Здравословният егоизъм в майчинството
Имам една другарка, отдадена майка на две деца. Когато щерка й беше последна година в гимназията и предстоеше университет, синът й беше в 7ми клас. Тя имаше онази независимост - да бъде сама и да прави каквото си желае. Можеше да оставя децата сами, те да се оправят с вечерята, да се оправят с уроците, да се придвижват с публичния превоз. Но тя не беше щастлива да чете, гледа филми, да пътува и да излиза с нас. Тя се усещаше празна - без деца, за които да се грижи, вози по извънкласни действия, без ползи, които беше погребала под грижите за децата. С изоставени другарства, с отчужден мъж, който беше привикнал да е на втори проект, все след децата. Тази другарка ми даде един от най-ценните уроци - да бъда майка и лакомец по едно и също време.
“Няма да е неистина, в случай че кажа - през днешния ден децата са пълновластни господари в фамилията. ”
Никога до момента те не са отглеждани с такова внимание и отдаденост. Факт е, че изискване за това са едни от най-благоприятните условия за дълго и обезпечено майчинство, спрямо доста развити страни. Но и цялата налична ни информация за здравословното хранене, за различни подходи във възпитанието, за нетрадиционно образование. Четем и цитираме свободно теории, психолози, ерудирани хора, които ни въодушевяват с широкоскроеното си мислене.
Днес детето е най-важният човек в фамилията и доста дами се отдават изцяло на майчинството. Не единствено за пренатално образование, естествено раждане, дълго кърмене и отсрочване на момента с яслата и детската градина, освен време за разрастващи игри, извънкласни действия, спорт, летни и езикови лагери - през днешния ден даже страхът, че някой от нашите също по този начин осведомени приятелки може да ни назова небрежна или игнорираща майка, цялата тази информация, която обменяме, ни задължава да се посвещаваме напълно на децата. Пренебрегвайки себе си, своето кариерно развиване, ползи, обществен живот. Рискувайки даже връзката с таткото.
“Детето обаче не трябва да е център на фамилията. Всички в фамилията са значими и поделят отговорности, отговорности и би следвало еднообразно да се радват на облаги. Всички. ”
С мъжете това отдаване е мъчно да се случи. Те имат своето огромно поле на изява и даже някои съвременни бащи да са също отдадени на грижите на децата си, те са по-скоро изключения и те го вършат по желание, а не съгласно напън, както е при дамите. Мъжете резервират своите полета на изява - кариера, занимание, другарство с мъже (при което рядко приказват по този начин съществено за децата си, както дамите нормално го правят). Ако при вас е по този начин - в очите ви вие сте отдадена майка, а таткото - не изключително, може би е добре да се замислите: не дали той е неангажиран, а дали вие не сте прекомерно ангажирана.
Отглеждането на деца е едно изконно поле на изява на дамата и това е изцяло в реда на нещата. Но салдото през днешния ден е нарушен. Не ние привличаме детето към света на възрастните, а като че ли целият свят би трябвало да се сведе до неговия. Всички се съобразяваме с неговите потребности, с неговите прищявки, величаем етапите на развиване. Вместо да го привличаме към външния свят, където то е наедно с другите хора, ние му сътворяваме капсула, в която то еднолично господства. А това не е животът на възрастния.
“Затова майките би трябвало да осъзнаят, че майчинството не е поле на съревнование с други майки, поле на изложение на тях самите, децата не са наши его проекции. Майчинството от първия момент е еманципиране на детето от майката. И тя би трябвало да резервира своя нарцисизъм в това, да мисли и за себе си, до момента в който детето пораства. ”
За да има себе си, когато то няма да има потребност от нея. Най-жестоката рецесия на майчинската отдаденост идва при пубертета. Тогава, колкото и демократично да сме гледали децата си и да сме били уверени в тяхната обич, те все ще намерят метод да ни потвърдят какъв брой сме бъркали, какъв брой не сме готини и какъв брой би трябвало да ги оставяме на мира. Обсебващи пространството им, персоналните им избори, вземайки решения вместо тях, те ни отблъскват по толкоз мъчителен метод. А с цел да няма рецесия тогава, всичко би трябвало да стартира доста по-рано.
