"Знанието може да се наизусти, но не и разбирането"
" Има метод, по който да бъде свестен образователният материал, тъй че да предлага смисъл - както за учителите, по този начин и за учениците. Учителите също желаят да правят смислена работа за децата и в случай че това не е по този начин, е много обезкуражаващо за тях. ", съобщи доктор Майер пред Капитал
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Управляващите подсетиха на учените, че парите за просвета и обучение към този момент са увеличени
С пет милиона лв. нараства прехвърлянето за Българска академия на науките за 2018 година
2 ное 2017
Графика на деня: Над една трета от градските поданици в Европейски Съюз са с висше обучение
2 ное 2017 Д-р Елън Майер е шеф и съосновател на Центъра за технологии и учебна смяна, както и учител в факултета по математика, естествени науки и технологии към педагогическия факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк, Съединени американски щати. През последните 10 години дружно с сътрудници ползва метода за консолидиране на технологии в образованието. Елън Майер има докторска степен по " Лидерство и организация " от Педагогическия лицей в Колумбийския университет и магистърска по " Образователна администрация " към университета в Минесота.
През последните шест години посредством програмата, по която работи в България дружно с фондация " Америка за България ", са подготвени учители и академични преподаватели като част от опита да се промени методът на преподаване. Досега в плана бяха включвани учители от разнообразни места в страната, с цел да се покрият повече райони. Сега методът е различен - избира се учебно заведение, в което да се обучат четирима-петима преподаватели, с цел да се оформи така наречен в началото болшинство.
Можете ли да обясните като на дете с какво се занимавате?
Работим с учители и шефове на учебни заведения, с цел да им покажем нови способи, с които да бъдат потребни на децата. Ние имаме вяра, че образователният развой би трябвало да се концентрира върху изследвания, планове и решение на проблеми, вместо просто изсъхнало прекосяване през образователни глави. Трябва да открием какви са огромните въпроси, които децата си задават през другите възрасти. Това, което целим, е да помогнем те да бъдат въвлечени в образователния развой.
Моят опит е в демодиран вид учебно заведение, където мнението ти няма значение. Къде е салдото сред тези две крайности?
Учителите и учебните управления имат отговорност към образованието на децата. Въпросът е по какъв начин това да става по ефикасен метод във времена, когато учениците от ден на ден задават въпроси. Ние знаем от ден на ден за метода, по който мозъкът действа и помни - за това по кое време синапсите се свързват. Знаем също, че на учениците не им е все едно за това, което вършат. Ако са въвлечени, в случай че са въодушевени - тогава в действителност става образователният развой. Затова и нашите старания са да променим концепцията, вместо да наизустяваме образователния материал и да решаваме проби с няколко вероятни отговора. Трябва да създадем среда, в която да си задават въпроси, да могат да изследват, с цел да не наподобява знанието отвлечено. Например поточето в дъното на учебния двор. За да стартират да мислят какво има в тази вода, какви организми живеят в нея, те би трябвало да употребяват научни способи - да вземем за пример математика или инженерни решения за нещата, които са намерили в това поточе. Опитваме се да намерим достоверни проблеми, съответстващи за учениците, които ще ги заинтригуват, а даже и родителите.
Това не е методът, по който протича образователният развой на множеството места.
Нека бъда ясна, тук не става въпрос да престанем да вършим нещата, които до момента сме правили. Проектите са нужни, с цел да стимулират, въодушевяват и изясняват по-разбираево нещата на учениците. Но не можем да работим без таблицата за умножение. И не би трябвало да се мисли, че обичайните способи за образование са неверни - напълно не. Просто би трябвало да намерим метод да въвличаме учениците. Когато се работи по планове, те стартират да ползват на процедура, нещата, които са научили в часовете, и това ги стимулира в допълнение. Мотивацията на учениците съгласно нас е част от казуса.
