Пламен Тотев: Тръпка ми е да откривам и налагам нови автори
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ПЛАМЕН ТОТЕВ е издател, книжовен откривател и публицист. Роден е в Ловеч. Завършил е българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Специализирал e историческа поетика на българската литература. Автор е на книгите с литературни проучвания " За място на върха " (1994), " Българският идеал по епопея " (1995) и " Животът на класиката " (2014), както и на повече от 20 образователни пособия по български език и литература. Съставител е на едни от най-популярните антологии на българската и международната любовна поезия ( " Да те копнея ", " Обичам те " и др.), на издания на Дебелянов, Яворов, Пенчо Славейков и Мара Белчева, Евтим Евтимов и Маргарита Петкова. Носител е на премията за литературна рецензия " Боян Пенев ", както и на македонската " Книжовен Дедал " за скъп принос към македонско-българските литературни връзки. Член е на Съюз на българските писатели. Председател е на журито на Националния конкурс за любовна поезия " Горчиво вино " и интернационалния лиричен конкурс " Лирични гласове ". През 2004 година основава ИК " Персей ", профилирана в издаването на европейска и българска литература. През 2015 година ИК " Персей " печели премията " Златен лъв " за издателски план с най-голяма социална значителност (поредицата " Световна класика " ).
- Господин Тотев, съвсем 20 години изминаха, откогато създадохте изд. " Персей " - през този интервал несъмнено сте претърпели значително компликации, само че и доста триумфи. Разкажете по какъв начин се роди издателството.
- Създаването на издателство " Персей " стана импулсивно, сякаш решение, взето небрежно, без доста мислене, в миг, в който трябваше да реша накъде да поема самичък, не като чиновник. Но истината е, че това беше фантазия, за реализацията на която съм се готвил през целия си умишлен живот - от това време, евентуално в първи-втори клас, и обикнах книгите, като всеки ден обикалях книжарниците в родния ми град Ловеч. Спомням си, че бързо минах през детската литература и влязох в литературата за юноши и възрастни. През лятната почивка преди втори клас прочетох цялостното издание на " Тримата мускетари " на Александър Дюма и това стана обичаната ми книга - чел съм я няколко пъти през годините. Като възпитаник в гимназията, прочетох цялата международна класика, преведена на български - всичко на Балзак, Мопасан, Стендал, Зола, Дефо, Дикенс, Текери, Толстой, Достоевски, Ибсен...
Четях жадно, буйно, от самото начало, през деня и нощем, у дома и в учебно заведение, даже скрито в образователните часове, скрил книгата под чина, с цел да не ме види учителят, който преподава урока. Е, някои учители ме виждаха и ми прощаваха, други ми взимаха книгата.
С Евтим Евтимов и Романьола Мирославова
Заедно с читателя в мен се роди и библиофилът. Исках да имам книгите, които ми ставаха обичани. Явно съм направил усещане на шефката на една от книжарниците в родния ми град, която е забелязала непрекъснатото ми наличие там. Сприятелихме се и към този момент можех да си купя, " под рафта ", дефицитните другояче нови книги. Книжарницата беше против учебното заведение ми и всяко междучасие бях там. Така израснах там, което въпреки всичко не ми попречи да завърша с отличен триумф. В родния ми град Ловеч в този момент имам голяма библиотека.
- Заради всичко това ли избрахте да следвате българска лингвистика?
- Готвих се самичък за кандидатстудентските изпити по история и литература и без значение че имах при кандидатстването бал, с който името ми да е в челото на признатите в толкоз жадуваната компетентност " Право ", за жалост на околните ми избрах " Българска лингвистика ". Това беше моят път - да изучавам и да се занимавам с нещо, което е в сърцето ми. Още като студент направих първите си литературнокритически изявления във водещите литературни издания. Тогава действително написах и първата си книга, която излезе по-късно - " За място на върха ", отдадена на обичаната ми литературна класика от XIX век. Оттогава датира и познанството ми с проф. Симеон Хаджикосев, който с годините се трансформира в мой доста безценен другар - до последните му дни, когато бях единственият човек, с изключение на фамилията му, на който той се обаждаше с последните му останали сили. Той беше мой наставник, образец за подражателство, създател на " Персей ".
- С книгите ли беше обвързвана първата Ви работа?
