Лимец, спелта и камут - алтернатива на житото
Имената на някои от типовете пшеничени артикули, като едно и двузърнест лимец, сепелта и камут, до неотдавна се загатваха единствено от археолози и от някои по-екстравагантни агрономи. Днес, заради опасността от международен апетит, те още веднъж излизат на дневен ред.
С световното потребление на пшеницата, едно- и двузърнестият лимец са изгубили функционалността на главен снабдител на скорбяла. Той е бил най-масово употребен в Плодородния полумесец - долините на Нил, река Йордан, река Тигър и Ефрат, преди 10 хиляди години и по-късно на Балканите, Транскавказието и европейското Средиземноморие.
Славата и разпространяването обаче, които са имали тогава, надали в миналото ще се възвърнат. Въпреки това, през днешния ден те добиват различен тип известност. Айнкорнът и емерът, както се назовават все по-често, се оказват чудесни за биологично произвеждане.
Те са добре приспособими към екстензивно земеделие, както и към по-неблагоприятни условия за развъждане. Освен това, ранното спиране на изкуствената селекция ги е оставила доста по-устойчиви на всеобщите болести и на набезите на лакоми инсекти, с които житните поля се постанова да се оправят посредством човешка химическа интервенция.
Еднозърнестият и двузърнестият лимец са добра опция на житото, както и на естествената и екологично чиста храна. Те са с доста по-балансирано хранително наличие, при съпоставяне с елементарното жито.
Другите два други възможности на житото, са спелтата и камутът. Докато спелтата се е появила по разораните полета съвсем дружно с лимеца, камутът е един относително нов артикул, който обаче претендира за сходен античен генезис.
Спелтата е евентуалният предходник на хлебната пшеница. Представлява хибриден вид на двузърнестия лимец и един тип диво жито. Натрупването на гени и разрешава да пораства в по-широк набор на условия. Бързо се популяризира от Иран към Европа, където дълго време остава значима земеделска просвета. В наши дни добива на спелта надвишава този на лимеца.
Камутът от своя страна, макар че е нов артикул, претендира за античен генезис. Самото му име, съгласно рекламното показване, е заимствано от хипотетичната древноегипетска дума за пшеница.
В една легенда даже се загатва, че негови зърна са открити в гробница на фараон в края на 40-те години на предишния век. Следва преместване в Съединени американски щати и необятно разпространяване през годините. Днес тази просвета има гаранция за качество и генезис.
