Академията е моят живот
Имаме 12 нови специалности, които се радват на извънреден интерес " Паразит " сподели по какъв начин националната публика става всесилен трамплин за международно изкуство, декларира ректорът на НАТФИЗ проф. доктор Станислав Семерджиев в ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК СТАНДАРТ
В живота всички сме равни, само че не на всички Господ е дал еднообразно количество гений или разсъдък
Клаудия Кардинале, Дейвид Линч, Карлос Саура, Никита Михалков, Иржи Менцел, Ян Енглерт, Ищван Сабо са наши почетни доктори и другари
Завършващите монтаж или операторство стартират работа още във втори курс
- Проф. Семерджиев, по-голямата част от живота Ви е минала в НАТФИЗ. Какво е за Вас Академията?
- В множеството случаи втори дом, да не кажа първи. Животът ми в последните 40 години не просто е минал в Академията, той е предан на нея. Не желая да си представям момента, в който ще би трябвало да се разделя с НАТФИЗ. Ще остане една голяма празнина.
- През годините като ректор какво бе най-трудно за Вас?
- Много неща бяха сложни и не престават да са сложни. На първо място - да убедя хората, че мога да се оправя с тази служба. И не просто да ги убедя, а да продължа да не отстъпвам доверието, което са ми дали своят вот. Сериозна компликация е контактът, който човек би трябвало ежедневно да реализира на най-различни нива, от една страна, със студентите, преподавателите и чиновниците в Академията, от друга - с институциите, с които тя работи от държавно или частно естество и от трета страна - на интернационално ниво. Там законите на общуването и условията за взаимоотношенията са напълно разнообразни. Това са три равнища, в които човек би трябвало непрестанно да трансформира цялостното си държание - да играе по едно и също време доста функции. А това изисква в допълнение време и сила. За компликациите от финансово-материален темперамент, с които се сблъсквам ежедневно, няма да приказвам. Те са на напълно друго ниво, прекомерно битово, не си коства да ги разясняваме.
- С какво от достиженията си като ректор се гордеете най-вече?
- Не съм от хората, които доста се гордеят с каквото и да е, тъй като имам вяра, че човек просто би трябвало да си прави добре работата. През тези няколко мандата успяхме да разтеглим неведнъж материално-техническата база, да увеличим броя на студентите и на кандидат-студентите. Да изградим в пъти повече интернационалните връзки от тези, които съществуваха. Създадохме 12 нови специалности, успяхме да променим модела на образование и на оценяване на труда на студентите и в някаква степен да възстановим престижа на Академията като духовно средище, който тя имаше до 1989 година, а в идващото десетилетие някак беше позагубила.
- Как тъкмо разширихте интернационалния престиж на НАТФИЗ?
- Всяко висше учебно заведение е щастливо с почетните доктори, които има. А ние имаме над 20 изключителни фигури в международен мащаб в региона на театъра и киното, които не просто са се съгласили да бъдат почетни доктори на Академията, само че и огромната част от тях до ден сегашен са близки другари на НАТФИЗ, подкрепят ни в работата, подготвени са да откликнат на най-различни наши потребности - Едуард Олби, Никита Михалков, Тадаши Сузуки, Иржи Менцел, Клаудия Кардинале, Дейвид Линч, Карлос Саура, Патрис Павис, Горан Стефановски, Ян Енглерт, Ищван Сабо...
- Какви нови бакалавърски и магистърски специалности набират известност сега и какво е тяхното приложение?
- В последните 3-4 години специалностите, които създадохме - " Филмов и ефирен тон ", " Филмов и ефирен дизайн ", " Филмово и телевизионно продуцентство ", както и новата компетентност " Театрална продукция ", получиха доста необятен публичен отзив и за малко време получиха образа на мечтани специалности. Но аз бих показал, че и част от обичайните ни специалности не престават да се радват на подобаващ интерес, и то освен " Актьорско майсторство " и " Филмова и телевизионна постановка ", само че и специалности като " Анимация ", " Драматургия ", " Куклено актьорство ", " Танцов спектакъл и пантомима ", " Фотография ". Да не приказвам, че хората, които приключват " Филмов и ефирен монтаж " или " Филмово и телевизионно операторство ", стартират работа още във втори, трети курс.
- Имахте концепция за компетентност " Актьорско майсторство на британски език ". Реализира ли се?
- За страдание не се реализира заради липса на претенденти. И аз надълбоко скърбя за това. Проблемът не бе в програмата - тя е доста добре структурирана и построена. Просто хората, които биха я изучавали, евентуално избират да го създадат в Англия или Съединени американски щати.
