IN MEMORIAM АСТОР: Не е важно да си най-добрият, важното е да си най-различния
IN MEMORIAM
Антраник Арабаджиян, по-известен като Астор, е роден на 18 ноември 1943 година в Шумен. Днес стана ясно, че е отлетял в едно друго измерение. Астор бе единственият в Европа, отличен със " Златният Оскар " от Интернационалното приятелство на маговете през 1981 година Магът Астор бе притежател на магичния спектакъл “Астор”, който се намираше в емблематичната къща на мистър Сенко, станала след това негова благосъстоятелност, в кв. “Лозенец” в столицата. Астор не вярваше в свръхестествените човешки качества, само че твърдеше, че един добър илюзионист би трябвало на първо място да е доста добър артист. " Животът е най-голямата заблуда, помни го това ", ми споделяше той....Сбогом Андрю джан, довиждане приятелю....Не желая да допускам, че те няма, само че може би и гибелта е една заблуда ...
Публикуваме последното ми изявление с Астор в памет на огромния маг, актьор и другар...
- Кое е главното качество, по което разбирате ще стане ли някой магьосник или не?
- Магичното изкуство има 8 жанра: фокуси, илюзии, операции, микро вълшебства, макро вълшебства, ментал вълшебства, комични фокуси. Когато става въпрос за голяма кутия, сфера или сандък, където влиза човек – това е заблуда, колкото са по-лаки предметите и реквизита, те отиват към категория фокуси. Манипулациите са едни от най-трудните, те се крият в ловкостта на ръката. Аз най-вече одобрявам комичните вълшебства и най-вече ги работя. Играя комични фокуси, а за тях се изисква огромен артистизъм. Така че едно от главните качества е – да са положителни актьори, да имат артистични заложби и да им харесва това, което вършат. Но най-важното качество е – да са разнообразни, другото се научава. Аз постоянно съм бил различени малко чалнат. Не е значимо да си най-хубавият, значимото е да си най-различния . Обичам другите, които се открояват от тълпата. Това в мен е заложено от детството ми. Майка ми, Арус, света ѝ памет,беше известна трагична актриса в читалище „ Ереван” в гр. Шумен. Тя се открояваше от останалите дами освен по осанка, само че и беше занаятчия на историите и вицовете. Непрекъснато ме водеше с нея в театъра и целодневно прекарвах времето си в нейните истории, закачки и вицове. Така че съм е метнал на нея по артистичност и различност.
- Значили това, че обичате театъра?
- Много. Любовта към драмата, към театъра, съм сцената я дължа на майка си. Майка ми за пръв път ме заведе на зрелище в Сатиричния спектакъл, тогава се казваше” Театър трудов фронт”. С едно гледане на пиесите запомнях текстовете на актьорите, а уроците си не ги помних! / Смее се!/ Ще ви опиша незабравима история. За един театър на майка ми не можеха да ѝ намерят сътрудник за ролята на нейния ухажор в пиесата. В Шумен, тогав един еснавски град, не се гледаше добре на целувки и обятия на сцената. Майка ми за малко да откаже ролята, само че режисьора я зарадва с това, че са ѝ намерили сътрудник за тази роля, отново без целувки и ласки, само че най-малко за повдигания, носения на ръце, ухажване на колене и така нататък Майка ми изпадна в потрес тогава, когато разбра, че режисьора е предложил ролята на мен. Бях 11-и клас, доста висок, гримираха ме с едни големи генералски мустаци, облякоха ме във военна униформа и аз ослепително изиграх ролята. Мама беше миньонче, а аз голям. Справих се съвършено с носенето на ръце и актьорската игра. Дори скъсах без да желая едно перде, когато сякаш скачах през прозореца на обичаната си. Стана доста същинско, публиката аплодираше. Баща ми, който седеше на първи ред, до края не разбра, че аз съм в ролята. Само че чудеше къде съм в този ден…
- Най-впечатляващия ви номе е с махането на главата. Непрекъснато ли ще си махате главата? Не се ли уморихте?
- Не съм се уморил, постоянно ще си махам главата, когато имам опция. Къде съм аз без този номер. Хората чакат този номер с неспокойствие и замират в цялостна тишина. Не мога ги отчайвам. Известна е, обаче, любовта ми към дребните вълшебства и те постоянно ще са водещи на сцената.
