Пътешествие в светлината: почит към Андрей Даниел
Илюстрация
Последният автопортрет на художника
Увеличаване
Последният автопортрет на художника
Автор: Андрей Даниел Смаляване
" Съвременният свят ме натъжава. Очаквам новата ера да доживее своето Просвещение и своя Романтизъм. "
Андрей Даниел
Банална е тази история със Смъртта. Тръгва си някой и ненадейно осъзнаваме какъв брой е значим за нас и какво сме изгубили. На 24 януари изпратихме на последното му странствуване огромния актьор - художника и учителя Андрей Даниел (1952 - 2020).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Научих тежката вест от обществената мрежа - този виртуален билборд, досадна говорилня, политически рупор и великански некролог, към който сме пристрастени, само че тъкмо там и тогава се случи нещо вълнуващо и напълно не тривиално. Фийдът беше цялостен с горест, само че горест, потопена в река от светлина. Излъчваха я искрящите цветове на картините му. Те дефилираха по мрежата в сетен рейд. Извисяваха се като дъга след стихия - безредно и свободно се застигаха и повтаряха. Най-спонтанната и неофициална галерия на художника - Смъртта като куратор. А той даже нямаше профил във фейсбук. Залепени за екрана, с часове пътешествахме в света на Андрей - магнетичен и паметен. Имах възприятието, че с въртенето си, във виртуалната латерна неговите облици и силата на цветовете му пораждат образна симфония, " възпяваща светлата страна на живота ", както написа Георги Господинов. Оплаквачките бяха заглушени. Изкуството победи гибелта. Парадоксално, огромната горест от загубата беше обгърната с топлината, добротата и мъдростта на творбите, които великодушният гений на Андрей ни завеща. Аз написах, че желая да емигрирам в картина на Андрей, само че не мога да избера в коя. Всяка е портал към обособен съразмерен свят - приключен и идеален.
Илюстрация
" Погребение в Гинци ", 1995
Увеличаване
" Погребение в Гинци ", 1995
Смаляване
Смъртта на индивида, който беше любопитен към всичко и с всеки собствен мирис бореше баналностите в живота и в изкуството не може да бъде банална. Тя е неговото следващо, вълнуващо странствуване.
Андрей търсеше кивота на смисъла, като пътешестваше в пространството и рисувайки, познаваше света - своя и на другите. Шестваше мисловно из времето и там като древен воин преобръщаше митологични и древен, исторически и метафизичен пластове в търсене на логиката, по която е основан светът, само че се завръщаше още веднъж и още веднъж в лоното на живия живот и природата - във владенията на случайността. Самият той - ловджия на инцидентни сюжети - учеше и студентите си да залагат клопки за " инцидентните метафори " в близост.
Илюстрация
" Димът на моята синя луна ", 2002
Увеличаване
" Димът на моята синя луна ", 2002
Смаляване
Хващаше случайностите и ги товареше като мулета за преместване на внушения до степен, че в картините му няма нищо инцидентно. Всяка е безкомпромисно режисирана и майсторски шлифована драгоценност до последния квадратен милиметър. И макар своята декларирана, паметна наративност живописта на Андрей Даниел е надълбоко метафизичен обоснована. Едновременно умозрителна и буйна.
Илюстрация
" Как времето минава ", 2014
Увеличаване
" Как времето минава ", 2014
Смаляване
Пътешествието Андрей Даниел стартира от Русе, в родната къща на татко му Леон Даниел - сценичен режисьор с голям принос в актуалния български спектакъл. Детството му минава в еврейско семейство - с всичките исторически затруднения и усложнения на паметта, и в театъра - в близко другарство с надарени, интелигентни, смели и отдадени на изкуството хора. Баща му е модернист в театъра - проводник на суровата, епическа хармония на Брехт и Бекет - и не прави взаимни отстъпки пред плоскочелите служители, отговарящи за социзкуството. Резултатът е събаряне на пиеси, уволнения и миткосване по провинциалните театри.
Илюстрация
" Портрет на бащата на художника " - схема за стенна живопис в Театъра на българската войска
Увеличаване
" Портрет на бащата на художника " - схема за стенна живопис в Театъра на българската войска
Смаляване
Леон Даниел е като магнит за младите и надарени театрали. Благодарение на него и кръгът към него през 60-те Бургаският спектакъл претърпява своя именит авангарден интервал. По това време дребният Андрей е по през целия ден в театъра - заниманието му е да рисува. Първа Юлия Огнянова вижда гения му и е неговата положителната орисница. Андрей пораства с твърдото решение да е художник. И в мълчешком интелектуално съревнование с татко си.
По време на перестройката Андрей е млад художник, който дружно с няколко състуденти и другари взе участие в именитата група " Градът ", основана от Филип Зидаров. Целият блян към свободата на изложение изкипява в техните акции - емблематични за времето си. Наскоро видяхме, в изложба " Академия " ретроспективна галерия за активността на групата. Но присъщото за Андрей мощно персонално наличие в живота и изкуството го кара относително бързо да изживее своя авангардизъм и груповия възторг от измененията. Интелигентността му скоро провижда нелицеприятните действителностите под демократичната маска и трайно се отчуждава от политиката. Избира да се зарови в живописта, философията на изкуството и преподаването.
