Забравеният герой на Бирма
Има доста известни герои от Втората международна война. Оскар Шиндлер, който избавя над хиляда евреи от гибелта в концентрационните лагери, като ги наема във фабриките си. Георг Фердинанд Дуквиц, който остава в нацистката войска, с цел да може да издава на евреите в Дания по кое време ще има идни нападения, и полковник Хосе Артуро Кастеланос Контрерас от Салвадор, който, когато е ситуиран в Швейцария, избавя хиляди маджарски евреи, като им дава подправени салвадорски визи.
За всеки подобен герои, които остава в историята, има по един, който прави същите смели каузи, който обаче остава пропуснат от времето. Един подобен човек, английският майор Хю Пол Сигрим, посвещава живота си на съпротивата на японските сили при нахлуването им в Бирма.
Сигрим е роден в Хемпшир, Англия през 1909 година Той учи в Норич и по-късно продължава образованието си в Кралския боен лицей в Сандхърст. През 1929 година получава комисия в английската индийска войска. Той е изпратен в Бирма и не след дълго е признат измежду карените (племе от югоизточните елементи на Бирма и Тайланд), с които си основава близки другарства.
Бирма, в този момент наричана Мианмар, се намира западно от Лаос и Тайланд в Югоизточна Азия. Тя е колония на Англия от 1886 до 1948 година, а другите съществени етнически групи там са бирмани, карен, шан, китайци, мон и индийци.
Жена Карен в обичайно облекло
Повечето индонезийски страни смятат британците за надменни чужденци, които гледат с ненавист към локалните нации, до момента в който експлоатират тяхната земя. Те са удовлетворени, че не откриват нито една от тези черти в Сигрим.
Той изхвърли униформата си, пусна брада и поради слънцето кожата му почерня. Въпреки новия маниер, майорът постоянно можеше да бъде разпознат поради изключителната си височина от над 1,90, която му печели прякора „ Дядо Дългоноги “ от неговите хора. Той е спокоен, земен човек, който постоянно слага своите преди всичко и е благ с всички.
През 1940 година японците нахлуват в Бирма, като тяхната цел е завладяването на Индия. Над 300 000 английски бойци са принудени тогава да се изтеглят. Сигрим обаче остава и се бие.
Бирманците имат своя самостоятелна войска, която застава на страната на японците против племето карен, които имат единствено арбалети. Сигрим и хората му се скриват в джунглата и се доставят с храна и оръжие, когато могат. Принудени непрекъснато да се движат, с цел да са на безвредно разстояние от японците, те спят в елементарни бамбукови колиби и постоянно се постанова да ядат плъхове. Майорът е бил човек на вярата и провежда ежедневна молитва за тези, чиито фамилии са приели в християнство от мисионери през началото на 19 век.
След към година на такава партизанска война японците знаят за Сигрим и хората му. След като към този момент са изгубили способността си да се бият изключително сполучливо, те шпионират японците и предават информация на британците в Индия. Сигрим моли за подкрепление, само че без резултат…
Разочарованите японци стартират да нападат селата на карен, с цел да провокират майора да излезе от джунглата. Един от техните военнопленници най-сетне се предава след ужасяващи изтезания и разкрива местоположението на партизанската войска. Около 300 японски бойци се доближават към региона. Но Сигрим и хората му съумяват да избягат.
Вместо да продължава да излага племето на още по-големи рискове, майорът взема решение да се съобщи. Той е откаран в „ Рангун Риц “, затвор, прочут с бруталностите, които стават в него. През цялото време на плен майорът поддържа улегналост, положително въодушевление и дарба да върви с високо вдигната глава. Той се пробва да отбрани живота на хората си, като твърди, че единствено той е шпионинът, без тях. Когато Сигрим отхвърля да направи нещо, което му подреждат охранителите, той го направи с вежливост. Няма да се поклони или да покаже никакво послушание, само че прави това без всякаква неприязън. Само наличието му разпалва духовете на другите пандизчии.
След като е наказан на гибел от японски арбитражен съд и на него и още 7 от хората му е подредено да изкопаят собственитe си гробове, те са екзекутирани на 22 септември 1944 година, до момента в който пеят ария.
Сийгрим посмъртно получава Орден на Британската империя, Орден за отлична работа и Кръста на Джордж. Медалите му са изложени в Имперския боен музей в Лондон.
