Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВАТАНЯ ГЛУХЧЕВА е родена през 1986 г.

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ТАНЯ ГЛУХЧЕВА е родена през 1986 година в София. На пет години отпътува за Канада, където израства измежду хора от разнообразни култури. Завършва " Испанска лингвистика " и " Политически мениджмънт " в СУ " Св. Климент Охридски ". Работи 11 години като учителка по непознати езици, а от 2021 година e журналистка международничка във в. ДУМА. През 2020 година разгласява първия си разказ, написан по автентичен случай - " Да пътуваш в петък 13. ". На 8 септември излиза втората й книга - " Професора ". > - Таня, първата ти книга - " Да пътуваш в петък, 13. ", е разказ, само че в прочут смисъл звучи като пътепис. Предстои излизането на новата ти книга, която е нещо изцяло друго. Разкажи какво да чакат читателите от " Професора ".
- В интерес на истината, дълго време се чудихме с издателя ми Пламен Тотев за жанра на " Да пътуваш в петък 13. " Пътепис ли е или разказ? Всъщност е разказ по автентичен случай. Един четец от Смолян - Анастас Марковски шеговито съобщи, че ще предложи на Съюза на българските писатели да вкарат жанр " Таня " в литературата. Обичам да комбинирам детайли от разнообразни жанрове, науки. Точно от такава " комбинация " се роди новата ми творба - " Професора ". Залагам на игра с исторически столетия, герои, хрумвания, непредвидени обрати. Основният въпрос е: " Ако животът ти даде опция да поправиш неточност от предишното, да изживееш нещо наново - какво би трансформирал и би ли трансформирал нещо въобще? " Главните герои се познават от предходен живот, където нещо е останало неизяснено, незавършено. В сегашното живеят при напълно разнообразни условия и условия и могат да трансформират края на " тяхната " история. А в случай че и в този момент не го създадат - дали ще могат в различен миг? Учен, набожен маниак, безбожник имат своите претекстове да имат вяра в правотата си. Кой е прав и може ли да има прави в този случай - дано читателят да каже. 
Благодаря на всички, съдействали за реализирането на творбата - проф. Валери Стефанов, сътрудника от ДУМА Валентин Аргиров за корицата и не на последно място - издателя ми Пламен Тотев.
- Всъщност ти постоянно си " работила " с думите - и в битността ти на учителка, и като журналистка международничка във в. ДУМА. Но писането на книги е необикновен тип " работа " с думите - изкуство и поминък по едно и също време. С какво те притегли?
- Ще прозвучи като факсимиле, само че постоянно съм обичала да пиша. Това е необичайно, тъй като в фамилията ми никой не е публицист. Има дърводелец. математик, агроном, биолог. Всеки има и следва друг път. 
Човек се показва по-точно документално - никой не го прекъсва и не си губи мисълта. Спокойно можеш да дадеш воля на въображението. Когато бях в първи клас, със фамилията ми живяхме в Канада. Въпреки минусите на просветителната система там, не може да се отхвърли, че има някои плюсове. Спомням си, че една от дилемите ни беше да " напишем книга " - сами трябваше да си изберем тематиката, да създадем илюстрация към всяка страница, а най-после ни я " подвързаха " с подръчни средства и най-хубавите бяха четени пред други класове и директорката. Още тогава ми хареса концепцията да държа " мое произведение " в ръка. 
Последната група на Таня по испански език в ЧЕГ " Проф. Иван Апостолов ", Снимки Личен списък
Винаги в основни моменти в моя живот пиша. Независимо дали съм засегната, тъжна или безпределно щастлива.Истината е, че започнах да пиша книги след едно основно известие, което ме нарани. Друга на мое място би изпаднала в меланхолия или направила някаква полуда, а аз единствено си помислих: " Това е забавно начало за разказ! "   
Като журналистка избирам сама да си предпочитам тематиките за коментар, репортаж, тъй като това ми дава повече независимост. Приемам " работата " с думите за игра. Те са най-голямото и рисково оръжие на индивида. 
- Как се раждат сюжетите, които решаваш да превърнеш в белетристика? Повече те занимават нещата от живота и взаимоотношенията сред хората или световни проблеми, от които зависи бъдещето на всички ни?
