Правилата в технологичната игра се променят
Идеята софтуерната промишленост да бъде доминирана от монополи е толкоз необятно наложена, че даже е монополизирала мисленето - от тактиките на вложителите до правните брифинги на регулаторите. И все пак ситуацията става все по-неустойчиво. След дълъг интервал на затвърждаване на статуквото промишлеността навлиза в нова динамична фаза. В Съединени американски щати цифровите пазари се насочват към олигополи, при които вторите и третите компании се борят нападателно против сегашния първенец. Технологичните колоси се надпреварват за консуматори и техните данни: вижте да вземем за пример борбата сред Apple и Фейсбук и кой управлява персоналните данни на потребителите на iPhone. Същото се случва и с цифровите конгломерати в Азия. Структурата на промишлеността е надалеч от отворения и разнороден капитализъм, който The Economist поддържа. Но олигополите са доста по-добри от монополите.
Ветровете на изобретателното опустошение в миналото вееха мощно в Силициевата котловина. Списъкът с компании, свалени от трона, включва имена като Fairchild Semiconductor и Hewlett-Packard. В последно време обаче колосите се задържат: Apple и Microsoft към този момент са на над 40 години; Alphabet и Amazon - на над 20. Дори Фейсбук навърши 17 години.
Размерът притегля размер
Какво се случи? Мрежовите и обществените резултати значат, че размерът притегля размер, до момента в който данните са преграда за влизане. Търсенето, обществените мрежи, рекламата, електронната търговия, стриймингът, споделените пътувания, доставките и разплащанията - всички те затвърждават до някаква степен горното предписание. Технологичните компании, изключително огромните, не демонстрират необикновен вкус да се състезават едни с други, когато се наложат в дадена област. Трите най-чести търсения в Microsoft Bing са Фейсбук, YouTube и Гугъл. Някой помни ли изобщо Fire Phone на Amazon?
На пръв взор нищо не се е трансформирало. Технологичните компании изкараха добра 2020 година и вложителите залагат на още положителни години. Пазарната капитализация от 7.6 трлн. $ на петте американски колоса предвещава удвояване на техните продажби през идващото десетилетие. И въпреки всичко, в случай че се вгледате от близко, смяна има. Шампионите не са станали по-малки. Техният междинен пазарен дял е постоянен, към 35% във всеки от 11-те софтуерни подсектора. Но делът на вторите и третите компании се е вдигнал от 18% до 26% през 2015 година Това са резултати от два по-дълбоки тренда.
По-дълбоки трендове
Първият е, че софтуерните колоси диверсифицират дружно с узряването на главните им артикули, новите благоприятни условия и повишаването на регулаторните закани от страна на Америка, Европа и Китай. Компаниите приказват за това от години, а в този момент към този момент се случва. Делът на припокриващите се доходи на петте американски колоса се е вдигнал от 22% до 38% през 2015 година Microsoft и Alphabet се борят с Amazon в облака, а Amazon в подмяна навлиза в цифровата реклама.
Вторият тренд, отговарящ за една трета от измененията при пазарните дялове, е, че новобранците набраха инерция. От страна на корпоративните колоси през предходната година 98-годишната Disney набра 116 млн. нови стрийминг консуматори, до момента в който 58-годишната Walmart продаде артикули за над 38 милиарда $ през онлайн магазина си. Независими софтуерни компании като Shopify и PayPal също завоюваха от скока в търсенето на цифрови решения по време на пандемията. Те към този момент печелят задоволително, с цел да се самоиздържат.
Капитал - брой 10
Всичко това може да ви се коства като капка в морето, само че прецедентът в Азия демонстрира друго. Там границите сред продуктите се замъглиха и доведоха до промени в пазарните дялове, по-ниски маржове на облагата и нововъведения. Китай има Alibaba, Tencent и още пет други претендента с оценка над 100 милиарда $. Индия има Jio, Югоизточна Азия има Grab, Gojek и Sea. Всички тези компании мислят за клиенти, на които да могат да предложат необятен набор от услуги, а освен по какъв начин да запазят монопола си непременно. Те търсят уголемение посредством диверсификация, даже това да значи повече конкуренция.
Една от заплахите на олигополната конкуренция е, че това е фасадно съревнование. Никой не е разрушил дуопола на Apple и Alphabet при мобилните операционни системи или магазините за приложения. Макар рекламодателите да имат повече избор, да вземем за пример сред Amazon и Фейсбук, тези, на които се популяризира, към момента нямат същинска опция на продуктите на Марк Зукърбърг. Има и много топли връзки сред някои компании. Alphabet заплаща по 12 милиарда $ на година, с цел да може Гугъл да е търсачката по дифолт на iPhone. Alibaba и Tencent имат дялове в някои от новите колос и на Китай.
