Христо Иванов е съпредседател на Демократична България, която при изборите

Христо Иванов е съпредседател на " Демократична България ", която при изборите на 2 април се яви в коалиция с " Продължаваме промяната ". Тази седмица новата коалиция в Народното събрание дефинитивно отхвърли поддръжка за кабинет на ГЕРБ-СДС и разгласи, че ще търси болшинство за конституционни промени, което да е основа и за поддръжка на втория мандат, в случай че се стигне до него.

" Дневник " беседва с Христо Иванов за ходовете на обединението, разликите в нея каква да е формулата ѝ за кабинет, за знаците и следствията от трусовете в прокуратурата.

" Целта е моделът, който разреши Гешев, Цацаров, Филчев, да му бъде комплициран край един път вечно ". Това са Ваши думи от 17 май, когато говорите за това, че " Продължаваме промяната - Демократична България ". Кои са носителите на този модел?

- Носителите на този модел в последните 30 година се сменяха. Той има своите корени в тоталитарната система, незавършения преход и недоизградените демократични институции. Ако се опитаме да му дадем съответни имена, рискуваме да подменим тематиката.

Това по какъв начин през 1991 година беше структурирана правосъдната власт в България, стартира да дава ясни недостатъци доста рано. Първата тактика за правосъдна промяна, в която се приказва за преосмисляне на конституционното позициониране на прокуратурата, е създадена през 1996 година Тоест, още тогава Министерството на правораздаването е осъзнавало, че има систематичен проблем.

Той може да се установи както през дългата история на публични кавги и корупционни спазми, които са предизвиквали публично съмнение и напрежение, по този начин и през дългата история на интернационалните рецензии за нарушение на стандарти, отчети за България, рекомендации и така нататък Този систематичен проблем има голяма политическа, обществена цена и икономическа цена. През цялото това време България, лидирайки класациите за корупция, неустановеност, непривлекателност на бизнес климата в аспект правова среда, губи голям размер вероятни вложения.
ГЕРБ и Движение за права и свободи част ли са от този модел?

- Всички политически обединения, които са се докосвали до властта и не са полагали задоволително старания да прекратят съществуването на този модел, са били част от този модел.

Кое ви кара да смятате, че може с тях да се постави завършек на въпросния модел?

- Нищо не ме кара да считам нищо, преди то да се е случило. Нека да вършим разлика сред това, че сме длъжни да вършим старания да се завърши този модел, най-малкото, с цел да не бъдем част от него и това наивно да считаме, че краят му ще пристигна елементарно.

От тази позиция наша дълготрайна политика е било постоянно, във всяка една обстановка да вършим опити той да бъде преустановен, а не да чакаме да настъпят някакви бъдещи събития, гарантиращи триумф авансово и едвам тогава да стартираме.

Смятате ли, че ГЕРБ и Движение за права и свободи попадат в категорията на тези, които желаят да сложат завършек на модела?

- Това ще покажат техните дейности. Тук не става дума за това авансово да кредитираме с някаква вяра една или друга политическа мощ.

Единственото нещо, което има значение, са крайните резултати.

Трябва да отчитаме, обаче, сериозните промени в политическата среда. Преди 2020 година всички споделяха, че няма потребност да се трансформира конституцията. Тезата беше: да оправим процесуалните закони, да увеличим заплатите, да забележим материалното обезпечаване, да стартираме от юридическото обучение. Нито един от тези проблеми не е пренебрежим или малък, само че те се използваха като метод да се подмени тематиката за нуждата от структурни промени в конституцията.

В последните три години започнахме да виждаме от ден на ден политически сили, които схващат, че не могат да заобикалят тази тематика, че би трябвало да заемат позиции, че тази позиция би трябвало да бъде задоволително сериозна, най-малко на думи.

В момента можем да установяваме едно концептуално изчистване на позициите и с това по-голяма кристализация, по-голяма яснота. Първа това направи Българска социалистическа партия още по време на митингите през 2020 година и това значително направи допустима така наречен четворна коалиция. Движение за права и свободи преди една година направи своята в действителност сериозна поръчка с създаден план за изменение на конституцията.

, които бяха обезверен спешен пиар в подтекста на митингите. Самите те не ги загатват изключително, което е разбираемо с оглед качествата на плана. В частта за правораздаването те бяха амалгама от две неща.

