Просвещението
Има доста легенди за това, кой пръв в света е почнал да създава подземни кораби и дали въобще са били създадени, тъй като на практика няма документални филми, които да са свързани на тази тематика.
И по този начин, съгласно един мит, през 1918 година съветският инженер Петър Рассказов прави чертежи на такова устройство. През същата година обаче той бива погубен от немски сътрудник, който също така открадва всички негови разработки. Според американците Томас Едисон е първият в света, който стартира да развива тази промишленост. Според по-надеждна информация обаче при започване на 20-30-те години на предишния век дизайнът на първата подземна лодка е бил основан и създаден в Съветския съюз.
Неговите създатели са
били инженерите А. Треблев, А. Баскин и А. Кирилов. В същото време се предполагало, че главната цел на апарата ще бъде ориентирана към петролната промишленост. В момента е мъчно да се каже, какво е взето като основа за развиването на сходен транспортен съд, дали е същинска къртица, или освен това. В резултат на това е бил основан дребен модел, оборудван с електрически мотор, който задвижвал специфичните устройства за неговото придвижване и режещите принадлежности. Независимо от това, първите прототипи били тествани в уралските мини.
Разбира се, това били просто прототипи или по-малко копие на апарата. Тестовете обаче не дали резултат, поради многочислените дефекти, доста ниската скорост на апарата и ненадеждността на мотора. Цялата работа на машината била лимитирана. В същия този интервал обаче, почнала ерата на репресиите и множеството от участвалите в създаването учени били разстреляни. Въпреки това, няколко години по-късно, в навечерието на Втората международна война, руското управление все пак си спомнило този приказен план.
Прототипа на машината В началото на 1940 година Д. Устинов, който скоро станал национален комисар по въоръженията на Съветския съюз, призовал доктора на техническите науки П. Страхов, който се занимавал през това време с проектирането на подземни пътища, дали не е чувал за създаването на Треблев за самостоятелно подземно самоходно транспортно средство през 30-те години. Страхов дал отговор утвърдително.
Тогава националният комисар споделил, че дизайнера към този момент има доста по-важна и неотложна работа, която била обвързвана със основаването на самоходен под земята уред за потребностите на руската войска. Страхов се съгласил да взе участие в плана. Страхов получил неограничени човешки и материални запаси като се допуска, че година и половина след предоставената му задача прототипът е бил подготвен и тестван. Подземната лодка, основана от дизайнера, можела да работи самостоятелно за към седмица. Именно за този интервал са се изчислявали запасите за О2, вода и храна.
Въпреки това, когато войната почнала,
Страхов е бил заставен да премине към построяването на бункери, тъй че по-нататъшната орис на подземния уред, който той основава, към момента е незнайна. Но е изцяло допустимо да се допусна, че прототипът в никакъв случай не е бил признат от държавната комисия, а самият уред е бил нарязан на части, защото по това време армията е имала потребност от самолети, танкове и подводници доста повече, в сравнение с от подземна машина. Струва си да се означи, че сходни проучвания и разработки били извършени и в нацистка Германия. Ръководството на Третия райх се нуждаело от всякакво супер оръжие, което да им помогне за постигането на международно владичество.
Според информация, която била оповестена след края на войната, в Германия са се разработвали подземни военни транспортни средства, които получили секретните имена “Subterrine ” и “Midgardschlange “. Последният от посочените планове е трябвало да бъде основана суперамфибия, която да може да прави придвижвания освен на земята, подземен, само че и под вода на дълбочина към 100 метра. По този метод устройството е било основано като универсално бойно транспортно средство, което се състояло от огромен брой взаимносвързани модулни отделения.
Модулът имал дължина, равна на шест метра, широчина към седем метра и височина към три метра и половина. Общата дължина на транспортното средство е било почти 400 до 525 метра, според от това, какви задания са били предоставени на това транспортно средство. Подземният крайцер е имал водоизместимост от 60 хиляди тона. Според някои отчети тестванията на подземния крайцер са били осъществени през 1939 година.
