В най-критичния си период Клод Моне горил картините си
Художникът Клод Моне е име, което се е трансформирало в икона за изобразителното изкуство. И като всеки актьор, минал през сложни моменти, той е стигал до крайности.
Дали от дебелоглав или от мощно възприятие за достолепие Моне е горил картините си, с цел да ги избави от кредиторите. Той е имал големи финансови проблеми, които съумява да реши единствено с изобразяване.
Клод Моне е роден в Париж и едвам 5-годишен родителите му виждат креативния му гений. Семейството обаче живеело в беднотия и пари за бои и четки не можело да се отделят.
На 14 години той рисува с молив карикатури на своите съученици, които били толкоз сполучливи, че се продавали по 20 франка всяка.
Моне губи майка си на 16 години и е изпратен при вуйна си в Нормандия. Там се среща със своя наставник Йожен Буден, който го научава да работи с маслени бои.
Художникът се оказал необикновен занаятчия както на портретите, по този начин и на пейзажите, само че бил ревностен към своите произведения и не разрешавал на който и да е да го има.
Но фактът, че бил прекомерно подозрителен към клиентите си, го води досега, в който харчил повече, в сравнение с изкарвал. Така през 1860 година затъва в големи заеми и кредиторите заплашили да вземат картините му, защото те били единственото му владеене.
Моне обаче не позволил и този път творбите му да попаднат в инцидентни ръце и ги изгорил до една.
След случката постъпва в армията, където най-малко прехраната му щяла да е сигурна. Няколко месеца по-късно обаче се разболява от коремен тиф и се постанова вуйна му да употребява всичките си връзки, с цел да напусне военната си работа безнаказано.
Тя го моли да запише художествено майсторство в Париж, само че той отхвърля. Въпреки това отпътува за френската столица, където среща Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те се сприятеляват и оформят първия кръг на импресионисти.
През 1866 година Моне получва първото огромно самопризнание за картината си Камил, наричана и Жената със зелената рокля. На нея е изобразена брачната половинка на художника Камил Донсьо.
През 1870 година се ражда първото им дете Жан. Бремеността на Камил обаче не била по никакъв начин лека и тя едвам се възвръща от раждането. Забременява и повторно, като още веднъж ражда момче – Мишел.
Но към този момент здравето ѝ е мощно разтърсено. Така и не съумява да напусне леглото след раждането на второто си дете и умира единствено на 32 години, оставяйки Моне с разрушено сърце и две деца.
Мъката на художника е голяма. Той постоянно рисува умрялата си брачна половинка на смъртния ѝ одър. Тъй като няма визия по какъв начин самичък ще отглежда момчетата си, заживява със своя другар Ернест Ошаде и поверява грижите за децата си на неговата брачна половинка Алис.
Заедно се реалокират в имението Живерни, което имало луксозно езеро с лилии и чудесни места, където Моне можел да рисува навън. В това имение художникът остава до края на живота си.
През 1892 година Ернест умира и Клод се дами за неговата брачна половинка Алис. Докато тя се грижи за общо 6-те деца, Моне рисува най-емблематичните си картини Водни лилии, Купи сено, Утрини на Сена.
Популярността му към този момент е огромна и картините му се продават за по 1000 франка всяка, само че той продължавал точно да избира купувачите, като не разрешавал на всеки да види творбите му.
Моне бил максималист и във връзка с рисуването. През един февруарски ден той почнал да рисува дъб, само че по-късно решил да отсрочи работата си. Когато се върнал няколко месеца по-късно, дъбът се бил разлистил.
Художникът буен, че дървото е провалило проектите му, че изискал позволение от притежателя да откъсне всяко от листата му, с цел да довърши картината си.
Моне бил работохолик, а когато оставал без работа, ставал доста раздразним. Затова не обичал мъгливите и дъждовни дни, които му пречили да рисува.
Когато втората му брачна половинка умира през 1911 година, грижите за него поема огромният му наследник Жан и брачната половинка му Бланш. Именно Бланш вижда признаците на катаракта – заболяване, от което художникът страда до края на живота си.
Въпреки многочислените интервенции, той не съумява да възвърне зрението си, което го изтезава до края на живота му. Моне умира на 86-годишна възраст, оставяйки наследството си на двамата си синове.