Илюстрация
" Дъждовен ден в Лондон ", 1995
Увеличаване
" Дъждовен ден в Лондон ", 1995
Смаляване
За разлика от татко си и предците си Андрей не е подложен на гонения. Той имаше историческия късмет, гения, щастието и куража да изживее живота си като художник, да основава картини и художници и не позволи отклоняване от определения път. Път, по който трудностите са невидими, а несъгласията - размити, не е елементарен за взискателния дух. В такава среда - с изчезнал конкурент - създателят е уединен. Той самичък към себе си е задължен да е агент-провокатор и Андрей го прилагаше методично и към себе си, и към студентите.
Илюстрация
Портрет на Ицхак Финци от Андрей Даниел
Увеличаване
Портрет на Ицхак Финци от Андрей Даниел
Смаляване
За своите 45 съзнателни години като художник той сътвори над 1000 картини, безброй рисунки и над 100 изложения. Негови произведения са владеене на наши и непознати музеи и галерии и частни сбирки. За повече от 30 години като професор в Националната художествена академия той построи своя школа в актуалната българска живопис с повече от 200 възпитаници. Хубаво е, че ще се учреди премия за млад създател на негово име. Още по-хубаво ще бъде да се обособи обособена зала за неговото изкуство в Националната изложба - за " последния типичен художник на България ", както го дефинира Яра Бубнова. В същото време той е актуален концептуален актьор, който работи с медиата на живописта. Изразява концепциите си, като борави свободно както с боите, по този начин и с жанровете.
Въпреки богатия нюанс и насладата от живота и рисуването, която излъчват множеството му произведения, Андрей не беше епикуреец в изкуството. Под живописния пласт постоянно има бездънен слой утаена горест. Това е живопис, родена от алхимията на тъгата и усилието на мозъка да я преработи.
Илюстрация
Портрет на Валери Петров от Андрей Даниел
Увеличаване
Портрет на Валери Петров от Андрей Даниел
Смаляване
Андрей сътвори богата изложба от " неща, места и хора " - по заглавието на неговата книга. Бих добавила към листата и времето. Нашето историческо и нашето психическо време. Андрей Даниел мина във вечността. На нас остава да го изследваме, да го проумяваме, да му се радваме и да съхраним наследството за поколенията.
Последният автопортрет на художника
Увеличаване
Последният автопортрет на художника
Автор: Андрей Даниел Смаляване
" Съвременният свят ме натъжава. Очаквам новата ера да доживее своето Просвещение и своя Романтизъм. "
Андрей Даниел
Банална е тази история със Смъртта. Тръгва си някой и ненадейно осъзнаваме какъв брой е значим за нас и какво сме изгубили. На 24 януари изпратихме на последното му странствуване огромния актьор - художника и учителя Андрей Даниел (1952 - 2020).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Научих тежката вест от обществената мрежа - този виртуален билборд, досадна говорилня, политически рупор и великански некролог, към който сме пристрастени, само че тъкмо там и тогава се случи нещо вълнуващо и напълно не тривиално. Фийдът беше цялостен с горест, само че горест, потопена в река от светлина. Излъчваха я искрящите цветове на картините му. Те дефилираха по мрежата в сетен рейд. Извисяваха се като дъга след стихия - безредно и свободно се застигаха и повтаряха. Най-спонтанната и неофициална галерия на художника - Смъртта като куратор. А той даже нямаше профил във фейсбук. Залепени за екрана, с часове пътешествахме в света на Андрей - магнетичен и паметен. Имах възприятието, че с въртенето си, във виртуалната латерна неговите облици и силата на цветовете му пораждат образна симфония, " възпяваща светлата страна на живота ", както написа Георги Господинов. Оплаквачките бяха заглушени. Изкуството победи гибелта. Парадоксално, огромната горест от загубата беше обгърната с топлината, добротата и мъдростта на творбите, които великодушният гений на Андрей ни завеща. Аз написах, че желая да емигрирам в картина на Андрей, само че не мога да избера в коя. Всяка е портал към обособен съразмерен свят - приключен и идеален.
Илюстрация
" Погребение в Гинци ", 1995
Увеличаване
" Погребение в Гинци ", 1995
Смаляване
Смъртта на индивида, който беше любопитен към всичко и с всеки собствен мирис бореше баналностите в живота и в изкуството не може да бъде банална. Тя е неговото следващо, вълнуващо странствуване.
Андрей търсеше кивота на смисъла, като пътешестваше в пространството и рисувайки, познаваше света - своя и на другите. Шестваше мисловно из времето и там като древен воин преобръщаше митологични и древен, исторически и метафизичен пластове в търсене на логиката, по която е основан светът, само че се завръщаше още веднъж и още веднъж в лоното на живия живот и природата - във владенията на случайността. Самият той - ловджия на инцидентни сюжети - учеше и студентите си да залагат клопки за " инцидентните метафори " в близост.
