Хубаво е да се знае - реформите в армията на Руската федерация след 1990 година
Хубаво е да се знае по какъв начин стоят действително нещата по колкото се може повече въпроси. Хубаво е да имаме познания освен за това, което се случва и което ни е забавно, а и за това, в което имаме вяра. Още по-хубаво е да имаме действителна информация за това, в което сляпо имаме вяра, въпреки че сляпо можем да имаме вяра единствено в Бог, тъй като Той е абсолют!
Сляпата религия в нещо човешко или земно съвсем постоянно ни вкарва в заблуждения, защото истината в никакъв случай не е толкоз красива, колкото илюзията или вярата, в която сме вярвали сляпо. А тя- истината постоянно става ясно - рано или късно.
Тук ще засегна единствено дребен откъс от истината за модерна Русия. Някои сляпо имат вяра в нея, в водачите и в армията и. Но, както към този момент писах - истината в никакъв случай не толкоз красива колкото вярата и вярата.
Текстът се отнася до съсипването на съветската войска. Ще се огранича единствено до армията, тъй като е изключително значимо поради обстановката в Украйна, а и описанието на цялостното заличаване след разпада на Съюз на съветските социалистически републики би запълнило доста томове книги.
Маса хора у нас не схващат и, типично по нашенски не желаят да схванат какво се е случило в тази голяма страна в последните десетилетия.
Разрушението, което сполетя България там е било умопомрачаващо - доста повече от при нас, поради размера и силата на тази голяма страна.
От 1991 до 2000 год. бяха разрушени страна, стопанска система, обществени връзки, полезности и общество. Неолибералният сатанизъм, с който в последно време (най-после) съветското управление стартира да се бори, нанесе на тази велика страна големи вреди. От плануваната държавна стопанска система не остана нищо. Всичко мина в частни ръце и бяха наложени типичните неолиберални мантри - " свободен пазар ", " обществен дарвинизъм ", свободна конкуренция, парите - единствена полезност и така нататък Създаде се класата на " новите руснаци " - олигарси, някогашни партийци, комсомолци, кагебейци и елементарни бандити, които де факто станаха притежатели на Русия.
Главният проблем за тях, за ръководещите либерали и за техните западни куратори остана армията,която, както доста добре знаеха, можеше да ги унищожи доста бързо. Тя беше основен проблем и за " задокеанските другари " на елциновия хайлайф.
Откак съществува Русия постоянно се е опирала на армията си. Затова е и просъществувала до през днешния ден. Армията я е спасявала от поляци, шведи, турци, от Наполеон, Хитлер и въобще от всички, които са желали да се докопат до несметните съветски благосъстояния. Затова и през днешния ден Русия, макар всичките премеждия, е единствената непокътната остаряла европейска империя - съвсем 500 години, от времето, когато Иван IV одобри купата цар.
След " перестройката " и заличаването на Съюз на съветските социалистически републики към този момент обособената Руска федерация наследи забележителна част от " активите " на Съветската войска. Припомням, че към 1989 това към момента бяха най-мощните въоръжени сили в света, с цифров състав от към 3 500 000 души плюс 650 000 цивилни чиновници. За войската се отделяха близо 13 % от Брутният вътрешен продукт на руския съюз.
Обаче ръководещите в Москва прозападно настроени неолиберали бяха повярвали в така наречен " завършек на историята " - в тезата, че световните промени са свършили и че светът ще живее постоянно в демократична народна власт, която е един тип съвършения строй. Затова и към този момент войни няма да има, а надлежно - няма потребност от големи армии.
Разбира се, тази им " религия " беше доста добре спонсорирана от всевъзможни западни фондации и тинк танкове.
В такава обстановка някои представители на елита (част от които и през днешния ден са там) започнаха " промени " във въоръжените сили.
Първото реформиране (сполучливо наричано от руснаците " разформиране " ) беше в интервала 1997-1999 год.
То стартира с декрет на президента Борис Елцин " За ограниченията за обезпечаване на военното развиване в Руската федерация “ от 26 ноември 1996 година последван от декрет № 725с „ За предпочитаните ограничения за реформиране на въоръжените сили на Руската федерация и възстановяване на тяхната конструкция “ от 16 юли 1997 година
С осъществяването на промените беше претрупан новоназначеният министър на защитата военачалник (от 21.11.1997 год. маршал) Игор Сергеев.
Решено беше да се понижи позволената бройка на въоръжените сили до 1 януари 1999 година от 1,7 милиона на 1,2 милиона души.
От състава на армията бяха изведени военностроителният комплекс, пътностроителните звена и военната търговия. Голяма част от останалите в тази сфера предприятия по-късно минаха към приватизизация.
Броят на военните учебни заведения и научните институции беше понижен на половина.