- 58 години сте на сцената? Как се чувствате?
- Радвам се, че към момента има огромен интерес към това, което върша. Публиката приветства и се радва на видяното. Доставям наслада на хората, а това ме прави благополучен. Чувствам се в действителност благополучен! Обичам когато хората почитат изкуството ми. Непонасям някой да пристигна да гледа зрелище и да си рови в телефона! За какво е пристигнал, в случай че ще си написа смс-и по телефона. На илюзионното изкуство му е хубаво това, че то е фамилно, като цирковото. Цялото семейство могат да дойдат и да се любуват на фокусите и илюзиите. В ресторанта ми, където играя измежду посетителите имаше три фамилии, които не преставаха да ахкат от екстаз след всеки номер. Хората им харесва, разтоварват се от сивото и с напрежение всекидневие, и огромни и дребни си отпочиват гледайки фокуси и илюзии.
- Как успяхте толкоз дълго да се задържите на сцената макар преходните времена?
Отговор: Първо – прекомерно доста обичам това, което върша. Не играя за хонорара, а за хората. Първо желая да чуя аплаузите, е едвам след тогава да потегли към счетоводството. Любовта към магията ми е огромна. Дори един ден споделих на обичаната си щерка:Ари, теб те обичам най-вече от всичко на света, само че магията я обичам малко повече”. Тя не ми се разсърди за тези думи, защото и тя е въвлечена в изкуството на маговете. Най-важното нещо е любовта и желанието към делото, което вършиш. Ако работих механично, без предпочитание надали щях да се задържа 55 години на сцената със същия триумф. Носител съм на над 25 награди от интернационалните фестивали и състезания, в това число и на ОСКАР за магично изкуство. Дори съм притежател на огромната влиятелна премия „ Мерлин”, която ми е връчена от най-голямата Асоциация в Съединени американски щати, в Ню Йорк, наброяваща 37 хиляди члена. Наградата „ Мерлин” ми е връчена за заслуги и принос към магичното изкуство. Имам доста награди от интернационалните фестивали, само че най-голямата премия е – любовта на народа!
- С кои най-известни илюзионисти сте работил и в кои страни?
- Работил съм в над 40 страни с най-хубавите и известни илюзионисти в света. Сред тях са американеците Джеф МакБрайт и Ланц Бъртън и доста други сътрудници от целия свят. На Ланц Бъртън три пъти съм му гледал спектаклите в Лас Вегас и трите пъти той стопира спектакъла по средата с цел да ме показа на неговата аудитория с думите: „ Дами и господа, за мен е чест, че довечера измежду нас е моят безценен другар от слънчева България, най-хубавият вълшебник на Европа – Астор!”
Работил съм в цяла Европа, в доста от Африканските страни – Нигерия, Гана и други,, в Азия – в Китай и Япония, в Близкия Изток, в Америка – Южна и Северна, стигнах и до Австралия! Първото ми излизане зад граница беше за Югославия. Бах 22 годишен, когато подписах първия си контракт за чужбина – за Белград. Най-много хората реагираха и се учудваха на номерата ми в Япония. Най-гостоприемно и задушевно съм бил посрещан в прелестната тогава Сирия. Най-скучно ми е било в Югославия, най-интересно ми е било да работя в Египет, защото там се заражда в антични времена илюзионното изкуство и маговете. В Египет работих с най-известния италиански импресарио Пиеро Масари, който ми сподели: „ С доста актьори съм работил от Европа, само че Вие, господин Астор сте най-добрият”. Тази оценка получих от най-известния европейски импресарио - Пиеро Масари.
-Някога изпълнявал ли сте фокус по поръчка?
- Не, в никакъв случай, няма и да извърша!
-Има арменски поговорки, има арменски мъдрости, има арменски вицове, а има ли арменска магия, или арменски фокус?