Учим ги да се хранят сами, да вървят и приказват, с цел да бъдат независими. С болежка от време на време виждаме, че те се привързват и към други хора, че стартират да избират приятелите си пред нас. Че времето ни дружно понижава. И цялата тази отдаденост прави дълбока рана в това, което сме наричали неразрушима връзка. Често развиваме и нездравословни връзки с децата единствено и единствено да ги държим подвластни, несамостоятелни, неспособни да се оправят с живота. Убеждаваме ги, че животът самичък на 18 години е извънредно рисков, че парите няма да им стигат, че няма задоволително добра работа за тях. А в действителност ние сме тези, които не могат да се разделят с тях. Какво ще ни остане, в случай че те ни изоставен? Празнота.
Затова егоизмът е витално значим от момента, в който детето придобие обикновените физиологични умения да се обслужва единствено за хранене, тоалетна, напредване. Майчинството не трябва да се трансформира в безпределно обгрижване, жертване, то е част от живота, избор на всяка свободна и съвременна жена. А в него има и други значими неща. И детето, както и таткото, би трябвало да са наясно, че мама има потребност от време за себе си. И че е от изгода за всички тя да си го отделя. За да е заредена, въодушевена, радостна. Мама няма да стане на всеки апел, мама няма да излиза в парка, в случай че й се гледа филм. Мама ще излезе с другарка. Мама ще работи и няма да играе на следващата свръх разрастваща Монтесори игра. Мама ще стартира йога или скално катерене и в същото време часът по футбол на сина й ще се реалокира в различен ден. Ще пътува сама и в случай че реши - няма да готви цяла седмица. Ако желае мама да е " готина ", би трябвало да си припомня, че постоянно е била готина.
Защото мама има освен дете, има себе си. И не желае един ден да бъде използвана черупка на това себе си, а майка на отраснали деца, които се оправят сами. А с това себе си ще останем по-дълго. Децата ще отидат по пътищата си по един или различен метод, а ние ще се чудим къде е минал животът ни. Гордостта на някои майки, че са възпитали и отгледали деца, им стига. На други - не. Те не стопират да търсят себе си. И ще го намират в тези години, в които не са отстоявали това себе си.
“Няма да е неистина, в случай че кажа - през днешния ден децата са пълновластни господари в фамилията. ”
Никога до момента те не са отглеждани с такова внимание и отдаденост. Факт е, че изискване за това са едни от най-благоприятните условия за дълго и обезпечено майчинство, спрямо доста развити страни. Но и цялата налична ни информация за здравословното хранене, за различни подходи във възпитанието, за нетрадиционно образование. Четем и цитираме свободно теории, психолози, ерудирани хора, които ни въодушевяват с широкоскроеното си мислене.
Днес детето е най-важният човек в фамилията и доста дами се отдават изцяло на майчинството. Не единствено за пренатално образование, естествено раждане, дълго кърмене и отсрочване на момента с яслата и детската градина, освен време за разрастващи игри, извънкласни действия, спорт, летни и езикови лагери - през днешния ден даже страхът, че някой от нашите също по този начин осведомени приятелки може да ни назова небрежна или игнорираща майка, цялата тази информация, която обменяме, ни задължава да се посвещаваме напълно на децата. Пренебрегвайки себе си, своето кариерно развиване, ползи, обществен живот. Рискувайки даже връзката с таткото.
“Детето обаче не трябва да е център на фамилията. Всички в фамилията са значими и поделят отговорности, отговорности и би следвало еднообразно да се радват на облаги. Всички. ”
С мъжете това отдаване е мъчно да се случи. Те имат своето огромно поле на изява и даже някои съвременни бащи да са също отдадени на грижите на децата си, те са по-скоро изключения и те го вършат по желание, а не съгласно напън, както е при дамите. Мъжете резервират своите полета на изява - кариера, занимание, другарство с мъже (при което рядко приказват по този начин съществено за децата си, както дамите нормално го правят). Ако при вас е по този начин - в очите ви вие сте отдадена майка, а таткото - не изключително, може би е добре да се замислите: не дали той е неангажиран, а дали вие не сте прекомерно ангажирана.
