Даниел Тихолов: Все още си припявам с феновете, докато съм на полето
Даниел Тихолов е следващото доказателство за отличната работа, която правят треньорите в школата на ЦСКА. Само на 18 години геният кара своя втори сезон като част от мъжкия отбор на Сашо Попов. Той бе видян с изявите си при юношите, където изпъква освен с екипа на обичания клуб, само че и с този на националния тим. Срещу Берое предходната седмица младокът направи чудесно включване и почтено допълваше Мартин Божилов като либеро на полето. Ето какво показа за себе си и страстта да играе за ЦСКА Даниел пред клубния уебсайт cskavolley.com.
Даниеле, по какъв начин се усеща едно 18-годишно момче, което дели едно поле с същински митове на българския волейбол?
– Усещането е неописуемо. Радвам се, че господин Попов ми дава късмет да съм част от тима. Надявам се, че ще оправдая доверието му, както неговото, по този начин и на всички в клуба. Благодарен съм, че има такива хора до мен, които ми оказват помощ и ми дават препоръки.
Една от най-важните фигури за теб, имайки поради твоя пост, е Мартин Божилов. Попиваш ли всяка дума, която най-хубавото либеро в България ти споделя?
– Абсолютно. Опитвам се да пресъздам на игрището всяко нещо, което ми каже. Запомням всяко придвижване, всеки съвет, който ми споделя на тренировки, къде и по какъв начин да се нареждам. Давам всичко от себе си, тъй като е същинска чест да съм в един тим с състезател като Мартин Божилов.
Чувстваш ли се фаворизиран?
– Разбира се. Той безспорно е най-хубавото либеро в България и за един млад състезател е страхотна привилегия да може да се учи от него.
Доколко наличието му ще ти помогне, с цел да извървиш нужните стъпки в мъжкия волейбол?
– За всичко си има време, само че сигурно ще е по-лесно, имайки такива хора до себе си. Той обаче няма да играе вместо мен, би трябвало аз да покажа, че се изучавам, че се развъртвам, с цел да мога да се възползвам оптимално от този късмет.
Можеш ли към този момент да кажеш, че се чувстваш пълноценна част от мъжкия ни отбор?
– Категорично. Момчетата ме поддържат, дават ми препоръки и ме приобщиха към колектива. Разбира се, има ги закачките от време на време, защото съм по-малък, само че всичко е в кръга на шегата. Съвсем естествени моменти, които още повече ни сплотяват и ни вършат по-силни като тим.
Колко огромна е отговорността, такива имена да разчитат на млад състезател като теб?
– Много огромна, голяма. Затова и съм още по-благодарен, че получавам този късмет. Никак не е елементарно, тъй като би трябвало да си подготвен за всяка обстановка. Техният опит им разрешава по-бързо да разчетат даден миг от играта, до момента в който при нас, по-младите от време на време това е сложна задача.
Защитавайки и емблемата на обичания тим, допускам усилва още малко напрежението…
– Така е. За нас всеки мач е непременно. Победата е доста значима, нямаме право да се отпускаме, тъй като ние сме ЦСКА. Целта постоянно е една – победа и купа. Правим го освен за нас, само че и за клуба.
Как се почувства, когато видя цялостните трибуни на мача с Берое? И усещаш ли се от време на време да пееш песните с почитателите?
– Честно казано, пея си ги, няма да укривам. Специално за мача с Берое се пробвах да послушам оптимално треньора Сашо Попов, който ме предизвести да не се въздействам от атмосферата и да не се разконцентрирам, да въздържам страстите си. Думите му ми помогнаха доста, тъй като няма по какъв начин да не погледнеш към трибуните и да не запееш с почитателите. Особено когато се чувстваш като един от тях.
Колко близо се чувстваш до опцията да застанеш на напред във времето, като съществена алтернатива на поста?
– Не мога да кажа. Само времето ще покаже. Надявам се с всяка подготовка и всеки мач да демонстрирам най-хубавото от себе си. Целта е да не спирам да се развъртвам, а какъв брой време ще е належащо, ще разберем.
Либерото от време на време е непризнателен пост. Как ти се падна на теб?
– Реално, всичко стана в националния тим за юноши. На една подготовка ме сложиха на този пост и по този начин стартира всичко. Доволен съм, за мен това е доста значима позиция, която оценявам мощно и ми пасна доста добре. Обичам да играя в отбрана и да се мятам за всяка топка.
Виждаш ли се скоро част и от мъжкия народен тим?
– Всеки мечтае да е част от националния тим. За всеки един това би трябвало да е чест и привилегия. Най-голямата ми фантазия е да съм на Олимпийски игри. Поздравявам момчетата за това, което направиха на Световното състезание – един паметен триумф, който направи цяла България горда. Надявам се скоро да забележим тима преди всичко в света. А дали аз ще съм част от този състав – ще упражнявам и нека някой ден да стигна до там.
Връщам те към ЦСКА. Очакванията порастват с всяка една победа. Доколко може да ги оправдаете?
– Наясно сме, тъй като ние сме ЦСКА. Искаме всички да са удовлетворени от това, което вършим на полето – аудитория, щаб и самите ние. Тренираме старателно, борим се и гоним победа във всеки мач. Имаме тим, който може да го направи.