- Вълнуват ме разнообразни неща. Приятелите ми са хора с разнообразни специалности, ползи, от други партии. Искрено се удивлявам на експертите със задълбочени знания в съответна област, само че не мога да съм като тях. Обичам да беседвам и чета за разнородни неща. Интересувам се от политика, логика на психиката, литература, спектакъл, история, предколумбови култури, преподаване, екзотични пътешествия... описът е безконечен. Ако би трябвало да дефинира с една дума - от Живота. С цялостното му многообразие.
Когато реша да пиша за нещо - усърдно го изследвам. Например, основната героиня в " Професора " Катя в един миг отива при гледачка. За задачата се съветвах с дами за метода на гледане на кафе, на ръка. Разпитвах девойки, ходили при врачки, какво е чувството. Разговарях с религиозни хора, с цел да пресъздам по-правдоподобно облика на фанатика Тео. С други думи - писането на книги те среща с доста нови и забавни хора и засягаш непознати тематики.
През последната година от преподаването ми едно момче ми сподели: " Вие сте тук да ни учите на език, а не да ни подготвяте за живота! " Онемях при тези думи, тъй като за мен един преподавател не може да бъде като " кон с капаци ". Именно такива изявления ми вършат мощно усещане и си ги протоколирам " като реплики ". Искам всичко да звучи същинско. Повечето ми герои са въодушевени от действителни лица. Преди време една позната загатна, че хората ще спрат да поддържат връзка с мен от боязън да не ги трансформира в книжовен персонаж... и самата тя спря да приказва с мен. Това си има своите плюсове, тъй като като знаят този факт мнозина си трансформираха държанието, тъй като не знаят в кой миг могат да четат за себе си в някоя книга.
В началото на романа " Професора " написах: " Обичам света на литературата, тъй като в него се срещат хора, които в действителността биха се разминали. " Там мога да " срещна " тези, които заради разстояние или други условия няма по какъв начин пътищата им да се пресекат.
Старая се да включа нещата от живота и взаимотношенията сред хората, а постоянно това е неразривно обвързвано с световните проблеми. Така да вземем за пример написах първата си творба, където разказвам взаимотношенията в едно чилийско семейство на фона на КОВИД-пандемията и по какъв начин изплуваха призраците от предишното.
- Вече си вкусила вълнението от живите срещи с читателите на твоята първа книга - какво те изненада в техните реакции, тълкувания, открояване на акцентите в описа, взирането в детайлите...?
- Много ми беше и към момента е прелестно да се срещам с читатели от разнообразни елементи на страната. Предполагам, че всички писатели изпитват неописуемо неспокойствие, когато някой чужд се приближи и изрази мнение за творбата им. С роднините и приятелите е по-рисковано - някои могат да те похвалят, с цел да не си развалите връзките, или в противен случай - от злоба да се опитат да убият ентусиазма ти. Някой, който виждаш за пръв път в живота си, няма за какво да те лъже. Читателите са най-точните критици - не следват шаблони за оценяване. Или ги сграбчва сюжетът, или не.
Таня с маянски деца в джунглата на полуостров Юкатан
Интересно ми беше да чуя по какъв начин другите хора се бяха впечатлили от радикално разнообразни неща: дами се поставяха на мястото на майка ми, имаше заинтригувани от непознатите обичаи, от политическия миг, други се учудваха на смелостта ми да пътувам до места, където не познавам никого. По-романтичните виждаха типичния латиноамерикански сериал, някои се възмущаваха от отношението към дамите... Мнението за мен варираше от доста наивна, своенравна, до " всеки миг чаках да те закопаят и повече да не те видя ". Искрено се веселя, че съумях да предизвиквам разнородни отзиви.
Хареса ми фактът, че всеки беше " видял " нещо друго. Преди известно време прочетох публикация, отдадена на американската писателка Маргарет Мичъл - авторката на " Отнесени от вихъра ". Творбата, писана в продължение на десетилетие целяла да покаже на младите дами какви да не бъдат, а в последна сметка - Скарлет О`Хара се трансформира в фаворитка на читателите. Авторката изпаднала в меланхолия, тъй като не била разбрана. Не се стремя да демонстрирам на читателите кое е неверно или вярно. Всеки самичък преценя. Няма универсална истина, за всеки тя се показва в нещо друго. Това е посочено и в " Професора ".  
- Като преподавателка си работила с деца и с младежи. Често се чуват упреци, че днешното потомство е невъзпитано, незадълбочено, безконтролно. Разбира се, че не може да се обобщава по този начин, само че съгласно теб какви са аргументите да има и значително образци в тази посока?
