Имало ли е жени гладиатори в Древен Рим?
Имало ли е дами на гладиаторските арени в Древен Рим?
Макар и нищожни, в непокътнатите предмети на изкуството, държавните документи и писмените разкази съществуват доказателства, че дамите са взели участие в бруталните бойни спортове по време на късната Римска република и ранната Римска империя.
Според римските историци дамите са се биели между тях, както и с животни, а даже и с мъже, страдащи от физически недъзи, в зрелища, проведени от императорите Нерон, Тит и Домициан.
Жени гладиатори са взели участие в борбите на арената в процъфтяващия град Помпей. А надпис, открит в пристанищния град Остия, цитира локален магистрат, който се хвали, че е първият, който „ обезпечава дами с мечове “ за борбите в града.
В гладиаторските боеве в Древен Рим вземат участие дами от всички обществени прослойки. Робините нормално служат на богати фамилии, а техните притежатели от време на време виждали благоприятни условия за бизнес, включвайки ги в спортните борби.
Жените от междинната и висшата класа също се биели и то по същите аргументи, по които го правели и мъжете - прекарването било вълнуващо, друго и вбесявало родителите им.
По това време дамите се занимавали с разнообразни спортове и поддържането на добра физическа форма било измежду целите на представителите на римското общество. Римските държавни чиновници даже ги насърчавали, защото считали, че физическата мощ оказва помощ на дамите да бъдат по-здрави майки.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Constant Wonder (@constantwonderpodcast)
Заможните дами можели да си разрешат средства за образование и имали задоволително свободно време да упражняват. Професионалните мениджъри на гладиаторските тимове насърчавали тези, които се отличавали в боевете, да опитат уменията си на арената, която осигурявала пари и популярност.
Римският сенат приема закони през 11 и 19 година след Новата епоха, които не разрешават на дамите от междинната и висшата класа да се бият като гладиатори. Ефектът от тези ограничения обаче наподобява не бил кой знае какъв, защото разказите за дами с благородно родословие, които се бият на арените, не престават два века по-късно.
В наши дни е непокътнато единствено едно оживяло произведение на изкуството, съхранявано в Британския музей, което ясно изобразява гладиаторки. Става въпрос за мраморен барелеф, открит в Халикарнас, в днешна Турция, който демонстрира борба сред две дами с щитове, мечове и протектори за крайници. Фигурите са обозначени като Амазонка и Ахилия - евентуално театрални имена, свързани с гръцката митология.
Надписът над главите им демонстрира, че мачът е приключил с тъждество.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Lisa Young (@princesslulu70)
Едно от най-интригуващите открития е направено през 1996 година, когато археолози от Лондонския музей откриват откъс от женски таз в гробница от римската ера в лондонския квартал Саутуърк. Декоративните предмети и останките от ритуала на погребението подсказват, че това е заравяне на гладиатор.
Оцелелите свидетелства за мъже гладиатори са доста повече. Традицията на спортните борби продължава близо хиляда години в цялата Римска империя, която в своя пик се простира от Западна Азия до Британските острови. В Рим гладиаторските битки стартират като част от обилни погребални служби през първите епохи преди Новата епоха, изключително измежду представителите на аристокрацията.
През 65 година преди новата епоха Юлий Цезар провежда пердах сред 320 двойки гладиатори, с цел да уважи от дълго време умрелия си татко. Въпреки че надпреварите са кървави, на гладиаторите се гледа като на мостри на мощ и героизъм, които вдъхновят лоялността на масите към Рим.
Много от гладиаторите били плебеи или военнопленници, само че свободните хора също можели да се включат се непринудено в боевете, с цел да рискуват живота си с вярата за популярност и благосъстояние. Популярните гладиатори били почитани като секс знаци във висшето римско общество.
Появяват се и профилирани учебни заведения за тяхното образование, а спонсорите на събития наемат цели тимове от професионалните мениджъри. Постъпленията били съществени, а робите даже можели да купят свободата си, откакто завоюват няколко сполучливи дуела.
