Просвещението
Храмът на осемнадесетте благородници е един от най-мистериозните и загадъчни места на земята. Този античен храм, който се намира в Тайван, крие голям брой секрети и мистерии, които до момента не са били изцяло разгадани. Сред най-интригуващите загадки, свързани с този храм, е тази на божеството Анубис.
Малко хора знаят, че на остров Тайван се намира храм, в който един от обектите на поклонение е изображението на куче. Храмът на осемнадесетте благородници се намира в най-северната част на острова в крайбрежната риболовна зона сред две пристанища – Дзилонг и Даншуй.
Има няколко митове за произхода на този храм. Най-подробният от тях споделя, че един път по време на династията Цин (1644-1912) 17 души и едно куче са плавали в лодка. В резултат на неочаквана стихия лодката се разрушила. Всички хора починали, а телата им били изхвърлени на брега и единствено кучето съумяло да оцелее. Тогава кучето или умряло от тъга, или се самоубило. Жителите на крайбрежното рибарско населено място погребали телата на удавниците и кучето в общ гроб.
Храма на осемнадесетте почитаеми и почитани
Цялото население на селото се състояло от китайци, заселени в Тайван, и всички поданици имали обичая да се молят дружно на предците си, преди да отидат в морето. Както се оповестява в друга легенда, членовете на единствено едно семейство са взели участие в погребението на тези 17 удавени мъже и едно куче, което стартира да включва този гроб в обичайния китайски обред на годишната гала за възпоменание на мъртвите.
След това било видяно, че до момента в който множеството други риболовен лодки идват празни, лодките на семейство Лианг в никакъв случай не се прибирали празни. Това породило убеждението, че точно гробът е обезпечил уловката на семейство Лян. Постепенно всички селяни почнали да се покланят на заровените, с цел да получат шанс и отбрана в морето. По-късно на мястото на гроба бил издигнат дребен храм от семейство Лианг.
Храмът на осемнадесетте благородници
е забавен освен за чужденците, само че и за самите тайванци. Той е доста друг от обичайните китайски храмове освен с неповторимия фетиш към кучето, само че и с поклонението пред духовете на незнайни удавници. Но такива духове постоянно са били считани от китайците за подли, а местата им за заравяне – за рискови.
На паркинга, който се намира на към 200 метра от храма, има дребен пазар, където локални възрастни дами продават ритуална храна и религиозни предмети. В китайската просвета на храната постоянно се придава алегорично значение и този храм е прочут в цялостен Тайван с дребни миди, приготвени в конусовидни черупки в лют сос и ядене, наречено zongji. Най-вече наподобява на зелеви сърми с триъгълна форма. Пълнежът, който се състои от леплив ориз и мляно свинско месо, е завит в бамбукови листа, свързани със здрав връв.
Традиционно zongji се подготвя единствено един път годишно, на Празника на драконовите лодки, който се свързва с култа към националния стихотворец Ку Юан, който е прочут с осъществяването на ритуално самоубийство. Протестирайки против корупцията и измяната в кралския двор, поетът, живял през 3 век пр.н.е., се удавил в реката. Според легендата локалните селяни се пробвали да намерят тялото му за заравяне и, с цел да предпазят удавника от изяждане от риба, почнали да хвърлят в реката ориз, завит в триъгълни копринени торби.
Спецификата на Храма на осемнадесетте
Но на пазара в Храма на осемнадесетте благородници, zongji се продава всеки ден. Наборът от ритуални предмети, предлагани на храмовия пазар, включва вездесъщите ароматни пръчици, златни, сребърни и книжни пари от „ банката на задгробния живот “, както и хартиени медальони с червен конец с изображение на черно куче.
Медальони са окачени на две огромни бронзови скулптури на куче, които са инсталирани от двете страни на ритуалното изображение на гроба. Ароматните пръчици се слагат върху необикновена правоъгълна кадилница. А парите на „ банката задгробни ” би трябвало да бъдат изгорени в специфична пещ, с цел да стигнат до получателите – духовете на 17 удавници и едно куче.
