Просвещението
Исторически центърът на Вселената от дълго време е на земята. От една страна, несъмнено, това се случило, тъй като хората не знаели, какво тъкмо съставлява Вселената. В антични времена Земята за хората е била на практика цялата Вселена. Около нея, съгласно античните, е имало няколко небесни сфери. Върху тези сфери имало планети, а от най-външната страна имало черупка със звезди.
Има метафизичен и научни аргументи Земята да се смята за центърът на всичко.
В тези антични времена малко се е знаело за структурата на материята и за това, по какъв начин работят главните естествени сили. Нямало измервателни уреди, микроскопи, ускорители на частици и други сходни, които да могат да се употребяват, с цел да разберем нещо за света към нас.
Следователно хората нямали различен избор, с изключение на да показват повече или по-малко разумно звучащи хипотези. Една такава догадка се връща към Аристотел. Именно той условно разделил материята на четири типичен детайла – огън, вода, земя и въздух. Според философа всичко в този свят трябвало да се състои от тези съществени форми на материята и всеки от тези типове материя трябвало да има доста характерен вид придвижване.
Всичко, което съдържало доста въздух, се издигало, тъй като „ естественото място “ на въздуха е небето. Всичко постоянно желае да се върне на естественото си място. Ето за какво димът се издига и не остава на Земята, счита Аристотел. Естественото местонахождение на земния детайл е центърът на Вселената. Ето за какво нашата планета желае да отиде там през цялото това време. Ако забележим нещо да пада на земята, това се случва, тъй като центърът на Вселената е под краката ни и това разумно е центърът на земята.
Нови познания
Като се има поради равнището на наличното тогава познание (или неналичието на такова), това звучи много правдоподобно. Въпреки това, даже в древността е имало учени, които са виждали нещата по напълно друг метод, защото са предполагали, че има други светове като Земята. Но сходни догатки единствено усложняват въпроса за центъра на Вселената.
Когато настъпи ранният съвременен интервал, хората почнали да схващат малко повече. Исак Нютон обяснил на целия свят, за какво нещата падат и схванал, по какъв начин работи гравитационната мощ. Йоханес Кеплер разкрил, че Земята се върти към Слънцето, а не противоположното, посредством анализиране на данни от наблюдения. Така че не можем да бъдем центъра на всичко.
Но даже и след тези открития имаше хора, които бяха уверени, че Слънцето е в центъра на Вселената, основно тъй като дълго време никой не знаеше какво да прави с всички останали звезди. Никой не разбра какъв брой надалеч са били.
Германският астроном Фридрих Вилхелм Бесел съумял да мери дистанцията до звездата 61 Лебед благодарение на метода на паралакса едвам през 1838 година От този миг станало ясно, че Вселената е доста, доста огромна. Тя е доста по-голяма от Земята, както са си представяли античните елини и че Слънцето въобще не е в самия център измежду всичките тези звезди.
За това имало забавни аргументи. Ако погледнете небето, можете да видите звездите на всички места. Няма посока, в която небето да наподобява радикално друго.
Например, в случай че погледнете едната половина на небето,
то тя е цялостна със звезди, а другата половина е изцяло празна. Това е знак, че сме някъде на ръба на звезден куп, само че виждаме звезди на всички места, откъдето и да ги погледнем. По принцип звездното небе наподобява почти еднообразно във всички направления.
Мнозина възприели този факт просто като знак, че към момента сме в центъра. Но в този момент техните съперници ще възразят – какво ще кажете за другите галактики? Вярно! Все отново дано не забравяме, че астрономите научили за съществуването на такова нещо като „ други галактики “ едвам през 20-те години на предишния век! Преди това било безусловно неясно, от какво се състояли мъглявините в небето.
Млечният път ли е Вселената?
Дори при започване на 20-ти век (тоест доскоро повече от 120 години), имало доста разногласия за това къде се намира Слънцето в Млечния път и дали Млечният път е всичко, което съществува във Вселената или не! Доста учени изтъквали с причини, че сме в самия център на Млечния път и че няма нищо друго отвън него.
Цялата тази история била изяснена единствено от наблюдения, направени от американския астроном Едуин Хъбъл и неговите сътрудници. Те посочили, че в космоса има доста други галактики и че ние въобще не сме в центъра на Млечния път. Освен това самият Млечен път надалеч не е всичко, което съществува в космоса.
Въпросът къде се намира центърът на Вселената обаче остава открит.