- След университета имах две прелестни години като преподавател по български език и литература в забележителната езикова гимназия в Ловеч. Много от учениците ми са ми другари и до през днешния ден и при срещите ни се пробват да показват литературни познания, добити от мен - да вземем за пример за " Панаир на суетата " на Текери, нищо, че не е залегнал в образователната стратегия.
С проф. Симеон Хаджикосев и брачната половинка му Мария
После се занимавах с публицистика и киноразпространение, само че пишех за книги. В резултат на това пристигна и поканата на Стойо Вартоломеев, който беше чел мои неща, още преди да се срещнем, да стартира работа в изд. " Хермес ". А когато се разделихме, пристигна импулсът, че е време да имам свое издателство. Имах към този момент и някакъв дребен " капитал " - средствата от продажбата на образователното пособие за кандидат-гимназисти, което действително написах поради сина ми Стефан, когато аплайваше след VII клас. От преданост го предложих на " Хермес ", където работех, само че издателството отхвърли ръкописа и аз си го финансирах самичък. Първият тираж се разпродаде за една седмица. Последваха последващи тиражи, с годините и сменящите се образователни стратегии го " ъпгрейдвах " и това е най-продаваното ми издание и до момента.
- Кое от последвалото не бяхте планували, когато започнахте издателската си активност?
Пламен Тотев получава македонската премия " Книжовен Дедал "
- Бях запалянко и... огромен късметлия. Още първите издадени книги на " Персей " застанаха в челото на най-продаваните книги в България - " Александър Македонски " на професор Пол Картлидж, антологията на любовната поезия " Обичам те "... Беше някаква магия - безпланов, непредвиден, стъписващ триумф. Може би това бяха плодовете на насъбраното с годините и се изля едновременно, като опит и познания, само че и като страст - пристрастеността на това ловешко хлапе, което единствено четеше книги и ходеше по книжарниците. Не бях планувал обаче, че ще има моменти, в които свръхнатоварването ми ще бъде такова, че да дремя по 3-4 часа на нощ, а се е случвало и да работя непрестанно в продължение на две денонощия, гонейки някакви периоди или в рискови обстановки. И по-късно да осъзная, че изгубвам най-важното - пристрастеността и удоволствието от работата ми. Защото те са моторът на всичко, което върша.
- Поредицата на " Персей " " Световна класика " бе отличена от гилдията със " Златен лъв " през 2015 година Оттогава я допълнихте и обогатихте с типичен произведения от разнообразни международни литератури, доста от тях с първи преводи на български език.
- Тази поредност също е плод на това време в гимназията, когато изчетох всичко, преведено на български, от международната класика и ми липсваха книги от обичани създатели, които не бяха превеждани. Голяма част от нещата, които издавам, са тъкмо това - книги, които аз самият бих желал да прочета.
- Публикувате забавни творби от балкански, съветски и скандинавски писатели - модерни, нови гласове на тези литератури. Като издател какво е удовлетворението да откриете и да наложите на книжния пазар нов създател?
- Предпочитам другите литератури, които не са чести посетители в книжарниците. Тръпка ми е да откривам и натрапвам нови създатели. Радвам се на триумфа, който имат книгите на норвежкия публицист Том Егеланд, който от години е един от най-четените създатели и у нас. Наложихме го още с първата му книга - " Краят на кръга ", а най-новата му - " Сребърниците ", напълно до неотдавна беше в класациите за най-продавани книги. Така стана и с съветските писатели Александър Бушков и Сергей Минаев. Станах един от главните издатели на модерна чешка, скандинавска и македонска литература. Налагаме и надарени млади български създатели - като Боян Боев (хит е новият му разказ " Последна молитва " ) и Таня Глухчева (след получилия ласкави оценки " Да пътуваш в петък, 13. ", скоро се задава неин нов разказ - " Професорът ", който ще излезе с логото на " Книги за всички " ).
- " Щетите " от двете години пандемия в какво се мерят и започнахте ли да излизате от този сложен интервал?
