Ловът на вещици е бил доходен бизнес за католическата църква
Инквизицията възприемала дамите като “несъвършени животни ”.
Книгата " Чук за вещиците " или " Malleus maleficarum " е била главно управление за всеобщи убийства през Средните епохи в Западна Европа. Авторите й са двама доминикански монаси - Хайнрих Крамер и Джеймс Спренгер, които били упълномощени от папа Инокентий VIII да преследват вещиците в цяла северна Германия.
Всъщност задачата на папата била да унищожи протестантската съпротива на съществуващата инквизиция. Безспорно, Крамер и Спренгер се справили със задачата си. Около 1486 година двамата доминиканци основали в детайли пособие за църковни чиновници, елементарни авантюристи и съдии.
За основа на книгата служи едно само изречение от Библията: " И магесница жива да не оставиш " от книгата " Изход ". Оттам нататък, употребявайки и трудове на Св. Августин и Тома Аквински, създателите съчинили невъобразимо сексистки, анти-християнски манипулативен артикул, който, от модерна позиция подсказва несъмнени патологични отклонения в душeвността на двамата доминиканци, настояват откриватели на средновековните църковни практики.
" Malleus maleficarum " се състои от три елементи. В първата се разказват взаимните несгоди, осъществявани от Дявола и вещиците, които са негови прислужници. Интересното е, че съгласно Крамер и Спренгер Бог разрешава тези несгоди, с цел да не допусне Дявола да има неограничена мощност.
Част втора се занимава с това по какъв начин тъкмо вещиците вършат своите злокобни заклинания и предизвикват всевъзможни несгоди на богобоязливите.
Третата част на книгата е най-важната, защото в нея се разказват юридическите процедури за гонене на вещици. Те включват разпити, разглеждане на доказателства и, най-важното, осъществяване на изтезания и наказание. В съвсем всички случаи присъдата била гибел, само че съдиите имали право да лъжат подсъдимите и да им дават обещание благосклонност, в случай че си признаят греховете. При наказание цялото имущество на " вещицата " било иззето от Църквата, което трансформирало лова на вещици в следващия източник на приходи.
Макар създателите на книгата да загатват, че и мъже могат да бъдат вещици, дамите са по-податливи на дяволско въздействие, тъй като, произлизайки от реброто адамово, те са " единствено несъвършени животни ", до момента в който мъжете са фаворизиран пол. Обвиненията към дамите, уличени като вещици включвали осуетяване на размножителните качества на мъжете, предизвикателство на естествени бедствия, неприятна годишна продукция, заболявания и даже неприятен шанс.
По време на правосъдните каузи косата на вещицата трябвало да се отреже, защото в нея била сатанинската й мощ и тя да върви към съдиите си гола и заднишката, с цел да не ги огледа с " неприятно око ". Удивително е до какви ексцесии е водело насилственото самоограничение от естествен живот.
