Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Част от темата Бюджет 2018: какво

Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Част от тематиката Бюджет 2018: какво още?
Голямото харчене

С бюджета за идната година държавното управление усилва рекордно разноските, само че ще ги разпределя по същия неефикасен метод

По прага на търпението

Mина още една година, в която нито договарянията за минималните осигурителни прагове се реализираха, нито полемиките за механизма на МРЗ реализираха прогрес

Петър Ганев, Институт за пазарна стопанска система Напомпаните с 1 милиарда лева приходи на зависещите от страната са пари, които ще бъдат мигновено изхарчени. Още по тематиката
Световната банка: Икономическият растеж в България ще доближи 3.8% през 2017 година

Очакванията са нараснали с 0.8 прочие п. по отношение на пролетта, излиза наяве от есенната прогноза на банката
19 окт 2017
Очакванията за българската стопанска система се усъвършенстват

Редица институции към този момент разгласиха есенните си прогнози, съгласно които 2017 година ще бъде по-силна от миналата
16 окт 2017
Гюлтекин Исиклар: В България настигането на приходите в Европейски Съюз става по-бавно от вероятното

Макроикономистът в Citibank за района пред " Капитал "
13 окт 2017 Нетният резултат от държавна поддръжка за потреблението е към 420 млн. лева, главният му растеж ще идва от частния бранш. Бюджет на заплатите – по този начин потегли името на проектобюджета за 2018 година Ако през 2010 година Дянков наложи крилатата фраза за " постната пица ", то през днешния ден фискалната рамка на страната е в напълно друга орбита. Кризата и възобновяване към този момент са история. През 2018 година стопанската система на България се чака да означи четвърта поредна година на напредък над 3-те % и да прескочи сензитивно летвата от 100 милиарда лева Реалният растеж на Брутният вътрешен продукт за интервала 2015-2018 година ще доближи над 15%, в случай че прогнозата на МФ се сбъдне. При тези макроданни и в изискванията на рекордна претовареност – 2/3 от хората в работоспособна възраст (15-64) са заети, бюджетът залага на напомпване на заплатите в обществената сфера.

Промяна в съотношението

Погледът към дискреционните ограничения в разходната част на Бюджет 2018 е сладкодумен. Големите финансови разноски в защитата няма да се случат през идната година – придобиването на " нов вид военен аероплан " и на " многофункционален модулен патрулен транспортен съд " са заложени през 2019 и 2020 година Нови пари за разточителното саниране също не са планувани през идната година. На процедура, дискреционните разходни ограничения в бюджета за 2018 година на стойност 1 милиарда лева са напълно ориентирани към настоящи разноски – заплати и пенсии.

Увеличението на заплатите в бюджетната сфера ще бъде в границите на 542 млн. лева, като приоритет се залага образованието –над половината от ресурса ще е в посока педагогическия личен състав. Към тази сума прибавяме и 123 млн. лева, които са пряк резултат върху заплатите в обществения бранш от покачването на минималната работна заплата. Това са двете съществени пера във въпросните към 700 млн. лева повече пари за заплати, които се прокламираха в седмицата преди публикуването на бюджета.

Другото огромно перо, ориентирано към приходите, е смяната в параметрите на пенсионната система – към този момент станалото факт повишаване на минималната пенсия до 200 лева, което ще коства спомагателни 282 млн. лева Като прибавим и нови 79 млн. лева от нарастването на минималния обезпечен приход и повишаването на майчинските за втората година (от 340 на 380 лева.), то сумата на всички дискреционни ограничения в разходната част, напълно ориентирани към поддръжка на приходите и надлежно потреблението, става малко над 1 милиарда лева единствено за идната година.

Очерталата се наклонност за повишаване на заплатите, която е забележима в проектобюджета за идната година, на процедура следва това, което към този момент се случва в частния бранш. Насищането на пазара на труда – достигането на рекордните 67% претовареност за популацията в трудоспособна възраст, от дълго време предопределя тренда на повишаване на заплатите. Ръстът на заплатите в частния бранш към този момент доближава 10% на годишна база, като упованията са този ритъм да се резервира или даже да се форсира.

Нещо повече, в случай че разгледаме статистика през годините, ще забележим, че междинната заплата в публичния бранш постоянно е водила пред тази в частния – разликата е достигала до равнища от порядъка на 25% по-висока междинна заплата на наетите лица в публичния бранш по отношение на тези в частния. Постепенно това се промени – през 2016 година разликата се сви до едвам 3%, а в този момент, през 2017 година, може би за пръв път частният бранш догони публичния и в някои месеци даже го задмина. Дори и да има резултат от изсветляването на заплатите в частния бранш, то този факт не е за пропускане – частният бранш към този момент отчетливо задава трендовете на пазара на труда, като това се отнася не просто за новите работи места, само че и съответно за равнищата на заплатите.