Ако те имат същински проблем за решение, към този момент не се постанова да ги убеждаваш. Ако да вземем за пример строят нещо с роботи, те се увличат и учителят би трябвало просто да улеснява целия развой. Но с цел да има смисъл, тези планове би трябвало да бъдат в действителност съдържателни - да са деликатно структурирани като задания и да оферират инструментите, с които могат да бъдат решени. Често започваме с нещо, наречено главен въпрос, като да вземем за пример " произвеждаме ли задоволително храни в нашия град ". Тогава започваме да мислим върху него, да упражняваме математика, да четем, търсим по какъв начин добре да го напишем и изразим. Това не е просто есе, тук има същинска цел и част от нея е наученото да се показа пред аудитория отвън класната стая - може би родители, тяхната общественост, може би пред вас, медиите. Така стартира да се основава един доста по-реалистичен житейски сюжет за учениците, с цел да нямат възприятието, че учат нещо безсмислено и напразно.
За учителите това може да е предизвикателство, тъй като са привикнали да правят нещата по различен метод. Затова работим с тях по същия метод - с планове. Ние не желаеме просто да им четем лекции и да им споделяме кое е добре. Когато и ти си замесен, си казваш: " Да, разбирам за какво го вършат ". Но това в никакъв случай няма изцяло да размени основата на образователния развой, просто ще предложи по-широка рамка за него. Учителите също желаят да правят смислена работа за децата, тъй че те да схващат материала, другояче е много обезкуражаващо за тях.
Върху децата в този момент има голяма отговорност от доста ранна възраст - за резултатите от проби, които могат да дефинират бъдещето им.
Влезли сме в цикъл на оценяване, в който залозите за неуспех са прекомерно високи както за учениците, по този начин и за учителите. Това е доста неприятна наклонност. Оценяването в никакъв случай няма да отпадне, само че високите залози в него могат да бъдат изменени. Единият от методите е точно в проектобазираната среда за учене, тъй като следим нашите възпитаници за схващане, не за наизустяване. Затова би трябвало да помислим за по-креативни способи да оценяваме учениците. Защото знанието може да се наизусти, само че не и разбирането. А това е, което те ще вършат в същинския живот.
И в случай че би трябвало да съм откровена, единият от проблемите е, че родителите постоянно мислят, че методът, по който децата им учат, е най-хубавият. Всяко друго нещо е объркващо, по тази причина от време на време някои от тези по-нови хрумвания са посрещани насилствено. Отговорността на учебните заведения е да оказват помощ на родителите да схванат тези методики и стратегии. Добре е да гледаме на децата като персони, а не като цифри в оценките.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Управляващите подсетиха на учените, че парите за просвета и обучение към този момент са увеличени
С пет милиона лв. нараства прехвърлянето за Българска академия на науките за 2018 година
2 ное 2017
Графика на деня: Над една трета от градските поданици в Европейски Съюз са с висше обучение
2 ное 2017 Д-р Елън Майер е шеф и съосновател на Центъра за технологии и учебна смяна, както и учител в факултета по математика, естествени науки и технологии към педагогическия факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк, Съединени американски щати. През последните 10 години дружно с сътрудници ползва метода за консолидиране на технологии в образованието. Елън Майер има докторска степен по " Лидерство и организация " от Педагогическия лицей в Колумбийския университет и магистърска по " Образователна администрация " към университета в Минесота.
През последните шест години посредством програмата, по която работи в България дружно с фондация " Америка за България ", са подготвени учители и академични преподаватели като част от опита да се промени методът на преподаване. Досега в плана бяха включвани учители от разнообразни места в страната, с цел да се покрият повече райони. Сега методът е различен - избира се учебно заведение, в което да се обучат четирима-петима преподаватели, с цел да се оформи така наречен в началото болшинство.
Можете ли да обясните като на дете с какво се занимавате?
Работим с учители и шефове на учебни заведения, с цел да им покажем нови способи, с които да бъдат потребни на децата. Ние имаме вяра, че образователният развой би трябвало да се концентрира върху изследвания, планове и решение на проблеми, вместо просто изсъхнало прекосяване през образователни глави. Трябва да открием какви са огромните въпроси, които децата си задават през другите възрасти. Това, което целим, е да помогнем те да бъдат въвлечени в образователния развой.
Моят опит е в демодиран вид учебно заведение, където мнението ти няма значение. Къде е салдото сред тези две крайности?
