"И нашата бедна журналистика"... заслужи нов медиен закон
" И нашата бедна публицистика и тя не остана надире ", написа Христо Ботев в памфлета си " Смешен рев ", където тематиката е Парижката комуна, само че с тази вмъкната фраза дава цялостна картина на доосвобожденската ни медийна среда. С неговите думи през днешния ден може да се направи същата оценка на актуалната българска публицистика, която през последното десетилетие трагично обедня и в дословен, и в метафоричен смисъл. Толкова обедня, че жалкото й положение се вижда чак от Париж, където е основана организацията " Репортери без граници ". За 13 години тя записва срив на България по медийна независимост от 36-о на 111-о място. През 2017 година страната бе даже на 113-то място, където може да се върне следващата година, в случай че извърши амбициозната си стратегия за доизчистване на медийния пейзаж.
Властта се впусна в трескава подготовка да отстрани и последните останки от непокорна публицистика, които й основават дискомфорт. За такава задача, както нормално, можеше да разчита на колаборационизма на опозицията в лицето основно на Движение за права и свободи, само че и на Българска социалистическа партия. На 6 декември Народното събрание разпореди единомислещо (изключително необичаен синхрон на власт и опозиция) на Министерството на културата да създаде до 31 март предложение за Стратегия (план) за развиване на медийната среда. На никого не му направи усещане, че министерството на Боил Банов от месеци прави хилави напъни да промени медийния бранш и че с досегашните си темпове няма да успее до края на март да съчини дори заглавието на законодателната си самодейност.
Кое затруднява властовия порив?
Укрепващата национална клептокрация развива тоталитарни рефлекси. Пълзящото преодоляване на медиите, което стартира през 2007 година с построяването на империята на най-корпулентния издател, към този момент не я задоволява. Новата цел е цялостен медиен закон, който да покрие цялото медийно поле. Това значи, че в случай че преодоляването на медиите до момента е вървяло изпод нагоре, отсега нататък ще бъде непосредствено от горната страна надолу. Но да се приказва за медиен закон е саморазобличаващо. Само по-простодушни могат да си го разрешат, които " по този начин си приказват ". Председателят на парламентарната Комисия за просвета и медии Вежди Рашидов съобщи пред Българска национална телевизия: " Има потребност да се направи нов медиен закон, с цел да влезе в звук с времето ".
В България единственият специфичен медиен закон е Законът за радиото и малкия екран (ЗРТ). Двата типа електронни медии се лицензират в целия свят, тъй като страните разпределят честотите (които са стеснен ресурс) за ефирното им разпространяване. Затова е обяснимо да имат законова наредба. Останалите медии - щемпел и интернет изданията - нямат потребност за съществуването си от лицензи (позволения), тъй като управляващите не разпределят сред тях никакъв стеснен държавен запас. Само че в осведомителната епоха те се трансформират в мултимедии, които съчетават техническите качества на писаното слово с преносимата картина и звука, т.е. употребяват преимуществата на трите типичен медии - щемпел, радио и телевизия. Нещо повече, към този момент съперничат и даже надминават по публика класическите медии.
Властта, която посредством корпулентната си медийна империя завладя и разпространяването на печата, стартира да схваща, че е хвърлила силите си в неправилна посока. Електронните вестници стигат до доста повече читатели, като заобикалят разпространителската мрежа. Твърде закъсняло е великодушието на премиера Бойко Борисов, който даде обещание да разпореди тази функционалност на държавната поща. И с нея, и без нея пътят към читателите е различен.
Голямата задача сега е да бъдат догонени медиите, които
употребяват преимуществата на интернет,
с цел да бягат бързо в развиването си. Затова управляващите приказват, че Законът за радио и телевизия е стар, имайки поради не тъкмо радиото и малкия екран. Вежди Рашидов постоянно смесва Закон за радиото и телевизията с ненаписания " медиен закон ", тъй като има поради тъкмо това - прекосяването на единия в нещо друго. Намерен бе и заслон за тази цел: признатата на 14 ноември 2018 година трета редакция на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която би трябвало да бъде транспонирана в националните законодателства на страните от Европейски Съюз до 19 септември 2020 година Министерството на културата бързо получи задачата да откри в нея такива клаузи, които да послужат като опрощение за разширение на държавния надзор отвън радиото и малкия екран към онлайн изданията.