Ефектът за стопанската система

Всички тези ограничения за напомпване на приходите в бюджета, в границите на най-малко 1 милиарда лева, ще имат и своя резултат върху стопанската система на страната. В огромната си част това са пари, които ще бъдат мигновено изхарчени. Именно по тази причина и страната планува близо 130 млн. лева повече доходи от подоходен налог и осигуровки като резултат от покачените заплати – 115 млн. лева резултат от нарасналите заплати в бюджетната сфера и 15 млн. лева резултат от покачването на минималната работна заплата.

Бленуваният кейнсиански резултат от напомпване на бюджетно ползване обаче ще бъде значително ударен от стъпките за покачване на налозите. През идната година страната възнамерява да изземе спомагателни към 450 млн. лева от данъкоплатците – 236 млн. лева от повдигане на осигуровките за пенсия, към 108 млн. лева от покачване на акциза върху цигарите (комбиниран резултат върху доходи от акцизи и Данък добавена стойност от цигари) и още 108 млн. лева от повдигането на осигурителните прагове. С други думи, страната помпа приходите на тези, които зависят от нея, с 1 милиарда лева, взема си назад 130 млн. лева от облагане върху тези нови приходи и в допълнение лишава още най-малко 450 млн. лева с повдигане на налози. Нетният резултат е към 420 млн. лева, които следва да поддържат потреблението.

Тази елементарна сметка демонстрира, че предстоящият растеж в потреблението (4.7% за 2018 година, което в номинално изражение е към 3.5 милиарда лева.) ще бъде в доста дребна степен резултат от държавните ограничения. Ако потреблението поддържа икономическия напредък през 2018 година, то това ще бъде в голямата си степен с помощта на частния бранш. Както и през последните 3-4 години, подемът в стопанската система не идва нито от публичния бранш, нито от предприятията, близки до властта. От данъкоплатците ще бъдат конфискувани в допълнение 450 млн. лева - от осигуровки и налози .
Опитът на Румъния

На фона на всичко това не липсват и апели да се следва образецът на Румъния, т.е. внезапно да се покачат държавните разходи, с цел да се подтиква по-висок напредък. По сходен метод преди време се даваше за образец и Гърция макар бюджетното реалити, което наблюдавахме с години там. Румъния сега позволява остарялата си неточност – надува голям недостиг в интервал на мощен напредък. Направиха го през 2007-2008 година, а в този момент повтарят упражнението. През 2016 година раздуха съвсем уравновесен бюджет от предната година и едвам съумяха да спазят 3%-ия таван за недостига. Преди няколко месеца получиха и публично писмо с предизвестие от Европейската комисия, че съществено се отклоняват от средносрочната си бюджетна цел, а опасенията са, че Румъния може да се трансформира от най-бързо растящата стопанска система в Европейски Съюз в тази с най-бързо влошаващо се бюджетно салдо и максимален недостиг.

В случая опитът на Румъния не е за следване. В годините на напредък е по-добре да следваме това, което знаем, че работи за нас – през 2007 и 2008 година, макар всичкото харчене и повдигане на приходи, въпреки всичко бяха трупани запаси, които след това избавиха бюджета по време на рецесията. В момента стабилността на бюджета се пази, въпреки да не е доста ясно за какво при тази добра макрорамка и повишаване на някои налози, бюджетът отново се възнамерява с недостиг – 1.1 милиарда лева за 2018 година Опитът от тази и миналата година демонстрира, че дефицитът може и да не се осъществя.

Пари без промени

По-лошото обаче е, че приоритизирането на избрани сфери – в тази ситуация учебното обучение, само че повече пари се дават и за опазване на здравето, както и за силовите ведомства да вземем за пример, е единствено под формата на пари, само че не и на промени. Да не приказваме, че някои оферти по връзки на делегираните бюджети в учебното обучение са антиреформи – вместо смяна към финансиране на качество, се връщаме към финансирането на паралелки. Тоест даже и да пренебрегнем бюджетните резултати от нарастването на заплати и пенсии, остава въпросът дали някоя социална система ще проработи по-добре вследствие на това. Към момента е мъчно да се даде позитивен отговор на този въпрос.