Има една известна максима - някаква си народна мъдрост, че

...
Има една известна максима - някаква си народна мъдрост, че
Коментари Харесай

"Новини с добавена стойност" от г-н Балев: Всички сме за Рая, но не бързаме натам

Има една известна максима - някаква си национална мъдрост, че всички желаеме да отидем в парадайса, само че не държим това да стане незабавно. Общо взето хората не се надпреварват за тая дестинация, колкото и привлекателна да е тя съгласно обещанията на институциите. Предпочитат да вървят примерно на Бяло море и цяло лято задръстват автомагистралите.
2018 година Владимир Путин сподели на един изчерпателен конгрес в Сочи, че Русия няма желание първа да нанесе нуклеарен удар, по който и да било. Ако ли пък някой се излъже да удари Русия пръв, то тогава Русия ще отговори мълниеносно, ония там грешници няма да имат време да се разкаят. И тогава, вика, ние като мъченици ще отидем в Рая, а ония просто ще пукнат. Мы по какъв начин мученики попадём в парадайс, а они просто сдохнут.

България в това отношение е привилегирована страна и земен парадайс, тъй като ние не разполагаме с нуклеарен капацитет. В една хипотетична ядрена препирня, ние можем да участваме единствено като почтени жертви. И тогава ангелите напряко ще ни кажат: в случай че обичате, скъпи жертви, заповядайте, ей тука са райските врати.

Тази седмица с изключение на другите паники около войната, отново се заприказва и за вероятен тероризъм на гърба на мирния атом в Запорожката Атомна електроцентрала.

Това че към нея се води война, също е тип нуклеарна опасност за района и човечеството. Ако някой удари централата, ще стане, както е споделил поетът и някогашен народен представител от Продължаваме промяната Христо Петров: брато, какво направи с тебе тая радиация!

Запорожката АЕЦ и нейните мирни атоми сега са по-опасни от едновремешната Запорожка сеч. Последният кошеви атаман на Запорожката сеч, тоест последният главнокомандващ на тая военна организация е един доста забавен вид Петър Калнишевски. Въпреки рисковата си специалност на казашки атаман той живял цели 112 години - родил се в края на 17 век, претърпял целия 18 век, починал при започване на 19-и. Последните 28 години от живота си прекарал като пандизчия в Соловецкия манастир - той се намира на един остров в Бяло море, само че не тукашното топло Бяло море, а в северната част на Европейска Русия. На тоя отдалечен северен остров в суровия климат на Бяло море Петър Калнишевски доживял 112 години.

И въпреки че е рязал много глави през живота си, в този момент сигурно е в парадайса, тъй като го канонизираха и двете украински православни църкви - те там са в ерес от сума ти време, тъй като едните клонят към Киев, другите клонят към Москва.

Но щом и двете разклонения на църквата са го канонизирали - няма метод да не са го настанили право в парадайса.

И ние там ще отидем сигурно, в случай че станем нуклеарни мъченици - небрежно ще ни се опростят всички други грехове.

Само гледайте да не се възгордеете, тъй като гордостта също е смъртен грях, а в края на краищата напълно не е несъмнено, че ще има нуклеарен холокост. Може да си умрем напълно стандартно, затънали в алкохолизъм, корупция и разврат.

С другото по какъв начин да е ще се оправим, обаче за корупцията ситуацията е доста мътно, тъй като продължаваме да не знаем кой държи Върховната прокуратура на Страшния съд.

Примерно за Делян Пеевски Държавният департамент на Съединени американски щати сподели, че се занимава с корупция и му наложи наказания по Закона Магнитски, без да показва доказателства, тъй като му е срещу правилата.

Но българското правораздаване в никакъв случай нищо сходно не откри за господин Пеевски - след всяка поредна инспекция на разните там профилирани органи той излиза все по чист.

Затова и господин Пеевски тази седмица заведе иск против Държавния департамент на Съединените щати и още някои институции, които му пречат на бизнеса и му компрометират облика.

Ама като не знаем кой е по-близо до Прокуратурата на Страшния съд, не можем да се ориентираме.

Не е като Петър Калнишевски, който и двете украински църкви признават за светец, тъй като доста е страдал, не е единствено глави рязал.

То като си помислиш, някои рок икони живеят всичко на всичко по 27 години - така наречен Клуб 27, формиран от страдалци и страстотерпци като Ейми Уайнхаус и Димитър Воев. А Петър Калнишевски и той бил страстотерпец, само че изкарал цели 28 години единствено като пандизчия и изгнаник на оня отдалечен северен остров. И когато Калнишевски бил към този момент на 110 години, император Александър Първи го помилвал и споделил - живей си, казаче, където щеш. Може и на Запорожието да си идеш, то още няма атомна електроцентрала там. Ама Калнишевски рекъл - то пък остана на тия години да хукна по пътищата. И си останал на Соловецкия остров. А то си представете и какъв брой са били добре пътищата началото на 19 век в отдалечените региони на Руската империя.

То да не е в този момент - идва Бойко Борисов, раз-два, настрои автомагистрали, с корупция, без корупция, хората си пътуват по тях като на highway to Heavern.

И ний вървим към парадайса, все нататък,

обаче никак не бързаме натам.

Не щеме ний животът да е къс -

в случай че в този момент умра - от гняв ще се изям!
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР