Тайната на медените мумии
Има едно лекарство, което съгласно античните китайци и араби е в положение да излекува всяка болка – от рак, до строшен крайник, чума или неплодородие. Това лекарство се намира извънредно мъчно, тъй като се подготвя от човешки трупове.
В източните култури субстанцията от разложена медена мумия, престояла 100 години в чист мед, е най-скъпото и рядко лекарство, с което в предишното са лекували единствено императори и фамилиите им.
Обикновено възрастни хора, които са на прага на гибелта, непринудено вземат решение да дарят тялото си за приготвянето на неповторимия лек.
Меденият човек би трябвало да премине на диета от мед, като не се разрешава никаква друга храна с изключение на мед. Той даже би трябвало да се къпе в мед.
След към месец на диета от мед, той се трансформира в меден човек – потта и всички други отпадни артикули на тялото му са напълно медени. Не след дълго той напуща земния живот, а тялото му се трансферира в каменен ковчег, цялостен още веднъж с мед.
Запечатва се за най-малко 100 години, като в този интервал тленните му остатъци постепенно се разлагат в меда. Китайците и арабите имат вяра, че получената субстанция има чудодейни изцерителни сили.
С лекарството получено от медените мумии могат да се лекуват както външни контузии, като се намажат, по този начин и вътрешни заболявания – като се погълне дребна част от екстракта.
Смята се, че процесът по вмеденяване на човешки остатъци е бил изобретен в Арабия, а по-късно пренесен и в Китай.
Първите писмени сведения за тази антична и злокобна здравна процедура се откриват в записките на китайския фармацевт от 16 век Ли Шидзен.
Той оповестява за чудодейните медени муми, наричани от локалните поданици Майзен (Mizen) или Майзерен (Miziren), на които се натъкнал при едно от пътуванията си в Арабия.
Лечебните свойства на меда са познати още от дълбока античност. Различни пчелни артикули са били употребявани в медицината в продължение на хилядолетия.
Въпреки че за актуалните хора сходно лекуване наподобява ужасяващо и шарлатанско, в действителност то е характерен представител на античната медицина, в която потреблението на разнообразни елементи или тайни от човешкото тяло (кръв, кърма, урина и др.) са били употребявани за лекуване на разнообразни болести.