Противно на сюжетите, показани в холивудските филми, гладиаторите рядко се биели до гибел. Традицията повелявала победеният войник да повдигане един пръст, оставяйки спонсора да реши ориста му, постоянно благодарение на публиката. Но убийството на гладиатор изисквало уредникът да заплати на мениджъра солидна такса - към 10 пъти по-висока от цената на целия наем.
Шансовете гладиатор да почине по време на присъединяване си на арената се оценявал на към 1 към 20.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от ART FAN (@artfolktory)
Публиката жадувала за зрелища и нововъведения, което подтиква уредниците на боевете да оферират все по-екзотични осъществявания. Жените гладиатори, които се бият между тях, евентуално били част точно от тази наклонност. Според римския историк Касий Дио, Нерон провежда театър през 59 година сл. н. е., „ който е по едно и също време най-позорният и най-шокиращият ".
По думите му, мъже и дами, "не единствено от междинната класа, само че даже и от сенаторския медал, карали коне, убивали диви зверове и се биели като гладиатори, някои непринудено, а други - срещу волята им. " През 66 сл. н. е., Нерон провежда борби сред дами гладиатори в чест на майка му, която той е умъртвил.
Император Домициан организира гладиаторски битки през нощта под светлината на факли, като от време на време изправя дамите бойци освен една против друга, само че и против мъже с физически недъзи.
Като цяло оценката на римското общество за дамското присъединяване в гладиаторските борби не е еднопосочно. През 200 година сл. н. е. император Септимий Север не разрешава всички женски гладиаторски борби, след като чул непристойните смешки, ориентирани към тях по време на боевете. Той се страхувал, че спортът провокира пренебрежение към всички дами.
Впоследствие пристрастеността към гладиаторските борби понижава доста през 5-и век, частично заради разпространяването на християнството, което ги намира за отвратителни. Другата причина е обвързвана с разноските за образуване на сходни събития, които стават непостижими с разпадането на Западната Римска империя.
Макар и нищожни, в непокътнатите предмети на изкуството, държавните документи и писмените разкази съществуват доказателства, че дамите са взели участие в бруталните бойни спортове по време на късната Римска република и ранната Римска империя.
Според римските историци дамите са се биели между тях, както и с животни, а даже и с мъже, страдащи от физически недъзи, в зрелища, проведени от императорите Нерон, Тит и Домициан.
Жени гладиатори са взели участие в борбите на арената в процъфтяващия град Помпей. А надпис, открит в пристанищния град Остия, цитира локален магистрат, който се хвали, че е първият, който „ обезпечава дами с мечове “ за борбите в града.
В гладиаторските боеве в Древен Рим вземат участие дами от всички обществени прослойки. Робините нормално служат на богати фамилии, а техните притежатели от време на време виждали благоприятни условия за бизнес, включвайки ги в спортните борби.
Жените от междинната и висшата класа също се биели и то по същите аргументи, по които го правели и мъжете - прекарването било вълнуващо, друго и вбесявало родителите им.
По това време дамите се занимавали с разнообразни спортове и поддържането на добра физическа форма било измежду целите на представителите на римското общество. Римските държавни чиновници даже ги насърчавали, защото считали, че физическата мощ оказва помощ на дамите да бъдат по-здрави майки.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Constant Wonder (@constantwonderpodcast)
Заможните дами можели да си разрешат средства за образование и имали задоволително свободно време да упражняват. Професионалните мениджъри на гладиаторските тимове насърчавали тези, които се отличавали в боевете, да опитат уменията си на арената, която осигурявала пари и популярност.
Римският сенат приема закони през 11 и 19 година след Новата епоха, които не разрешават на дамите от междинната и висшата класа да се бият като гладиатори. Ефектът от тези ограничения обаче наподобява не бил кой знае какъв, защото разказите за дами с благородно родословие, които се бият на арените, не престават два века по-късно.
