападна част, в това число столицата Сана. Ал Кайда и други групировки единствено вършат обстановката още по-тежка.
Въпреки опустошените фамилии и домове, йеменците пробват да живеят. Според спортния публицист Башир Сенан локалните хора не се вълнуват изключително от геополитическата яхния, която някой им сервира студена, а чакат с неспокойствие първия мач с Иран от група D.
Самите футболисти също желаят да се концентрират върху шампионата на Азия, само че това не е по никакъв начин елементарно. Някои съумяха да си намерят клубове отвън Йемен - най-вече в Катар, само че за тези, които останаха вкъщи, мачовете на националния тим са единствената публична изява на терена от четири години насам.
Макар че няколко локални тима към момента действат, организирането на състезание в изискванията на война наподобява невероятно.
Отвличания и кораби за добитък
За новия селекционер Ян Кочиан провокациите, свързани с подготовката за огромен континентален шампионат, са от всевъзможен темперамент. Избраниците му, които имат шанса да играят постоянно, в най-хубавия случай печелят джобни пари и са принудени да карат такси или да работят в супермаркет. Други вземат участие в сраженията - няколко национали починаха в спора.
" Трябва да се захвана с нещо друго, което да ми носи пари - споделя Амад Амр Татал, състезател на един от огромните йеменски клубове " Ал-Титал ". - Може би ще се причисля към армията ".
Тренировъчните лагери за азиатската купа трябваше да се проведат през ноември, само че пропаднаха поради липса на финансиране и отчайващата логистика. Наложеното от обединението въздушно ембарго трансформира полетите в голям риск. Така остават дребното отворени сухопътни граници и кораби, транспортиращи добитък към кланиците. Един от играчите бе похитен от екстремисти на прибиране от квалификационен мач.
В началото на декември Саудитска Арабия не разреши на тима да пътува до Катар за лагер и няколко другарски срещи. Вместо това футболистите бяха пратени на небрежно скалъпено турне в Малайзия.
Само три мача годишно
Йемен несъмнено няма футболни обичаи. Феновете са настроени метафизичен и са щастливи даже при загуба. Те в никакъв случай не са се наслаждавали на победа за Купата на Персийския залив макар 27-те участия. За сметка на това победиха два пъти и ликуваха при четири равенства в последната квалификационна акция за Купата на Азия.
Едва стотина ентусиасти от Йемен пристигнаха на трибуните в Катар, с цел да поддържат любимците си при техните " семейства ". Ентусиазмът измежду хората, копнеещи за положителни вести, нарастваше лавинообразно дружно със извоюваните точки. Вълнението доближи своя връх през март, когато Абдулвасеа Ал Матари означи двата гола при триумфа над Непал, подпечатал класирането за финалната фаза.
Въпреки това тогавашният селекционер - етиопецът Амраам Белрату - се обезсърчи от неналичието на пари и сграбчи опцията да поеме своята татковина.
Освен успеха над Непал, националите на Йемен изиграха единствено три другарски срещи през 2018 година. " Участвах единствено в три мача на високо равнище ", споделя 29-годишният халф Фуад Ал Омизи. Той въпреки всичко е благополучен, че клубът му " Ал Ахли Сана " някак оцелява. Въпреки това " надбавката за превоз ", която получава, не му стига даже за постоянни визити във фитнеса.
Негов съотборник мъчно намира време да тренира поради 10-часовите си смени като водач на рейс. Печели по 6 $ дневно.
Най-трудната работа във футбола
Ян Коциан бе отпред на Словакия в интервала 2006-2008 година и има стаж като помощник в Австрия. Самият той чудесно е наясно какво въздействие има политиката върху футбола.
Като състезател той завоюва последния от своите 26 мача на национално равнище единствено няколко месеца преди разпадането на Чехословакия. Разбира се, онази обстановка има напълно малко общо с ужасите, които го дебнат в Йемен.
Коциан дойде в Саудитска Арабия през ноември. Висок, строен и въодушевен, той не е склонен с изказванието, че е приел най-трудната работа във футбола.
" Политическата обстановка основава някои необикновени условия за нашата подготовка. От една страна, няма да влизам в страната. Това категорично е упоменато в контракта ми. Но за мен е чест да съм селекционер на Йемен ".
Привърженик на техничния и комбинативен футбол, той може да се окаже идеалния треньор за младия тим. Бившият централен бранител в никакъв случай не е обличал екипа на Словакия, само че при престоя си като селекционер наложи 20-годишния тогава Марек Хамшик.
" Играчите ми са фокусирани върху изявите си на терена и заобикалят да разискват проблемите в своята татковина. Точно по този начин бе и при разпадането на Чехословакия ", акцентира Коциан.
Националите, които към момента се намират в Йемен, се надяват Купата на Азия да им предложи бягство. Съвсем безусловно. Мечтата им е да получат професионален контракт зад граница. Нито един скаут не търси гении във военните зони, тъй че футболистите несъмнено ще бъдат стимулирани.
Те чудесно знаят, че са новобранци в групата. Но самото им присъединяване е изумителен героизъм. 
