Христо Йовов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Журналисти

Христо Йовов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Журналисти и почитатели определяха ювелирните му ходове на терена с прякора „ Бижутер “, който получи след извънреден гол във вратата на Фабиен Бартез в шампионата за купата на УЕФА през 2005 година. Роден е в Своге и е младеж на Левски.

Със “сините” ликува два пъти с купата на България и два пъти с купата на страната. Част бе от “дрийм тима”, който доближи до четвъртфиналите за купата на УЕФА и за първи път взе участие в групите на Шампионска лига. Успехите му не са свързани единствено с Левски. Йовов игра още за Локомотив (София) и Литекс, като с клуба от “града на люляците” победи два пъти с купата на България.

В елитната ни група има 354 мача и 126 попадения. Негов е най-бързият гол в “А” група – през 2009 година осъществя в 19-ата секунда на мача с Локомотив (Пловдив). За националния тим на “лъвовете” има 32 мача и 8 гола.

- Здравей, Христо! Миналата неделя се завърна на терена в контрола на Локомотив (Горна Оряховица) с Ботев (Гълъбово), като изигра едно полувреме за състава на „ железничарите “. Завръща ли се Христо Йовов?
- Не мога да кажа твърдо. Беше една контрола освен за двата тима, само че и за мен. В положителни връзки съм с треньора, имахме предварителни диалози, само че значимото беше аз да се усетя на терена и той да ме види. След такова дълго спиране нещата са разнообразни и аз самия разбрах това на терена.

- Защо реши да се пуснеш още веднъж на терена на 40 години? Говорихме с Ивайло Йорданов, който е състезателен шеф на Локомотив (Горна Оряховица) и той сподели, че си се показал добре…
- Винаги съм се опитвал да бъда крепко стъпил на земята. Смятам, че не отстъпвах доста, само че не правех и разликата, което ме тормози. Ако стартирам да играя още веднъж, ще се опитам по всевъзможен метод да оказвам помощ. Не се получи. Отдавам го и на това, че дълги години не съм взел участие по този начин интензивно в срещи на високо равнище. Липсата на тренировки също си оказва въздействие. Ако се направи подготвителен развой или подготовка, може би ще наподобявам по по-добър метод.

- Доколко ти липсва интензивният футбол?
- Много. Предполагам, че липсва на всички, които са завършили и са имали дейна кариера като моята. Но природата си споделя думата, няма да се лъжем. Това беше един тест за мен, с цел да ревизира дали това, което виждаме на екраните е толкоз елементарно и се оказа, че не е.

- Как човек, който е бил толкоз покрай най-популярния спорт, реши да се отдаде на политиката? Кое те накара да предприемеш този ход?
- Винаги ме е влечало. Смятам, че съм човек, който се интересува от доста неща. Не съм бил замислен във футбола, дотолкоз че напълно да се интересувам единствено от него. Трябва да има младежи, които да се занимават с това нещо, „ чисти “ хора и аз се считам за подобен. Може би към този момент не млад, а единствено „ чист “. (смее се) Но това е пътят. Опитах веднъж с кандидатура, по-късно имах предложение да бъда заместник-кмет. Приех и се сблъсках с неща, които са доста по-различни и много забавни.

- Как ще коментираш това, че доста известни спортисти, които са минали през политиката, споделят, че там има повече нечистотия, в сравнение с във футбола да вземем за пример? Така ли е съгласно теб?
- Зависи в коя страна. Явно в България се разяснява по този метод. Вадя изводите от това, че съм се занимавал и с двете. Знаем, че в Германия футболът е много „ по-чист “, а и политиката е много „ по-чиста “. Може би манталитетът ни е подобен. Както футболът, по този начин и политиката не се котира с положително име в България, само че считам, че нещата се трансформират и потеглят в една по-добра посока.

- Как се усеща един прочут футболист зад бюро?
- В началото беше много необичайно.

- Имаше ли някакви папки на бюрото?
- Естествено, само че бяха повече за престиж. Спортистите водим доста динамичен метод на живот. Знаете, че непрекъснато сме в придвижване – пътувания, спортуване и в един миг сядаш зад едно бюро и би трябвало да прекараш осем часа, което е доста комплицирано първоначално. Полека-лека се привиква, само че не е същото.