Въпреки че директивата не планува категорично подобен обсег, тя отваря малка врата, през която нашите управници намислиха да натикан крайник, с цел да нахълтат след това в редакциите. Става дума за видеоклиповете и генерираното от фенове наличие, които не трябва да развращават и да подбуждат към принуждение. В директивата особено внимание се отделя на закрилата на децата. Но регулацията би трябвало да обхване на първо място видеоплатформите и обществените мрежи, а не да се концентрира върху медиите. Както стана с извратеното пояснение на европейския Регламент за отбрана на персоналните данни, същото следва да стане и с " аудиовизуалната инструкция " в побългарения й вид. Властта ще си присвои правото да управлява сякаш единствено видеоклиповете в уеб страниците, а на процедура ще получи опция
да наднича в цялото публицистично наличие
Министерството на културата направи консултация през юни-юли по какъв начин да се вкара директивата в българското законодателство, като й потърси място единствено в Закон за радиото и телевизията, само че в този момент получава по-мащабна задача - да съчини тактика за цялата медийна среда. Създадената работна група в министерството надали ще се оправи сама и евентуално ще й бъдат спуснати подготвени решения от възложителя - Народното събрание. Там пък се изявява един генератор на медийни начинания - групата към депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски.
За всеки случай комисията на Вежди Рашидов свика и втора работна група, която в последно време заседава в кабинета на комфортния за ръководещите основен шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков. Тя също се е фокусирала върху Закона за радиото и малкия екран, само че би могла да разшири периметъра си. Това е групата на ударниците, тъй като си е сложила за цел да излезе с оферти още до края на годината. Нейният артикул ще послужи като експериментален балон, с цел да се види по какъв начин ще реагира обществото, а по-късно щафетата може да бъде поета от групата в Министерството на културата.
Премиерът Бойко Борисов няма огромно доверие на такива експерти, и се придържа към правилото, че на вълка вратът му е пълен, тъй като самичък си прави работата. Той демонстрира в последно време удивителна медийна динамичност освен посредством своето риалити шоу във Facebook, само че и посредством оферти за въвеждане на нови медийни правила и даже посредством самонадеяност, че доста го бива в публицистиката, където би се изявил по-добре от всички останали. На среща на 3 декември с ръководители на " Репортери без граници ", които игнорираше три години, той прояви подготвеност да даде ход на препоръчана от тях " пътна карта " по какъв начин да се усъвършенства медийната среда в България. Но не и да се откаже да корумпира комфортни медии с евросубсидии. Участвалата в срещата наблюдателка за Балканите Полин Адес-Мевел бе запитана от уеб страницата EURACTIV.bg дали въпросът изобщо е бил издигнат.
- Споменахме това на премиера.
А той какво сподели?
- Не отговори.
Разбира се, последното, от което ръководещите биха се отказали, е финансовият инструмент, с който държат в смирение множеството медии. Нов закон им е необходим единствено с цел да служи като сопа против тези, които постят целогодишно, с цел да се опазят от властово въздействие.
Борисов има толкоз остра потребност от него, че е подготвен да прегърне всеки, който му подаде някаква самодейност. В изявление за Би Ти Ви на 4 декември той изясни: " На " Репортери без граници " им споделих - дайте правила и поемам ангажимент да събера издателите и ще запитвам обединявате ли се да ги съблюдаваме, тъй като аз не мога да управлявам автоцензурата. Не мога да се намеся и на (Делян) Пеевски, и на (Иво) Прокопиев, и на Сашо Дончев. Затова ще кажа - подпишете се всички, съгласете се и ще реализираме независимост на медиите каквато желаете ".
На това му се споделя удар в празно пространство, тъй като не е нужно да се съчиняват нови правила, а би трябвало просто да се приложат съществуващите. Още през 2004 година трите основни институции в страната - Народното събрание, президентството и държавното управление - станаха гаранти на подписания тогава от стотици издания Етичен кодекс на българските медии, който съдържа професионални стандарти по европейски модел. Но проправителствената медийна империя на Делян Пеевски и други храненици на властта взеха решение да го торпилират през 2013 година, като го подмениха с реплика, която прочее също в никакъв случай не са спазвали.
