Нов майдан в Казахстан?
Името на региона е Мангистаус, а градът се споделя Жанаозен – с 82 хиляди души население. Този югозападен казахски град и тази прикаспийска област за следващ път дават началото на мощни цивилен безредици и за следващ път се явяват бодил в петата на управляващите. Още в първия ден на новата година хората всеобщо излезнаха по площадите, с цел да стачкуват. Причината е внезапното нарастване на цената на природния газ. Според някои източници нарастването е с 50%, съгласно други – със 100% на литър, което прави нарастване с 90 до 120 тенге (така се назовава локалната валута). Цената, примерно, може да доближи до 25 евроцента за литър, което е по-евтино от цената на газа в Украйна, примерно, и е съвсем същата като цената на природния газ в Москва. Само че Мангистауска област е нефтодобивен и газодобивен регион и локалните поданици смятат, че е незаслужено да създават ресурса на място и да заплащат същата цена като райони, които са отдалечени на хиляди километри. Но, без значение какъв брой тъкмо е повишаването, мъжете още веднъж са на улицата. Именно мъжете, както се вижда от множеството репортажи, тъй като съгласно локалните обичаи митингите не са женска работа.
Ситуацията е извънредно тревожна заради няколко аргументи. Преди всичко в същия град Жанаозен (на казахски – " нова река " ) през 2011 година избухнаха сходни митинги на служащите от нефтодобивната индустрия. Властите вкараха армейски елементи, стигна се до пукотевица и имаше десетки убити и стотици ранени. Още на идната година (2012) в Жанаозен още веднъж имаше митинги и още веднъж имаше военно наличие, само че този път не се стигна до клане. Това, наподобява, е притъпило бдителността на ръководещите, тъй като те за следващ път проспиват същинските настройки на хората в района. Истината е, че в югозападния завършек на Казахстан се живее мъчно и оскъдно, множеството транспортни средства и доста семейства са на метан (а на какво друго!) и чувството за неизбежност и неправда царува там от десетилетия. Хората имат възприятието, че превиват гърбовете си да добиват драгоценните петрол и газ, за което им се заплаща мизерно, а парсата обират шайката партийни бонзи, която господства там (и освен там) от разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Напрежението в никакъв случай не е спирало да тлее и, в първия ден на новата година, недоволството на хората получи нужния мотив да се излее в яд и непокорство. От Жанаозен вълната минава през доста казахски градове, а в Актау, столицата на региона, на централния площад е разпъната огромна юрта. Да поясним – още веднъж съгласно локалните обичаи – юртата значи самостоятелност, непокорство на централната власт, апел към автономия.
Как реагираха управляващите? Дадоха леко " обратно " и дадоха обещание да смъкнат цената на газа до 85 – 90 тенге. Само че протестиращите упорстват за 50. Но не това е най-важното. Казахският хайлайф дотолкоз се е откъснал от действителността, че даже не схваща защо иде тирада. Силният човек от 30 години насам, Нурсултан Назърбаев, още през 2010 наложи приемането на нов закон, съгласно който той става " Елбаса " – доживотен водач на нацията. Но от тази законодателна екстра той се възползва едвам през 2019, когато назначи за собствен правоприемник Касъм-Жомарт Токаев. Повечето хора не могат да запомнят новия президент с нищо – и с право. Досега не е дефинирал и една ярка мисъл. В същото време би трябвало да сме наясно, че симптом на нелека патология е прижизнено да дадеш на столичния град Астана (бивш Целиноград, някогашен Акмолинск) персоналното си име – Нур Султан! Това изяснява доста неща. По вековна азиатска традиция разломът сред низините и висините постоянно заема невъобразими размери и пружината се обтяга до разкъсване. Дали в този момент се случва това? Предстои да забележим.
Но за управляващите има още изненади. Проблемът е, че по площадите за пръв прозвучават апели за това, че е извънредно време старците от руско време (и мислене) да си вървят. Това значи, че в случай че митингът успее и добие власт, може да ти сменят името на столицата – пък и други неща може да се случат. Авторитарните узурпатори не могат да спят от фрагментите и сводките за събитията в арабския свят точно през последното десетилетие – Тунис, Египет, Либия, Йемен, Сирия, Бахрейн, Алжир, Ирак и т.н – и това не им дава покой. Това е за локалната върхушка в Казахстан.