Илюстрация
" Димът на моята синя луна ", 2002
Увеличаване
" Димът на моята синя луна ", 2002
Смаляване
Хващаше случайностите и ги товареше като мулета за преместване на внушения до степен, че в картините му няма нищо инцидентно. Всяка е безкомпромисно режисирана и майсторски шлифована драгоценност до последния квадратен милиметър. И макар своята декларирана, паметна наративност живописта на Андрей Даниел е надълбоко метафизичен обоснована. Едновременно умозрителна и буйна.
Илюстрация
" Как времето минава ", 2014
Увеличаване
" Как времето минава ", 2014
Смаляване
Пътешествието Андрей Даниел стартира от Русе, в родната къща на татко му Леон Даниел - сценичен режисьор с голям принос в актуалния български спектакъл. Детството му минава в еврейско семейство - с всичките исторически затруднения и усложнения на паметта, и в театъра - в близко другарство с надарени, интелигентни, смели и отдадени на изкуството хора. Баща му е модернист в театъра - проводник на суровата, епическа хармония на Брехт и Бекет - и не прави взаимни отстъпки пред плоскочелите служители, отговарящи за социзкуството. Резултатът е събаряне на пиеси, уволнения и миткосване по провинциалните театри.
Илюстрация
" Портрет на бащата на художника " - схема за стенна живопис в Театъра на българската войска
Увеличаване
" Портрет на бащата на художника " - схема за стенна живопис в Театъра на българската войска
Смаляване
Леон Даниел е като магнит за младите и надарени театрали. Благодарение на него и кръгът към него през 60-те Бургаският спектакъл претърпява своя именит авангарден интервал. По това време дребният Андрей е по през целия ден в театъра - заниманието му е да рисува. Първа Юлия Огнянова вижда гения му и е неговата положителната орисница. Андрей пораства с твърдото решение да е художник. И в мълчешком интелектуално съревнование с татко си.
По време на перестройката Андрей е млад художник, който дружно с няколко състуденти и другари взе участие в именитата група " Градът ", основана от Филип Зидаров. Целият блян към свободата на изложение изкипява в техните акции - емблематични за времето си. Наскоро видяхме, в изложба " Академия " ретроспективна галерия за активността на групата. Но присъщото за Андрей мощно персонално наличие в живота и изкуството го кара относително бързо да изживее своя авангардизъм и груповия възторг от измененията. Интелигентността му скоро провижда нелицеприятните действителностите под демократичната маска и трайно се отчуждава от политиката. Избира да се зарови в живописта, философията на изкуството и преподаването.
Илюстрация
" Дъждовен ден в Лондон ", 1995
Увеличаване
" Дъждовен ден в Лондон ", 1995
Смаляване
За разлика от татко си и предците си Андрей не е подложен на гонения. Той имаше историческия късмет, гения, щастието и куража да изживее живота си като художник, да основава картини и художници и не позволи отклоняване от определения път. Път, по който трудностите са невидими, а несъгласията - размити, не е елементарен за взискателния дух. В такава среда - с изчезнал конкурент - създателят е уединен. Той самичък към себе си е задължен да е агент-провокатор и Андрей го прилагаше методично и към себе си, и към студентите.
Илюстрация
Портрет на Ицхак Финци от Андрей Даниел
Увеличаване
Портрет на Ицхак Финци от Андрей Даниел
Смаляване
За своите 45 съзнателни години като художник той сътвори над 1000 картини, безброй рисунки и над 100 изложения. Негови произведения са владеене на наши и непознати музеи и галерии и частни сбирки. За повече от 30 години като професор в Националната художествена академия той построи своя школа в актуалната българска живопис с повече от 200 възпитаници. Хубаво е, че ще се учреди премия за млад създател на негово име. Още по-хубаво ще бъде да се обособи обособена зала за неговото изкуство в Националната изложба - за " последния типичен художник на България ", както го дефинира Яра Бубнова. В същото време той е актуален концептуален актьор, който работи с медиата на живописта. Изразява концепциите си, като борави свободно както с боите, по този начин и с жанровете.
Въпреки богатия нюанс и насладата от живота и рисуването, която излъчват множеството му произведения, Андрей не беше епикуреец в изкуството. Под живописния пласт постоянно има бездънен слой утаена горест. Това е живопис, родена от алхимията на тъгата и усилието на мозъка да я преработи.
Илюстрация
Портрет на Валери Петров от Андрей Даниел
Увеличаване
Портрет на Валери Петров от Андрей Даниел
Смаляване
Андрей сътвори богата изложба от " неща, места и хора " - по заглавието на неговата книга. Бих добавила към листата и времето. Нашето историческо и нашето психическо време. Андрей Даниел мина във вечността. На нас остава да го изследваме, да го проумяваме, да му се радваме и да съхраним наследството за поколенията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