Пламен Тотев на премиера на следващото издание на ИК " Персей "
- На книгоиздаването е мъчно, доста мъчно, тъй като това не е стока от първа нужда, да не приказваме, че и други неща (социалните мрежи например) конкурират книгите, като грабят от времето за четене. От друга страна, намаляването на Данък добавена стойност върху книгите беше вярно решение - да се подтиква четенето по време на рецесия, пък и въобще, с цел да израстват интелигентни, четящи, мислещи хора. Не считам, че " спешните " 9 % Данък добавена стойност върху книгите взеха решение проблемите, само че въпреки всичко са крачка в вярната посока, а тя е събаряне на Данък добавена стойност въобще от цената на книгите. Тогава в действителност това ще бъде усетено действително и от читателите. Сега цените на книгите порастват нагоре, само че това е поради инфлацията, недостига и несигурните доставки на хартия, която всеки месец нараства още от края на предходната година.
- Тази година следва деветото издание на състезанието за любовна поезия " Горчиво вино ", основан по случай 100-годишнината на НЧ " Братя Миладинови - 1914 " в Петрич и 80-годишния празник на поета Евтим Евтимов.
- Радвам се, че състезанието закупи известност и сериозен статут измежду пишещите и четящите лирика. През последните 15-ина години преди гибелта на Евтим Евтимов и брачната половинка му Романьола Мирославова бяхме доста близки другари. При последната ни среща дадох обещание да оказвам помощ за състезанието (както и за основания от Романьола - " Лирични гласове " ) и той продължава да се случва с помощта на ентусиазма и желанието на управлението на читалището в Петрич. В състезанието идентичен късмет се дава и на известните, и на непознатите създатели. Вярвам, че и тази година той ще направи своите открития.
- Една от най-любимите поредици на читателите е тази с шедьоври на международната любовна поезия - първокласни, естетски илюстровани томчета с лирика от български и задгранични създатели. Защо съгласно Вас в тези неромантични времена хората обичат/имат потребност да пишат и да четат любовни стихове?
- Защото любовта е постоянно, универсално възприятие, без значение от пандемии и войни, от рецесии и падения. В любовните стихове хората припознават личните си усеща, като в огледало виждат личната си обич, интимните си полети или терзания. Но с цел да успееш да накараш другите да се разпознаят в стиховете ти, се изисква извънреден гений. Какъвто да вземем за пример има огромната Маргарита Петкова, която е виртуоз и на римите, и на свободния стих. Между другото, приготвяме нейна нова книга.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
ПЛАМЕН ТОТЕВ е издател, книжовен откривател и публицист. Роден е в Ловеч. Завършил е българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Специализирал e историческа поетика на българската литература. Автор е на книгите с литературни проучвания " За място на върха " (1994), " Българският идеал по епопея " (1995) и " Животът на класиката " (2014), както и на повече от 20 образователни пособия по български език и литература. Съставител е на едни от най-популярните антологии на българската и международната любовна поезия ( " Да те копнея ", " Обичам те " и др.), на издания на Дебелянов, Яворов, Пенчо Славейков и Мара Белчева, Евтим Евтимов и Маргарита Петкова. Носител е на премията за литературна рецензия " Боян Пенев ", както и на македонската " Книжовен Дедал " за скъп принос към македонско-българските литературни връзки. Член е на Съюз на българските писатели. Председател е на журито на Националния конкурс за любовна поезия " Горчиво вино " и интернационалния лиричен конкурс " Лирични гласове ". През 2004 година основава ИК " Персей ", профилирана в издаването на европейска и българска литература. През 2015 година ИК " Персей " печели премията " Златен лъв " за издателски план с най-голяма социална значителност (поредицата " Световна класика " ).
- Господин Тотев, съвсем 20 години изминаха, откогато създадохте изд. " Персей " - през този интервал несъмнено сте претърпели значително компликации, само че и доста триумфи. Разкажете по какъв начин се роди издателството.
- Създаването на издателство " Персей " стана импулсивно, сякаш решение, взето небрежно, без доста мислене, в миг, в който трябваше да реша накъде да поема самичък, не като чиновник. Но истината е, че това беше фантазия, за реализацията на която съм се готвил през целия си умишлен живот - от това време, евентуално в първи-втори клас, и обикнах книгите, като всеки ден обикалях книжарниците в родния ми град Ловеч. Спомням си, че бързо минах през детската литература и влязох в литературата за юноши и възрастни. През лятната почивка преди втори клас прочетох цялостното издание на " Тримата мускетари " на Александър Дюма и това стана обичаната ми книга - чел съм я няколко пъти през годините. Като възпитаник в гимназията, прочетох цялата международна класика, преведена на български - всичко на Балзак, Мопасан, Стендал, Зола, Дефо, Дикенс, Текери, Толстой, Достоевски, Ибсен...
