Другари срещу "хулигани"
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Радина Ганчева Смаляване
" Вследствие на стотиците години господство, под което са били българите в предишното, и прецизната дисциплинираност на сегашния руски модел, хората са не запомнили какво значи свободно мислене, правото на персонално мнение и интимния метод на живот. Това, което не се вписва в границите на комунистическото общество (като хомосексуалността), не съществува. Това е и единственият метод да разбираем обстоятелството, че е мъчно да срещнеш хомосексуални в България ", написа в отчета от 1981 година на Международната асоциация ILGA. Откъси от него, както и аудиоспомени, видеозапис, архивни фотоси и документи са включени в изложбата " Хомосоц " (в изложба " Порт А " ), направена по проучване на социоложката Вероника Димитрова и самодейност на фондация GLAS.
Това е първото по-цялостно проучване на тематиката за хомосексуалността по времето на социализма, основно през 50-те и 60-те години на ХХ век. В него са употребявани правни и медицински издания, съдебномедицински експертизи, разработки на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност по отношение на половата разхайтеност в страната, архиви на затвори, разбори на престъпността.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Добре подредена, изложбата води интерактивно посетителите през бита и проблемите на гей мъжете в България по време на комунистическия режим. Изброени са местата, където са били принудени да се крият членовете на общността – Централната софийска баня, градинката на църквата " Св. Никола ", на " Александър Невски ", банята в " Овча купел " и други Тези места също не са били безвредни, тъй като националната милиция постоянно е провеждала акции там. Така процъфтява цяла една субкултура, за която се споделя в изложбата, като да вземем за пример прякорите, скривали самоличността на преследваните: Балерината Захаринка, Марго Певицата, Кралица Елизабет, Коко Шанел и други
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Харита Асумани Смаляване
" За да открия всички документи, обособени обстоятелства и да изградя цялостна и по-плътна картина, четях архивите в продължение на три години. Беше като ровене в купа сено - постепенно и трудоемко, до момента в който събера всички данни ", споделя Вероника Димитрова, на чието проучване стъпва изложбата " Хомосоц ". Тя е помощник в катедрата по социология на Софийския университет и работи върху наказателните практики на комунистическия режим и изследва историята на медицината и опазването на здравето. Темата в тази ситуация съчетава двете полета на научния й интерес - по какъв начин се построява норма за сексуалността и пола през психиатрични експертизи (или по какъв начин се ражда концепцията за хомосексуалността като болест), " лечебните " и наказателни способи по отношение на хомосексуалността.
В България сексологията като просвета се заражда през 50-те години, тогава последователно стартира на хомосексуалността да се гледа като на болест, която може да се лекува. В изложбата са показани типовете " лекувания ", които са били един безконечен опит върху индивида чак до края на 80-те години. " Леченията са се опирали върху павловската школа, лекарството е допълнение към някакъв вид условно-рефлексно лекуване. Може да звучи комично, само че по никакъв начин не е смешно – давали са лекарство, което провокира повръщане, и през това време на магнетофон са пускали изявлението с хомосексуалния, който самичък разказва половия акт ", среща ни с откритото в документите Вероника Димитрова. Втората фаза на " лекуването " е била хормонална терапия в стая, облепена с плакати на млади дами. Според Вероника Димитрова повода в България да се следва павловската школа в тези години е, че тя отхвърля биологичния детерминизъм на половата ориентировка и също така се вписва идеално концепцията за построяването на новия социалистически човек.
През 1968 година в България хомосексуалността е декриминализиранa, същата година това става и в Англия и Източна Германия, в Западна Германия - една година по-късно. Според закона хомосексуните актове сред възрастни по взаимно единодушие към този момент не са неразрешени. Вече не би трябвало да има правосъдно гонене против хората с друга полова ориентировка и те да бъдат пращани в трудови лагери или в пандиза, само че това е единствено на доктрина, в действителност в закона е оставена малка врата това да продължи да се случва. " В една от алинеите се планува гонене, в случай че е нарушена дискретността. Според тълкуването на Димитър Корнаджев, дискретността е нарушена, когато трето лице знае за гей връзка, т.е. е напълно елементарно да продължат да преследват гей общността и да ги сплашват ", разяснява социоложката.
