История за Баба Марта - РАН БОСИЛЕК
Имало един бедняк човечец. Той работел, трудил се, но все си бил бедняк.
Срещнала го веднаж Баба Марта. Попитала го:
— Защо си опасал тоя червен пояс, дребосъче!
— Защото нямам други. Ала и да имах, отново тоя щях да опаша. На първия ден на Баба Марта алено се носи. Баба Марта алено обича. И на децата връзват червени мартенички през нейния месец. Тя и на мене болно детенце оздрави, та я уважавам като светица. Всяка година, щом дойде, службица й послужвам — за здраве.
— Жив и здрав да си, дребосъче. И челядта ти да е жива и здрава. Аз съм Баба Марта. Загдето по този начин ме почиташ, с огромно благосъстояние ще те сдобия. Ала ще ме слушаш.
— Ще те чувам, по какъв начин няма да те чувам — рекъл индивидът.
Тогава Марта му споделила:
— Като пристигна лято, събирай бодили по полето. Цяло лято това да ти е работата. Когато пристигна моят месец, аз ще дам подобен пълен сняг и подобен мраз, та ще почне добитъкът да мре от апетит. Ще пристигна при тебе търговец с доста овце. Ще ти дава за бодилите доста пари, да си храни с тях овцете. Не му ги давай за пари. Спазари се да му храниш стадото. Половината да е за тебе, половината за него.
Послушал сиромахът. Като настанало лято, почнал да бере бодили по полето. Брал, брал, та не се знае що знамение набрал. Гледали го селяните, като бере бодили, що не са за нищо потребни, и му се смеели.
Кога пристигнали дните на Марта, като блъснал пълен сняг, като свил мощен мраз: сняг, мраз, та храната се привършила и добитъкът почнал да мре от апетит.
Дошел богатият търговец при сиромаха, споделил му:
— Научих, че си имал събрани бодили. Кажи какъв брой пари искаш за тях, та да си храня с бодили овцете. Не можах на никое място да намеря сено да си купя.
— Не продавам бодилите — дал отговор бедният селяндур. — Ако щеш, дай да ти храня овцете. Като се усъвършенства времето, да ги разделяме на половина.
Нямало що, съгласил се търговецът.
Човекът похранил някое време стадото с бодили, па като се усмихнала Баба Марта, като грейнало едно слънце, за три дни се стопил снегът. Стадото почнало да пасе трева и търговецът и индивидът разделили овцете на половина.
Така индивидът се сдобил с доста овце и станал фамозен паралия. Като видял това шансът му, зачудил се и рекъл: „ Гледай ти! Аз не оказвам помощ на моя стопанин, а той от кое място ли е спечелил толкоз многочислено стадо? Чакай, той го е придобил без мене, но аз ще доведа сипаницата, та овца да няма остане! “
Късметът отишел за сипаницата, а Баба Марта се явила на индивида и му рекла:
— Късметът ти завидя, че си спечелил толкоз овце без него, та отиде да докара сипаницата да ги затрие. Но ти смени овцете с говеда.
Човекът разменил овцете с говеда.
Късметът довел сипаницата, само че какво да види? Овце оставил говеда намерил. Отишел тогава да докара заболяването, която мори говедата.
Марта отново се явила на индивида и му споделила:
— Късметът ти отиде да докара заболяването, що мори говедата. Затова смени ги с коне.
И той сменил всички говеда с коне.
Дошел шансът и довел заболяването. Гледа — говедата станали коне. Пак си рекъл: „ Каква е тая работа? Първо вървях за сипаницата — оставих овце, открих говеда; след това вървях за заболяването, що мори говедата — оставих говеда, намирам коне! Чакай да доведа в този момент шугата за конете. “
Баба Марта отново споделила на индивида, та той разменил конете за едно огромно лозе.
Късметът довел шугата, само че гледа — конете станали на лозе! Тогава той си рекъл: „ Чакай да се престоря на следващия ден на заек. Като пристигна моят стопанин да порязва лозето, аз ще се блъсна в нозете му, той ще махне с косера да ме удари, ще посече нозете си и ще остане уродлив. “
Баба Марта чула това, отново пристигнала до индивида и му рекла:
— Късметът ти се е заканил на следващия ден, като идеш да режеш лозето, да се преправи на заек. Ще се втикне в нозете ти да махнеш с косера, та да си пресечеш нозете. Но ти, щом видиш заека, че тича, разгърни един чувал сред нозете си, та да влезе шансът в чувала. После го натупай здравата, да му пристигна мозъкът в главата.
На утрото индивидът отишел да пореже лозето. Поминало се малко, току се дигнало шум: „ Я, заек! Заек! “ Човекът хвърлил косера и разтворил сред краката си един чувал. Заекът, като търчал, току залетял към индивида и се бухнах в чувала.
Човекът го завързал, па го понатупал здравата. А шансът се обадил: „ Удряй, дребосъче! Пада ми се. Който неприятно прави, неприятното и него няма да не помни! “
Като го чул по този начин да приказва, индивидът го пуснал да излезе. Късметът се усмихнал и рекъл:
— Отсега нататък ще работя повече и от тебе да станеш още по-богат.
Чула го Баба Марта, засмяла се. Пекнало мартенско слънце, индивидът порязал лозето и се върнал радостен и удовлетворен в къщи.
