Най-големият проблем на Иран е недостигът на вода
Иран пресъхва. Тази година се чака да е измежду най-сухите през последните 50 години. От 85-те милиона души в страната към 28 милиона души живеят в региони с воден стрес, най-много в централните и южните региони. Недостигът на вода визира всички сегменти на обществото, от градските семейства до селските общности, заяви „ Инвестор “.
Иран не е единствената страна в това състояние, написа Foreign Policy. От 17-те страни с максимален воден дефицит в света 12 са в Близкия изток и Северна Африка, което включва всички крайбрежни страни от Персийския залив.
За справяне с водните провокации в района Иран и арабските му съседи могат единствено да завоюват, в случай че заложат на районно съдействие за поощряване на водната сигурност, като в същото време сведат до най-малко вредата за екологията на Персийския залив. Регионалното съдействие в тази област е елементарно и президентът на Съединени американски щати Джо Байдън има основателни аргументи да го насърчи, като се има поради фокусът на неговата администрация върху битката с изменението на климата.
През последното десетилетие иранските управляващи вложиха доста политически и финансов капитал в оправянето с възходящия проблем с дефицита на вода. Това включва начинания за увеличение използването на обезсоляване и прекачване на вода от Персийския залив към небогати на вода провинции в централен Иран. Преносът, който към този момент е в ход, включва четири съществени водопроводни линии и възходящ брой захранващи обезсоляващи съоръжения. Очаква се планът да коства общо 285 милиарда $ при завършването му към 2025 година, като сътвори към 70 хиляди работни места.
Обезсолената вода ще се доставя до тежката индустрия и обширния селскостопански бранш на Иран (последният съставлява 90 % от цялото потребление на водата в Иран). Използването ѝ ще резервира в земята скъпи подводни запаси, които биха могли да спестят вода за локалните селски общности и да предотвратят по-голяма миграция от селските към градски региони, които не са добре готови за приток на мигранти.
В някои елементи на страната неналичието на вода директно докара до конфликти сред общностите и сред локалното население и силите за сигурност. С други думи, казусът с водата в Иран е съществено политическо предизвикателство на доста равнища.
Способността на Техеран да се оправи с водната си рецесия също е обвързвана с външнополитическите провокации. Влошената водна рецесия в Иран не е единствено резултат от тежкото засушаване през последните няколко години. Тя съответствува с налагането на последния кръг от наказания на Съединени американски щати, най-тежките наказания, налагани в миналото на страна. На собствен ред финансовата мощност на Техеран и достъпът до най-новите налични водни технологии са фрапантно лимитирани.
В същото време решимостта на Вашингтон да спре износа на ирански петрол докара до това, че Техеран търси различни източници на приход. Наред с други, водоемките промишлености като нефтохимическата индустрия, добивната индустрия и стоманата са най-привлекателните, като се имат поради нетърпеливите клиенти в Азия (главно в Китай, който по някои сметки има огромни капиталови упоритости в иранската стопанска система, в това число минния сектор), които са склонни да избегнат глобите на Съединени американски щати.
Иран не е единствената страна в това състояние, написа Foreign Policy. От 17-те страни с максимален воден дефицит в света 12 са в Близкия изток и Северна Африка, което включва всички крайбрежни страни от Персийския залив.
За справяне с водните провокации в района Иран и арабските му съседи могат единствено да завоюват, в случай че заложат на районно съдействие за поощряване на водната сигурност, като в същото време сведат до най-малко вредата за екологията на Персийския залив. Регионалното съдействие в тази област е елементарно и президентът на Съединени американски щати Джо Байдън има основателни аргументи да го насърчи, като се има поради фокусът на неговата администрация върху битката с изменението на климата.
През последното десетилетие иранските управляващи вложиха доста политически и финансов капитал в оправянето с възходящия проблем с дефицита на вода. Това включва начинания за увеличение използването на обезсоляване и прекачване на вода от Персийския залив към небогати на вода провинции в централен Иран. Преносът, който към този момент е в ход, включва четири съществени водопроводни линии и възходящ брой захранващи обезсоляващи съоръжения. Очаква се планът да коства общо 285 милиарда $ при завършването му към 2025 година, като сътвори към 70 хиляди работни места.
Обезсолената вода ще се доставя до тежката индустрия и обширния селскостопански бранш на Иран (последният съставлява 90 % от цялото потребление на водата в Иран). Използването ѝ ще резервира в земята скъпи подводни запаси, които биха могли да спестят вода за локалните селски общности и да предотвратят по-голяма миграция от селските към градски региони, които не са добре готови за приток на мигранти.
В някои елементи на страната неналичието на вода директно докара до конфликти сред общностите и сред локалното население и силите за сигурност. С други думи, казусът с водата в Иран е съществено политическо предизвикателство на доста равнища.
Способността на Техеран да се оправи с водната си рецесия също е обвързвана с външнополитическите провокации. Влошената водна рецесия в Иран не е единствено резултат от тежкото засушаване през последните няколко години. Тя съответствува с налагането на последния кръг от наказания на Съединени американски щати, най-тежките наказания, налагани в миналото на страна. На собствен ред финансовата мощност на Техеран и достъпът до най-новите налични водни технологии са фрапантно лимитирани.
В същото време решимостта на Вашингтон да спре износа на ирански петрол докара до това, че Техеран търси различни източници на приход. Наред с други, водоемките промишлености като нефтохимическата индустрия, добивната индустрия и стоманата са най-привлекателните, като се имат поради нетърпеливите клиенти в Азия (главно в Китай, който по някои сметки има огромни капиталови упоритости в иранската стопанска система, в това число минния сектор), които са склонни да избегнат глобите на Съединени американски щати.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