Просвещението
Има персони, които с трудолюбието и устрема си към познание са способни да възпламенят искрата на любознателността на цели генерации.
За жал, стореното от тях остава в сянката на огромните имена в българската възрожденска просвета. Името на доктор Иван Богоров е добър образец за това. Българската история му отрежда мястото на учредител в голям брой публични сфери. Той основава първите български вестници, първата колекция от национални умотворения, първата обширна “География на България ”, първия алманах с български фолклор. Автор е и на първата граматика на приказваме национален език, първия публикуван живописен пътепис у нас, „ Няколко дни разходка по българските места “. Негова е достойнството първи да направи превод на романа „ Робинзон Крузо “ на Даниел Дефо и първия френско-български и българо-френски речник.
Личността му е толкоз всестранно развита, че можем единствено да се учим от неговото житие.
Роден е в Карлово през 1818 година, ученик на два лицея – в Цариград и Одеса. Живее в непрекъснато придвижване из българските земи – в Турция, Русия, Румъния, Германия, Франция. Освен това, където и да е бил, постоянно е развивал активност в интерес на българските си корени. Докато учи химия в Лайпциг в интервала 1845-1847 година издава първия български вестник „ Български орел “. В началния брой написа: „ Всичките нации към нас си издигнаха главите и виждат по светът що става и какво би трябвало да правят… Не требва ли да продумами най-малко една дума в царствата на народите?… И ний българете би трябвало да стартираме да са усещами като народ, който има същите правди с другите европски нации! ”. Във вестника се засягат тематики като политика, география, стопанска система, етнография, фолклор, и граматика даже. Но както всяко едно начало, разпространяването му е мъчно заради неналичието на средства. Само три броя съумяват да видят бял свят. През 1848 година доктор Богоров основава различен вестник – „ Цариградски вестник “ и е негов основен редактор в продължение на 2 години. Той го основава със лични средства и старания и със своя машина. Идеята на Богоров за този вестник е била да го направи „ насъщ “ за доста българи. След като напуща изданието през 1850 година вестника продължава да съществува независимо още 10 години. Неговата рискована персона го води в Париж през 1858 година, където приключва медицина, освен това към този момент 40-годишен.
Негово е и първото българско икономическо списание „ Журнал за просвета, поминък и търговия “, издавано в Пловдив през 1862 година.
То е важен детайл в българската възрожденска просвета. В него доктор Богоров обрисува много в детайли своя, на първо място, пионерски мироглед за индустриализирането на занаятите в България. Интересен факт, е че в списанието си личи неговото желание за по – отворена търговия и стопанска система: „ Всякой има изгода от благоденствието на всичкити… Един търговец може да продаде там най доста стока, дето е заобиколен от хора, които създават много… Един чловек, който желае да добива, би трябвало да направи всичките окол него да добиват… Защото никой не може да добие ничто, не може да завоюва ничто, в случай че е заобиколен от такива, които нямат ничто. ” Най-запомнящото се в личността на доктор Иван Богоров е инициативността и непримиримостта му да резервира българския език в най – чистата му форма, стигаща даже до пуризъм. Това предпочитание довежда до комични обстановки. Като образец може да се посочат предложенията му за български разновидности за кибрит – „ драсни-пални клечица “, за поща – „ сновалка “, за билярд – „ тикнеж-чукнеж “, за история – „ бивалици “. Въпреки занимателните образци, би трябвало да се отбележат и думи, които актуалния българин употребява без да осъзнава, че са негово дело – делегат, записка, чакалня, активност, маниери, записка и още доста други
Д-р Иван Богоров е вестникар, преподавател, търговец, фабрикант, градски и боен доктор в съветските войски. Силен запалянко, с готовност да основава трансформира. А резултата не е дребен – през над седемдесетгодишния си живот е сътворил тридесет и пет книги, печатани в 5 европейски столици. Издател на 8 вестника и списания, имащ една-единствена цел – неговата активност да бъде основата на възродената, модерна и съвременна българска нация. Много от мимолетните му инициативи стават стъпала в тази тенденция. Д-р Иван Богоров умира на 1 ноември 1892 година След гибелта му, общественици и учени си спомнят за него като за индивида, без който българската просвета би се развила освен със забавяне, само че и със усложнение. Поклон пред паметта му!
Източник: patrioti.net
История