- През единайсетте години, когато бях заобиколена от възпитаници, научих доста и " пораснах ". В тяхно лице открих другари и взаимно си дадохме доста. Тайната е тъкмо в това: преподавателят да откри път към сърцето на детето/тийнейджъра. Всеки е добър в нещо и ролята на учителя е освен да съобщи набор от познания, само че и да помогне на подрастващите да намерят пътя си в живота.
В един миг се бях трансформирала в " закрилница " на калпазаните, тъй като желаех да им покажа, че даже и да са определяни като " черни овце ", имат " бели души ". По подигравка на Съдбата в групите ми съвсем постоянно са били най-големите пакостници. Дори бях кръстила едните " Благородните диваци ". Радвам се, че всички станаха прелестни хора. 
Докато учехме, наблягахме освен на граматиката и новите думи, само че и на културата, историята, какви са връстниците им в испаноговорящите страни. Празнували сме националните празници на Испания, някои латиноамерикански страни - учениците избираха музика, готвеха - някои момчета по този начин откриха, че имат гения да подготвят вкусни ястия, други - че са положителни артисти, трети потеглиха по пътя на испанската лингвистика...
Имаше едно доста капризно дете, материално презадоволено, само че постоянно изпадаше в нервни рецесии. На мен ми се падна да му подаря нещо за Коледа. Нямах визия какво да взема на човек, който има всичко. Затова му купих най-характерното за празника - кукла на Дядо Коледа, и чаках най-лошата реакция. За моя изненада, то толкоз се зарадва, тъй като бе получавало единствено скъпи предмети, а в никакъв случай нещо толкоз... коледно. Цял час му реса брадата и му се радва. А в края на образователната година го извади от шкафчето си и ми сподели: " Откакто ми го подарихте, ми носи шанс! " Излишно е да споделям какъв брой ме трогнаха думите му. 
Не мога да отрека, че имаше " костеливи орехи ", с които не съумях да се оправя, само че пък други сътрудници имаха триумф с тях.
Дължа доста на учениците си. Най-любопитните моменти ще намерят отражение в идващия ми разказ, който към този момент е единствено план с работно заглавие " Завръщане ".
- Като човек, който е приключил и политология и е докторант, до каква степен политиката има въздействие върху твоето творчество или се отразява в сюжетите?
- В първата ми книга политиката играе доста огромна роля - бях отишла на специализация в Бразилия около дисертацията ми и всичко се въртеше към леви и десни популистки хрумвания и персони. Самите условия постановиха политиката в творбата. 
" Професора " заобикаля, доколкото е допустимо, политическата линия - както към този момент загатнах, обичам да опитвам с разнообразни хрумвания, претекстове. 
Запознах се с доста амбициозни персони от политическия живот - във всички партии има способни хора, кариеристи, подмазвачи, такива, които разчитат на фамилни връзки или ходатайстване, идеалисти и послушковци, всички до един - почтени да бъдат превърнати в литературни герои, би могло в даден миг и това да стане. Особи, стремящи се към властта, без да ги интересува, че някой е по-добър от тях - тази концепция им е непозната и от нарцисизъм провалят всичко.
- Наскоро се завърна от следващото си странствуване - една от твоите пристрастености. Обиколила си съвсем цяла Латинска Америка, само че продължаваш да бленуваш за няколко избрани места, които към момента не си посетила. Защо тъкмо тази част от света толкоз мощно те притегля и с какво те въодушевява?
- Обожавам Латинска Америка! Тя ме плени с литературата и историята си, както и сериалите. Има нещо вълшебно там, неслучайно е родното място на магическия натурализъм - вълшебното и действителността се преливат по подобен метод, че не знаеш кое в действителност се случва и кое е плод на въображението.
По време на специализацията ми в Бразилия си бях разпределила времето по този начин, че да мога да обиколя континента или най-малко по-голямата част. Бях сигурна, че нищо и никой няма да може да ме спре. Е, никой не ме спря. Направи го едно " нещо " - КОВИД-19. Бях доста разочарована - на една крачка от страните, за които бленувам от дете, и в същото време като че ли ги виждах през непробиваемо стъкло.
На моменти си мисля, че с изключение на желанието да задоволя детето в мен, да опозная още по-добре латиноамериканските нации, представителите на разнообразни индиански племена, ме притегля изкушението от неразрешеното и рисковото. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >  
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >

 
  class= " MsoNormal " >
  class= " MsoNormal " >