- Защо подаде оставка? Когато някой е във властта, постоянно се спекулира с думата „ корупция “. Имаше ли опити някой да те корумпира?
- Не. Може би в града, в който пребивавам, хората ме познават и се надявам знаят, че не се поддавам на такива неща. Не са се опитвали да вършат такива контакти с мен. Оставката е обвързвана с други неща, които ще запазя за себе си. Не желая да ги разясня, само че няма нищо общо с корупция.

- Би ли се пробвал още веднъж на избори?
- Да, доста е евентуално. Не съм човек, който се предава. Спортна натура, не обичам да изгубвам. Не споделям „ да “ или „ не “, само че не го изключвам като вид.

- Какво искаш да промениш, в случай че си в политиката?
- Всички всекидневно разясняват за това, което желаят да се промени.

- Нещо по-реално, ние сме се наслушали на тези обещания…
- Може би отношението сред политици и хора би трябвало да бъде „ по-чисто “. Прекият достъп до тях би трябвало да бъде по-нормален. В България, когато станеш политик, се губи действителността. Смяташ, че си освен това, а в последна сметка в дребния град това доста добре може да се види. Дали си политик или елементарен човек - излизаш в едни и същи заведения, срещаш едни и същи хора. Не можеш да се променяш, хората те познават от преди този момент. Просто би трябвало да останеш същия и концепцията ти за кандидатура би трябвало да бъде „ чиста “. Това би трябвало да е водещото за един политик – да нямаш други цели и намерения.

- Следиш ли процесите в Левски?
- Естествено, Левски е моят живот и съм го казвал не един път. Доскоро половината от живота ми беше минал на „ Герена “, в този момент към този момент не знам дали е по този начин, само че у дома ставаме и лягаме с Левски. Децата упражняват на „ Герена “, всеки ден екипите им се перат. Това е неизбежна част от нашето всекидневие. Интересувам се, само че за жалост и пострадвам, както всички останали през последните години. Всяка година – нова вяра.

- Как ще коментираш това, което се случва? Треньор – италианец, зимна селекция, която е ориентирана най-вече към чужденци… Има ли мотив за оптимизъм в „ синия “ лагер?
- Хубавото във футбола и в политиката е, че всяко ново начало е мотив за оптимизъм. Знаем, че във футбола даже е в доста по-кратки периоди. Имаме зимен интервал и летен интервал, когато може да се създадат промени и да тръгнат с нова вяра. Притеснително е дотолкоз, че прехвърлянията за година-година и половина са много. Не съм се замислял тъкмо, само че може би са над 15. Това се резервира в годините като проблем за Левски. Доста футболисти минават, текучеството е огромно, пък няма резултати. Но както споделих, на всеки шест месеца, това е вярата, която ни крепи и да се надяваме, че в този момент успеваемостта ще е повече от 80%.

- Селекция до дупка…
- Това е вид. В последна сметка като не уцелиш, да направиш втори опит. Въпросът е къде ще му излезе края. Но когато хората разполагат с благоприятни условия, нормално не ги тормози и не им пречи.

- В какво най-много изостава Левски, близо десетилетие е без купа?
- Смятам, че проблемите са сложни. Аз съм бил част от проблемите. Няма какво да крием – преди съм бил началник и футболист, сигурно и аз съм бил проблем в даден миг. Нещо не е както би трябвало и си проличава. Загатнахме за непрекъснатите прехвърляния, а през всичките тези години никой не излезе да каже: „ Аз съм отговорен “, което е доста притеснително. Не може един клуб като Левски, който през годините е бил фактор и постоянно се е борил за купата, никой да не излезе през последните 10 години и да каже: „ Аз сгреших “. Просто минава и отпътува. Може би никой не осъзнава проблемите или ги крие. За нас, последователите извън, е ясно. Въпросът е, че в случай че не осъзнаеш къде е казусът вътре, не можеш да го разрешиш. Влизаш в една серпантина, в която най-малко съгласно мен, в последните години Левски много бързо върви.