За тяхно сведение кодексът от 2004 година е инкорпориран в Закон за радиото и телевизията, тъй като задължава радиото и малкия екран да го съблюдават даже под опасност от наказания. Няма да е изненада, в случай че първата работа на властта при замисления ремонт на Закон за радиото и телевизията бъде да отстрани тъкмо тази уговорка. Затова и се нуждае от оферти за нови правила, които да й послужат за опрощение.
Властта се впусна в трескава подготовка да отстрани и последните останки от непокорна публицистика, които й основават дискомфорт. За такава задача, както нормално, можеше да разчита на колаборационизма на опозицията в лицето основно на Движение за права и свободи, само че и на Българска социалистическа партия. На 6 декември Народното събрание разпореди единомислещо (изключително необичаен синхрон на власт и опозиция) на Министерството на културата да създаде до 31 март предложение за Стратегия (план) за развиване на медийната среда. На никого не му направи усещане, че министерството на Боил Банов от месеци прави хилави напъни да промени медийния бранш и че с досегашните си темпове няма да успее до края на март да съчини дори заглавието на законодателната си самодейност.
Кое затруднява властовия порив?
Укрепващата национална клептокрация развива тоталитарни рефлекси. Пълзящото преодоляване на медиите, което стартира през 2007 година с построяването на империята на най-корпулентния издател, към този момент не я задоволява. Новата цел е цялостен медиен закон, който да покрие цялото медийно поле. Това значи, че в случай че преодоляването на медиите до момента е вървяло изпод нагоре, отсега нататък ще бъде непосредствено от горната страна надолу. Но да се приказва за медиен закон е саморазобличаващо. Само по-простодушни могат да си го разрешат, които " по този начин си приказват ". Председателят на парламентарната Комисия за просвета и медии Вежди Рашидов съобщи пред Българска национална телевизия: " Има потребност да се направи нов медиен закон, с цел да влезе в звук с времето ".
В България единственият специфичен медиен закон е Законът за радиото и малкия екран (ЗРТ). Двата типа електронни медии се лицензират в целия свят, тъй като страните разпределят честотите (които са стеснен ресурс) за ефирното им разпространяване. Затова е обяснимо да имат законова наредба. Останалите медии - щемпел и интернет изданията - нямат потребност за съществуването си от лицензи (позволения), тъй като управляващите не разпределят сред тях никакъв стеснен държавен запас. Само че в осведомителната епоха те се трансформират в мултимедии, които съчетават техническите качества на писаното слово с преносимата картина и звука, т.е. употребяват преимуществата на трите типичен медии - щемпел, радио и телевизия. Нещо повече, към този момент съперничат и даже надминават по публика класическите медии.
Властта, която посредством корпулентната си медийна империя завладя и разпространяването на печата, стартира да схваща, че е хвърлила силите си в неправилна посока. Електронните вестници стигат до доста повече читатели, като заобикалят разпространителската мрежа. Твърде закъсняло е великодушието на премиера Бойко Борисов, който даде обещание да разпореди тази функционалност на държавната поща. И с нея, и без нея пътят към читателите е различен.
Голямата задача сега е да бъдат догонени медиите, които
употребяват преимуществата на интернет,
с цел да бягат бързо в развиването си. Затова управляващите приказват, че Законът за радио и телевизия е стар, имайки поради не тъкмо радиото и малкия екран. Вежди Рашидов постоянно смесва Закон за радиото и телевизията с ненаписания " медиен закон ", тъй като има поради тъкмо това - прекосяването на единия в нещо друго. Намерен бе и заслон за тази цел: признатата на 14 ноември 2018 година трета редакция на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която би трябвало да бъде транспонирана в националните законодателства на страните от Европейски Съюз до 19 септември 2020 година Министерството на културата бързо получи задачата да откри в нея такива клаузи, които да послужат като опрощение за разширение на държавния надзор отвън радиото и малкия екран към онлайн изданията.
