И Сакскобургготски - сит, и имотите - цели
И царят е утолен, и агнето е цяло. Така може да се заключи напълно в резюме решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург по проблема с така наречен царски парцели. Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок осъдиха България поради мораториума от 18 декември 2009 година, с който бе неразрешено да се разпореждат с парцелите си и да ги експлоатират. Те обаче не завоюваха изцяло борбата в Европейския съд по правата на индивида. Той отхвърли част от претенциите им, в това число и за реституцията на именията " Ситняково " и " Саръгьол ", които българският съд към този момент призна за държавна благосъстоятелност.
Сакскобургготски и сестра му упорстваха ЕСПЧ да разпореди страната да признае правото им на благосъстоятелност върху парцелите " Ситняково " и " Сарагьол " и да им съобщи владението им. Алтернативно, те претендираха за пазарната стойност на тези парцели, изчислена от тях на 485 179 евро. Искаха и 400 116 евро за направените от тях разходи във вътрешното произвеждане, още 45 600 евро за правна отбрана и други 1048 евро за пощенски разноски, превод, щемпел и прекопирване.
Страсбург одобри, че със възбраната за всякаква комерсиална употреба на царските гори - 1654 хектара, е нарушена конвенцията за правата на индивида, която пази собствеността.
Нарушено е и правото на обективен правосъден развой,
защото мораториумът не е можело да бъде обжалван в съда от царските наследници.
Но Европейски съд по правата на човека не поставя точка на разногласието. След 3 месеца, когато решението му ще влезе в действие, страната и Симеон Сакскобургготски ще имат половин година, с цел да се спогодят за обезщетение за материалните вреди, породени на наследника на българските царе и някогашен министър председател на страната. Отсега е ясно, че той ще претендира за съществено обезщетение. Според експертиза, показана в Европейски съд по правата на човека, облагата, която Сакскобургготски и Хробок биха имали от дърводобива в интервала от мораториума до октомври 2018 година е 2 054 319 лв.. От тогава са минали още 3 години, т.е. най-грубите сметки демонстрират, че претенциите може да набъбнат с 1/3, или към 700 000 лева. Забраната за сеч е наложена само въз основата на мораториума от 2009 година Ако държавното управление и някогашният монарх не се схванат, Европейски съд по правата на човека самичък ще дефинира компенсацията.
Ключовите заключения на Европейския съд са свързани с наложения от Народното събрание мораториум през декември 2009 година По това време на власт са ГЕРБ и Обединени патриоти. По силата на това парламентарно се стопира " разпореждането с поземлените парцели, земеделските земи, горите, постройките и движимите движимости, за които има постановени решения за признание и възобновяване правото на благосъстоятелност или са дадени като обезщетение на наследниците на някогашните царе Фердинанд I и Борис III ". Спира се също така експлоатационната и строителната активност в парцелите. В решението категорично е записано, че прекъсването се постанова до приемането на специфичен закон.
Такъв
закон по този начин и не е приет,
даже не е обсъждан от Народното събрание. Затова и Страсбург акцентира, че ограниченията, признати от българските управляващи, са несъразмерни. Още повече че върху парцелите са можело да бъдат наложени обезпечителни ограничения от съдилищата, пред които по това време са висящи разногласия за собствеността им. Освен всичко общият мораториум " блокира " и къщата в село Баня, за чието връщане страната няма искания.
Имотът в карловското с. Баня има 10 598 кв. м земя, както и две здания - двуетажна и едноетажна, с обща повърхност 190 кв. м. Земята е добита от цар Борис III сред 1928 и 1935 година, а постройките са издигнати към 1930 година, споделя решението на Европейски съд по правата на човека. Имотът е регистриран като държавен през 1996 година През 2001 година Сакскобургготски и Хробок желаят възобновяване на собствеността върху него. Това се случва на 28 декември 2004 година от регионалния шеф на Пловдив, който се базира на решението на Конституционния съд от 1998 година, с което одържавяването на царските парцели от комунистите е анулирано. (Парламентът обаче по този начин и не прие закон, с който да уреди последствията от това решение, а съгласно юристите на Сакскобургготски от това няма и потребност, защото самото решение на Конституционен съд е задоволително за реституцията на парцелите.) През 2006 година специфичната комисия в Народното събрание, която проверява царската реставрация, стига до извода, че собствеността на цар Борис III върху парцела в Баня е неоспорима.