- Предстоят пет мача с ЦСКА – два за купата на България и три за шампионата. В последните години модата във „ безконечното дерби “ се диктува от „ алените “. Защо Левски отстъпва на огромния си противник?
- Според мен всичко е въпрос на качества. Няма какво да се заблуждаваме, колкото и да се разяснява, че футболът е непредсказуема игра, за мен е безусловно предсказуем и нормално по-добрият побеждава. В доста редки случаи по-слабият печели. Аз съм взел участие в серии, в които Левски побеждаваше много години и много пъти ЦСКА. Тогава всичко е било въпрос на качества. Левски е бил по-добрият тим и е побеждавал. Така беше и в миналите мачове, ЦСКА разполагаше с по-класните футболисти, с по-добрия тим, играеше по-добре и печелеше. Предстоят доста значими дербита за Левски от позиция на случилото се в последните няколко мача. Знаете какво е търпението на хората. Повечето крайни последователи живеят с тези мачове. Доста пъти съм се срещал с хора, които споделят: „ Мен не ме интересува Левски къде е в класирането, значимото е да победим ЦСКА. “ Не би трябвало да е по този начин, само че е реалност. Съществуват такива хора и са доста. Търпението ще се изчерпа и ще бъде мъчно да се върнат последователите на стадиона. Те са и оценката на тима.

- На какво се дължи превъзходството на Лудогорец? Ти си работил в клуб, със притежател Гриша Ганчев, допустимо ли е да има различен първенец тази година?
- Не изключвам нищо, само че всички обстоятелства и индикатори сочат към Лудогорец. Качеството на футболистите там е високо. Виждаме какви прехвърляния вършат, а и през годините Лудогорец построи много стойностен тим. Много по-лесно се работи в конюнктура, в която би трябвало да прибавиш единствено един или двама футболисти към един подготвен тим, в сравнение с както прави Левски – пробва се на всеки шест месеца да построи чисто нов отбор от 11 или 15 индивида. ЦСКА може да разчита на ентусиазма и публиката си, с цел да се бори до дъно за купата, само че всички обстоятелства сочат към Лудогорец. Хубавото е, че към този момент ненапълно има конспирация в шампионата. През последните години съвсем бе изчезнала. Надяваме се и Левски да се включи, в случай че не тази, то следващата година. Тогава и шампионата ще бъде доста по-интересно.

- За малко бе състезателен шеф в Левски, подготвен ли бе за този пост?
- Не, в годините съзнавам, че очевидно не съм бил подготвен по простата причина, че не изложих вижданията си и не сложих изискванията си, с цел да мога да работя. В България е размита и тази служба даже, с помощта на всички президенти, които считат, че когато дават пари, би трябвало да дефинират всичко. Това е разликата сред футбола и бизнеса и президентите би трябвало колкото се може по-бързо да осъзнаят, че в действителност те са основният фактор, те вземат решение всичко, само че футболните въпроси се оставят на хора, които считат, че схващат и им имат вяра. В следствие не един път сме били очевидци, когато един президент дава две-три години пари, наслуша се на футболни потенциали и в един миг взема решение, че към този момент схваща и няма потребност от никой към него да му споделя какво да прави. Почва да се занимава с прехвърлянията, да назначава треньорите, даже в близкото минало – да прави и промените, да реди състава – по този начин съм чувал. Това е единствено в техен ущърб, тъй като хвърлят едни пари и резултатите са никакви. Държат се едни хора, които след това да бъдат упреквани, тъй като е най-удобно ти да си решаваш всичко и в последна сметка да излезе някой различен отговорен. Явно времето би трябвало да излекува този проблем. Виждам, че в Европа има толкоз добре ръководени клубове, а на множеството даже не знам имената на президентите. Явно не се появяват толкоз, с цел да ги научим. Но това са синдроми на българщината.