Учителите и учебните управления имат отговорност към образованието на децата. Въпросът е по какъв начин това да става по ефикасен метод във времена, когато учениците от ден на ден задават въпроси. Ние знаем от ден на ден за метода, по който мозъкът действа и помни - за това по кое време синапсите се свързват. Знаем също, че на учениците не им е все едно за това, което вършат. Ако са въвлечени, в случай че са въодушевени - тогава в действителност става образователният развой. Затова и нашите старания са да променим концепцията, вместо да наизустяваме образователния материал и да решаваме проби с няколко вероятни отговора. Трябва да създадем среда, в която да си задават въпроси, да могат да изследват, с цел да не наподобява знанието отвлечено. Например поточето в дъното на учебния двор. За да стартират да мислят какво има в тази вода, какви организми живеят в нея, те би трябвало да употребяват научни способи - да вземем за пример математика или инженерни решения за нещата, които са намерили в това поточе. Опитваме се да намерим достоверни проблеми, съответстващи за учениците, които ще ги заинтригуват, а даже и родителите.
Това не е методът, по който протича образователният развой на множеството места.
Нека бъда ясна, тук не става въпрос да престанем да вършим нещата, които до момента сме правили. Проектите са нужни, с цел да стимулират, въодушевяват и изясняват по-разбираево нещата на учениците. Но не можем да работим без таблицата за умножение. И не би трябвало да се мисли, че обичайните способи за образование са неверни - напълно не. Просто би трябвало да намерим метод да въвличаме учениците. Когато се работи по планове, те стартират да ползват на процедура, нещата, които са научили в часовете, и това ги стимулира в допълнение. Мотивацията на учениците съгласно нас е част от казуса.
Ако те имат същински проблем за решение, към този момент не се постанова да ги убеждаваш. Ако да вземем за пример строят нещо с роботи, те се увличат и учителят би трябвало просто да улеснява целия развой. Но с цел да има смисъл, тези планове би трябвало да бъдат в действителност съдържателни - да са деликатно структурирани като задания и да оферират инструментите, с които могат да бъдат решени. Често започваме с нещо, наречено главен въпрос, като да вземем за пример " произвеждаме ли задоволително храни в нашия град ". Тогава започваме да мислим върху него, да упражняваме математика, да четем, търсим по какъв начин добре да го напишем и изразим. Това не е просто есе, тук има същинска цел и част от нея е наученото да се показа пред аудитория отвън класната стая - може би родители, тяхната общественост, може би пред вас, медиите. Така стартира да се основава един доста по-реалистичен житейски сюжет за учениците, с цел да нямат възприятието, че учат нещо безсмислено и напразно.
За учителите това може да е предизвикателство, тъй като са привикнали да правят нещата по различен метод. Затова работим с тях по същия метод - с планове. Ние не желаеме просто да им четем лекции и да им споделяме кое е добре. Когато и ти си замесен, си казваш: " Да, разбирам за какво го вършат ". Но това в никакъв случай няма изцяло да размени основата на образователния развой, просто ще предложи по-широка рамка за него. Учителите също желаят да правят смислена работа за децата, тъй че те да схващат материала, другояче е много обезкуражаващо за тях.
Върху децата в този момент има голяма отговорност от доста ранна възраст - за резултатите от проби, които могат да дефинират бъдещето им.
Влезли сме в цикъл на оценяване, в който залозите за неуспех са прекомерно високи както за учениците, по този начин и за учителите. Това е доста неприятна наклонност. Оценяването в никакъв случай няма да отпадне, само че високите залози в него могат да бъдат изменени. Единият от методите е точно в проектобазираната среда за учене, тъй като следим нашите възпитаници за схващане, не за наизустяване. Затова би трябвало да помислим за по-креативни способи да оценяваме учениците. Защото знанието може да се наизусти, само че не и разбирането. А това е, което те ще вършат в същинския живот.
И в случай че би трябвало да съм откровена, единият от проблемите е, че родителите постоянно мислят, че методът, по който децата им учат, е най-хубавият. Всяко друго нещо е объркващо, по тази причина от време на време някои от тези по-нови хрумвания са посрещани насилствено. Отговорността на учебните заведения е да оказват помощ на родителите да схванат тези методики и стратегии. Добре е да гледаме на децата като персони, а не като цифри в оценките.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