Точно въз основата на решението на Конституционен съд от 1998 година
Сакскобургготски си изиска и получи от страната
" Царска Бистрица ", " Врана ", " Ситняково ", " Саръгьол ", къщата в Баня и къща в столичния кв. " Изток ", както и горите в Рила. Не им бе възобновено само имението " Кричим ". Процедурите започнаха по времето на държавното управление на Иван Костов и приключиха по време на Национална движение „Симеон Втори". След като десетина години наследниците на монархията употребяват върнатите им парцели (само къщата в " Изток " и част от горите в това време са продадени), държавното управление на ГЕРБ внезапно взема решение, че реституцията е била неточност, която потегля да поправя със правосъдни каузи. Част от тях са извоювани от страната. По проблема с " Царска Бистрица " обаче съдът обърна практиката и призна имението за благосъстоятелност на Сакскобургготски. Втората инстанция одобри и " Врана " за царска и в този момент се чака последната дума на висшия съд и за този парцел. Най-бавно се точи процесът за горите, той към този момент 10 години виси на първа инстанция в Софийския областен съд и следващото му съвещание следва през октомври.
Пред Страсбург правителството пледира, че фактическото
предаване на владението на парцелите на Сакскобургготски е " неточност ",
а налагането на мораториума от 2009 година и правосъдните каузи, заведени от страната против тях, целят нейното коригиране. Когато КС се занимава със Закона за одържавяването на царските парцели по искане на гл. прокурор Иван Татарчев обаче, настояването му е подкрепено от всички държавни институции - Народното заседание, Министерския съвет, Министерството на финансите. Това са тъкмо органите, които следва да отстояват държавния интерес и да бранят обществената благосъстоятелност от непозволени похищения, в това число против погрешно реституиране на държавно имущество, напомня пред Европейски съд по правата на човека отбраната на Сакскобургготски.
Досега
страната е вложила немалки суми в делата
против царската реставрация. Към 2017 г. съдебната сага с парцелите е коствала на данъкоплатците над 2.4 млн. лева, платени за адвокатски възнаграждения. По това време се заприказва и за възможна договорка на Сакскобургготски с страната. Предложи я самият той с писмо до председателя на Народното събрание, премиера Борисов и омбудсмана Мая Манолова. Писмото съдържа " предложение да се потърси отговор за споразумяване на проблемите, свързани с така наречен царска реставрация, като се държи сметка за обстоятелствата, каквито са те в годините ", описа правосъдната министърка тогава Цецка Цачева. Борисов разпоредил тематиката да бъде изяснена и по този начин била основана работната група в правосъдното министерство. Работата й обаче не докара до нищо.
Не е ясно какъв брой още пари са изхарчени след това. Сигурно е, че данъкоплатците ще продължат да дават. А до приключването на този текст районното министерство не отговори на въпросите на " Сега " дали страната към този момент е влезнала във притежание на присъдените й преди години имения " Ситняково " и " Саръгьол " и какво ще се случи с тях.
Сакскобургготски и сестра му упорстваха ЕСПЧ да разпореди страната да признае правото им на благосъстоятелност върху парцелите " Ситняково " и " Сарагьол " и да им съобщи владението им. Алтернативно, те претендираха за пазарната стойност на тези парцели, изчислена от тях на 485 179 евро. Искаха и 400 116 евро за направените от тях разходи във вътрешното произвеждане, още 45 600 евро за правна отбрана и други 1048 евро за пощенски разноски, превод, щемпел и прекопирване.
Страсбург одобри, че със възбраната за всякаква комерсиална употреба на царските гори - 1654 хектара, е нарушена конвенцията за правата на индивида, която пази собствеността.
Нарушено е и правото на обективен правосъден развой,
защото мораториумът не е можело да бъде обжалван в съда от царските наследници.
Но Европейски съд по правата на човека не поставя точка на разногласието. След 3 месеца, когато решението му ще влезе в действие, страната и Симеон Сакскобургготски ще имат половин година, с цел да се спогодят за обезщетение за материалните вреди, породени на наследника на българските царе и някогашен министър председател на страната. Отсега е ясно, че той ще претендира за съществено обезщетение. Според експертиза, показана в Европейски съд по правата на човека, облагата, която Сакскобургготски и Хробок биха имали от дърводобива в интервала от мораториума до октомври 2018 година е 2 054 319 лв.. От тогава са минали още 3 години, т.е. най-грубите сметки демонстрират, че претенциите може да набъбнат с 1/3, или към 700 000 лева. Забраната за сеч е наложена само въз основата на мораториума от 2009 година Ако държавното управление и някогашният монарх не се схванат, Европейски съд по правата на човека самичък ще дефинира компенсацията.
Ключовите заключения на Европейския съд са свързани с наложения от Народното събрание мораториум през декември 2009 година По това време на власт са ГЕРБ и Обединени патриоти. По силата на това парламентарно се стопира " разпореждането с поземлените парцели, земеделските земи, горите, постройките и движимите движимости, за които има постановени решения за признание и възобновяване правото на благосъстоятелност или са дадени като обезщетение на наследниците на някогашните царе Фердинанд I и Борис III ". Спира се също така експлоатационната и строителната активност в парцелите. В решението категорично е записано, че прекъсването се постанова до приемането на специфичен закон.
