Български културен институт - тихата дипломация
Илияна Йотова потвърди, че вицепрезидентът не е протоколна служба Създаването му със закон ще подсигурява независимостта му
Българската общественост в Сиатъл - една от най-големите, след която са едни от най-проспериралите и богати сънародници зад граница, се обърнала към локалната власт с молба за помещение, в което да развива активността си. Не могла да го получи. Не тъй като американците не харесват българите или нямат предпочитание за това. А по тъжната причина, че не съществува законово състояние, въз основа на което българите в която и да било страна да имат статут на общественост.
Уви, това не е анекдот. А действителна преживелица. Срамът от политическата небрежност към българските общности зад граница в последните 12 години власт е толкоз огромен, че детайлите по-добре да не се описват.
Факт е, че културата в никакъв случай не е била приоритет на някогашната власт. Дали поради това или поради омразата напук от " Дондуков " 1 към " Дондуков " 2 един изцяло подготвен народен план събира прахуляк сред досиетата към този момент години наред - Български културен институт. Той не е нито гражданска война, нито екзотика. А нужда. Всеки, който най-малко един път е влизал във Френския културен институт, British Council или Гьоте институт знае големите благоприятни условия на тези институции за обучение и просвета и за поддръжка на общностите зад граница. А и за действителна дипломация там, където институционалната - на Външно министерство, удря на камък. От древността до през днешния ден културата постоянно е била по-ефективен държавен дипломат от който и да било министър.
Проектът за Български културен институт, създаден в елементи от екипа на вицепрезидента Илияна Йотова, най-сетне ще бъде осъществен. Акцентът върху него в речта на президента Румен Радев е гаранция за това. Голямата упоритост е центърът да е оптимално самостоятелен и работещ. Затова той би трябвало да се сътвори деликатно и със закон. Идеята е посредством него оптимален брой организации и институции да работят с българските общности, културно-историческият туризъм да получи подтик, да се контролира активността на лекторите по български език и литература зад граница. Защото разказът за статута и заплащането им сега е още по-срамен. Губим ги в страна след страна.
На фона на отколешния спор култура-туризъм в чие министерство да е културният туризъм, с цел да се усвоят едни планове, Българският културен институт ще бъде мостът сред европейските планове и възкресяването на старините в градовете. Общините също ще могат да видят своето присъединяване в планове посредством института. А за сметка на потъналата в кавги за паспорти Агенция за българите в чужбина новата конструкция ще мотор на работата с българите в чужбина.
Младите министри, получили обучение и опит зад граница, би трябвало да оценят това. Време за губене няма.
Българската общественост в Сиатъл - една от най-големите, след която са едни от най-проспериралите и богати сънародници зад граница, се обърнала към локалната власт с молба за помещение, в което да развива активността си. Не могла да го получи. Не тъй като американците не харесват българите или нямат предпочитание за това. А по тъжната причина, че не съществува законово състояние, въз основа на което българите в която и да било страна да имат статут на общественост.
Уви, това не е анекдот. А действителна преживелица. Срамът от политическата небрежност към българските общности зад граница в последните 12 години власт е толкоз огромен, че детайлите по-добре да не се описват.
Факт е, че културата в никакъв случай не е била приоритет на някогашната власт. Дали поради това или поради омразата напук от " Дондуков " 1 към " Дондуков " 2 един изцяло подготвен народен план събира прахуляк сред досиетата към този момент години наред - Български културен институт. Той не е нито гражданска война, нито екзотика. А нужда. Всеки, който най-малко един път е влизал във Френския културен институт, British Council или Гьоте институт знае големите благоприятни условия на тези институции за обучение и просвета и за поддръжка на общностите зад граница. А и за действителна дипломация там, където институционалната - на Външно министерство, удря на камък. От древността до през днешния ден културата постоянно е била по-ефективен държавен дипломат от който и да било министър.
Проектът за Български културен институт, създаден в елементи от екипа на вицепрезидента Илияна Йотова, най-сетне ще бъде осъществен. Акцентът върху него в речта на президента Румен Радев е гаранция за това. Голямата упоритост е центърът да е оптимално самостоятелен и работещ. Затова той би трябвало да се сътвори деликатно и със закон. Идеята е посредством него оптимален брой организации и институции да работят с българските общности, културно-историческият туризъм да получи подтик, да се контролира активността на лекторите по български език и литература зад граница. Защото разказът за статута и заплащането им сега е още по-срамен. Губим ги в страна след страна.
На фона на отколешния спор култура-туризъм в чие министерство да е културният туризъм, с цел да се усвоят едни планове, Българският културен институт ще бъде мостът сред европейските планове и възкресяването на старините в градовете. Общините също ще могат да видят своето присъединяване в планове посредством института. А за сметка на потъналата в кавги за паспорти Агенция за българите в чужбина новата конструкция ще мотор на работата с българите в чужбина.
Младите министри, получили обучение и опит зад граница, би трябвало да оценят това. Време за губене няма.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