Едното беше усилване на някои пълномощия на прокуратурата, само че, въпреки това, отразяваха схващане на обстоятелството, че Висшият правосъден съвет (ВСС) би трябвало да се преструктурира и че въобще не можем да продължим да споделяме, че няма потребност да се пипа конституцията. Последното стана част от техните предизборни платформи.

В последните месеци ГЕРБ стартира много нерешително да загатва нуждата от конституционни промени, въпреки че не беше изключено да се изкуши да опита да завърши всичко с приемането на. След поръчката на госпожа Габриел и последвалите събития, се надявам, че и те схващат, че незабавните промени в конституцията са неизбежни.

И " ИТН ", и " Възраждане " са правили поръчки, че ще поддържат конституционна промяна на прокуратурата. Така че, следим постепенно, нерешително пренасяне на консенсуса в политическата система.

Така, през днешния ден, най-малко на равнище заявления, всички партии в Народното събрание са декларирали подготвеност за правосъдна промяна с конституционни промени. Намерението ни е, в предверието на осъществяване на втория мандат с цикъл от диалози да приведем това състояние в по-висока степен на изясненост и ангажираност. Дали ще съумеем да превърнем това от декларация в дейности? Дали тези дейности ще бъдат съответни, задоволително смели, дали няма да се натъкнем на опити за замяна и отклонение на вниманието? По никакъв метод не можем да знаем. И сигурно, наемайки се да стартираме подобен развой, подхождаме с целия горчив опит, който имаме до момента.

Но желая да кажа ясно, че това въобще не е причина да не опитваме. Ще опитваме, ще опитваме, до момента в който стане.

И това въобще не значи да подхождаме с неоправдана доверчивост и доверие. Ние ще дадем крайната си оценка, едвам когато имаме крайни дейности, т.е. обява в " Държавен вестник ".

Тоест, смятате, че Бойко Борисов може да е част от разграждането на модела " Борисов "?

- Трябва да си даваме сметка, че в доста исторически образци, в които е имало излизане от сходни модели, това е ставало с присъединяване и разбирането на част от силите, които преди този момент са ги поддържали. Това е историческа действителност. По-скоро изключение е обстановката, в която има внезапен поврат, тотална промяна на политическия хайлайф, остарялото да изчезне безследно и да се появи нещо изцяло ново.
То по тази причина се назовава преход.

Можем да се върнем към хегелианската режисура, че новото зрее в недрата на остарялото, а не се появява някъде настрана.

Пробваме, с цел да забележим дали ще стане, с цялата съвестност на досегашния опит, който имаме. Ще пристъпим към опит да го използван на база ангажимент, а не на база наша наивна религия или давност какво е било.

Разбирате, че има натрупвания на тези от вида " ГЕРБ са токсични ", както и разделяне кой е отговорен за настоящето положение на страната?

- Да, има натрупвания. Но в този момент стигаме до точка, в която имаме несъмнено съображение, най-малко на равнище поръчки, да произведем политически факт: ясно и ангажиращо да се съобщи подготвеност да се промени структурата на Висш съдебен съвет и основният прокурор да бъде премахнат като позиция, концентрираща толкоз доста официална и неофициална власт, каквато сега има. Нямаме право да не опитаме да осъществяваме тази поръчка.

Ако този опит е несполучлив, за това ще има политическа цена и тя ще да бъде платена от тези, които са се противопоставили, подменили или по някакъв различен метод са изневерили на своя политически ангажимент, даден пред всички български жители.

оферти за промени в конституцията от по-миналата година. Припознавате ли ги?

- Отчитаме уговорката на Движение за права и свободи към тези тематики като доста значим политически факт. Те създадоха собствен план, което маркира сериозен ангажимент. Оттам нататък има доста неща, които да се изговорят, само че това е въпрос на виновен експертен, политически спор, който се надяваме да докара до резултат.

За диалозите за промени в конституцията и приемането им би трябвало време. Как това се вписва с неяснотата за избиране на постоянно държавно управление, а оттова и за работещ парламент?