Такъв
закон по този начин и не е приет,
даже не е обсъждан от Народното събрание. Затова и Страсбург акцентира, че ограниченията, признати от българските управляващи, са несъразмерни. Още повече че върху парцелите са можело да бъдат наложени обезпечителни ограничения от съдилищата, пред които по това време са висящи разногласия за собствеността им. Освен всичко общият мораториум " блокира " и къщата в село Баня, за чието връщане страната няма искания.
Имотът в карловското с. Баня има 10 598 кв. м земя, както и две здания - двуетажна и едноетажна, с обща повърхност 190 кв. м. Земята е добита от цар Борис III сред 1928 и 1935 година, а постройките са издигнати към 1930 година, споделя решението на Европейски съд по правата на човека. Имотът е регистриран като държавен през 1996 година През 2001 година Сакскобургготски и Хробок желаят възобновяване на собствеността върху него. Това се случва на 28 декември 2004 година от регионалния шеф на Пловдив, който се базира на решението на Конституционния съд от 1998 година, с което одържавяването на царските парцели от комунистите е анулирано. (Парламентът обаче по този начин и не прие закон, с който да уреди последствията от това решение, а съгласно юристите на Сакскобургготски от това няма и потребност, защото самото решение на Конституционен съд е задоволително за реституцията на парцелите.) През 2006 година специфичната комисия в Народното събрание, която проверява царската реставрация, стига до извода, че собствеността на цар Борис III върху парцела в Баня е неоспорима.
Точно въз основата на решението на Конституционен съд от 1998 година
Сакскобургготски си изиска и получи от страната
" Царска Бистрица ", " Врана ", " Ситняково ", " Саръгьол ", къщата в Баня и къща в столичния кв. " Изток ", както и горите в Рила. Не им бе възобновено само имението " Кричим ". Процедурите започнаха по времето на държавното управление на Иван Костов и приключиха по време на Национална движение „Симеон Втори". След като десетина години наследниците на монархията употребяват върнатите им парцели (само къщата в " Изток " и част от горите в това време са продадени), държавното управление на ГЕРБ внезапно взема решение, че реституцията е била неточност, която потегля да поправя със правосъдни каузи. Част от тях са извоювани от страната. По проблема с " Царска Бистрица " обаче съдът обърна практиката и призна имението за благосъстоятелност на Сакскобургготски. Втората инстанция одобри и " Врана " за царска и в този момент се чака последната дума на висшия съд и за този парцел. Най-бавно се точи процесът за горите, той към този момент 10 години виси на първа инстанция в Софийския областен съд и следващото му съвещание следва през октомври.
Пред Страсбург правителството пледира, че фактическото
предаване на владението на парцелите на Сакскобургготски е " неточност ",
а налагането на мораториума от 2009 година и правосъдните каузи, заведени от страната против тях, целят нейното коригиране. Когато КС се занимава със Закона за одържавяването на царските парцели по искане на гл. прокурор Иван Татарчев обаче, настояването му е подкрепено от всички държавни институции - Народното заседание, Министерския съвет, Министерството на финансите. Това са тъкмо органите, които следва да отстояват държавния интерес и да бранят обществената благосъстоятелност от непозволени похищения, в това число против погрешно реституиране на държавно имущество, напомня пред Европейски съд по правата на човека отбраната на Сакскобургготски.
Досега
страната е вложила немалки суми в делата
против царската реставрация. Към 2017 г. съдебната сага с парцелите е коствала на данъкоплатците над 2.4 млн. лева, платени за адвокатски възнаграждения. По това време се заприказва и за възможна договорка на Сакскобургготски с страната. Предложи я самият той с писмо до председателя на Народното събрание, премиера Борисов и омбудсмана Мая Манолова. Писмото съдържа " предложение да се потърси отговор за споразумяване на проблемите, свързани с така наречен царска реставрация, като се държи сметка за обстоятелствата, каквито са те в годините ", описа правосъдната министърка тогава Цецка Цачева. Борисов разпоредил тематиката да бъде изяснена и по този начин била основана работната група в правосъдното министерство. Работата й обаче не докара до нищо.
Не е ясно какъв брой още пари са изхарчени след това. Сигурно е, че данъкоплатците ще продължат да дават. А до приключването на този текст районното министерство не отговори на въпросите на " Сега " дали страната към този момент е влезнала във притежание на присъдените й преди години имения " Ситняково " и " Саръгьол " и какво ще се случи с тях.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