Според нея през днешния ден е още по-важно хората да знаят какво многообразие от репресивни похвати е имало по времето на комунизма. В случая - изключителни ограничения посредством смяна на закона за Народната милиция и разширение на силовите структури. И след 1968 година хомосексуалните не престават да се преследват по незаконния състав за безчинство в Наказателния кодекс и Указа за битка с дребното безчинство, посредством " изключителни ограничения ". Па административните (или извънредни) разпореждания не се преследват единствено полови актове, само че всичко, което милицията реши като издаващо хомосексуалност: може да е облекло, имитация, прическа, държание. В известната Хулиганска акция от зимата на 1958 година (бел. ред. - по самодейност на Тодор Живков Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение Министерство на вътрешните работи да въдвори на насилствен труд " отявлените и нездравословните за публичния ред и успокоение хулигани, крадци рецидивисти и други разложени детайли " ) са хванати и доста хора с друга полова ориентировка.
На изложбата се прожектира и документалният филм от 1997 година за огромния правосъден развой от 1968 година против хората с друга полова ориентировка. В него взимат присъединяване сексологът проф. Тодор Бостанджиев и починалият към този момент кинокритик Атанас Свиленов – единствената намерено гей обществена персона в ония години, който споделя за този неприличен интервал от българската реалност. Бостанджиев е бил за декриминализирането, само че в същото време е поддържал концепцията за " лекуване ". Двадесет и две годни по-късно след кино лентата още веднъж няма искащи, които да опишат какво са претърпели – страхът остава.
" На слушалките в къщата, която сме обособили, можете да чуете персонални разкази със заменени имена, които сме извадили от архиви на Министерство на вътрешните работи ", разяснява Симеон Василев от българската фондация GLAS (Gays and Lesbians Accepted in Society), чиято е първичната концепция за изложбата. Извършвайки изследователската си работа, Вероника Димитрова се е срещнала с хора, които са разказали персоналните си преживелици с изискването те да не стават обществено притежание. " Все още търсим хора, които биха желали да опишат своята история, като изцяло подсигуряваме анонимността им ", споделя Вероника. Според Симеон Василев следите от дългогодишните репресии и страха остават: " До ден сегашен доста хора се тормозят и се крият. Получихме въпроси за какво не сме присъединили Емил Димитров и Георги Парцалев да вземем за пример. Истината е, че търсихме доста и на никое място не открихме те да са казвали в миналото намерено, че имат друга полова ориентировка. "
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Радина Ганчева Смаляване
Те не откриват и съвсем никакви истории или документи за репресии на хомосексуални дами. " След толкоз доста проучване открихме, че всички ограничения, репресии, " лекуване " са били ориентирани най-вече към мъжете, намерихме доказателства единствено за една гей жена, която е била арестувана, само че не е осъждана ", споделя Василев.
Според него стандартите в България битуват и след 1989 година: " Някои от българите, които са живели по времето на комунизма и са имали предубеждения към хората с друга полова ориентировка, през днешния ден не престават да заемат управителни длъжности в страната и надлежно не престават да взимат дискриминационни решения. "
Изложбата остава в изложба " Порт A " до 13 октомври. На 11-и ще има прожекция на кино лентата " Червеното дърво ", който споделя за група хомосексуални мъже, задържани от властта и изпратени в заточение поради половата си ориентировка по време на фашисткия режим в Италия през 30-те години на XX век. След прожекцията е планувана полемика с Вероника Димитрова.
Изложбата " Хомосоц " ще бъде показана и в други градове в България, а към нея са показали интерес също от Германия, Дания, Шотландия.