- Има два метод да се разсъждава по въпроса за времето. Единият метод е, че, тъй като не се знае дали ще има държавно управление, да не се захващаме с тематики, които изискват време. От тази позиция и голяма част от законите, които в този момент влизат в комисиите за разглеждане, няма смисъл да ги започваме. Времето пред този парламент е незнайно. Той може да завърши много бързо, това зависи от от напъните за образуване на държавно управление и от президента Румен Радев, който от време на време е показвал много огромна прибързаност. Другата позиция е, че политическото време се създава: когато се структурират избрани цели и задължения, когато се види, че има единодушие и политически и парламентарен запас да се свърши някаква работа, това основава доста повече причини за намиране на решение по какъв начин да бъде излъчено държавно управление. Аз изхождам от тази логичност.
Когато се види, че е допустима немислимата до неотдавна конституционна промяна - без наивно да считаме, че тя е обезпечена, само че че минава някакъв предел на политическа мислимост, това ще сътвори напълно нова среда.

В нея политическите обединения ще взимат решения каква е тяхната отговорност за случване на държавно управление или за закарване на страната на избори. При състояние че тези избори ще бъдат не просто фаза от политическата рецесия, а такива, които ще създадат невероятно завършването на този парламентарен развой.

Ако се види, че има опция за промени в конституцията, който се държи безконтролно за образуването на държавно управление, ще заплати спомагателна цена.

Възможно ли е да има държавно управление с първия мандат, макар получените до момента отводи за поддръжка на кабинет " Габриел "?

- От моя позиция това не наподобява политически евентуално, а и сигурно няма да бъде политически дейно. След изборите ГЕРБ се ангажира с развой на търсене на решение преди връчването на първия мандат с презумпцията, че е по-лесно да се реализиран избрани сделки още преди процеса на редуването на мандатите и това почиваше на здрава политическа логичност. Да намерим допустима формула, абстрахирайки се от въпроса кой е първи и кой втори. Ние предложихме стратегия и вид за състав на кабинет. За страдание, това не докара до резултат и този стадий беше пропуснат.

Мандатната процедура стартира при цялостната изясненост, че, на база наши задължения пред гласоподавателите, мандат на ГЕРБ няма по какъв начин да бъде подсилен от " Продължаваме промяната - Демократична България ". Нещо повече: считам, че той е изначално жертван: даже и да бъде осъществен подобен кабинет, той ще бъде белязан от съдбовен недостиг на запас за правене на промени.

Защо да е съдбовен, в случай че има болшинство и без " Продължаваме промяната - Демократична България "?

- Ресурс за правене на промени, с изключение на аритметично болшинство, включва в себе си политически сили, които са потвърдили способността си да отстояват тези промени и да ги организират, да не разрешават на други фактори да ги стопират.

Какво значи " други фактори да ги стопират "?

- Например, популизъм, корупционни зависимости, разпръскване по други несъществени неща, отбягване на тежки тематики, които провокират разтърсвания, скелети в дрешника, каузи на трупчета. Всичко това, което знаем като българското политическо безвремие. Реалностите са, че мисля, че в България към този момент няма политик с обикновена здрава мисъл, който да счита, че политическата система може да продължи да действа върху цъкащата бомба на нереформираната правосъдната власт. Нито един опит за решение на политическата или институционалната рецесия не може да мине без правосъдната промяна.
Има две равнища на вероятни решения на държавната рецесия. Едното е просто да се намерят някакви 121 депутата, без значение от къде, по какъв начин ще бъдат събрани, към каква стратегия, към каква формула. Това подсигурява единствено едно нещо: гласоподаване в деня " Х " на кабинета " У ". Но, въобще не подсигурява, че в деня " Х+1 " ще стартират да се вършат нужните промени.

А, в случай че не се вършат, политическата рецесия доста бързо ще подсети за себе си. Причината е, че тя не е аритметичен проблем. В България тя има своите доста дълбоки учредения в това, че във фундамента на държавността и институциите е заложен гърмеж.

Така че, в действителност, няма аритметично решение на политическата рецесия. Всяко ръководство, което не си сложи пръста в раната на корупцията и беззаконието, а това значи да извади правораздаването от настоящето му положение, ще бъде разрушено от тази рана.

Виждаме по какъв начин през Висш съдебен съвет, по привидно най-простия метод, който обаче е авансово жертван и извънредно непълен, и това докара до гърмеж.