- Мислите ли, че българското кино може да има напредък освен на национално, само че и на интернационално равнище? Ще направя връзка с кино лентата " Паразит ", който взе 4 " Оскар " -а, в това число за най-хубав филм, въпреки да не е на британски език?
- " Паразит " взе " Оскар ", тъй като се занимава с всемирен, универсални тематики, а не се е забил в районната си еднаквост. Но по-важното е друго. Получавайки премията, създателите му благодариха първо на корейската аудитория за това, че тя непрестанно със своята придирчивост издига равнището на корейското кино, и приканиха всички да мислят за публиката, когато вършат кино. Когато един филм е изработен с готовност да влезе в разговор с публиката, да бъде свестен от хората, които всеки ден имат проблеми, когато е изработен с откровено прочувствен заряд, тогава този филм няма по какъв начин да не бъде и световно признат.
- Защо тогава доста хора спрягаха " 1917 " за най-хубав филм?
- " 1917 " е доста забавен филм, извънредно майсторски изработен. Сам Мендес е брилянтен режисьор, не за пръв път демонстрира майсторството си. Но той е доста тъмен филм, за една ера, която в съзнанието на фена към този момент не е чак толкоз близка. И най-много той е прекомерно зает с войната като философско разбиране, а не толкоз с персоналните ориси на хората в нея. Всяко клатушкане води до сходен резултат. Преди няколко години " Дюнкерк ", където пък прочувственото прекарване на индивида е доста мощно изведено, и то по много ексцентричен метод, също не събра толкоз публика и самопризнание, колкото се очакваше.
Трябва да се търси салдото сред персоналната призма и епичното, както беше направено в " Спасяването на Редник Райън " на Стивън Спилбърг, или във " Взвод " на Оливър Стоун, или в " Ловецът на елени " на Майкъл Чимино. Нарочно загатвам филми от разнообразни столетия, от 70-те, 80-те, 90-те години, в които военната тема, без значение дали става дума за виетнамската война или за Втората международна война, е пречупена през персоналната орис. Но в това време, нито персоналната орис, нито епичната характерност на бойните дейности вземат превес. Тоест открит е правилният баланс.
- Дали в действителност това е повода за успеваемостта на този вид филми? " 1917 " бе упрекнат в краен шовинизъм, чуха се мнения от вида: " Кой немец би гледал този филм? " или " Как може в целия филм да има поява единствено на една жена, и то за 5 минути! ". Днес наклонността е всичко да е антинационалистично, да няма сексизъм или расизъм. Дали в действителност човек, създавайки някакъв артикул, би трябвало доста да внимава за тези тематики?
- Очевидно да. Живеем в следващата ера на " лов на вещици ". В момента либертарианците са решили, че всичко би трябвало да се мери в квоти. Независимо дали става дума за просвета или изкуство. Аз постоянно съм бил последовател на концепцията, че в елементарния живот всички сме равни, само че за жалост не на всички Господ е дал еднообразно количество гений или еднообразно количество разсъдък. И в случай че всеки един от нас би трябвало да получава поравно богатства, с цел да може да живее обикновено, с което съм изцяло склонен, то няма по какъв начин всеки един от нас да получава самопризнание в региона на изкуството или науката, които са доста профилирани действия, зависещи от ДНК-то на индивида, а не от обществени фактори. Стивън Кинг го сподели доста ясно и завоюва си извънредно доста недоброжелатели. Тази към този момент много хиперболизирана концепция за равенството, която в Холивуд и в цяла Америка стартира в последните години да се трансформира в болест и болест, мисля, че би трябвало да спре. И би трябвало точно хора като Стивън Кинг и други персони, които са със международен престиж, да кажат - хора, опомнете се, малко би трябвало да има някакъв край, някаква граница на полудяването. Всеобщата неуравновесеност в тази посока би трябвало да бъда към този момент спряна.
- Какво демотивира българския създател? Финансирането ли е основният проблем?
- Не. Твърде доста създатели схванаха, че могат да вършат кино и не с държавни пари, а с доста по-малко средства, открити от частни институции. В никакъв случай не споделям, че това би трябвало да бъде методът на финансиране по принцип. Ясно е, че няма по какъв начин страната да абдикира от киноизкуството и да не пази една национална еднаквост посредством киноизкуството. Но аз мисля, че огромният проблем на българското кино не е толкоз неналичието на финансиране, а неналичието на контакт с аудиторията. И се връщам назад към кино лентата " Паразит ", който явно е гледан от феновете в Корея, а в този момент ще бъде гледан и от феновете по целия свят. Когато личната национална публика се трансформира в най-могъщия трамплин за основаването на правдиво, задоволително близко и по едно и също време с това задоволително надълбоко изкуство, то това е най-хубавият метод. Ние би трябвало да се научим да приказваме с българската аудитория.