Увеличаване
Автор: Радина Ганчева Смаляване
" Вследствие на стотиците години господство, под което са били българите в предишното, и прецизната дисциплинираност на сегашния руски модел, хората са не запомнили какво значи свободно мислене, правото на персонално мнение и интимния метод на живот. Това, което не се вписва в границите на комунистическото общество (като хомосексуалността), не съществува. Това е и единственият метод да разбираем обстоятелството, че е мъчно да срещнеш хомосексуални в България ", написа в отчета от 1981 година на Международната асоциация ILGA. Откъси от него, както и аудиоспомени, видеозапис, архивни фотоси и документи са включени в изложбата " Хомосоц " (в изложба " Порт А " ), направена по проучване на социоложката Вероника Димитрова и самодейност на фондация GLAS.
Това е първото по-цялостно проучване на тематиката за хомосексуалността по времето на социализма, основно през 50-те и 60-те години на ХХ век. В него са употребявани правни и медицински издания, съдебномедицински експертизи, разработки на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност по отношение на половата разхайтеност в страната, архиви на затвори, разбори на престъпността.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Добре подредена, изложбата води интерактивно посетителите през бита и проблемите на гей мъжете в България по време на комунистическия режим. Изброени са местата, където са били принудени да се крият членовете на общността – Централната софийска баня, градинката на църквата " Св. Никола ", на " Александър Невски ", банята в " Овча купел " и други Тези места също не са били безвредни, тъй като националната милиция постоянно е провеждала акции там. Така процъфтява цяла една субкултура, за която се споделя в изложбата, като да вземем за пример прякорите, скривали самоличността на преследваните: Балерината Захаринка, Марго Певицата, Кралица Елизабет, Коко Шанел и други
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Харита Асумани Смаляване
" За да открия всички документи, обособени обстоятелства и да изградя цялостна и по-плътна картина, четях архивите в продължение на три години. Беше като ровене в купа сено - постепенно и трудоемко, до момента в който събера всички данни ", споделя Вероника Димитрова, на чието проучване стъпва изложбата " Хомосоц ". Тя е помощник в катедрата по социология на Софийския университет и работи върху наказателните практики на комунистическия режим и изследва историята на медицината и опазването на здравето. Темата в тази ситуация съчетава двете полета на научния й интерес - по какъв начин се построява норма за сексуалността и пола през психиатрични експертизи (или по какъв начин се ражда концепцията за хомосексуалността като болест), " лечебните " и наказателни способи по отношение на хомосексуалността.
В България сексологията като просвета се заражда през 50-те години, тогава последователно стартира на хомосексуалността да се гледа като на болест, която може да се лекува. В изложбата са показани типовете " лекувания ", които са били един безконечен опит върху индивида чак до края на 80-те години. " Леченията са се опирали върху павловската школа, лекарството е допълнение към някакъв вид условно-рефлексно лекуване. Може да звучи комично, само че по никакъв начин не е смешно – давали са лекарство, което провокира повръщане, и през това време на магнетофон са пускали изявлението с хомосексуалния, който самичък разказва половия акт ", среща ни с откритото в документите Вероника Димитрова. Втората фаза на " лекуването " е била хормонална терапия в стая, облепена с плакати на млади дами. Според Вероника Димитрова повода в България да се следва павловската школа в тези години е, че тя отхвърля биологичния детерминизъм на половата ориентировка и също така се вписва идеално концепцията за построяването на новия социалистически човек.
През 1968 година в България хомосексуалността е декриминализиранa, същата година това става и в Англия и Източна Германия, в Западна Германия - една година по-късно. Според закона хомосексуните актове сред възрастни по взаимно единодушие към този момент не са неразрешени. Вече не би трябвало да има правосъдно гонене против хората с друга полова ориентировка и те да бъдат пращани в трудови лагери или в пандиза, само че това е единствено на доктрина, в действителност в закона е оставена малка врата това да продължи да се случва. " В една от алинеите се планува гонене, в случай че е нарушена дискретността. Според тълкуването на Димитър Корнаджев, дискретността е нарушена, когато трето лице знае за гей връзка, т.е. е напълно елементарно да продължат да преследват гей общността и да ги сплашват ", разяснява социоложката.