Отглеждането на деца е едно изконно поле на изява на дамата и това е изцяло в реда на нещата. Но салдото през днешния ден е нарушен. Не ние привличаме детето към света на възрастните, а като че ли целият свят би трябвало да се сведе до неговия. Всички се съобразяваме с неговите потребности, с неговите прищявки, величаем етапите на развиване. Вместо да го привличаме към външния свят, където то е наедно с другите хора, ние му сътворяваме капсула, в която то еднолично господства. А това не е животът на възрастния.
“Затова майките би трябвало да осъзнаят, че майчинството не е поле на съревнование с други майки, поле на изложение на тях самите, децата не са наши его проекции. Майчинството от първия момент е еманципиране на детето от майката. И тя би трябвало да резервира своя нарцисизъм в това, да мисли и за себе си, до момента в който детето пораства. ”
За да има себе си, когато то няма да има потребност от нея. Най-жестоката рецесия на майчинската отдаденост идва при пубертета. Тогава, колкото и демократично да сме гледали децата си и да сме били уверени в тяхната обич, те все ще намерят метод да ни потвърдят какъв брой сме бъркали, какъв брой не сме готини и какъв брой би трябвало да ги оставяме на мира. Обсебващи пространството им, персоналните им избори, вземайки решения вместо тях, те ни отблъскват по толкоз мъчителен метод. А с цел да няма рецесия тогава, всичко би трябвало да стартира доста по-рано.
Учим ги да се хранят сами, да вървят и приказват, с цел да бъдат независими. С болежка от време на време виждаме, че те се привързват и към други хора, че стартират да избират приятелите си пред нас. Че времето ни дружно понижава. И цялата тази отдаденост прави дълбока рана в това, което сме наричали неразрушима връзка. Често развиваме и нездравословни връзки с децата единствено и единствено да ги държим подвластни, несамостоятелни, неспособни да се оправят с живота. Убеждаваме ги, че животът самичък на 18 години е извънредно рисков, че парите няма да им стигат, че няма задоволително добра работа за тях. А в действителност ние сме тези, които не могат да се разделят с тях. Какво ще ни остане, в случай че те ни изоставен? Празнота.
Затова егоизмът е витално значим от момента, в който детето придобие обикновените физиологични умения да се обслужва единствено за хранене, тоалетна, напредване. Майчинството не трябва да се трансформира в безпределно обгрижване, жертване, то е част от живота, избор на всяка свободна и съвременна жена. А в него има и други значими неща. И детето, както и таткото, би трябвало да са наясно, че мама има потребност от време за себе си. И че е от изгода за всички тя да си го отделя. За да е заредена, въодушевена, радостна. Мама няма да стане на всеки апел, мама няма да излиза в парка, в случай че й се гледа филм. Мама ще излезе с другарка. Мама ще работи и няма да играе на следващата свръх разрастваща Монтесори игра. Мама ще стартира йога или скално катерене и в същото време часът по футбол на сина й ще се реалокира в различен ден. Ще пътува сама и в случай че реши - няма да готви цяла седмица. Ако желае мама да е " готина ", би трябвало да си припомня, че постоянно е била готина.
Защото мама има освен дете, има себе си. И не желае един ден да бъде използвана черупка на това себе си, а майка на отраснали деца, които се оправят сами. А с това себе си ще останем по-дълго. Децата ще отидат по пътищата си по един или различен метод, а ние ще се чудим къде е минал животът ни. Гордостта на някои майки, че са възпитали и отгледали деца, им стига. На други - не. Те не стопират да търсят себе си. И ще го намират в тези години, в които не са отстоявали това себе си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