- Има несъмнено! Щом има арменец-фокусник, значи има и арменски фокус и арменска магия. Между другото в Ереван имаше един необикновен илюзионист Артюн Акопян, който не един път е гостувал у нас. Той бе един от най-великите манипулатори на Съветския Съюз, сетне на Русия, и на цяла Източна Европа! Беше един малък човек, вид Шарл Азнавур, само че доста пъргав. Заимствал съм два фокуса от него с негово позволение, несъмнено. Арменски номер с вестник, който аз съм заимствал от Артюн Акопян, пък се играе от Ланц Бъртън. Ето, че арменските номера и до Съединени американски щати стигнаха! Така че, къде е магичното изкуство, в случай че няма арменски алъж-вериж!
-Коя е най-голямата магия в живота Ви?
- Често се майтапя, като споделям, че най-голямата ми магия е щерка ми. Но персонално аз считам, че най-голямата ми магия не е тази с премахването на главата, както доста хора биха я определили, а номерът „ Али Баба”, съдържащ три комплицирани фокуса. Един от най-популярните магьосници в света американецът Джеф МакБрайт го е оценил като номер едно. Веднъж с Джеф МакБрайт и с още един сътрудник, белгийски евреин, ни поканиха в централната истанбулска телевизия да изиграем по два номера. Водещата стартира предаването, обръщайки се към мен със следната фраза: „ злите езици приказват, че вие говорите турски”, а аз в действителност приказвам турски от дребен. От тук нататък продължихме ефира на турски. По време на предаването Джеф МакБрайт погледна много съществено на моите фокуси.След няколко месеца с него още веднъж се засичаме във Франция, където той извънредно влиятелно ме показа на всичките ни сътрудници. А в следствие ме е давал за образец на сътрудниците ни в Съединени американски щати.
-Разкажете ми някой забавна преживелица?
- Имам един номер, който съм го кръстил „ Али Баба” Историята му е следната. Работих в Сирия 80-те години. Ще вметна, че Сирия е една от страните в които съм работил с голямо наслаждение и където бях необикновено високо скъп и обичан. Работих в Дамаск в една дискотека и една вечер, преди да изляза на сцената виждам, че съм си не запомнил касетата с музиката за магичния номер. Помолих диджея, Хасан се споделяше в случай че не се неистина, да ми даде каквато и да е радостна игрива музика, с цел да спасим ситуацията. Той без да му мисли доста пусна игривата мелодия „ Али Баба”. Публиката остана, илюзията се възприе главозамайващо, последваха мощни овации. Помолих сириецът да ми презапише тази мелодия, която в полза на истината ма пръв път чух тогава. Той ми даде касетка със записът и оттогава аз играя номерът с музиката открита инцидентно в Сирия! Този номер е един от най-силните ми приет в целия свят.
-Човек на риска ли сте?
- Определено! Хазартна персона съм, само че в положителния смисъл. Обича да пожертвам!Смел съм! Освен, че съм самоуверен, съм и чалнат! Харесвам тази композиция.
-Имал ли сте случай в кариерата си да не ви се получи фокусът на сцената?
- Разбира се! Ако някой ми каже, че не е имал фал на сцената – лъже! Винаги има риск да не се получи фокусът или илюзията. Важното е да умееш хитро да се измъкнеш от ситуацията и фенът да не забележи. Човешко е да се бърка, значимото е да се усмихваме, даже да се смеем на самите себе си! Така се прави същинското шоу.
-Известно е, че обичате Луис Амстронг. Неговата музика Ви съпровожда и до през днешния ден на сцената….
- И до момента е по този начин. Чух го за първи път по радиото с песента „ Маршът на светците”. Всяка неделя го качам да го чуя по радиото. Бях на 14 години….Влюбих се в този глас! Не знаех, че е тъмнокож. По-късно, като го видях по телевизята и се изненадах. Играя по негова музика и до ден сегашен. Страшно ми харесва, безусловно го боготворя и не му изневерявам.
-Според Вас живеем ли в заблуда? Или сами си я сътворяваме за персонално успокоение?
- Всеки човек има потребност от заблуда. Понякога и сами си я сътворяваме и се спотайваме като че ли в нея. Но като цяло, не е неприятно да се живее в заблуда. Въпреки това във всяка заблуда има много действителност. Когато за пръв път отидох в Лас Вегас за два дни си споделих мисленно: „ до 10 години аз ще работя тук”. Това беше моята фантазия, която не се оказа заблуда. Само след пет години аз към този момент работих в Лас Вегас с помощта на това, че ориста ме срещна при първото ми вървене там с един пробивен продуцент Сами Кинг – евреин. А щом евреин е импресарио – значи нещата ще се получат. Тогава евреинът Сами Кинг ми сподели една фраза, която запомних и желая да я споделя: „ всеки би трябвало да има фантазия, която да следва и да се стреми да я реализира. Ако нямаш фантазия – нищо няма да постигнеш в живота!”