Промяна в конституцията би означавало не просто махане на основния прокурор, а премахване на казуса: махане не на Гешев, а на позицията в досегашния ѝ тип, махане на тоталната безконтролност, безнаказаност на върхушката на правосъдната власт.

Трябва ясно обръщение, че отсега нататък ще би трябвало да се носи отговорност. Това е единственото, което може да стабилизира и системата, и политическата власт. Всички опити то да бъде заобиколено, сменено с някакви кръпки, води единствено до експлозия на този газ гризу, който се е натрупал в подмолите на политическата система.

Защо при настояванията на Янаки Стоилов (министър на правораздаването в служебно правителство) и Надежда Йорданова (министър на правораздаването в кабинета " Петков " ) за оставка на Иван Гешев като основен прокурор Висш съдебен съвет не намира учредения за това, само че, когато препоръчаната за министър председател от ГЕРБ Мария Габриел го спомене,?

- Това поражда съществени подозрения за това, че или поръчките на госпожа Габриел са подплатени с избрани политически въздействия, с които разполага нейната партия, или просто избрани фактори в правосъдната власт, виждайки, че се обръща политическият вятър, се пробват да се нагодят по него.

Бойко Борисов ли визирате?

- Мога да имам предвид доста имена. Това не е тематиката. Интересуват ме систематичните фактори: би трябвало да бъде изключена опцията политическа партия, ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Демократична България " или която и да е, да може да се обади на избрана група от членове на Висш съдебен съвет и да им спусне инструкция да създадат нещо си по политическа целенасоченост.

И също по този начин, не трябва да има обстановка, в която и без да има инструкция, членове на Висш съдебен съвет сами, виждайки, че се обръща вятърът, бързичко преориентират своите кариерни хвърчила по този политически вятър. Фундаментална разлика няма. И двете са проблематични положения, които би трябвало да се изчистят. Разликата сред това избрана върхушка да се пробва да оцелее, като просто изхвърли един, станал прекомерно неуместен, собствен представител и това да променим изискванията, при които се рекрутира, действа и се регистрира тази върхушка, е разликата сред това гущерът да си отреже опашката или гущерът повече да не е гущер. Да презаредим статуквото или да отключим предпоставки за еволюционни промени.
След като се промени конституцията, структурата на Висш съдебен съвет и уредбата на поста основен прокурор, е редно и обикновено да се пристъпи към избор на напълно нов състав на актуализирания Висш правосъден съвет и напълно нови титуляри на обновената позиция, която до момента се е наричала основен прокурор.

Защо в сюжета с гърмежа на основния прокурор, разминаванията сред управляващите за случилото се, оповестената от Гешев война на Борисов, и подсетиха за себе си?

- Има трайно безредие. Парламентът не може да пристъпи към пълноценна работа, не излъчва изпълнителна власт от години. В този вакуум поражда квази-президентски режим, който не е очакван от конституцията като подобен и не предстои на пълностоен публичен или институционален надзор.

Регулаторите са тежко деморализирани, от ден на ден от тях са с изтекли мандати и непопълнени. Сега се прояви и дестабилизацията на правосъдната власт. Главният прокурор разгласи война на Народното събрание, тъй като Народното събрание очевидно ще пристъпи към орязване на пълномощията на основния прокурор.

На процедура цялата ни страна е в положение на срив.

Когато властта се въргаля на улицата, когато има безредие, в такива моменти разнообразни джентълмени на фортуната, се пробват да поемат самодейността, да влязат в избрани функции, да заявят избрана власт. Това е още една причина, заради която би трябвало да възстановим естественото действие на страната. Но методът това да се случи, е да стартираме от фундамента. А остаряла римска максима, че фундаментът на държавността е правораздаването.
. Какъв е Вашият прочит на това активизиране? Какъв знак дава Гешев, когато приказва за " лицето Бойко Методиев Борисов " и за?

- Изявлението на Гешев беше нещо като манифест. В уводните си думи той ни се показа като притежател на избран комплекс от полезности, измежду които бяха изброени любовта към " татковината ", другарството и персоналната преданост.