Хъбъл бил първият, който осъзнал, че всички други галактики се отдалечават от нас. Ако погледнете задоволително надалеч в предишното, се оказва, че всички те в миналото са били ситуирани там, където в този момент е нашата Земя.
И по този начин, нашата планета към момента ли е центърът на Вселената?
Но да оставим историята на астрономията на мира, защото ще прегледаме една дебела книга със знанията, които актуалната просвета има.
Така че разширението на Вселената е действително. Наистина в случай че всичко в близост в космоса отлита от нас. По-скоро не отлита, а се отдалечава един от различен. Ако вършим наблюдения, от която и да е друга точка на Вселената, ще забележим тъкмо същата картина – всички галактики се отдалечават от наблюдаващия.
Звучи необичайно. Но в действителност тук няма нищо необичайно.
За да разберем това, дано първо си напомним, че Големият гърмеж се е случил преди 13,8 милиарда години. Оттогава Вселената непрестанно се уголемява. Поради това разширение виждаме други галактики да се отдалечават от нас, не тъй като ние сме център на нещо, а просто тъй като самото пространство се уголемява и ние участваме в това „ придвижване “ с всички останали галактики!
Къде е центърът на Вселената? Откъде стартира всичко?
Да, този въпрос звучи разумно. В реалност обаче това не е по този начин. Грешката в мисленето е, че в действителност си представяме Големия гърмеж като детонация. В случай на детонация, в действителност, като предписание, тя се случва някъде на несъмнено място.
В своя развой всичко се отдалечава от това място. Без значение къде се намираме в облака от парчета от тази детонация, ще можем да забележим, по какъв начин се движи всичко останало. Тези елементи от материала, които са били покрай центъра, би трябвало да се движат по-бързо, а отдалечените парчета би трябвало да се забавят по-бързо. Ако деликатно измерим всичко това, можем да изчислим тъкмо къде е станала детонацията.
Но Вселената в действителност не е експлодирала в класическия смисъл на думата. Разширяването на Вселената не е разширение на галактики от някаква централна точка. Това е уголемение на самото пространство! Това значи, че виждаме галактики да се отдалечават от нас, тъй като пространството сред тях и нас се уголемява. Галактиките са тъкмо като „ дърпане на космоса зад тях “.
Големият гърмеж не е „ детонация “, която се е случила в космоса на несъмнено място. Големият гърмеж е събитието, когато космосът се появява за първи път. Нямало детонация в космоса. Това било събитието на възникването на самия космос, когато всички точки на пространството почнали да се отдалечават една от друга. Или казано по различен метод – по времето на Големия гърмеж всички места са били на едно място или с разнообразни формулировки. Големият гърмеж се случил на всички места едновременно!
Оттогава вселената се е разраснала необикновено. С убеденост можем да кажем, че през днешния ден всяка точка от Вселената е точката, в която се е случил Големият гърмеж, тъй като всяка точка е била точката, от която е почнало всичко. Много е мъчно, съвсем невероятно да си го представим.
CMB радиация
Любознателният четец обаче може да попита – в случай че центърът на Вселената е на всички места и в случай че всяка точка от Вселената е неин център, тогава какво да кажем за галактическото фоново излъчване? Идва ли отнякъде?
Въпросът тук е следният. Да, в действителност, когато астрономите гледат небето през радиотелескопите, те постоянно виждат една и съща радиация при една и съща температура. Независимо в коя посока гледат, това е галактическо фоново (реликтово) излъчване. И това се случило към 400 000 години след Големия гърмеж, когато Вселената се разширила и охладила задоволително, с цел да може силата, която съдържа под формата на светлина, към този момент да не бъде блокирана от тежки частици.
След това можела да се популяризира свободно.
Но за какво към момента се открива галактическият микровълнов декор? В последна сметка всичките му фотони би трябвало към този момент да са отлетели някъде през това време?
Въпросът тук е следният. Когато погледнем в небето, виждаме тъкмо тази част от това излъчване, което доближава до очите ни сега, въз основа на всички точки на пространството, които са най-отдалечени от нас в този момент. Ако живеехме някъде другаде във Вселената, щяхме да забележим същия декор. Радиацията обаче ще идва от други точки в космоса, които са комфортни за това място. Няма такова неповторимо място, където да възникне галактическата фонова радиация. Тя се появява на всички места едновременно, даже и там, където сме в този момент. И тъкмо нейното наличие подсказва, за теорията за Големия гърмеж, че е вярна. И отсам следва извода, че центърът на Вселената не съществува или всяка нейна точка е центъра.