- Какво е киното през днешния ден - повече бизнес, повече изкуство, и има ли заплаха истинското творчество да бъде опорочено в този развой?
- Не мисля, че истинското творчество страда, когато е обвързвано с бизнеса. За да построи човек автентичен артикул, той постоянно е подбуден от бизнес причини. Великият Федерико Фелини нееднократно е казвал, че не би направил нито един от филмите си, в случай че не е бил заставен да вади пари, с цел да се устоя. Луис Бунюел постоянно е изтъквал, че филмите му са ставали извънредно забавни, тъй като от време на време продуцентите не са били удовлетворени от дължината и са считали, че филмите би трябвало да бъдат по-кратки или по-дълги. Така той е изграждал стила си, който на някои се коства тайнствен, мистериозен. В него от време на време се включват съновидения или пък липсват цели елементи от историята, точно с помощта на това, че продуцентите са сложили някакви наложителни условия, които той се е опитвал да съблюдава. Мога да дам десетки образци. Американското кино е почнало като бизнес и до ден сегашен е най-вече бизнес. Но това не значи, че в него няма и творби на изкуството, които са се родили не тъй като са се борили против бизнеса, а тъй като са се пробвали да намерят положителните страни на взаимоотношенията с бизнеса. В последна сметка киното е изкуство, което се прави с доста пари. То няма по какъв начин да бъде дистанцирано от бизнеса и от икономическите фактори в личното си развиване.
- Малко настрана от тематиките, които обсъдихме дотук, само че любопитно и настоящо за читателите, е един въпрос, обвързван с най-голямата емблема на НАТФИЗ - Стефан Данаилов, мислите ли да извършите нещо особено в негова памет?
- Знаете ли, болката още не е отшумяла, фанфарите още не са замлъкнали, мръсната вода още не се е оттекла. Трябва да изчакаме оня миг, в който трезво ще може да се реши кое е най-подходящото решение за почтено увековечаване на паметта на великите хора.
В живота всички сме равни, само че не на всички Господ е дал еднообразно количество гений или разсъдък
Клаудия Кардинале, Дейвид Линч, Карлос Саура, Никита Михалков, Иржи Менцел, Ян Енглерт, Ищван Сабо са наши почетни доктори и другари
Завършващите монтаж или операторство стартират работа още във втори курс
- Проф. Семерджиев, по-голямата част от живота Ви е минала в НАТФИЗ. Какво е за Вас Академията? - В множеството случаи втори дом, да не кажа първи. Животът ми в последните 40 години не просто е минал в Академията, той е предан на нея. Не желая да си представям момента, в който ще би трябвало да се разделя с НАТФИЗ. Ще остане една голяма празнина.
- През годините като ректор какво бе най-трудно за Вас?
- Много неща бяха сложни и не престават да са сложни. На първо място - да убедя хората, че мога да се оправя с тази служба. И не просто да ги убедя, а да продължа да не отстъпвам доверието, което са ми дали своят вот. Сериозна компликация е контактът, който човек би трябвало ежедневно да реализира на най-различни нива, от една страна, със студентите, преподавателите и чиновниците в Академията, от друга - с институциите, с които тя работи от държавно или частно естество и от трета страна - на интернационално ниво. Там законите на общуването и условията за взаимоотношенията са напълно разнообразни. Това са три равнища, в които човек би трябвало непрестанно да трансформира цялостното си държание - да играе по едно и също време доста функции. А това изисква в допълнение време и сила. За компликациите от финансово-материален темперамент, с които се сблъсквам ежедневно, няма да приказвам. Те са на напълно друго ниво, прекомерно битово, не си коства да ги разясняваме.
- С какво от достиженията си като ректор се гордеете най-вече?
- Не съм от хората, които доста се гордеят с каквото и да е, тъй като имам вяра, че човек просто би трябвало да си прави добре работата. През тези няколко мандата успяхме да разтеглим неведнъж материално-техническата база, да увеличим броя на студентите и на кандидат-студентите. Да изградим в пъти повече интернационалните връзки от тези, които съществуваха. Създадохме 12 нови специалности, успяхме да променим модела на образование и на оценяване на труда на студентите и в някаква степен да възстановим престижа на Академията като духовно средище, който тя имаше до 1989 година, а в идващото десетилетие някак беше позагубила.