Разходите за защита бяха понижени и не трябваше да надвишават 3,5% от Брутният вътрешен продукт. За 2018 те бяха даже 2.8 %.
Само две години по-късно, към този момент при президента Владимир Путин, стартира нова промяна в армията. Новият министър на защитата Сергей Иванов беше акредитиран да извърши измененията.
В началото на 2001 година бяха одобрени: проект за създаване на въоръжените сили на Руската федерация за 2001-2005 година, проекти за създаване на типове и родове войски - общо 33 документа.
Окончателно беше одобрена смесената конструкция на воинския състав - платени свръхсрочно служещи и наборни бойци.
В 2008 год. по време на президентския мандат на Дмитрий Медведев стартира поредна, трета промяна на въоръжените сили. Обявена е на 14 октомври на закрито съвещание на Военната гилдия на Министерството на защитата на Руската федерация. Неин реализатор е следващия министър на защитата Анатолий Сердюков (същият подава оставка незабавно откакто приключва промяната и след това е съден за корупция в огромни размери) по тази причина и в Русия я назовават " сердюковска " промяна.
Тя е разграничена на три стадия:
Най - значимият - първи стадий включва
оптимизация на броя на чиновниците,
оптимизация на ръководството и
промяна на военното обучение.
След неговото осъществяване, към края на 2012 год. числеността на въоръжените сили на Русия към този момент е 845 000 души: сухопътни сили - 250 000, въздушнодесантни войски - 35 000, флот - 130 000, военновъздушни сили - 150 000, стратегически нуклеарни сили - 80 000, командване и работа - 200 000.
Най-голям е ударът върху офицерския корпус - единствено за няколко месеца от 365 000 съветски офицери в армията остават единствено 142 000. Например - от 15 365 полковника са оставени 3114, а от 19300 подполковника са оставени 7500.
Впоследствие, заради липса на фрагменти се стига до такава степен, че Медведев персонално се намесва и 70 000 офицери са върнати на работа.
Подобни фрапантни съкращения търпи и броят на военните елементи. В сухопътните войски от 1890 броят на обособените поделения спада на 172!
През 2010 година президентът на Русия утвърди предложенията на Министерството на защитата за опазване на 220 000 офицерски длъжности и 425 000 професионални военнослужещи по контракт във въоръжените сили.
Така стоят нещата и през днешния ден. С оглед на ситуацията е видно, че след трите промени би трябвало да има поредна - четвърта, която да бъде с противоположен знак - не да понижава, а да усилва и ускорява въоръжените сили на федерацията. Както скоро съобщи видният съветски визионер Сергей Переслегин " Армията ни е изправена пред доста мъчителни, само че наложителни промени ".
Сляпата религия в нещо човешко или земно съвсем постоянно ни вкарва в заблуждения, защото истината в никакъв случай не е толкоз красива, колкото илюзията или вярата, в която сме вярвали сляпо. А тя- истината постоянно става ясно - рано или късно.
Тук ще засегна единствено дребен откъс от истината за модерна Русия. Някои сляпо имат вяра в нея, в водачите и в армията и. Но, както към този момент писах - истината в никакъв случай не толкоз красива колкото вярата и вярата.
Текстът се отнася до съсипването на съветската войска. Ще се огранича единствено до армията, тъй като е изключително значимо поради обстановката в Украйна, а и описанието на цялостното заличаване след разпада на Съюз на съветските социалистически републики би запълнило доста томове книги.
Маса хора у нас не схващат и, типично по нашенски не желаят да схванат какво се е случило в тази голяма страна в последните десетилетия.
Разрушението, което сполетя България там е било умопомрачаващо - доста повече от при нас, поради размера и силата на тази голяма страна.
От 1991 до 2000 год. бяха разрушени страна, стопанска система, обществени връзки, полезности и общество. Неолибералният сатанизъм, с който в последно време (най-после) съветското управление стартира да се бори, нанесе на тази велика страна големи вреди. От плануваната държавна стопанска система не остана нищо. Всичко мина в частни ръце и бяха наложени типичните неолиберални мантри - " свободен пазар ", " обществен дарвинизъм ", свободна конкуренция, парите - единствена полезност и така нататък Създаде се класата на " новите руснаци " - олигарси, някогашни партийци, комсомолци, кагебейци и елементарни бандити, които де факто станаха притежатели на Русия.
Главният проблем за тях, за ръководещите либерали и за техните западни куратори остана армията,която, както доста добре знаеха, можеше да ги унищожи доста бързо. Тя беше основен проблем и за " задокеанските другари " на елциновия хайлайф.
Откак съществува Русия постоянно се е опирала на армията си. Затова е и просъществувала до през днешния ден. Армията я е спасявала от поляци, шведи, турци, от Наполеон, Хитлер и въобще от всички, които са желали да се докопат до несметните съветски благосъстояния. Затова и през днешния ден Русия, макар всичките премеждия, е единствената непокътната остаряла европейска империя - съвсем 500 години, от времето, когато Иван IV одобри купата цар.