Силата на регулаторите
Това е мястото, където регулаторите могат да създадат разликата. Въпросните заплащания на Гугъл към този момент са част от дело към американското министерство на правораздаването, до момента в който Apple и Гугъл биват съдени поради магазините им за приложения. Европа възнамерява нови правила за другите артикули на фирмите, тъй че потребителите елементарно да ръководят данните си. Китай има нов лист с " девет не-правете-това неща " за компании за електронна търговия, в това число предписание да не изключват нови съперници.
Ветровете на изобретателното опустошение в миналото вееха мощно в Силициевата котловина. Списъкът с компании, свалени от трона, включва имена като Fairchild Semiconductor и Hewlett-Packard. В последно време обаче колосите се задържат: Apple и Microsoft към този момент са на над 40 години; Alphabet и Amazon - на над 20. Дори Фейсбук навърши 17 години.
Размерът притегля размер
Какво се случи? Мрежовите и обществените резултати значат, че размерът притегля размер, до момента в който данните са преграда за влизане. Търсенето, обществените мрежи, рекламата, електронната търговия, стриймингът, споделените пътувания, доставките и разплащанията - всички те затвърждават до някаква степен горното предписание. Технологичните компании, изключително огромните, не демонстрират необикновен вкус да се състезават едни с други, когато се наложат в дадена област. Трите най-чести търсения в Microsoft Bing са Фейсбук, YouTube и Гугъл. Някой помни ли изобщо Fire Phone на Amazon?
На пръв взор нищо не се е трансформирало. Технологичните компании изкараха добра 2020 година и вложителите залагат на още положителни години. Пазарната капитализация от 7.6 трлн. $ на петте американски колоса предвещава удвояване на техните продажби през идващото десетилетие. И въпреки всичко, в случай че се вгледате от близко, смяна има. Шампионите не са станали по-малки. Техният междинен пазарен дял е постоянен, към 35% във всеки от 11-те софтуерни подсектора. Но делът на вторите и третите компании се е вдигнал от 18% до 26% през 2015 година Това са резултати от два по-дълбоки тренда.
По-дълбоки трендове
Първият е, че софтуерните колоси диверсифицират дружно с узряването на главните им артикули, новите благоприятни условия и повишаването на регулаторните закани от страна на Америка, Европа и Китай. Компаниите приказват за това от години, а в този момент към този момент се случва. Делът на припокриващите се доходи на петте американски колоса се е вдигнал от 22% до 38% през 2015 година Microsoft и Alphabet се борят с Amazon в облака, а Amazon в подмяна навлиза в цифровата реклама.
Вторият тренд, отговарящ за една трета от измененията при пазарните дялове, е, че новобранците набраха инерция. От страна на корпоративните колоси през предходната година 98-годишната Disney набра 116 млн. нови стрийминг консуматори, до момента в който 58-годишната Walmart продаде артикули за над 38 милиарда $ през онлайн магазина си. Независими софтуерни компании като Shopify и PayPal също завоюваха от скока в търсенето на цифрови решения по време на пандемията. Те към този момент печелят задоволително, с цел да се самоиздържат.
Капитал - брой 10
Всичко това може да ви се коства като капка в морето, само че прецедентът в Азия демонстрира друго. Там границите сред продуктите се замъглиха и доведоха до промени в пазарните дялове, по-ниски маржове на облагата и нововъведения. Китай има Alibaba, Tencent и още пет други претендента с оценка над 100 милиарда $. Индия има Jio, Югоизточна Азия има Grab, Gojek и Sea. Всички тези компании мислят за клиенти, на които да могат да предложат необятен набор от услуги, а освен по какъв начин да запазят монопола си непременно. Те търсят уголемение посредством диверсификация, даже това да значи повече конкуренция.
Една от заплахите на олигополната конкуренция е, че това е фасадно съревнование. Никой не е разрушил дуопола на Apple и Alphabet при мобилните операционни системи или магазините за приложения. Макар рекламодателите да имат повече избор, да вземем за пример сред Amazon и Фейсбук, тези, на които се популяризира, към момента нямат същинска опция на продуктите на Марк Зукърбърг. Има и много топли връзки сред някои компании. Alphabet заплаща по 12 милиарда $ на година, с цел да може Гугъл да е търсачката по дифолт на iPhone. Alibaba и Tencent имат дялове в някои от новите колос и на Китай.
Силата на регулаторите
Това е мястото, където регулаторите могат да създадат разликата. Въпросните заплащания на Гугъл към този момент са част от дело към американското министерство на правораздаването, до момента в който Apple и Гугъл биват съдени поради магазините им за приложения. Европа възнамерява нови правила за другите артикули на фирмите, тъй че потребителите елементарно да ръководят данните си. Китай има нов лист с " девет не-правете-това неща " за компании за електронна търговия, в това число предписание да не изключват нови съперници.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