На борда си е можел да транспортира
огромен брой дребни снаряди и мини, подземни бойни торпеда „ Фафнир “, картечници, разследващи снаряди „ Алберих “, транспортна совалка „ Лаурин “ за връзка с повърхността. Екипажът на апарата достигал до 30 души, а вътре доста наподобявало подводница. Устройството можело да доближи скорост на придвижване върху земята до 30 километра в час, под водата три километра, а в скалиста земя до два километра в час.
Нациската подземна машина Подземната машина представлявала устройство, пред което имало бормашина с четири бормашини (всяка с диаметър един и половина метра). Главата се задвижвала от девет електрически мотора, чиято обща мощ била към 9 хиляди конски сили. Ходовата част е била направена на писти, които били обслужвани от 14 електродвигателя с обща мощ към 20 хиляди конски сили.
Под вода лодката се движела благодарение на 12 двойки кормила, както и 12 спомагателни мотора, чиято обща мощ била 3 хиляди конски сили. Обяснителната записка към плана предвиждала построяването на 20 такива подземни крайцера (всеки коствал към 30 милиона райхсмарки), които били планувани да бъдат употребявани за офанзиви против стратегически значими френски и белгийски уреди и за подкопаването на пристанищата на Англия.
След приключването на Втората международна война руското контраразузнаване близо до Кьонигсберг разкрило адити с незнаен генезис и предопределение, а близо до тях остатъци от конструкция доста наподобяваща – „ Midgardschlange “. Освен това някои източници загатват и другия немски план, по-малко упорит, само че не по-малко забавен, който е бил стартиран доста по-рано – „ Subterrine “ или „ Sea Lion “. Патентът за основаването му е получен още през 1933 година и е бил публикуван на името на немския откривател Хорнер декор Вернер.
Според концепцията на изобретателя това устройство трябвало да развива скорост към седем километра в час, да побира екипаж от 5 души и да носи бойна глава, равна на 300 кг. Предполагало се, че това оборудване ще може да се движи освен подземен, само че и под вода. Изобретението незабавно е било класифицирано с гриф “Строго секретно ” и трансферирано в архива. Ако войната не била почнала, надали някой щеше да си спомни този план. Граф декор Щауфенберг обаче, който ръководел някои военни планове, инцидентно се натъкнал на него. Освен това в тези години Германия преди малко създала военната си интервенция, наречена „ Морски лъв “, чиято цел била да нахлуе на Британските острови.
Следователно съществуването на подземна машина
с сходно име би могло да бъде доста потребно. Идеята била следната – под земята уред, на борда на който трябвало да се намират диверсанти, би трябвало да премине Ламанша и по-късно да стигне до вярното място подземен. Въпреки това, както свидетелства историята, на тези проекти не им е било писано да се осъществен, тъй като Херман Гьоринг съумява да убеди фюрера, че бомбардировките биха били задоволителни, с цел да се съобщи Англия, изключително откакто за постигането на тази цел се изисквало основаването на плана „ Фау “ и надлежно и да се спестят големи материални запаси. В резултат на това интервенция „ Морски лъв “ била анулирана и самият план бил анулиран, макар обстоятелството, че Гьоринг по този начин и не съумял да извърши обещанията си.
През 1945 година, след успеха над нацистка Германия, избухнал борба сред някогашните съдружници за правото да имат военните секрети планове на нациска Германия. Случило се по този начин, че планът „ Морски лъв “ се оказа в ръцете на руската СМЕРШ. Генерал Абакумов го изпрати назад за преразглеждане. Група учени отпред с професорите Г. Бабат и Г. Покровски изучаваха опциите на плана за подземна бойна лодка. След осъществяване на проучвания те стигнаха до заключението, че устройството може да се употребява за военни цели.