Гешев назова народните представители отпадък, тъй като се оказали недостойни за неговото другарство и, наскърбен, се закани да стартира да ги санкционира за това, като стартира да ползва пълномощията си. Говоренето за лицето с три имена явно е мутренски метод да се показва, че, в случай че до момента някой е другар, в този момент към този момент е обект на избрани процесуални дейности, тъй като по този начин се написа по документите.
Тоест, първо е имало корист с изборно пропускане да се ползват пълномощия към избрани другари, а в този момент стартира корист посредством пристрастно използване на тези пълномощия към набелязаните другари. Тази самопрезентация на Гешев е доста забавна, тъй като това не е презентация на магистрат, не е презентация на върховен държавен чиновник.

Това е презентация на мутра.

Очевидно, той си показва той да стане новия национален воин, политик, избавител, популистки лидер. Но в действителност в неговите думи си проличава мафиотизирането на правосъдната ни власт. Видяхме закана с прям рекет по отношение на политическата система, в защита на статута на безконтролност, с който се ползваше до момента основният прокурор. Механизмът, по който до момента скрито се гарантираше, че никой не смее да " пипа " прокуратурата, беше показан по тв приемника. Но това състояние въобще не визира единствено индивида Гешев.

Това е манифест на злоупотребата с власт, на корупцията с правосъдна власт.

Той по тази причина би трябвало да бъде изхвърлен мигновено. Но хората, които би трябвало да го изхвърлят, са част от същия нрав. Това си личеше още когато същите тези хора го избраха. Това си личеше във всички опити той да бъде отхвърлен, тъй като при всяка една от тези процедури бяха давани образци за тази безконтролност и мафиотизация. И членовете на Висш съдебен съвет отказваха да ги виждат, просто тъй като са част от същото.

Защото считат, че над магистратската клетва, над това да бъдат самостоятелни и да ползват закона към всички, има друга система от полезности и задължения: техните другарства, лоялности, братства, фамилни и корупционни връзки, търговия с взаимни услуги, привилегии и компромати.

Смятат, че правосъдната власт, обвинителната власт им е бащиния, с която те се разпореждат в границите на някакви тайфи. Това е етосът на корупцията.

Борислав Сарафов пред " Дневник ": Гешев направи поръчка за политическа кариера

И в този подтекст какво оферирате на ГЕРБ и Движение за права и свободи, с изключение на диалога за промени в конституцията и упованието да приведат поръчките си в каузи?

- Имаме огромна степен на единодушие по всички други цели на едно ръководство. Сега е допустимо да решим политическата рецесия, това е по-важно от всичко останало. Няма да получим Шенген, в случай че не решим политическата и корупционната рецесия. Не бива да си мислим, че отново ще минем, като замажем и малко се гримираме.

Този грим прекомерно бързо се разтича в последно време.

Нашите сътрудници в Европейския съюз се научиха прекомерно бързо да виждат оттатък тези сезонни козметични интервенции, които българската страна привикна да си прави към този момент толкоз време.

Изгуби се резултатът и никой към този момент не има вяра на тези неща. Докато не покажем дълбока воля за промяна, никой няма да ни повярва. Най-важното: българските жители няма да повярват. Няма да успокоим обществото, няма да дадем чувство за посока, няма да решим политическата рецесия, няма да можем да реализираме външнополитическите цели в еврозоната и в Шенген.

Защо оставяте на назад във времето повтаряните до момента цели: приемане на законите по проекта за възобновяване и резистентност, законите за присъединение към еврозоната, бюджет на страната за 2023 година?

- По никакъв метод, в противен случай. Съдебната промяна е пиедестал за всички останали цели. Не можем да приказваме за дълготрайно стабилизиране на обществените финанси в България, без да приказваме за въвеждане на отчетност, тъй като тя е фундаментален инструмент за успеваемост на обществените разноски.

Не можем да осъществяваме проекта за възобновяване, без да установим доста по високо равнище на доверие към България и от страна на Европейската комисия и от страна на бизнеса. Не можем да адресираме икономическите проблеми и провокации пред България, без да станем привлекателна капиталова дестинация.

Не можем да реализираме Шенген и еврозоната, тъй като това са политически решения, които зависят от оценка на способността ни да носим отговорностите на участието в Европейския съюз, което значи и да се оправим с корупцията.

Конкретно във формулата за държавно управление по какъв начин виждате ролята на вероятно подкрепящите конституционните промени партии?