- Би ли се завърнал на „ Герена “? Имаме информация, че си разговарял с Асен Букарев, по този начин ли е?
- Да, имаше някакви диалози, не обичам да неистина. Може би бяха опознавателни, не сред мен и Букарев, тъй като ние се познаваме сносно. Бих се върнал, откакто съм се съгласил да беседвам. Да, желая още веднъж да се занимавам с футбол, само че не непременно. През годините човек може да остане в профил и да следи, самоуверено мога да настоявам „ тази каша “. Така дефинирам сега българския футбол с всичките проблеми през последните години - „ черно тото “, колкото и да ме е позор да го изрека, съдийски разправии и т. н. Човек, в случай че се замисли действително и не се интересува от финансовата позиция на нещата, въпреки тя да не е маловажна, само че си споделя „ няма смисъл “. Това са едни нерви, разправии и в последна сметка нищо не зависи от теб.

- Сега към нещо по-весело – кое бе в основата на „ синята приказка “ през 2005-2007 година? Четвъртфинал за Купата на УЕФА, а по-късно и влизане в групите на Шампионската лига…
- Безспорно за мен са Мъри Стоилов и Наско Сираков. Все отново назначението на Мъри е обвързвано със Сираков. Той е решил, че треньорът, който може да реализира това нещо е Стоилов и го е назначил. Това са основните „ виновници “. Това потвърждава и моята доктрина за футбола и за президента, който в последна сметка е назначил Наско Сираков, с цел да му движи спортно-техническите неща. Предполагам, че за Мъри всичко е казано, няма какво да измисля и да „ открия топлата вода “. Фактите приказват, както и последващите му резултати след отстраняването му от Левски. Винаги съм разделял треньорите на няколко типа. Има такива, които се оправят добре с подготвен тим. Има и треньори, които са способни да изградят нов тим. За мен Мъри беше треньор, който съумя да построи тим от нищото. Левскарите доста добре знаят какво представляваше Левски по негово време. Бяха футболисти, включително и аз - с травми, с разправии с Гриша Ганчев, съвсем бях завършил с футбола, само че ме върна и изживях най-хубавите си години. Не желая да изброявам други играчи, с цел да не обидя някой. Наскоро имахме диалог с Мъри и аз му споделих, че постоянно, когато ни види – футболистите от това потомство, би трябвало да ни черпи, че сме го създали треньор. А Мъри ми отговори да не забравяме, че той пък ни е направил футболисти, само че в полза на истината постоянно ни черпи.

– Не можеше ли по-дълго да продължи тази „ синя приказка “? Защо не използвахте инерцията? Стигна се до обърканост против Тампере, може би изходящите и входящите прехвърляния не се реализираха по най-хубавия начин…
- Може би тогава нямаше самообладание. На всички доста ни хареса тази „ приказка “. В две години поред УЕФА, по-късно Шампионска лига. В един миг този провал с Тампере, може би имаше напрежение и първосигналното при всички мина. Лудогорец беше в същата обстановка преди две-три години, когато отпадна отново в първия кръг след голямо достижение в Европа. Запазиха курса и футболистите и продължиха напред. Не споделям, че щеше да стане същото с Левски. Смятам, че това е бил казусът, че в този миг всички взеха решение, че тези футболисти са изчерпани и би трябвало да има смяна. Може и да е било по този начин, само че не можем да го доказажем.

- Прекара четири години в Литекс. Защо одобри предлагането на ловешкия клуб?
- Пак бях в една специфична обстановка. Бях в Германия, а по-късно бях преотстъпен в Локомотив (София). След това трябваше да се върна в Германия, имах предложение от Кьолн, само че не се получиха нещата. Имах контракт с Мюнхен 1860, само че не играех там и не желаех да се връщам. Обади ми се Емо Данчев. Каза, че имал оферта за мен от Англия. Отговорих: „ Супер, отлично. “ Сезонът ми не беше неприятен с националния отбор и с Локо (София). Казах: “Окей, дано да бъде по този начин. “ А той ми сподели: „ За да се случат нещата по-евтино, ще минем през български клуб. “ Тогава можеше да се вършат прехвърляния, не беше както в този момент – една година да си в един и същи клуб. За три дни можеше да минеш да вземем за пример от Спартак (Варна) в Левски… Идеята беше Литекс да ме откупи от Мюнхен 1860 и да ме продаде на британския тим, който беше слаб, от Първа дивизия. Имах среща с Гриша Ганчев. Той съобщи, че познава добре качествата ми и знае, че мога да реализира доста повече във футбола. Според него не би трябвало да отивам в тим от това равнище на британския футбол. По-добре да поиграя една година в Литекс и да бъда продаден някъде другаде. Доверих се, въпреки всичко когато ти вършат похвали, е доста елементарно да се доверяваш. И тази година продължи към пет.