-Какво е равнището на илюзионното изкуство сега у нас?
- Винаги сме имали магьосници на високо равнище. Като стартираме от предходното потомство, това са „ професор Чорни” – Стефан Бакърджиев, от Стара Загора. Притежавам неговата книга издадена 1947 година –„ Как се вършат фокуси”. Другият популярен бългаски илюзионист е „ Ник Дим Коц” – Николай Димитров Коцев, който е играл в Аржентина през 1923 година, идващия популярен маг е мистър Сенко, който несъмнено е най-голямото име в България, след него се подреждат „ факира Мити” – прочут и като бащата на Емил Димитров, и неговият наследник, също маг „ факир Мити-младши”, братът на Емил Димитров – беше най-хубавият у нас в категория фокуси. Освен това той ми беше кум и другар. Трябва да загатна и моят любим „ Лепас” – той ме накара да си смъква главата! Още един популярен маг бе – Орфи. Сетне магът Ирко и най-сетне в играта се включи и сътрудника „ Дан Кристо” – Йордан Христов Гривнев, който сега работи някъде в Европа. Както виждате остарялото потомство преди мен бяха шест мага, моето потомство – шестима, и аз сътворих седем нови почитатели.
-Имате ли почитатели? На кого предавате занаята?
- Да, както към този момент загатнах при започване на нашия илюзионен диалог – имам седем ученика, които са доста даровити и кадърни, като попивателни хартийки. Искам да поясня, че не взимам пари за образование. Предавам занаята изцяло безплатно единствено и единствено да се продължи. Аз съм единственият, който не взимам пари за образование, няма и да взема в никакъв случай! Великият Сенко споделяше: „ поминък не се учи, поминък се краде!” / Смее се!/
-Съжалявате ли за нещо в живота?
- Не, не скърбя за нищо.
-Бихте ли трансформирал нещо в този момент, сега?
- Нямам нужда да трансформирам нещо с цел да стане знамение. Доволен съм от живота си. Слава на Бога.
-Защо в никакъв случай не ми позволявате да ви фотографирам по време на вашите фокуси?
- Само един номер имам, който не разрешавам да се снима – с топките за пинк-понк. Стресирам се, когато ме снимат на този номер, тъй като когато го отработвах на млади години в Белград, без да желая глътнах едната топка, която заседна в гърлото ми. Бях безусловно самичък в стаичката, където живеех, нямаше кого даже да викна за помощ.- Уплаших се, тъй като топчето в действителност ми заседна в гърлото. А всичко стана поради това, че желаех да подобря върха и да вкарам в номера още една топка – ненаял се арменец! И за малко да умра. Отдавна го бях зарязал този номер, само че след това се взех в ръце и още веднъж започнах да го играя. Но изрично не давам да ме снимат по време на този номер, защото е в действителност рисков.
От 1980 година Антраник Шаварш Арабаджиян - Астор е член на Световната магическа асоциация със седалище в Съединени американски щати. От 1999 година е ръководител на Съюза на илюзионистите в България.
Носител е на " Златен Оскар от Международното приятелство на маговете за магическо изкуство (Питсбърг, Съединени американски щати, 1981), на " Купа на викингите (Норвегия, 1978), на годишна премия " Феномен " на едноименната асоциация (12 март 1999), на медал " Св. св. Кирил и Методий " първа степен (17 май 2007), на премията на Съюза на артистите в България " Икар 2008 " в категорията " Вариететно изкуство " за атрактивност и автентичност на илюзионен номер " Али Баба " (27 март 2008). Почетен жител на София (11 ноември 2003). Почетен жител на Шумен (14 ноември 2003). Удостоен със званието " лекар хонорис идея " на Балканската академия на науките за заслуги към илюзионизма в България и по света (2002). На 14 юли 2010 година получава звезда във " Famous Алея на славата " пред кино " Арена Младост ".