- Как тъкмо разширихте интернационалния престиж на НАТФИЗ?
- Всяко висше учебно заведение е щастливо с почетните доктори, които има. А ние имаме над 20 изключителни фигури в международен мащаб в региона на театъра и киното, които не просто са се съгласили да бъдат почетни доктори на Академията, само че и огромната част от тях до ден сегашен са близки другари на НАТФИЗ, подкрепят ни в работата, подготвени са да откликнат на най-различни наши потребности - Едуард Олби, Никита Михалков, Тадаши Сузуки, Иржи Менцел, Клаудия Кардинале, Дейвид Линч, Карлос Саура, Патрис Павис, Горан Стефановски, Ян Енглерт, Ищван Сабо...
- Какви нови бакалавърски и магистърски специалности набират известност сега и какво е тяхното приложение?
- В последните 3-4 години специалностите, които създадохме - " Филмов и ефирен тон ", " Филмов и ефирен дизайн ", " Филмово и телевизионно продуцентство ", както и новата компетентност " Театрална продукция ", получиха доста необятен публичен отзив и за малко време получиха образа на мечтани специалности. Но аз бих показал, че и част от обичайните ни специалности не престават да се радват на подобаващ интерес, и то освен " Актьорско майсторство " и " Филмова и телевизионна постановка ", само че и специалности като " Анимация ", " Драматургия ", " Куклено актьорство ", " Танцов спектакъл и пантомима ", " Фотография ". Да не приказвам, че хората, които приключват " Филмов и ефирен монтаж " или " Филмово и телевизионно операторство ", стартират работа още във втори, трети курс.
- Имахте концепция за компетентност " Актьорско майсторство на британски език ". Реализира ли се?
- За страдание не се реализира заради липса на претенденти. И аз надълбоко скърбя за това. Проблемът не бе в програмата - тя е доста добре структурирана и построена. Просто хората, които биха я изучавали, евентуално избират да го създадат в Англия или Съединени американски щати.
- Мислите ли, че българското кино може да има напредък освен на национално, само че и на интернационално равнище? Ще направя връзка с кино лентата " Паразит ", който взе 4 " Оскар " -а, в това число за най-хубав филм, въпреки да не е на британски език?
- " Паразит " взе " Оскар ", тъй като се занимава с всемирен, универсални тематики, а не се е забил в районната си еднаквост. Но по-важното е друго. Получавайки премията, създателите му благодариха първо на корейската аудитория за това, че тя непрестанно със своята придирчивост издига равнището на корейското кино, и приканиха всички да мислят за публиката, когато вършат кино. Когато един филм е изработен с готовност да влезе в разговор с публиката, да бъде свестен от хората, които всеки ден имат проблеми, когато е изработен с откровено прочувствен заряд, тогава този филм няма по какъв начин да не бъде и световно признат.
- Защо тогава доста хора спрягаха " 1917 " за най-хубав филм?
- " 1917 " е доста забавен филм, извънредно майсторски изработен. Сам Мендес е брилянтен режисьор, не за пръв път демонстрира майсторството си. Но той е доста тъмен филм, за една ера, която в съзнанието на фена към този момент не е чак толкоз близка. И най-много той е прекомерно зает с войната като философско разбиране, а не толкоз с персоналните ориси на хората в нея. Всяко клатушкане води до сходен резултат. Преди няколко години " Дюнкерк ", където пък прочувственото прекарване на индивида е доста мощно изведено, и то по много ексцентричен метод, също не събра толкоз публика и самопризнание, колкото се очакваше.
Трябва да се търси салдото сред персоналната призма и епичното, както беше направено в " Спасяването на Редник Райън " на Стивън Спилбърг, или във " Взвод " на Оливър Стоун, или в " Ловецът на елени " на Майкъл Чимино. Нарочно загатвам филми от разнообразни столетия, от 70-те, 80-те, 90-те години, в които военната тема, без значение дали става дума за виетнамската война или за Втората международна война, е пречупена през персоналната орис. Но в това време, нито персоналната орис, нито епичната характерност на бойните дейности вземат превес. Тоест открит е правилният баланс.