Според нея през днешния ден е още по-важно хората да знаят какво многообразие от репресивни похвати е имало по времето на комунизма. В случая - изключителни ограничения посредством смяна на закона за Народната милиция и разширение на силовите структури. И след 1968 година хомосексуалните не престават да се преследват по незаконния състав за безчинство в Наказателния кодекс и Указа за битка с дребното безчинство, посредством " изключителни ограничения ". Па административните (или извънредни) разпореждания не се преследват единствено полови актове, само че всичко, което милицията реши като издаващо хомосексуалност: може да е облекло, имитация, прическа, държание. В известната Хулиганска акция от зимата на 1958 година (бел. ред. - по самодейност на Тодор Живков Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение Министерство на вътрешните работи да въдвори на насилствен труд " отявлените и нездравословните за публичния ред и успокоение хулигани, крадци рецидивисти и други разложени детайли " ) са хванати и доста хора с друга полова ориентировка.
На изложбата се прожектира и документалният филм от 1997 година за огромния правосъден развой от 1968 година против хората с друга полова ориентировка. В него взимат присъединяване сексологът проф. Тодор Бостанджиев и починалият към този момент кинокритик Атанас Свиленов – единствената намерено гей обществена персона в ония години, който споделя за този неприличен интервал от българската реалност. Бостанджиев е бил за декриминализирането, само че в същото време е поддържал концепцията за " лекуване ". Двадесет и две годни по-късно след кино лентата още веднъж няма искащи, които да опишат какво са претърпели – страхът остава.
" На слушалките в къщата, която сме обособили, можете да чуете персонални разкази със заменени имена, които сме извадили от архиви на Министерство на вътрешните работи ", разяснява Симеон Василев от българската фондация GLAS (Gays and Lesbians Accepted in Society), чиято е първичната концепция за изложбата. Извършвайки изследователската си работа, Вероника Димитрова се е срещнала с хора, които са разказали персоналните си преживелици с изискването те да не стават обществено притежание. " Все още търсим хора, които биха желали да опишат своята история, като изцяло подсигуряваме анонимността им ", споделя Вероника. Според Симеон Василев следите от дългогодишните репресии и страха остават: " До ден сегашен доста хора се тормозят и се крият. Получихме въпроси за какво не сме присъединили Емил Димитров и Георги Парцалев да вземем за пример. Истината е, че търсихме доста и на никое място не открихме те да са казвали в миналото намерено, че имат друга полова ориентировка. "
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Радина Ганчева Смаляване
Те не откриват и съвсем никакви истории или документи за репресии на хомосексуални дами. " След толкоз доста проучване открихме, че всички ограничения, репресии, " лекуване " са били ориентирани най-вече към мъжете, намерихме доказателства единствено за една гей жена, която е била арестувана, само че не е осъждана ", споделя Василев.
Според него стандартите в България битуват и след 1989 година: " Някои от българите, които са живели по времето на комунизма и са имали предубеждения към хората с друга полова ориентировка, през днешния ден не престават да заемат управителни длъжности в страната и надлежно не престават да взимат дискриминационни решения. "
Изложбата остава в изложба " Порт A " до 13 октомври. На 11-и ще има прожекция на кино лентата " Червеното дърво ", който споделя за група хомосексуални мъже, задържани от властта и изпратени в заточение поради половата си ориентировка по време на фашисткия режим в Италия през 30-те години на XX век. След прожекцията е планувана полемика с Вероника Димитрова.
Изложбата " Хомосоц " ще бъде показана и в други градове в България, а към нея са показали интерес също от Германия, Дания, Шотландия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