Инфлацията в еврозоната се забави в края на 2017 година
Инфлацията в еврозоната се забави през последния месец на миналата година вследствие на по-слаб напредък на енергийните цени, демонстрират предварителни данни на Евростат.
Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се увеличи през декември с 1,4% на годишна база след негов напредък с 1,5% през ноември, потвърждавайки осреднени упования на финансовите пазари. По този метод инфлацията в еврозоната продължава да бъде много надалеч под целевото равнище на ЕЦБ от малко под 2 на 100.
Основно въздействие за отслабването на инфлацията оказват енергийните цени, които се покачват през декември на годишна база с 3,0% след техен напредък с 4,7% през ноември. В същото време цените на хранителни артикули, напитките и тютюневите произведения, нарастват с 2,1%, само че след покачване с 2,2% през ноември, до момента в който тези на услугите се покачват за трети следващ месец с едвам 1,2 на 100.
Основният показател на потребителските цени (изключвайки волатилните цени на храните, тютюневите произведения и на енергията) пък нараства за трети следващ месец с едвам 0,9% по отношение на година по-рано, само че при междинна прогноза за покачване с 1,0%. Трябва да се има поради, че точно главният показател на потребителските цени се следи деликатно от ЕЦБ като знак за настоящото и бъдещото държание на инфлацията в района.
Днешните данни, отчитащи закъснение на инфлацията в еврозоната, не съставляват изненада, защото множеството икономисти, както и представителите на ЕЦБ чакат сходна наклонност за края на миналата и през първите месеци на актуалната година вследствие на така наречен "базов резултат " на енергийните цени. В началото на 2017 година имаше внезапен скок на енергийните цени (след съглашението на ОПЕК и други водещи производители на нефт като Русия да лимитират добивите с общо 1,8 млн. барела на ден). Това значи, че с цел да има известно ускорение на инфлацията, енергийните цени ще би трябвало да набъбнат през първите два месеца на 2018-а година надалеч по-силно, в сравнение с през същия интервала на миналата година, което обаче наподобява малко евентуално, преди растежът на потребителските цени да стартира последователно да се усъвършенства през месец март и по-късно.
Именно тези преценки накараха икономистите на ЕЦБ да предвиждат известно закъснение на средногодишната инфлация в еврозоната през 2018-а година по отношение на 2017-а година (до 1,4% от 1,5%), преди да последва ускорение на инфлация през идващите две години (съответно до 1,5% и до 1,7%), разяснява БНР.
Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се увеличи през декември с 1,4% на годишна база след негов напредък с 1,5% през ноември, потвърждавайки осреднени упования на финансовите пазари. По този метод инфлацията в еврозоната продължава да бъде много надалеч под целевото равнище на ЕЦБ от малко под 2 на 100.
Основно въздействие за отслабването на инфлацията оказват енергийните цени, които се покачват през декември на годишна база с 3,0% след техен напредък с 4,7% през ноември. В същото време цените на хранителни артикули, напитките и тютюневите произведения, нарастват с 2,1%, само че след покачване с 2,2% през ноември, до момента в който тези на услугите се покачват за трети следващ месец с едвам 1,2 на 100.
Основният показател на потребителските цени (изключвайки волатилните цени на храните, тютюневите произведения и на енергията) пък нараства за трети следващ месец с едвам 0,9% по отношение на година по-рано, само че при междинна прогноза за покачване с 1,0%. Трябва да се има поради, че точно главният показател на потребителските цени се следи деликатно от ЕЦБ като знак за настоящото и бъдещото държание на инфлацията в района.
Днешните данни, отчитащи закъснение на инфлацията в еврозоната, не съставляват изненада, защото множеството икономисти, както и представителите на ЕЦБ чакат сходна наклонност за края на миналата и през първите месеци на актуалната година вследствие на така наречен "базов резултат " на енергийните цени. В началото на 2017 година имаше внезапен скок на енергийните цени (след съглашението на ОПЕК и други водещи производители на нефт като Русия да лимитират добивите с общо 1,8 млн. барела на ден). Това значи, че с цел да има известно ускорение на инфлацията, енергийните цени ще би трябвало да набъбнат през първите два месеца на 2018-а година надалеч по-силно, в сравнение с през същия интервала на миналата година, което обаче наподобява малко евентуално, преди растежът на потребителските цени да стартира последователно да се усъвършенства през месец март и по-късно.
Именно тези преценки накараха икономистите на ЕЦБ да предвиждат известно закъснение на средногодишната инфлация в еврозоната през 2018-а година по отношение на 2017-а година (до 1,4% от 1,5%), преди да последва ускорение на инфлация през идващите две години (съответно до 1,5% и до 1,7%), разяснява БНР.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