Най-важните житейски истини според писателя Борхес
Името Хорхе Луис Борхес е известно на всички хора, за които писаното слово и книгите не престават да бъдат полезност, извор на познания и мъдрост за света и живота. Аржентинският публицист без подозрение е от актуалните създатели, които имат дарбата за раздават мъдростта, която са натрупали в себе си посредством своето творчество.
Творбите на Борхес са справочник в живота, справочник, който ловко води читателя по дирите на щастието, любовта, другарството и всички жалони, които ни съпровождат в житейското ни премеждие.
Ето някои от истините, поднесени с доста мъдрост и обич към читателите от изключителния гений Борхес.
Авторът на Всеобща история на безчестието обръща вниманието на своите читатели към истината, че животът постоянно ни среща с несъответствуващи хора, към които се привързваме посредством любовта. Неизбежната разлъка след такава среща споделят, че ни прави по-силни. Но по този начин добитата мощ си има цена и тя е прекомерно висока, мери се със загубата на сензитивност. Раздавайки се при такива връзки на човек му е все по-трудно да обикне идващия, който среща по пътя си.
Алтернативата е егоизмът. Но тази орис е още по-тежка, тъй като лишава опцията сегашното да бъде споделено, а това е най-лошото.
Крачейки по друма на живота всеки субект проумява, че в действителност е мощен и че е стойностен. Кога обаче стига до това просветление? Чак когато бъде оставен без друга опция, с изключение на да бъде подобен.
С времето човек натрупа мъдрост и стартира да осъзнава разликата сред това да държи нечия ръка и това да окове нечия душа. Разбира и това, че една целувка не значи контракт, а подаръкът не е заричане.
Този насъбран житейски опит кара помъдрелия човек да посади свое дърво и да украси своята душа, без да чака красивите неща да му бъдат подарени.
С времето всеки научава същинската стойност на другарството. Истинските другари се броят на пръсти и битката да завоюва другари ще донесе на търсещия единствено подправено обграждане.
След време изминатият път отваря очите на индивида за истината, че прекарванията са неповторими и най-хубавото в живота не са фантазиите за бъдещето, а моментите, които остават в паметта. Животът е тук и в този момент и това е значимо, а не проектите, тъй като нито на следващия ден, нито през вчерашния ден са толкоз значими, колкото мига, когато живеем.
Един от най-важните уроци, които ни дават проживените години, е този, че животът не е поемал към нас обвързване да реализира фантазиите ни. Трябва да вземем това, което ни предлага, и да бъдем признателни, тъй като може да нямаме нищо.
В края на житейския си път човек осъзнава, че остарява прекомерно бързо и помъдрява прекомерно късно. Когато това към този момент няма значение, тъй като времето му е изтекло.