Приблизително по същото време руският инженер М. Циферов получил патент за основаването на подземно торпедо – уред, който можел да се движи подземен със скорост от един метър в секунда. Идеите на Циферов били продължени от сина му, само че не било допустимо да се реши казусът с поддържането на курса на ракетата. През 1950 година А. Качан и А. Бричкин получили патент за основаването на термична бормашина, която доста приличала на ракета. Междувременно машините, сходни по своите функционалности, са били създадени в Англия. Те нормално се обозначавали със съкращението NLE (т.е. морско и сухопътно оборудване). Основната им цел била да копаят проходи през вражеските позиции.
През тези пасажи техниците и пехотинци трябвало да обхванат на вражеска територия и да провеждат непредвидени офанзиви. Английските разработки имали четири имена: „ Нели “, „ Багер без човешка интервенция “, „ Култиватор 6 “ и „ Бял заек “. Окончателната версия на английския план е уред с дължина към 23,5 метра, широчина към 2 метра, височина към 2,5 метра като се състоял от две секции. Основното поделение било ситуирано на гусеница и доста приличало на танк. Теглото му било 100 тона. Второто поделение, което тежало към 30 тона, било предопределено за изкопаване на траншеи с дълбочина до 1,5 метра и ширина 2,3 метра.
В английския дизайн имало два мотора: единият задвижвал конвейерите и фрезите в предното поделение, а вторият задвижвал самата машина. Устройството можело да доближи скорост до 8 километра в час. След като доближи крайната точка на придвижване, “Нели ” трябвало да спре, трансформирайки се в платформа за излизане от оборудването. Проектът обаче бил затворен след рухването на Франция. До този интервал са създадени единствено пет прототипа. До края на Втората международна война четири от тях били демонтирани. Петия претърпял същата орис при започване на 50-те години.
Междувременно на власт в Съюз на съветските социалистически републики
пристигнал Н. Хрушчов, който имал своите политически и военни козове по време на Студената война. Разработването на подземни транспортни средства почнало още веднъж. Инженерите и учените, взели участие в решаването на този проблем, предложили план за основаването на атомна подземна машина. Специално за първото пилотно произвеждане в най-кратки периоди е бил издигнат конфиденциален цех (който бил подготвен през 1962 година и е бил ситуиран в Украйна, близо до село Громовка). През 1964 година заводът твърди, че е създал първата руска подземна атомна машина.
Тя имала диаметър към 4 метра, дължина 35 метра и корпус от исполин. Екипажът на апарата се състоял от 5 души, като с изключение на него на борда могат да бъдат сложени още 15 души и към 1 звук взривни субстанции. Основната задача, която била сложена пред лодката, била да унищожи подземните силози и бункери на съперника. Имало даже проекти да откарат тези лодки до крайбрежията на Американския щат Калифорния, където постоянно се случвали трусове. Лодката можела да остави нуклеарен заряд и да го детонира, като по този метод да провокира изкуствено земетресение, като по-късно прикрият следите си, че за това е отговорна природата.
Според някои отчети тестванията на нуклеарната подземна лодка са почнали през 1964 година, по време на които са получени невероятни резултати. Допълнителните проби били извършени направени в планината Урал, само че по време на един от тях се случило покруса, вследствие на което лодката избухнала и целият екипаж умрял. След случая тестването било прекъснато. Освен това, когато Леонид Брежнев пристигнал на власт, планът бил затворен и систематизиран.
През 1976 година, за дезинформация, в пресата, по самодейност на началника на Главното ръководство за отбрана на държавните секрети Антонов, почнали да се появяват отчети освен за този план, само че и за съществуването на под земята нуклеарен флот в Съветския съюз, до момента в който останките от тази машина ръждясат навън. Не е известно дали такива подземни лодки се създават през днешния ден.
Тази тематика е по едно и също време загадка и митична, тъй като в случай че една страна, която разполага с такива устройства в арсенала си, ще завоюва огромно преимущество пред съперника си. Ако приказваме за научната стойност на такива устройства, явно е, че с тяхна помощ ще бъде допустимо да се отговори на главните въпроси свързани с устройството на нашата планетата.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
