Във времето около Великден може би най-силно се усеща чарът

Във времето към Великден може би най-силно се усеща чарът на българската столица, в която от десетилетия спокойно съжителстват хора от разнообразни народности и религии. Неслучайно центърът на София е именуван четириъгълник на религиозната приемливост, тъй като на едно място се намират и християнски църкви, и джамия, и синагога, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Открито и без боязън православни християни, католици, мюсюлмани и евреи посещават своите религиозни храмове и изповядват религията си.

В сърцето на София се издига величественият патриаршески катедрален храм „ Св. вмчца Неделя “. Храмът е отдаден на Св. великомъченица Неделя (Кириакия), която поради изповядването на Христовата религия е измъчвана и посечена през 284 година в Мала Азия.

Първите сведения за съществуването на християнския храм са от XVI в., по-далечното му минало е потънало в давност. Софийската църковна общественост взема решение през 1863 година да събори остарялата дървена черква и да построи трикорабна базилика с три купола, а също и камбанария, която е издигната малко по-късно. Катедралата е осветена на 11 май 1867 година

Една от най-големите нещастия в българската история се случва точно там – на 16 април 1925 година, когато военната организация на комунистическата партия взривява катедралата в опит да убие Цар Борис III. При атентата умират 193 души, а към 500 души са ранени. Църковното настоятелство разпорежда на арх. Никола Лазаров да възвърне постройката и до пролетта на 1933 година е построен съвсем нов централно-куполен храм.

В интервала 1971 – 1973 година е направена и стенописната декорация от екип отпред с Николай Ростовцев.

Преди да влезем в християнския храм, ще забележим гроба на Екзарх Йосиф I, както и гроба на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. А влизайки в православния храм – иконостасът на църквата с изписаните от фамозния възрожденски художник Станислав Доспевски икони, както и неповторимата стенописна декорация на Николай Ростоцев.

В сърцето на столицата се намира и единственият настоящ мюсюлмански храм на територията на София – джамията „ Баня Баши “. Джамията е издигната по план на османския арх. Коджа Мимар Синан през XVI в. Софийската джамия е извънредно добре издигната – формата ѝ е кубична, с купол и изтънчено минаре. Според арабския странник Евлия Челеби минарето нямало равно на себе си по хубост. Стените на джамията са иззидани с бял камък и алена тухла, а интериорът на джамията е с изографисани стихове от Корана по стените.

Софийската синагога е издигната през интервала 1905 – 1909 година и е наричана знак на българското еврейство. Сградата е дело на австрийския арх. Фридрих Грюнангер, който работи и по редица други планове, като да вземем за пример построяването на Централната минерална баня, през днешния ден трансформирана в Музей на историята на София, Богословския факултет, Софийската духовна семинария, парка на Военната академия и други

Софийската синагога е издигната по сходство на Синагогата във Виена, разрушена от нацистите по време на Втората международна война, в испано-мавритански жанр, с детайли на виенски сецесион.

Символът на българското еврейство се подрежда преди всичко по величина на Балканите и на трето в Европа.

На мястото, на което е ситуирана Софийската синагога, е съществувала остарялата синагога, носеща името „ Ахава и хесед “, което преведено от иврит значи „ Любов и доброта “.

Влизайки в Софийската синагога, ще забележим 2200-килограмовият месингов полилей, както и огромният многосвещник – менора. Софийската синагога разполага и с музей, в който е отделено особено внимание на спасяването на българските евреи по време на Втората международна война.

Катедралата „ Св. Йосиф “ е най-големият католически храм в България. Това е и най-късно издигнатата катедрала на територията на столицата, като историята на католическата черква датира още през 1878 година, когато със средства, дарени от австрийския император Франц Йосиф II, е издигнат дребен храм на същото място. Въпреки, че католическата черква не е напълно приключена, тя е осветена през 1880 година и стартират да се правят богослужения. Първите енориаши на храма са хървати и албанци, които се занимават с търговия и със градежа на ЖП линията София – Истанбул.

Католическият храм е съвсем приключен през 1944 година, само че на 30 март е опустошен от бомба в резултат на англо-американските въздушни офанзиви над София. Концертната зала е единствената част от постройката на катедралата, оживяла след бомбардировките. Повече от 60 година точно в концертната зала са се провеждали църковните служби до построяването на днешния храм.

През 2002 година е положен първият камък на градежа на новата и по-голяма катедрала. Това се случва по време на визитата на папа Йоан Павел II в България. Катедралата е издигната през 2006 година, а на 21 май с.г. е осветена от държавния секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано.

Над олтара посетителите могат да видят 7-метровия дървен кръст, който е един от най-големите дървени кръстове на територията на България, както и иконата на Св. Богородица От двете страни на презвитериума са двете скулптури на патрона на катедралата – Св. Йосиф, и на патрона на капуцините – Св. Франциск от Асизи. При оградата на храма е поместена статуята на папа Йоан XXIII. Дворът на катедралата „ Св. Йосиф “ е с аспект към Западната врата на античния град Сердика и Ларгото.

Между тези религиозни храмове се издига статуята на Св. София. В непосредствена непосредственост до ортодоксалната и католическата църкви, джамията и синагогата са постройките на Съдебната палата, Президентската институция, Народното събрание, Министерският съвет, Централните хали, Висшият правосъден съвет и други /БГНЕС