- Дали в действителност това е повода за успеваемостта на този вид филми? " 1917 " бе упрекнат в краен шовинизъм, чуха се мнения от вида: " Кой немец би гледал този филм? " или " Как може в целия филм да има поява единствено на една жена, и то за 5 минути! ". Днес наклонността е всичко да е антинационалистично, да няма сексизъм или расизъм. Дали в действителност човек, създавайки някакъв артикул, би трябвало доста да внимава за тези тематики?
- Очевидно да. Живеем в следващата ера на " лов на вещици ". В момента либертарианците са решили, че всичко би трябвало да се мери в квоти. Независимо дали става дума за просвета или изкуство. Аз постоянно съм бил последовател на концепцията, че в елементарния живот всички сме равни, само че за жалост не на всички Господ е дал еднообразно количество гений или еднообразно количество разсъдък. И в случай че всеки един от нас би трябвало да получава поравно богатства, с цел да може да живее обикновено, с което съм изцяло склонен, то няма по какъв начин всеки един от нас да получава самопризнание в региона на изкуството или науката, които са доста профилирани действия, зависещи от ДНК-то на индивида, а не от обществени фактори. Стивън Кинг го сподели доста ясно и завоюва си извънредно доста недоброжелатели. Тази към този момент много хиперболизирана концепция за равенството, която в Холивуд и в цяла Америка стартира в последните години да се трансформира в болест и болест, мисля, че би трябвало да спре. И би трябвало точно хора като Стивън Кинг и други персони, които са със международен престиж, да кажат - хора, опомнете се, малко би трябвало да има някакъв край, някаква граница на полудяването. Всеобщата неуравновесеност в тази посока би трябвало да бъда към този момент спряна.
- Какво демотивира българския създател? Финансирането ли е основният проблем?
- Не. Твърде доста създатели схванаха, че могат да вършат кино и не с държавни пари, а с доста по-малко средства, открити от частни институции. В никакъв случай не споделям, че това би трябвало да бъде методът на финансиране по принцип. Ясно е, че няма по какъв начин страната да абдикира от киноизкуството и да не пази една национална еднаквост посредством киноизкуството. Но аз мисля, че огромният проблем на българското кино не е толкоз неналичието на финансиране, а неналичието на контакт с аудиторията. И се връщам назад към кино лентата " Паразит ", който явно е гледан от феновете в Корея, а в този момент ще бъде гледан и от феновете по целия свят. Когато личната национална публика се трансформира в най-могъщия трамплин за основаването на правдиво, задоволително близко и по едно и също време с това задоволително надълбоко изкуство, то това е най-хубавият метод. Ние би трябвало да се научим да приказваме с българската аудитория.
- Какво е киното през днешния ден - повече бизнес, повече изкуство, и има ли заплаха истинското творчество да бъде опорочено в този развой?
- Не мисля, че истинското творчество страда, когато е обвързвано с бизнеса. За да построи човек автентичен артикул, той постоянно е подбуден от бизнес причини. Великият Федерико Фелини нееднократно е казвал, че не би направил нито един от филмите си, в случай че не е бил заставен да вади пари, с цел да се устоя. Луис Бунюел постоянно е изтъквал, че филмите му са ставали извънредно забавни, тъй като от време на време продуцентите не са били удовлетворени от дължината и са считали, че филмите би трябвало да бъдат по-кратки или по-дълги. Така той е изграждал стила си, който на някои се коства тайнствен, мистериозен. В него от време на време се включват съновидения или пък липсват цели елементи от историята, точно с помощта на това, че продуцентите са сложили някакви наложителни условия, които той се е опитвал да съблюдава. Мога да дам десетки образци. Американското кино е почнало като бизнес и до ден сегашен е най-вече бизнес. Но това не значи, че в него няма и творби на изкуството, които са се родили не тъй като са се борили против бизнеса, а тъй като са се пробвали да намерят положителните страни на взаимоотношенията с бизнеса. В последна сметка киното е изкуство, което се прави с доста пари. То няма по какъв начин да бъде дистанцирано от бизнеса и от икономическите фактори в личното си развиване.
- Малко настрана от тематиките, които обсъдихме дотук, само че любопитно и настоящо за читателите, е един въпрос, обвързван с най-голямата емблема на НАТФИЗ - Стефан Данаилов, мислите ли да извършите нещо особено в негова памет?
- Знаете ли, болката още не е отшумяла, фанфарите още не са замлъкнали, мръсната вода още не се е оттекла. Трябва да изчакаме оня миг, в който трезво ще може да се реши кое е най-подходящото решение за почтено увековечаване на паметта на великите хора.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