Четях жадно, буйно, от самото начало, през деня и нощем, у дома и в учебно заведение, даже скрито в образователните часове, скрил книгата под чина, с цел да не ме види учителят, който преподава урока. Е, някои учители ме виждаха и ми прощаваха, други ми взимаха книгата.
С Евтим Евтимов и Романьола Мирославова
Заедно с читателя в мен се роди и библиофилът. Исках да имам книгите, които ми ставаха обичани. Явно съм направил усещане на шефката на една от книжарниците в родния ми град, която е забелязала непрекъснатото ми наличие там. Сприятелихме се и към този момент можех да си купя, " под рафта ", дефицитните другояче нови книги. Книжарницата беше против учебното заведение ми и всяко междучасие бях там. Така израснах там, което въпреки всичко не ми попречи да завърша с отличен триумф. В родния ми град Ловеч в този момент имам голяма библиотека.
- Заради всичко това ли избрахте да следвате българска лингвистика?
- Готвих се самичък за кандидатстудентските изпити по история и литература и без значение че имах при кандидатстването бал, с който името ми да е в челото на признатите в толкоз жадуваната компетентност " Право ", за жалост на околните ми избрах " Българска лингвистика ". Това беше моят път - да изучавам и да се занимавам с нещо, което е в сърцето ми. Още като студент направих първите си литературнокритически изявления във водещите литературни издания. Тогава действително написах и първата си книга, която излезе по-късно - " За място на върха ", отдадена на обичаната ми литературна класика от XIX век. Оттогава датира и познанството ми с проф. Симеон Хаджикосев, който с годините се трансформира в мой доста безценен другар - до последните му дни, когато бях единственият човек, с изключение на фамилията му, на който той се обаждаше с последните му останали сили. Той беше мой наставник, образец за подражателство, създател на " Персей ".
- С книгите ли беше обвързвана първата Ви работа?
- След университета имах две прелестни години като преподавател по български език и литература в забележителната езикова гимназия в Ловеч. Много от учениците ми са ми другари и до през днешния ден и при срещите ни се пробват да показват литературни познания, добити от мен - да вземем за пример за " Панаир на суетата " на Текери, нищо, че не е залегнал в образователната стратегия.
С проф. Симеон Хаджикосев и брачната половинка му Мария
После се занимавах с публицистика и киноразпространение, само че пишех за книги. В резултат на това пристигна и поканата на Стойо Вартоломеев, който беше чел мои неща, още преди да се срещнем, да стартира работа в изд. " Хермес ". А когато се разделихме, пристигна импулсът, че е време да имам свое издателство. Имах към този момент и някакъв дребен " капитал " - средствата от продажбата на образователното пособие за кандидат-гимназисти, което действително написах поради сина ми Стефан, когато аплайваше след VII клас. От преданост го предложих на " Хермес ", където работех, само че издателството отхвърли ръкописа и аз си го финансирах самичък. Първият тираж се разпродаде за една седмица. Последваха последващи тиражи, с годините и сменящите се образователни стратегии го " ъпгрейдвах " и това е най-продаваното ми издание и до момента.
- Кое от последвалото не бяхте планували, когато започнахте издателската си активност?
Пламен Тотев получава македонската премия " Книжовен Дедал "
- Бях запалянко и... огромен късметлия. Още първите издадени книги на " Персей " застанаха в челото на най-продаваните книги в България - " Александър Македонски " на професор Пол Картлидж, антологията на любовната поезия " Обичам те "... Беше някаква магия - безпланов, непредвиден, стъписващ триумф. Може би това бяха плодовете на насъбраното с годините и се изля едновременно, като опит и познания, само че и като страст - пристрастеността на това ловешко хлапе, което единствено четеше книги и ходеше по книжарниците. Не бях планувал обаче, че ще има моменти, в които свръхнатоварването ми ще бъде такова, че да дремя по 3-4 часа на нощ, а се е случвало и да работя непрестанно в продължение на две денонощия, гонейки някакви периоди или в рискови обстановки. И по-късно да осъзная, че изгубвам най-важното - пристрастеността и удоволствието от работата ми. Защото те са моторът на всичко, което върша.