- Съжаляваш ли за нещо в кариерата си?
- Мисля, че да. Обичам да се майтапя, че в най-скоро време би трябвало да ме осъдят за закононарушения към футбола, тъй като с тези качества не съм играл в огромен тим. Това в кръга на шегата, само че считам, че можеше да се развие по-добре кариерата ми. Но това е симбиоза от доста неща – мислене, държава… Може би казусът беше, че доста рано се сблъсках с хубавото. На 16-17 години да станеш звезда е доста комплицирано, даже и до ден-днешен.

- Не си бил подготвен за тази слава…
- В България беше доста хубава, тъкмо в тези времена всичко беше окей. Но в един миг заминаваш за Германия, където си редови футболист или „ господин никой “. Идваш тук от върха, въпреки и по-малък, заминаваш за Германия боец и тогава очевидно не можах да устоя.

- Как се почувства, когато изигра последния си мач?
- Беше доста тежко, даже седмица по-късно.

- Датата и мачът?
- Датата не я знам, само че мачът беше със Славия. Загубихме титлата…

- И дадохте късмет на Лудогорец да се развие…
- Вижте, очевидно там нещата се вършат вярно. Дори Левски да беше станал първенец в оня миг, не считам, че щеше да попречи на Лудогорец да върви по своя път, само че може би Левски щеше да тръгне по различен път. Още тогава осъзнавах, че това е огромният проблем. Разбира се, нещастието да загубиш купата в последния кръг на личния си стадион, е огромно. Тогава осъзнавах, че бъдещето на Левски няма да е същото. Имаше възторг, който се виждаше по трибуните, всички предпоставки Левски отново да тръгне към върха. В годините сме имали кавги с доста футболисти на терена, имало е нетърпимост един към различен, само че това, което ми се случи на мен, не го поисквам на никой.

- Имаш привилегията рядко да си печален - постоянно си ухилен, шегуваш се с близките. Кога за последно бе тъжен в живота?
- Случват се доста неща отвън футбола. За страдание в персонален проект се появяват доста сложни моменти. Имам хубавото качество да одобрявам множеството неща с усмивка. Имах сложен миг, когато завърших с футбола. Разбрах за какво множеството футболисти изпадат в меланхолия, банкрутират финансово и т. н. Животът на футболиста е прелестен. Хубавото бе, че бързо разбрах, че съм живял в два паралелни свята. Футболистът няма нищо общо с естествения човешки работен ден, обезпечен си отвред – освен финансово, всевъзможни други проблеми се вземат решение елементарно. Разбира се, става въпрос за футболисти, които играят на по-високо равнище, тъй като в случай че си футболист от „ В “ група, когато си изкарваш само прехраната с това нещо, е доста по-различно. Тези неща би трябвало да се схващат и от последователите, и от всички хора. Трябва да бъдат по-взискателни към футболистите, които играят на по-високо равнище, само че това е друга тематика. Ставаме доста разточителни. Разбрах го, когато трябваше да заминем на отмора със брачната половинка ми за Турция. Платили сме всичко, тръгваме, взимаме паспортите, разтварям моя, а той изминал. 20 години съм играл футбол и различен се е грижел всичко да е наред с паспорта, с персоналната карта. Беше събота, нито можеш да извадиш паспорт, нито нищо. Жена ми ме попита: „ Какво вършим? “ Казах: „ Приятно изкарване! “ Тя потегли, а аз изчаках понеделник, с цел да си извадя нов паспорт експресно и във вторник пътувах. В този миг разбрах, че нещата не са такива, каквито са и би трябвало да се хващаме в ръце. Това е най-големият проблем при футболистите.

- Кой от притежателите и президенти на клубове е разбирал най-добре твоя комизъм, който е необикновен?
- Май никой. Още повече човек с състояние и с пари, мъчно схваща комизъм на човек, който е по-ниско в йерархията.