Автор: Оля Ал-Ахмед
Антраник Арабаджиян, по-известен като Астор, е роден на 18 ноември 1943 година в Шумен. Днес стана ясно, че е отлетял в едно друго измерение. Астор бе единственият в Европа, отличен със " Златният Оскар " от Интернационалното приятелство на маговете през 1981 година Магът Астор бе притежател на магичния спектакъл “Астор”, който се намираше в емблематичната къща на мистър Сенко, станала след това негова благосъстоятелност, в кв. “Лозенец” в столицата. Астор не вярваше в свръхестествените човешки качества, само че твърдеше, че един добър илюзионист би трябвало на първо място да е доста добър артист. " Животът е най-голямата заблуда, помни го това ", ми споделяше той....Сбогом Андрю джан, довиждане приятелю....Не желая да допускам, че те няма, само че може би и гибелта е една заблуда ...
Публикуваме последното ми изявление с Астор в памет на огромния маг, актьор и другар...
- Кое е главното качество, по което разбирате ще стане ли някой магьосник или не?
- Магичното изкуство има 8 жанра: фокуси, илюзии, операции, микро вълшебства, макро вълшебства, ментал вълшебства, комични фокуси. Когато става въпрос за голяма кутия, сфера или сандък, където влиза човек – това е заблуда, колкото са по-лаки предметите и реквизита, те отиват към категория фокуси. Манипулациите са едни от най-трудните, те се крият в ловкостта на ръката. Аз най-вече одобрявам комичните вълшебства и най-вече ги работя. Играя комични фокуси, а за тях се изисква огромен артистизъм. Така че едно от главните качества е – да са положителни актьори, да имат артистични заложби и да им харесва това, което вършат. Но най-важното качество е – да са разнообразни, другото се научава. Аз постоянно съм бил различени малко чалнат. Не е значимо да си най-хубавият, значимото е да си най-различния . Обичам другите, които се открояват от тълпата. Това в мен е заложено от детството ми. Майка ми, Арус, света ѝ памет,беше известна трагична актриса в читалище „ Ереван” в гр. Шумен. Тя се открояваше от останалите дами освен по осанка, само че и беше занаятчия на историите и вицовете. Непрекъснато ме водеше с нея в театъра и целодневно прекарвах времето си в нейните истории, закачки и вицове. Така че съм е метнал на нея по артистичност и различност.
- Значили това, че обичате театъра?
- Много. Любовта към драмата, към театъра, съм сцената я дължа на майка си. Майка ми за пръв път ме заведе на зрелище в Сатиричния спектакъл, тогава се казваше” Театър трудов фронт”. С едно гледане на пиесите запомнях текстовете на актьорите, а уроците си не ги помних! / Смее се!/ Ще ви опиша незабравима история. За един театър на майка ми не можеха да ѝ намерят сътрудник за ролята на нейния ухажор в пиесата. В Шумен, тогав един еснавски град, не се гледаше добре на целувки и обятия на сцената. Майка ми за малко да откаже ролята, само че режисьора я зарадва с това, че са ѝ намерили сътрудник за тази роля, отново без целувки и ласки, само че най-малко за повдигания, носения на ръце, ухажване на колене и така нататък Майка ми изпадна в потрес тогава, когато разбра, че режисьора е предложил ролята на мен. Бях 11-и клас, доста висок, гримираха ме с едни големи генералски мустаци, облякоха ме във военна униформа и аз ослепително изиграх ролята. Мама беше миньонче, а аз голям. Справих се съвършено с носенето на ръце и актьорската игра. Дори скъсах без да желая едно перде, когато сякаш скачах през прозореца на обичаната си. Стана доста същинско, публиката аплодираше. Баща ми, който седеше на първи ред, до края не разбра, че аз съм в ролята. Само че чудеше къде съм в този ден…
- Най-впечатляващия ви номе е с махането на главата. Непрекъснато ли ще си махате главата? Не се ли уморихте?
- Не съм се уморил, постоянно ще си махам главата, когато имам опция. Къде съм аз без този номер. Хората чакат този номер с неспокойствие и замират в цялостна тишина. Не мога ги отчайвам. Известна е, обаче, любовта ми към дребните вълшебства и те постоянно ще са водещи на сцената.