- Това е въпрос на спор при нас в " Продължаваме промяната - Демократична България ". Моята дълготрайна позиция към този момент няколко Народното събрание е, че в тези условия на политическо разделяне рационалният метод е минималистичният, при който не си слагаме огромни политически цели да излъчим обикновено политическо държавно управление. Според мен най-стабилното, съответно и задоволително като формула е не просто експертно държавно управление, а политически неутрално, за стеснен интервал и задания. Такова държавно управление, в което няма представители на обединения. Да няма обстановка, в която се споделя партия " Х " получава министерство " У ". Това би било залог за неустойчивост.

Защото бихме привнесли цялото съмнение и битки сред политическите обединения в изпълнителната власт

Срещу това се дават безусловно годни причини, че такова държавно управление не може да се чака да направи други нужни неща, значими за обществото. Че държавно управление, което не може да поеме цялостна политическа отговорност за обособените негови членове, ще бъде едва. Това са годни причини. Въпрос на преценка е кое в последна сметка е по-възможното и ще издържи на реалии, в които ще работи.

Има и теза, че някои политици са и специалисти?

- Могат да бъдат, несъмнено. Ние сме дали своят вот доверие на акад. Николай Денков да предложи състав. В последна сметка формулата, която той ще избере и миксът, който ще направи в границите на този спор, ще опре до негово решение.

На 2 май беше. Не е ли финален?

- Не е финален, тъй като не е гласуван на парламентарна група. Той беше показан, тъй като ние в действителност се опитвахме да използваме опцията за прелиминарен прозорец на диалог сред двете политически сили преди връчването на мандата. Това, което мен ме интересува, е намирането на вярната формула, а не толкоз персоналният състав.

Сегашната формула дава отговор ли на Вашето изложение за експертно държавно управление?

- Очевидно има детайли в нея, които не дават отговор. Те дават отговор обаче на другите причини, за които приказвах. В последна сметка задачата е това да бъде избираем кабинет, който да бъде ефикасен и най значимата преценка за това е на акад. Денков.

Тоест, Вие какво желаете да се промени?

- Това, което ме интересува е кардиналният диалог, а не съответните поръчки за промени в състава. За мен са водещи две неща: държавно управление би трябвало да има и то би трябвало да бъде държавно управление на конституционната промяна.

Това, че внезапно изгърмяха бушоните на правосъдната власт, е нов детайл на политическата обстановка. Това изважда на напред във времето държавното управление да бъде на първо място държавно управление на конституционното болшинство. В тази обстановка, с оглед предстоящото вадене на скелети, ще бъде значимо да не позволим зад държавното управление с нашия мандат някой да се пробва да се скрие. Това е значимо за стабилността на подобен кабинет.
Казвате, че е гласувано доверие на акад. Денков да направи селекция на хората, а той към този момент я е направил, само че и...

- Когато акад. Денков внесе тази селекция за гласоподаване в парламентарна група, това ще бъде моментът, в който ще считаме, че дефинитивно я е направил. Но, дано да подчертая нещо: няма никакъв детайл на подозрение в това, че всеки един от нас ще направи всичко допустимо да има държавно управление.

Това, че може да имаме разнообразни оценки, хрумвания, да спорим, въобще не значи, че подлагам под подозрение разбирането си, че има един късмет за свястно държавно управление и това е с втория мандат, и че той би трябвало да бъде отговорно употребен. Това е императив за нас.

Асен Василев какво е: специалист или политик?

- И двете. Пак споделям, че за мен въпросът е в кардиналната формула, а не в обособените имена. Отделните имена са въпрос на акад. Денков.

Какви са упованията Ви, какво ще последва, в случай че и 49-отото Народно заседание не излъчи постоянно ръководство?, само че Борисов сподели, че, в случай че не се направи държавно управление от първия опит, няма да стане и с втория, и с третия.

- Отдавам го на естествени тактики на увещание, не толкоз на действителна стратегическа оценка на нещата. Единственият вероятен вид сега е вторият мандат. Ако той не бъде осъществен, ще последва доста тежко задълбочаване на разпада на българската държавност и вдишване на големи, към този момент мъчно предсказуеми опасности от институционален, политически, геополитически и стопански темперамент.
Просто не можем да си позволим.