Въпреки че директивата не планува категорично подобен обсег, тя отваря малка врата, през която нашите управници намислиха да натикан крайник, с цел да нахълтат след това в редакциите. Става дума за видеоклиповете и генерираното от фенове наличие, които не трябва да развращават и да подбуждат към принуждение. В директивата особено внимание се отделя на закрилата на децата. Но регулацията би трябвало да обхване на първо място видеоплатформите и обществените мрежи, а не да се концентрира върху медиите. Както стана с извратеното пояснение на европейския Регламент за отбрана на персоналните данни, същото следва да стане и с " аудиовизуалната инструкция " в побългарения й вид. Властта ще си присвои правото да управлява сякаш единствено видеоклиповете в уеб страниците, а на процедура ще получи опция
да наднича в цялото публицистично наличие
Министерството на културата направи консултация през юни-юли по какъв начин да се вкара директивата в българското законодателство, като й потърси място единствено в Закон за радиото и телевизията, само че в този момент получава по-мащабна задача - да съчини тактика за цялата медийна среда. Създадената работна група в министерството надали ще се оправи сама и евентуално ще й бъдат спуснати подготвени решения от възложителя - Народното събрание. Там пък се изявява един генератор на медийни начинания - групата към депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски.
За всеки случай комисията на Вежди Рашидов свика и втора работна група, която в последно време заседава в кабинета на комфортния за ръководещите основен шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков. Тя също се е фокусирала върху Закона за радиото и малкия екран, само че би могла да разшири периметъра си. Това е групата на ударниците, тъй като си е сложила за цел да излезе с оферти още до края на годината. Нейният артикул ще послужи като експериментален балон, с цел да се види по какъв начин ще реагира обществото, а по-късно щафетата може да бъде поета от групата в Министерството на културата.
Премиерът Бойко Борисов няма огромно доверие на такива експерти, и се придържа към правилото, че на вълка вратът му е пълен, тъй като самичък си прави работата. Той демонстрира в последно време удивителна медийна динамичност освен посредством своето риалити шоу във Facebook, само че и посредством оферти за въвеждане на нови медийни правила и даже посредством самонадеяност, че доста го бива в публицистиката, където би се изявил по-добре от всички останали. На среща на 3 декември с ръководители на " Репортери без граници ", които игнорираше три години, той прояви подготвеност да даде ход на препоръчана от тях " пътна карта " по какъв начин да се усъвършенства медийната среда в България. Но не и да се откаже да корумпира комфортни медии с евросубсидии. Участвалата в срещата наблюдателка за Балканите Полин Адес-Мевел бе запитана от уеб страницата EURACTIV.bg дали въпросът изобщо е бил издигнат.
- Споменахме това на премиера.
А той какво сподели?
- Не отговори.
Разбира се, последното, от което ръководещите биха се отказали, е финансовият инструмент, с който държат в смирение множеството медии. Нов закон им е необходим единствено с цел да служи като сопа против тези, които постят целогодишно, с цел да се опазят от властово въздействие.
Борисов има толкоз остра потребност от него, че е подготвен да прегърне всеки, който му подаде някаква самодейност. В изявление за Би Ти Ви на 4 декември той изясни: " На " Репортери без граници " им споделих - дайте правила и поемам ангажимент да събера издателите и ще запитвам обединявате ли се да ги съблюдаваме, тъй като аз не мога да управлявам автоцензурата. Не мога да се намеся и на (Делян) Пеевски, и на (Иво) Прокопиев, и на Сашо Дончев. Затова ще кажа - подпишете се всички, съгласете се и ще реализираме независимост на медиите каквато желаете ".
На това му се споделя удар в празно пространство, тъй като не е нужно да се съчиняват нови правила, а би трябвало просто да се приложат съществуващите. Още през 2004 година трите основни институции в страната - Народното събрание, президентството и държавното управление - станаха гаранти на подписания тогава от стотици издания Етичен кодекс на българските медии, който съдържа професионални стандарти по европейски модел. Но проправителствената медийна империя на Делян Пеевски и други храненици на властта взеха решение да го торпилират през 2013 година, като го подмениха с реплика, която прочее също в никакъв случай не са спазвали.
За тяхно сведение кодексът от 2004 година е инкорпориран в Закон за радиото и телевизията, тъй като задължава радиото и малкия екран да го съблюдават даже под опасност от наказания. Няма да е изненада, в случай че първата работа на властта при замисления ремонт на Закон за радиото и телевизията бъде да отстрани тъкмо тази уговорка. Затова и се нуждае от оферти за нови правила, които да й послужат за опрощение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