- 58 години сте на сцената? Как се чувствате?
- Радвам се, че към момента има огромен интерес към това, което върша. Публиката приветства и се радва на видяното. Доставям наслада на хората, а това ме прави благополучен. Чувствам се в действителност благополучен! Обичам когато хората почитат изкуството ми. Непонасям някой да пристигна да гледа зрелище и да си рови в телефона! За какво е пристигнал, в случай че ще си написа смс-и по телефона. На илюзионното изкуство му е хубаво това, че то е фамилно, като цирковото. Цялото семейство могат да дойдат и да се любуват на фокусите и илюзиите. В ресторанта ми, където играя измежду посетителите имаше три фамилии, които не преставаха да ахкат от екстаз след всеки номер. Хората им харесва, разтоварват се от сивото и с напрежение всекидневие, и огромни и дребни си отпочиват гледайки фокуси и илюзии.
- Как успяхте толкоз дълго да се задържите на сцената макар преходните времена?
Отговор: Първо – прекомерно доста обичам това, което върша. Не играя за хонорара, а за хората. Първо желая да чуя аплаузите, е едвам след тогава да потегли към счетоводството. Любовта към магията ми е огромна. Дори един ден споделих на обичаната си щерка:Ари, теб те обичам най-вече от всичко на света, само че магията я обичам малко повече”. Тя не ми се разсърди за тези думи, защото и тя е въвлечена в изкуството на маговете. Най-важното нещо е любовта и желанието към делото, което вършиш. Ако работих механично, без предпочитание надали щях да се задържа 55 години на сцената със същия триумф. Носител съм на над 25 награди от интернационалните фестивали и състезания, в това число и на ОСКАР за магично изкуство. Дори съм притежател на огромната влиятелна премия „ Мерлин”, която ми е връчена от най-голямата Асоциация в Съединени американски щати, в Ню Йорк, наброяваща 37 хиляди члена. Наградата „ Мерлин” ми е връчена за заслуги и принос към магичното изкуство. Имам доста награди от интернационалните фестивали, само че най-голямата премия е – любовта на народа!
- С кои най-известни илюзионисти сте работил и в кои страни?
- Работил съм в над 40 страни с най-хубавите и известни илюзионисти в света. Сред тях са американеците Джеф МакБрайт и Ланц Бъртън и доста други сътрудници от целия свят. На Ланц Бъртън три пъти съм му гледал спектаклите в Лас Вегас и трите пъти той стопира спектакъла по средата с цел да ме показа на неговата аудитория с думите: „ Дами и господа, за мен е чест, че довечера измежду нас е моят безценен другар от слънчева България, най-хубавият вълшебник на Европа – Астор!”
Работил съм в цяла Европа, в доста от Африканските страни – Нигерия, Гана и други,, в Азия – в Китай и Япония, в Близкия Изток, в Америка – Южна и Северна, стигнах и до Австралия! Първото ми излизане зад граница беше за Югославия. Бах 22 годишен, когато подписах първия си контракт за чужбина – за Белград. Най-много хората реагираха и се учудваха на номерата ми в Япония. Най-гостоприемно и задушевно съм бил посрещан в прелестната тогава Сирия. Най-скучно ми е било в Югославия, най-интересно ми е било да работя в Египет, защото там се заражда в антични времена илюзионното изкуство и маговете. В Египет работих с най-известния италиански импресарио Пиеро Масари, който ми сподели: „ С доста актьори съм работил от Европа, само че Вие, господин Астор сте най-добрият”. Тази оценка получих от най-известния европейски импресарио - Пиеро Масари.
-Някога изпълнявал ли сте фокус по поръчка?
- Не, в никакъв случай, няма и да извърша!
-Има арменски поговорки, има арменски мъдрости, има арменски вицове, а има ли арменска магия, или арменски фокус?
- Има несъмнено! Щом има арменец-фокусник, значи има и арменски фокус и арменска магия. Между другото в Ереван имаше един необикновен илюзионист Артюн Акопян, който не един път е гостувал у нас. Той бе един от най-великите манипулатори на Съветския Съюз, сетне на Русия, и на цяла Източна Европа! Беше един малък човек, вид Шарл Азнавур, само че доста пъргав. Заимствал съм два фокуса от него с негово позволение, несъмнено. Арменски номер с вестник, който аз съм заимствал от Артюн Акопян, пък се играе от Ланц Бъртън. Ето, че арменските номера и до Съединени американски щати стигнаха! Така че, къде е магичното изкуство, в случай че няма арменски алъж-вериж!