В наши дни е непокътнато единствено едно оживяло произведение на изкуството, съхранявано в Британския музей, което ясно изобразява гладиаторки. Става въпрос за мраморен барелеф, открит в Халикарнас, в днешна Турция, който демонстрира борба сред две дами с щитове, мечове и протектори за крайници. Фигурите са обозначени като Амазонка и Ахилия - евентуално театрални имена, свързани с гръцката митология.
Надписът над главите им демонстрира, че мачът е приключил с тъждество.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Lisa Young (@princesslulu70)
Едно от най-интригуващите открития е направено през 1996 година, когато археолози от Лондонския музей откриват откъс от женски таз в гробница от римската ера в лондонския квартал Саутуърк. Декоративните предмети и останките от ритуала на погребението подсказват, че това е заравяне на гладиатор.
Оцелелите свидетелства за мъже гладиатори са доста повече. Традицията на спортните борби продължава близо хиляда години в цялата Римска империя, която в своя пик се простира от Западна Азия до Британските острови. В Рим гладиаторските битки стартират като част от обилни погребални служби през първите епохи преди Новата епоха, изключително измежду представителите на аристокрацията.
През 65 година преди новата епоха Юлий Цезар провежда пердах сред 320 двойки гладиатори, с цел да уважи от дълго време умрелия си татко. Въпреки че надпреварите са кървави, на гладиаторите се гледа като на мостри на мощ и героизъм, които вдъхновят лоялността на масите към Рим.
Много от гладиаторите били плебеи или военнопленници, само че свободните хора също можели да се включат се непринудено в боевете, с цел да рискуват живота си с вярата за популярност и благосъстояние. Популярните гладиатори били почитани като секс знаци във висшето римско общество.
Появяват се и профилирани учебни заведения за тяхното образование, а спонсорите на събития наемат цели тимове от професионалните мениджъри. Постъпленията били съществени, а робите даже можели да купят свободата си, откакто завоюват няколко сполучливи дуела.
Противно на сюжетите, показани в холивудските филми, гладиаторите рядко се биели до гибел. Традицията повелявала победеният войник да повдигане един пръст, оставяйки спонсора да реши ориста му, постоянно благодарение на публиката. Но убийството на гладиатор изисквало уредникът да заплати на мениджъра солидна такса - към 10 пъти по-висока от цената на целия наем.
Шансовете гладиатор да почине по време на присъединяване си на арената се оценявал на към 1 към 20.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от ART FAN (@artfolktory)
Публиката жадувала за зрелища и нововъведения, което подтиква уредниците на боевете да оферират все по-екзотични осъществявания. Жените гладиатори, които се бият между тях, евентуално били част точно от тази наклонност. Според римския историк Касий Дио, Нерон провежда театър през 59 година сл. н. е., „ който е по едно и също време най-позорният и най-шокиращият ".
По думите му, мъже и дами, "не единствено от междинната класа, само че даже и от сенаторския медал, карали коне, убивали диви зверове и се биели като гладиатори, някои непринудено, а други - срещу волята им. " През 66 сл. н. е., Нерон провежда борби сред дами гладиатори в чест на майка му, която той е умъртвил.
Император Домициан организира гладиаторски битки през нощта под светлината на факли, като от време на време изправя дамите бойци освен една против друга, само че и против мъже с физически недъзи.
Като цяло оценката на римското общество за дамското присъединяване в гладиаторските борби не е еднопосочно. През 200 година сл. н. е. император Септимий Север не разрешава всички женски гладиаторски борби, след като чул непристойните смешки, ориентирани към тях по време на боевете. Той се страхувал, че спортът провокира пренебрежение към всички дами.
Впоследствие пристрастеността към гладиаторските борби понижава доста през 5-и век, частично заради разпространяването на християнството, което ги намира за отвратителни. Другата причина е обвързвана с разноските за образуване на сходни събития, които стават непостижими с разпадането на Западната Римска империя.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