- Поредицата на " Персей " " Световна класика " бе отличена от гилдията със " Златен лъв " през 2015 година Оттогава я допълнихте и обогатихте с типичен произведения от разнообразни международни литератури, доста от тях с първи преводи на български език.
- Тази поредност също е плод на това време в гимназията, когато изчетох всичко, преведено на български, от международната класика и ми липсваха книги от обичани създатели, които не бяха превеждани. Голяма част от нещата, които издавам, са тъкмо това - книги, които аз самият бих желал да прочета.
- Публикувате забавни творби от балкански, съветски и скандинавски писатели - модерни, нови гласове на тези литератури. Като издател какво е удовлетворението да откриете и да наложите на книжния пазар нов създател?
- Предпочитам другите литератури, които не са чести посетители в книжарниците. Тръпка ми е да откривам и натрапвам нови създатели. Радвам се на триумфа, който имат книгите на норвежкия публицист Том Егеланд, който от години е един от най-четените създатели и у нас. Наложихме го още с първата му книга - " Краят на кръга ", а най-новата му - " Сребърниците ", напълно до неотдавна беше в класациите за най-продавани книги. Така стана и с съветските писатели Александър Бушков и Сергей Минаев. Станах един от главните издатели на модерна чешка, скандинавска и македонска литература. Налагаме и надарени млади български създатели - като Боян Боев (хит е новият му разказ " Последна молитва " ) и Таня Глухчева (след получилия ласкави оценки " Да пътуваш в петък, 13. ", скоро се задава неин нов разказ - " Професорът ", който ще излезе с логото на " Книги за всички " ).
- " Щетите " от двете години пандемия в какво се мерят и започнахте ли да излизате от този сложен интервал?
Пламен Тотев на премиера на следващото издание на ИК " Персей "
- На книгоиздаването е мъчно, доста мъчно, тъй като това не е стока от първа нужда, да не приказваме, че и други неща (социалните мрежи например) конкурират книгите, като грабят от времето за четене. От друга страна, намаляването на Данък добавена стойност върху книгите беше вярно решение - да се подтиква четенето по време на рецесия, пък и въобще, с цел да израстват интелигентни, четящи, мислещи хора. Не считам, че " спешните " 9 % Данък добавена стойност върху книгите взеха решение проблемите, само че въпреки всичко са крачка в вярната посока, а тя е събаряне на Данък добавена стойност въобще от цената на книгите. Тогава в действителност това ще бъде усетено действително и от читателите. Сега цените на книгите порастват нагоре, само че това е поради инфлацията, недостига и несигурните доставки на хартия, която всеки месец нараства още от края на предходната година.
- Тази година следва деветото издание на състезанието за любовна поезия " Горчиво вино ", основан по случай 100-годишнината на НЧ " Братя Миладинови - 1914 " в Петрич и 80-годишния празник на поета Евтим Евтимов.
- Радвам се, че състезанието закупи известност и сериозен статут измежду пишещите и четящите лирика. През последните 15-ина години преди гибелта на Евтим Евтимов и брачната половинка му Романьола Мирославова бяхме доста близки другари. При последната ни среща дадох обещание да оказвам помощ за състезанието (както и за основания от Романьола - " Лирични гласове " ) и той продължава да се случва с помощта на ентусиазма и желанието на управлението на читалището в Петрич. В състезанието идентичен късмет се дава и на известните, и на непознатите създатели. Вярвам, че и тази година той ще направи своите открития.
- Една от най-любимите поредици на читателите е тази с шедьоври на международната любовна поезия - първокласни, естетски илюстровани томчета с лирика от български и задгранични създатели. Защо съгласно Вас в тези неромантични времена хората обичат/имат потребност да пишат и да четат любовни стихове?
- Защото любовта е постоянно, универсално възприятие, без значение от пандемии и войни, от рецесии и падения. В любовните стихове хората припознават личните си усеща, като в огледало виждат личната си обич, интимните си полети или терзания. Но с цел да успееш да накараш другите да се разпознаят в стиховете ти, се изисква извънреден гений. Какъвто да вземем за пример има огромната Маргарита Петкова, която е виртуоз и на римите, и на свободния стих. Между другото, приготвяме нейна нова книга.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