-Коя е най-голямата магия в живота Ви?
- Често се майтапя, като споделям, че най-голямата ми магия е щерка ми. Но персонално аз считам, че най-голямата ми магия не е тази с премахването на главата, както доста хора биха я определили, а номерът „ Али Баба”, съдържащ три комплицирани фокуса. Един от най-популярните магьосници в света американецът Джеф МакБрайт го е оценил като номер едно. Веднъж с Джеф МакБрайт и с още един сътрудник, белгийски евреин, ни поканиха в централната истанбулска телевизия да изиграем по два номера. Водещата стартира предаването, обръщайки се към мен със следната фраза: „ злите езици приказват, че вие говорите турски”, а аз в действителност приказвам турски от дребен. От тук нататък продължихме ефира на турски. По време на предаването Джеф МакБрайт погледна много съществено на моите фокуси.След няколко месеца с него още веднъж се засичаме във Франция, където той извънредно влиятелно ме показа на всичките ни сътрудници. А в следствие ме е давал за образец на сътрудниците ни в Съединени американски щати.
-Разкажете ми някой забавна преживелица?
- Имам един номер, който съм го кръстил „ Али Баба” Историята му е следната. Работих в Сирия 80-те години. Ще вметна, че Сирия е една от страните в които съм работил с голямо наслаждение и където бях необикновено високо скъп и обичан. Работих в Дамаск в една дискотека и една вечер, преди да изляза на сцената виждам, че съм си не запомнил касетата с музиката за магичния номер. Помолих диджея, Хасан се споделяше в случай че не се неистина, да ми даде каквато и да е радостна игрива музика, с цел да спасим ситуацията. Той без да му мисли доста пусна игривата мелодия „ Али Баба”. Публиката остана, илюзията се възприе главозамайващо, последваха мощни овации. Помолих сириецът да ми презапише тази мелодия, която в полза на истината ма пръв път чух тогава. Той ми даде касетка със записът и оттогава аз играя номерът с музиката открита инцидентно в Сирия! Този номер е един от най-силните ми приет в целия свят.
-Човек на риска ли сте?
- Определено! Хазартна персона съм, само че в положителния смисъл. Обича да пожертвам!Смел съм! Освен, че съм самоуверен, съм и чалнат! Харесвам тази композиция.
-Имал ли сте случай в кариерата си да не ви се получи фокусът на сцената?
- Разбира се! Ако някой ми каже, че не е имал фал на сцената – лъже! Винаги има риск да не се получи фокусът или илюзията. Важното е да умееш хитро да се измъкнеш от ситуацията и фенът да не забележи. Човешко е да се бърка, значимото е да се усмихваме, даже да се смеем на самите себе си! Така се прави същинското шоу.
-Известно е, че обичате Луис Амстронг. Неговата музика Ви съпровожда и до през днешния ден на сцената….
- И до момента е по този начин. Чух го за първи път по радиото с песента „ Маршът на светците”. Всяка неделя го качам да го чуя по радиото. Бях на 14 години….Влюбих се в този глас! Не знаех, че е тъмнокож. По-късно, като го видях по телевизята и се изненадах. Играя по негова музика и до ден сегашен. Страшно ми харесва, безусловно го боготворя и не му изневерявам.
-Според Вас живеем ли в заблуда? Или сами си я сътворяваме за персонално успокоение?
- Всеки човек има потребност от заблуда. Понякога и сами си я сътворяваме и се спотайваме като че ли в нея. Но като цяло, не е неприятно да се живее в заблуда. Въпреки това във всяка заблуда има много действителност. Когато за пръв път отидох в Лас Вегас за два дни си споделих мисленно: „ до 10 години аз ще работя тук”. Това беше моята фантазия, която не се оказа заблуда. Само след пет години аз към този момент работих в Лас Вегас с помощта на това, че ориста ме срещна при първото ми вървене там с един пробивен продуцент Сами Кинг – евреин. А щом евреин е импресарио – значи нещата ще се получат. Тогава евреинът Сами Кинг ми сподели една фраза, която запомних и желая да я споделя: „ всеки би трябвало да има фантазия, която да следва и да се стреми да я реализира. Ако нямаш фантазия – нищо няма да постигнеш в живота!”