А какво става в Москва? Там царят две съществени мисли – безпокойство и вяра. Опасение, че всеки митинг е инфектиран и елементарно минава държавни граници (справка – берлинската стена, арабската пролет, антиваксърите и др.). И вяра, че митингите могат да се разпространят в северната част на Казахстан, обитаема най-вече с етнически руснаци, и тогава Русия може да опитва да отхапе парче от тази голяма територия (25 пъти колкото България) и да реши дълготрайно казуса с космодрума Байконур, арендуван от руснаците до 2050 година.
Дали този път ще се стигне до кръв? А до позитивна смяна? Дай Боже второто без първото! Но, както означават специалистите, динамичността на събитията, произлизащи от дейностите на човешките маси, към този момент е непредвидима. Остава ни да следим и да съхраняваме – с цел да помним.
Ситуацията е извънредно тревожна заради няколко аргументи. Преди всичко в същия град Жанаозен (на казахски – " нова река " ) през 2011 година избухнаха сходни митинги на служащите от нефтодобивната индустрия. Властите вкараха армейски елементи, стигна се до пукотевица и имаше десетки убити и стотици ранени. Още на идната година (2012) в Жанаозен още веднъж имаше митинги и още веднъж имаше военно наличие, само че този път не се стигна до клане. Това, наподобява, е притъпило бдителността на ръководещите, тъй като те за следващ път проспиват същинските настройки на хората в района. Истината е, че в югозападния завършек на Казахстан се живее мъчно и оскъдно, множеството транспортни средства и доста семейства са на метан (а на какво друго!) и чувството за неизбежност и неправда царува там от десетилетия. Хората имат възприятието, че превиват гърбовете си да добиват драгоценните петрол и газ, за което им се заплаща мизерно, а парсата обират шайката партийни бонзи, която господства там (и освен там) от разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Напрежението в никакъв случай не е спирало да тлее и, в първия ден на новата година, недоволството на хората получи нужния мотив да се излее в яд и непокорство. От Жанаозен вълната минава през доста казахски градове, а в Актау, столицата на региона, на централния площад е разпъната огромна юрта. Да поясним – още веднъж съгласно локалните обичаи – юртата значи самостоятелност, непокорство на централната власт, апел към автономия.
Как реагираха управляващите? Дадоха леко " обратно " и дадоха обещание да смъкнат цената на газа до 85 – 90 тенге. Само че протестиращите упорстват за 50. Но не това е най-важното. Казахският хайлайф дотолкоз се е откъснал от действителността, че даже не схваща защо иде тирада. Силният човек от 30 години насам, Нурсултан Назърбаев, още през 2010 наложи приемането на нов закон, съгласно който той става " Елбаса " – доживотен водач на нацията. Но от тази законодателна екстра той се възползва едвам през 2019, когато назначи за собствен правоприемник Касъм-Жомарт Токаев. Повечето хора не могат да запомнят новия президент с нищо – и с право. Досега не е дефинирал и една ярка мисъл. В същото време би трябвало да сме наясно, че симптом на нелека патология е прижизнено да дадеш на столичния град Астана (бивш Целиноград, някогашен Акмолинск) персоналното си име – Нур Султан! Това изяснява доста неща. По вековна азиатска традиция разломът сред низините и висините постоянно заема невъобразими размери и пружината се обтяга до разкъсване. Дали в този момент се случва това? Предстои да забележим.
Но за управляващите има още изненади. Проблемът е, че по площадите за пръв прозвучават апели за това, че е извънредно време старците от руско време (и мислене) да си вървят. Това значи, че в случай че митингът успее и добие власт, може да ти сменят името на столицата – пък и други неща може да се случат. Авторитарните узурпатори не могат да спят от фрагментите и сводките за събитията в арабския свят точно през последното десетилетие – Тунис, Египет, Либия, Йемен, Сирия, Бахрейн, Алжир, Ирак и т.н – и това не им дава покой. Това е за локалната върхушка в Казахстан.
А какво става в Москва? Там царят две съществени мисли – безпокойство и вяра. Опасение, че всеки митинг е инфектиран и елементарно минава държавни граници (справка – берлинската стена, арабската пролет, антиваксърите и др.). И вяра, че митингите могат да се разпространят в северната част на Казахстан, обитаема най-вече с етнически руснаци, и тогава Русия може да опитва да отхапе парче от тази голяма територия (25 пъти колкото България) и да реши дълготрайно казуса с космодрума Байконур, арендуван от руснаците до 2050 година.
Дали този път ще се стигне до кръв? А до позитивна смяна? Дай Боже второто без първото! Но, както означават специалистите, динамичността на събитията, произлизащи от дейностите на човешките маси, към този момент е непредвидима. Остава ни да следим и да съхраняваме – с цел да помним.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