Законови промени ще насърчават инвеститори и с по-малко самоучастие
Инвеститорите ще получат облекчени условия за държавна помощ, като към този момент ще би трябвало да финансират по-малка част от плановете си сами. Това е една от главните промени в Закона за поощряване на вложенията, които са. Те се постановат поради промени в европейския правилник №651/2014, признати в средата на предходната година, и засягат плановете, за които не се изисква авансово разрешение от Европейската комисия. По европейски правила Една от измененията в европейския правилник и надлежно в българския закон е обвързвана със средствата, които вложителите би трябвало да обезпечат сами за плановете си. Предвижда се те да би трябвало да покрият минимум 25% от допустимите разноски за материални и нематериални активи посредством лично или външно финансиране, което изключва обществена поддръжка. В момента този дял е 40%.
Проектозаконът разграничава също допустимите финансови ограничения за поощряване, защото някои от тях се считат за " непомощ ". Такива са придобиването на неподвижен парцел без търг или конкурс, както и финансовото подкрепяне на построяването на техническа инфраструктура. В същото време останалите ограничения, които имат финансово изражение - отпущането на обществени средства за образование на фрагменти или за възобновяване на платените от работодателя осигуровки за период от две години, както и за покупка на недвижими парцели на цени под пазарните (но не и под данъчната оценка), следват разпоредбите на европейския правилник.
Други промени уточняват уговорките за разкриване и опазване на работни места от вложителите, получили държавна поддръжка. Позициите ще би трябвало да бъдат поддържани минимум пет години, а в тази ситуация на дребни и междинни предприятия - три години. До три месеца след влизането на закона в действие ще би трябвало да бъде признат и обновен устав за използването му. Проектът на Движение за права и свободи В Народното събрание отлежава и още един план за промени на Закона за поощряване на вложенията, който беше, само че още не е признат. Той е обвързван с различен европейски правилник от 2019 година - за основаване на рамка за скрининг на директни задгранични вложения от трети страни. Той беше въведен главно поради агресивното нахлуване на китайски компании в Европейски Съюз, само че след войната в Украйна под лупа бяха сложени и съветските компании.
България остава единствената страна в Европейски Съюз, която към момента няма подобен механизъм. Той би трябвало да зададе рамка, по която да се преглеждат вложенията, които съставляват риск за общата сигурност, като в това време даде информация на вложителите по какъв начин и в какви периоди ще бъдат подлагани на скрининг. Според експерти главният проблем на българския план е ниският предел за инспекции - такива се планува да се вършат за вложения над 1 млн. евро. Това отваря вратата за напън върху евентуални непознати вложители и закъснение на планове поради инспекциите.
Реклама Свързани публикации Среща на бизнеса с държавното управление | Как България ще притегля вложители 18 октомври 2023, 12:10 Пеевски и Карадайъ оферират и България да оглежда вложения отвън Европейски Съюз 22 юни 2023, 19:13
Проектозаконът разграничава също допустимите финансови ограничения за поощряване, защото някои от тях се считат за " непомощ ". Такива са придобиването на неподвижен парцел без търг или конкурс, както и финансовото подкрепяне на построяването на техническа инфраструктура. В същото време останалите ограничения, които имат финансово изражение - отпущането на обществени средства за образование на фрагменти или за възобновяване на платените от работодателя осигуровки за период от две години, както и за покупка на недвижими парцели на цени под пазарните (но не и под данъчната оценка), следват разпоредбите на европейския правилник.
Други промени уточняват уговорките за разкриване и опазване на работни места от вложителите, получили държавна поддръжка. Позициите ще би трябвало да бъдат поддържани минимум пет години, а в тази ситуация на дребни и междинни предприятия - три години. До три месеца след влизането на закона в действие ще би трябвало да бъде признат и обновен устав за използването му. Проектът на Движение за права и свободи В Народното събрание отлежава и още един план за промени на Закона за поощряване на вложенията, който беше, само че още не е признат. Той е обвързван с различен европейски правилник от 2019 година - за основаване на рамка за скрининг на директни задгранични вложения от трети страни. Той беше въведен главно поради агресивното нахлуване на китайски компании в Европейски Съюз, само че след войната в Украйна под лупа бяха сложени и съветските компании.
България остава единствената страна в Европейски Съюз, която към момента няма подобен механизъм. Той би трябвало да зададе рамка, по която да се преглеждат вложенията, които съставляват риск за общата сигурност, като в това време даде информация на вложителите по какъв начин и в какви периоди ще бъдат подлагани на скрининг. Според експерти главният проблем на българския план е ниският предел за инспекции - такива се планува да се вършат за вложения над 1 млн. евро. Това отваря вратата за напън върху евентуални непознати вложители и закъснение на планове поради инспекциите.
Реклама Свързани публикации Среща на бизнеса с държавното управление | Как България ще притегля вложители 18 октомври 2023, 12:10 Пеевски и Карадайъ оферират и България да оглежда вложения отвън Европейски Съюз 22 юни 2023, 19:13
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