Предстои посещение в Пловдив. Какво мислиш за мача с Локомотив Авиа?
– Това е доста мощен тим, сложен противник за побеждаване. Трябва да покажем добра игра, да извлечем максимума от себе си и да се борим за всяка топка. Но няма да ни е по никакъв начин елементарно.
Даниеле, по какъв начин се усеща едно 18-годишно момче, което дели едно поле с същински митове на българския волейбол?
– Усещането е неописуемо. Радвам се, че господин Попов ми дава късмет да съм част от тима. Надявам се, че ще оправдая доверието му, както неговото, по този начин и на всички в клуба. Благодарен съм, че има такива хора до мен, които ми оказват помощ и ми дават препоръки.
Една от най-важните фигури за теб, имайки поради твоя пост, е Мартин Божилов. Попиваш ли всяка дума, която най-хубавото либеро в България ти споделя?
– Абсолютно. Опитвам се да пресъздам на игрището всяко нещо, което ми каже. Запомням всяко придвижване, всеки съвет, който ми споделя на тренировки, къде и по какъв начин да се нареждам. Давам всичко от себе си, тъй като е същинска чест да съм в един тим с състезател като Мартин Божилов.
Чувстваш ли се фаворизиран?
– Разбира се. Той безспорно е най-хубавото либеро в България и за един млад състезател е страхотна привилегия да може да се учи от него.
Доколко наличието му ще ти помогне, с цел да извървиш нужните стъпки в мъжкия волейбол?
– За всичко си има време, само че сигурно ще е по-лесно, имайки такива хора до себе си. Той обаче няма да играе вместо мен, би трябвало аз да покажа, че се изучавам, че се развъртвам, с цел да мога да се възползвам оптимално от този късмет.
Можеш ли към този момент да кажеш, че се чувстваш пълноценна част от мъжкия ни отбор?
– Категорично. Момчетата ме поддържат, дават ми препоръки и ме приобщиха към колектива. Разбира се, има ги закачките от време на време, защото съм по-малък, само че всичко е в кръга на шегата. Съвсем естествени моменти, които още повече ни сплотяват и ни вършат по-силни като тим.
Колко огромна е отговорността, такива имена да разчитат на млад състезател като теб?
– Много огромна, голяма. Затова и съм още по-благодарен, че получавам този късмет. Никак не е елементарно, тъй като би трябвало да си подготвен за всяка обстановка. Техният опит им разрешава по-бързо да разчетат даден миг от играта, до момента в който при нас, по-младите от време на време това е сложна задача.
Защитавайки и емблемата на обичания тим, допускам усилва още малко напрежението…
– Така е. За нас всеки мач е непременно. Победата е доста значима, нямаме право да се отпускаме, тъй като ние сме ЦСКА. Целта постоянно е една – победа и купа. Правим го освен за нас, само че и за клуба.
Как се почувства, когато видя цялостните трибуни на мача с Берое? И усещаш ли се от време на време да пееш песните с почитателите?
– Честно казано, пея си ги, няма да укривам. Специално за мача с Берое се пробвах да послушам оптимално треньора Сашо Попов, който ме предизвести да не се въздействам от атмосферата и да не се разконцентрирам, да въздържам страстите си. Думите му ми помогнаха доста, тъй като няма по какъв начин да не погледнеш към трибуните и да не запееш с почитателите. Особено когато се чувстваш като един от тях.
Колко близо се чувстваш до опцията да застанеш на напред във времето, като съществена алтернатива на поста?
– Не мога да кажа. Само времето ще покаже. Надявам се с всяка подготовка и всеки мач да демонстрирам най-хубавото от себе си. Целта е да не спирам да се развъртвам, а какъв брой време ще е належащо, ще разберем.
Либерото от време на време е непризнателен пост. Как ти се падна на теб?
– Реално, всичко стана в националния тим за юноши. На една подготовка ме сложиха на този пост и по този начин стартира всичко. Доволен съм, за мен това е доста значима позиция, която оценявам мощно и ми пасна доста добре. Обичам да играя в отбрана и да се мятам за всяка топка.
Виждаш ли се скоро част и от мъжкия народен тим?
– Всеки мечтае да е част от националния тим. За всеки един това би трябвало да е чест и привилегия. Най-голямата ми фантазия е да съм на Олимпийски игри. Поздравявам момчетата за това, което направиха на Световното състезание – един паметен триумф, който направи цяла България горда. Надявам се скоро да забележим тима преди всичко в света. А дали аз ще съм част от този състав – ще упражнявам и нека някой ден да стигна до там.
Връщам те към ЦСКА. Очакванията порастват с всяка една победа. Доколко може да ги оправдаете?
– Наясно сме, тъй като ние сме ЦСКА. Искаме всички да са удовлетворени от това, което вършим на полето – аудитория, щаб и самите ние. Тренираме старателно, борим се и гоним победа във всеки мач. Имаме тим, който може да го направи.
Предстои посещение в Пловдив. Какво мислиш за мача с Локомотив Авиа?
– Това е доста мощен тим, сложен противник за побеждаване. Трябва да покажем добра игра, да извлечем максимума от себе си и да се борим за всяка топка. Но няма да ни е по никакъв начин елементарно.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