След " перестройката " и заличаването на Съюз на съветските социалистически републики към този момент обособената Руска федерация наследи забележителна част от " активите " на Съветската войска. Припомням, че към 1989 това към момента бяха най-мощните въоръжени сили в света, с цифров състав от към 3 500 000 души плюс 650 000 цивилни чиновници. За войската се отделяха близо 13 % от Брутният вътрешен продукт на руския съюз.
Обаче ръководещите в Москва прозападно настроени неолиберали бяха повярвали в така наречен " завършек на историята " - в тезата, че световните промени са свършили и че светът ще живее постоянно в демократична народна власт, която е един тип съвършения строй. Затова и към този момент войни няма да има, а надлежно - няма потребност от големи армии.
Разбира се, тази им " религия " беше доста добре спонсорирана от всевъзможни западни фондации и тинк танкове.
В такава обстановка някои представители на елита (част от които и през днешния ден са там) започнаха " промени " във въоръжените сили.
Първото реформиране (сполучливо наричано от руснаците " разформиране " ) беше в интервала 1997-1999 год.
То стартира с декрет на президента Борис Елцин " За ограниченията за обезпечаване на военното развиване в Руската федерация “ от 26 ноември 1996 година последван от декрет № 725с „ За предпочитаните ограничения за реформиране на въоръжените сили на Руската федерация и възстановяване на тяхната конструкция “ от 16 юли 1997 година
С осъществяването на промените беше претрупан новоназначеният министър на защитата военачалник (от 21.11.1997 год. маршал) Игор Сергеев.
Решено беше да се понижи позволената бройка на въоръжените сили до 1 януари 1999 година от 1,7 милиона на 1,2 милиона души.
От състава на армията бяха изведени военностроителният комплекс, пътностроителните звена и военната търговия. Голяма част от останалите в тази сфера предприятия по-късно минаха към приватизизация.
Броят на военните учебни заведения и научните институции беше понижен на половина.
Разходите за защита бяха понижени и не трябваше да надвишават 3,5% от Брутният вътрешен продукт. За 2018 те бяха даже 2.8 %.
Само две години по-късно, към този момент при президента Владимир Путин, стартира нова промяна в армията. Новият министър на защитата Сергей Иванов беше акредитиран да извърши измененията.
В началото на 2001 година бяха одобрени: проект за създаване на въоръжените сили на Руската федерация за 2001-2005 година, проекти за създаване на типове и родове войски - общо 33 документа.
Окончателно беше одобрена смесената конструкция на воинския състав - платени свръхсрочно служещи и наборни бойци.
В 2008 год. по време на президентския мандат на Дмитрий Медведев стартира поредна, трета промяна на въоръжените сили. Обявена е на 14 октомври на закрито съвещание на Военната гилдия на Министерството на защитата на Руската федерация. Неин реализатор е следващия министър на защитата Анатолий Сердюков (същият подава оставка незабавно откакто приключва промяната и след това е съден за корупция в огромни размери) по тази причина и в Русия я назовават " сердюковска " промяна.
Тя е разграничена на три стадия:
Най - значимият - първи стадий включва
оптимизация на броя на чиновниците,
оптимизация на ръководството и
промяна на военното обучение.
След неговото осъществяване, към края на 2012 год. числеността на въоръжените сили на Русия към този момент е 845 000 души: сухопътни сили - 250 000, въздушнодесантни войски - 35 000, флот - 130 000, военновъздушни сили - 150 000, стратегически нуклеарни сили - 80 000, командване и работа - 200 000.
Най-голям е ударът върху офицерския корпус - единствено за няколко месеца от 365 000 съветски офицери в армията остават единствено 142 000. Например - от 15 365 полковника са оставени 3114, а от 19300 подполковника са оставени 7500.
Впоследствие, заради липса на фрагменти се стига до такава степен, че Медведев персонално се намесва и 70 000 офицери са върнати на работа.
Подобни фрапантни съкращения търпи и броят на военните елементи. В сухопътните войски от 1890 броят на обособените поделения спада на 172!
През 2010 година президентът на Русия утвърди предложенията на Министерството на защитата за опазване на 220 000 офицерски длъжности и 425 000 професионални военнослужещи по контракт във въоръжените сили.
Така стоят нещата и през днешния ден. С оглед на ситуацията е видно, че след трите промени би трябвало да има поредна - четвърта, която да бъде с противоположен знак - не да понижава, а да усилва и ускорява въоръжените сили на федерацията. Както скоро съобщи видният съветски визионер Сергей Переслегин " Армията ни е изправена пред доста мъчителни, само че наложителни промени ".
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