Друга отличителна линия на храма е времето за свещенодействие. Нощните часове са най-популярни измежду посетителите. Най-вече тук идват хора с доста характерни специалности – сводници и проститутки, рекетьори, контрабандисти, играчи, притежатели на незаконни игрални зали и нечестни предприемачи. През 80-те и 90-те години на предишния век, известни като ерата на икономическото знамение на Тайван, храмът претърпява същински взрив.
Друга необикновена специфичност е, че в допълнение към обичайните китайски ароматни пръчици, цигарите с присъщото име „ Long Life “ са пушени на поднос, ситуиран непосредствено под тамянната горелка до 2011 година Но още през 2014 година тази тава изчезнала, а на въпроса за повода било казано, че парфюмът е спрял да пуши.
От Египет до Китай
В момента култът към кучето е необичаен културен феномен освен в Тайван, само че и в целия свят. Единственото нещо, което се помни по отношение на него, е древноегипетският господ Анубис. Първоначално той е изобразяван като чакал или черно куче, а по-късно като човешка фигура с кучешка глава и провидение, което придружавало душите на мъртвите в отвъдното. Това е богът на погребалните ритуали и мумифицирането, ценител на лечебните билки и арбитър в царството на мъртвите.
Но Анубис не бил единственото провидение, чийто облик имало кучешки атрибути.
Освен Анубис, античните египтяни почитали вълкоподобния господ на войната Упуаут. Дуамутеф, пазителят на ритуалните съдове с балсамирани органи на мумии, също имал глава на чакал.
Произходът на изображенията на тези божества се основавало на наблюдаване на навиците на кучешките животни, които съчетавали лова с яденето на мърша. Те постоянно се намирали тук-там за гробове на хора, които по това време не са били задоволително дълбоки, тъй че кучешките чистачи елементарно ги изравяли и изяждали, а останките на мъртвите, може да се схване като тип гала на изпращане в света на мъртвите.
Следи от култа към кучето могат да се проследят
и в културата на европейските нации. Култът към това животно, съществувал в миналото на територията на Евразия, като се потвърждава както от археологически данни, по този начин и от митологични претекстове и сюжети на някои национални приказки, митове и суеверия.
Например претекстът за саможертвата на кучето в тайванската легенда за произхода на Храма на осемнадесетте благородници припомня погребални обреди с ритуално жертвоприношение на кучета. Предполага се, че сходни ритуали са били необятно публикувани в Евразия през неолита, както и през бронзовата и желязната ера. Археологическите доказателства демонстрират доста характерна роля на кучетата в култовете от неолита и бронзовата ера, където те са служели като “психопомпи “, водачи в другия свят и пазачи на границите сред двата свята.
В комплекс от неолита и бронзовата ера покрай Питърбъро (Англия) английски археолози разкрили останките на две кучета. И двете кучета били убити, с цел да служат като духове-пазители по пътя към отвъдното. Подобно заравяне на принесено в жертва куче е намерено от археолози в Тайван. Гипсовата отливка от останките на това тайванско куче може да се види в Националния музей на праисторическото минало на острова в град Тайтунг.
За претекстовете за възникването на култа приказва фактът, че през бронзовата ера в Европа единствено дребна част от популацията е практикувало погребения в земята. И това допуска, че възникването на култа към кучето може да се свърже с ритуала на изродяване. Екс-карамфилът е погребална процедура на излагане на телата на умрелия на открити платформи, с цел да бъдат налични за животни, които събират нечистотия, както се прави в тибетските „ небесни погребения “ и зороастрийските погребални ритуали.
Тотеми на предците
Образът на куче се среща много постоянно във фолклорите на много нации и е показан в редица вариации. Понякога то работи като асистент на основния воин, от време на време като бранител в другия свят, а от време на време и като избавителна жертва. Но на всички места, както в тайванския храм, по този начин и в древноегипетските вярвания и фолклора на индоевропейските нации, култовете с облика на куче са тясно свързани с концепциите за живота след гибелта.