-Какво е равнището на илюзионното изкуство сега у нас?
- Винаги сме имали магьосници на високо равнище. Като стартираме от предходното потомство, това са „ професор Чорни” – Стефан Бакърджиев, от Стара Загора. Притежавам неговата книга издадена 1947 година –„ Как се вършат фокуси”. Другият популярен бългаски илюзионист е „ Ник Дим Коц” – Николай Димитров Коцев, който е играл в Аржентина през 1923 година, идващия популярен маг е мистър Сенко, който несъмнено е най-голямото име в България, след него се подреждат „ факира Мити” – прочут и като бащата на Емил Димитров, и неговият наследник, също маг „ факир Мити-младши”, братът на Емил Димитров – беше най-хубавият у нас в категория фокуси. Освен това той ми беше кум и другар. Трябва да загатна и моят любим „ Лепас” – той ме накара да си смъква главата! Още един популярен маг бе – Орфи. Сетне магът Ирко и най-сетне в играта се включи и сътрудника „ Дан Кристо” – Йордан Христов Гривнев, който сега работи някъде в Европа. Както виждате остарялото потомство преди мен бяха шест мага, моето потомство – шестима, и аз сътворих седем нови почитатели.
-Имате ли почитатели? На кого предавате занаята?
- Да, както към този момент загатнах при започване на нашия илюзионен диалог – имам седем ученика, които са доста даровити и кадърни, като попивателни хартийки. Искам да поясня, че не взимам пари за образование. Предавам занаята изцяло безплатно единствено и единствено да се продължи. Аз съм единственият, който не взимам пари за образование, няма и да взема в никакъв случай! Великият Сенко споделяше: „ поминък не се учи, поминък се краде!” / Смее се!/
-Съжалявате ли за нещо в живота?
- Не, не скърбя за нищо.
-Бихте ли трансформирал нещо в този момент, сега?
- Нямам нужда да трансформирам нещо с цел да стане знамение. Доволен съм от живота си. Слава на Бога.
-Защо в никакъв случай не ми позволявате да ви фотографирам по време на вашите фокуси?
- Само един номер имам, който не разрешавам да се снима – с топките за пинк-понк. Стресирам се, когато ме снимат на този номер, тъй като когато го отработвах на млади години в Белград, без да желая глътнах едната топка, която заседна в гърлото ми. Бях безусловно самичък в стаичката, където живеех, нямаше кого даже да викна за помощ.- Уплаших се, тъй като топчето в действителност ми заседна в гърлото. А всичко стана поради това, че желаех да подобря върха и да вкарам в номера още една топка – ненаял се арменец! И за малко да умра. Отдавна го бях зарязал този номер, само че след това се взех в ръце и още веднъж започнах да го играя. Но изрично не давам да ме снимат по време на този номер, защото е в действителност рисков.
От 1980 година Антраник Шаварш Арабаджиян - Астор е член на Световната магическа асоциация със седалище в Съединени американски щати. От 1999 година е ръководител на Съюза на илюзионистите в България.
Носител е на " Златен Оскар от Международното приятелство на маговете за магическо изкуство (Питсбърг, Съединени американски щати, 1981), на " Купа на викингите (Норвегия, 1978), на годишна премия " Феномен " на едноименната асоциация (12 март 1999), на медал " Св. св. Кирил и Методий " първа степен (17 май 2007), на премията на Съюза на артистите в България " Икар 2008 " в категорията " Вариететно изкуство " за атрактивност и автентичност на илюзионен номер " Али Баба " (27 март 2008). Почетен жител на София (11 ноември 2003). Почетен жител на Шумен (14 ноември 2003). Удостоен със званието " лекар хонорис идея " на Балканската академия на науките за заслуги към илюзионизма в България и по света (2002). На 14 юли 2010 година получава звезда във " Famous Алея на славата " пред кино " Арена Младост ".
Автор: Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